Р Е Ш Е Н И Е
№ 1757
гр.Пловдив, 01.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на трети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ВАНЯ КОЙЧЕВА
като разгледа АНД № 3704/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000236 от 10.05.2019г., издадено от И. Д. В., на длъжност *** Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на „2Р БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.„Марица Юг“ № 196, представлявано от Р. А. Р., на основание чл.105,
ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 200 /двеста хиляди/ лева за нарушение на
чл.76,
ал.7, т.3, буква „б“, предл.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от
министъра на транспорта.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е недопустимо и
неоснователно, жалбоподателят не е осъществил състава на цитираната норма,
както и че липсва конкретизация на твърдения като осъществен според наказващия
орган фактически състав. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Х. поддържа жалбата като
сочи, че от материално-правна страна така формулираното нарушение в НП не
кореспондира с фактическите и правни основания, във връзка с издаване на
застраховки, като на практика, ако дружеството представи сключена застраховка
преди изтичане датата на валидна застрахователна полица, то първата не би имала
правна стойност. На следващо място поддържа, че в конкретния случай дружеството
не е било без така наречената финансова обезпеченост по смисъл на закона и
наредбата, от двете представени застрахователни полици е видно, че не е имало
нито един ден или час, в който дружеството да няма изискуемите от закона
застраховка доказваща неговата финансова стабилност. В този смисъл посочва, че всеки
един застраховател от публикува данни за сключените застрахователни договори,
този сайт е общодостъпен и не е било трудност за компетентните органи да се
уверят, че дружеството е имало сключен такъв договор. Взема становище, че в
случая финансовата стабилност е била налице, като алтернативно предлага, ако
съдът счете, че деяние от страна на дружеството съставлява нарушение, то случая
да бъде преценен като маловажен по смисъла на чл. 28, б „а“ от ЗАНН. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Пловдив не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, като
поддържа, че по безспорен начин са установени нарушението, неговия автор и
неговата вина. Посочва, че административно отговорното лице носи отговорност за
своето поведение и за конкретно деяние, а именно – че превозвачът не е доказал
финансова стабилност преди изтичане срокът, за който е сключен договорът за
застраховката. Също посочва, че съгласно чл.76, ал.7, т.3, буква „б“, предл.1
от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, лицето е следвало да докаже финансова
стабилност преди изтичане договорът за застраховка. Посочва, че в конкретния
случай има бездействие от страна на наказаното юридическо лице, за което следва
да се наложи наказание съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН. На следващо място взема
становище, че процесното нарушение е категорично доказано , без да е допуснато
нарушение на материалния закон, нито съществени такива на процесуалните норми,
които да са довели до нарушение правото на защита на санкционираното дружество,
спазени за всички императивно изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изразява
несъгласие със становището в жалбата, че са налице основанията за приложение
реда на чл.28 от ЗАНН като сочи, че нарушението е формално, а не резултатно,
засягането на законово урегулираните обществени отношения настъпва с факта на
извършване на деянието. Посочва още, че правилно е приложена санкционната норма,
която не визира зали лицето е физическо или юридическо. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 06.06.2019г., видно от приложеното
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив на 11.06.2019г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
„2Р БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК: ********* било дружество – превозвач,
притежаващ лиценз за вътрешни превози №
11016, валиден до 08.03.2028г..
На 21.02.2018г. дружество „2Р БЪЛГАРИЯ” ЕООД сключило договор за
застраховка „Обща гражданска
отговорност“ със застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, за което била съставена застрахователна
полица № 0700 400 2018 00086. Същата застраховка била валидна за 1 година, с
начало 22.02.2018г. и край – 21.02.2019г..
На 06.02.2018г. дружество „2Р
БЪЛГАРИЯ ” ЕООД сключило договор за застраховка
„Обща гражданска отговорност“ със
застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, за което била съставена
застрахователна полица № 0700 400 2019 00053. Същата застраховка била валидна
за 1 година, с начало 22.02.2019г. и край – 21.02.2020г..
Свидетелят П.Т.Г., в качеството му на *** в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Пловдив извършвал комплексна проверка на дружество „2Р
БЪЛГАРИЯ ” ЕООД при което и след проверка в справка база данни на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ установил, че към 22.02.2019г. дружеството
не било представило нов договор за сключена застраховка, след изтичане на
горния, с край – 22.02.2019г..
