№ 435
гр. Бургас, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120200956 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба от З. П. П., ЕГН **********, уточнена
със становище против наказателно постановление № 23-0434-000027/30.01.2023г. на
Началник 02 РУ ОД МВР Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
С жалбата се иска отмяна на НП като намира, че е неправилно и незаконосъобразно,
излага съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а е депозирано писмено
становище чрез адв. М.К., с което поддържа жалбата и излага подробни аргументи.
Претендира разноски, представя договор за правна защита и съдействие.
За наказващия орган, редовно призован, не се явява представител. Депозирано е
придружително писмо, в което е посочено, че наказателното постановление е връчено от РУ
Карнобат на 15.02.2023г.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 15.02.2023г., а
жалбата е подадена на 21.02.2023г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
На 18.12.2022г. около 09,30 часа св. Г. К. служител във 02 РУ ОДМВР Бургас при
изпълнение на служебни задължения спрели за проверка в с. ***, общ. Камено на ул. „***“ с
посока движение към с. *** лек автомобил „***“, модел *** с рег. № *** като установили
като водач жалбоподателя З. П. П.. Автомобилът бил негова собственост като при направена
справка с ОДЧ 24 на ОД МВР Бургас се установило, че управляваното МПС е със служебно
прекратена регистрация на 22.11.2022г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради което и на
водача бил съставен АУАН с бл. № 072082, който му бил връчен лично. Водачът вписал
1
възражение, че не му е изпратен „SMS от застрахователя“. Автомобилът бил с поставени
регистрационни табели.
Съгласно справка регистрацията е служебно възстановена в деня след проверката на
19.12.2022г. след сключена застраховка ГО на автомобилистите.
Съгласно представена по делото справка регистрацията на лек автомобил с рег. № ***
е прекратена на 22.11.2022г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП и е служебно възстановена на
19.12.2022г. като собственик на МПС съгласно справка е З. П. П..
С мотивирана резолюция на наказващия орган административнонаказателното
производство било прекратено и изпратено на БРП за преценка наличие на престъпление. С
постановление на Прокурор при БРП от 06.01.2023г. е постановен отказ да се образува
досъдебно производство.
На 30.01.2023г. Началник 02 РУ ОД МВР Бургас издал обжалваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че НП е
издадено от компетентен орган, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 6 КЗ информационният център предоставя на
Министерството на вътрешните работи данни за действащите и прекратените
застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Съгласно ал. 10 на чл. 574 КЗ информационният център уведомява
собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на
изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и
действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Компетентните органи предприемат мерки за спиране от движение на моторните
превозни средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на
съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна
застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
Гаранционният фонд уведомява органа, компетентен да регистрира моторните превозни
средства в Република България да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.
В случая информационният център към ГФ е изпратил уведомление до сектор „Пътна
полиция“ съгласно справка за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила,
която била прекратена на 22.11.2022г.
Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Чл. 140, ал.1 ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкцията за това
нарушение е предвидена в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП наказва се с лишаване от право да
2
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
В случая по делото липсва представено уведомление до собственика на автомобила за
прекратяване на регистрацията на автомобила, както и се установи, че регистрационните
табели на автомобила са били поставени. До собственика не е изпращано уведомление за
прекратяване на регистрацията.
Задължението на Сектор „Пътна полиция“ за изпращане до собственика на
уведомление за прекратяване на регистрацията произтича от изричната разпоредба на чл.
143, ал. 10 ЗДвП. Липсата на знание у собственика за прекратяване на регистрацията
изключва умисъла за извършване на нарушението и вината на собственика автомобила.
Уведомяването на собственика е предвидено като част от състава за служебно прекратяване
на регистрацията на автомобила и липсата му води до липса на вина (в този смисъл Решение
№ 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773 / 2020 г. на XV състав на Административен
съд – Бургас; Решение № 928 от 24.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 941 / 2020 г. на XVI състав
на Административен съд – Бургас; Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 /
2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1678 от 30.11.2020 г. по
к. адм. н. д. № 2189 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас; Решение №
897/07.07.2022г. по КНАХД № 750/2022г. на БАС и др.).
В конкретния случай няма как да се установи посоченото обстоятелство за знание
предвид липсата на уведомително писмо от Сектор „Пътна полиция“ до собственика на
автомобила за прекратяване на регистрацията, а МПС е било с поставени регистрационни
табели. С тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС и I и II
колегии на ВАС се приема, че „В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел
„Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по
поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само
по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства
и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани
и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително
вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.“
Изрично се приема в посоченото Тълкувателно постановление, че „не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“
В случая по делото липсват такива доказателства, от които да се направи извод, че е
уведомен собственикът на МПС за прекратената регистрация.
По тези съображения липсва субективната страна на нарушението, то не е виновно и
НП като неправилно и незаконосъбразно следва да се отмени.
На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая право
на разноски, предвид отмяната на НП, има жалбоподателят, който претендира разноски в
размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че съгласно чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 , т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е в размер на 400 лева като
делото не се отличава от фактическа и правна сложност, приключи в едно заседание, поради
което и в полза на жалбоподателя следва да се присъди исканото възнаграждение.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0434-000027/30.01.2023г. на Началник 02
РУ ОД МВР Бургас, с което на З. П. П. ЕГН ********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП
на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на З. П. П. ЕГН ********** сумата в размер на
400 /четиристотин/ лева за разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4