С оглед на горното, на 09.04.2019г. свидетелят Г. съставил АУАН №
261683/09.04.2019г. за нарушение на чл.76, ал.7, т.3, буква „б“, предл.1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, издадена от министъра на транспорта. Същият
АУАН бил съставен в присъствието на и
подписан от пълномощник – С. Р. Ч., с приложено пълномощно. Въз основа на
същият акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетели П.Т.Г. и В. И. М., които съдът намира за логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Следва да се посочи, че не се констатират никакви противоречия
между показанията на двамата свидетели, като твърдението на свидетеля Г., че не
е констатирал наличие на сключена застрахователна полица с дата на валидност
след 21.02.2019г. не противоречи на показанията на М., че такава е била
налична, което се потвърждава и от приложената страхователна полица № 0700 400
2019 00053.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото
писмени доказателства – заверени копия от застрахователна полица № 0700 400
2018 00086 и застрахователна полица № 0700 400 2019 00053, от които се
установява факта на сключените договори, момента на същото, както и срока на
застрахователното покритие.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, а компетентността на актосъставителя следва от разпоредбата на
чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП, то се констатират съществени
процесуални нарушения при осъществяване процедурата по съставените АУАН и съответно
– издаване въз основа на последния на обжалваното наказателно постановление,
които водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както
и ограничаване право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения
АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в
последните два липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено.
В този смисъл и описанието на нарушението в АУАН и наказателното
постановление нарушението е описано кратко, с две изречения, както следва – „Не е доказал финансова стабилност на
фирмата, преди изтичане на срока, за който е бил сключен договорът за
застраховка. Видно от справка база данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, предходната застраховка е била валидна до 21.02.2019г.“.
От същото описание не става неясно в какво по същество се изразява
твърдяното от актосъставителя, съответно – административнонаказващия орган
нарушение, а именно – с бездействието да стори какво жалбоподателят „не е доказал финансова стабилност на
фирмата“, както следва:
1.Дали нарушението се изразява в това, че жалбоподателят е бездействал
да представи в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив копие от
сключен нов договор за застраховка, валиден след 21.02.2019г., без значение
дали такъв договор иначе е бил сключен между дружеството – превозвач и
застраховател. Заключение в този смисъл следва от посочването в наказателното
постановление и АУАН, че нарушението се изразява в това, че „Не е
доказал финансова стабилност на фирмата, преди изтичане на срока, за който е
бил сключен договорът за застраховка.“
2.Или нарушението се изразява в това, че жалбоподателят е бездействал да
сключи нов договор за застраховка, валиден след 21.02.2019г., преди изтичане
стока на действие последния договор. Заключение в този смисъл следва от
посочването в наказателното постановление и АУАН, че нарушението се изразява в
това, че „Видно от справка база данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, предходната застраховка е била валидна до 21.02.2019г.“,
съгласно което посочване е правена справка в някаква база данни относно това, дали
е налице нов сключен договор за застраховка, а не е констатирано простото
бездействие на жалбоподателя.
При горната неяснота се установява същевременно, че на 02.2018г.
дружество „2Р БЪЛГАРИЯ ” ЕООД сключило договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ със застрахователно акционерно дружество „ОЗК
– Застраховане“ АД, за което била съставена застрахователна полица № 0700 400
2019 00053, която застраховка била валидна за 1 година, с начало 22.02.2019г. и
край – 21.02.2020г.. Същият договор е
сключен преди да изтече стока на договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ със застрахователно акционерно дружество „ОЗК
– Застраховане“ АД, за което била съставена застрахователна полица № 0700 400
2018 00086., а именно – преди 21.02.2019г..
В светлината на горното следва да се посочи, че недопустимо е тепърва в
производството по реда на чл.61 от ЗАНН съдът, предвид собственото си тълкуване
разпоредбата на чл.76, ал.7, т.3, буква „б“, предл.1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, да определя съставомерните за твърдяното нарушение факти, и
съобразно същите да изследва въпроса извършено ли е нарушение, след като
последните не се видни от описаното в АУАН и наказателното постановление.
Така описаните нарушения разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН, следва да
се преценят като такива от категорията на съществените процесуални нарушения,
доколкото създават неяснота относно съставомерните за твърдяното нарушение
обстоятелства, поради което лишават лицето, посоченото като нарушител, от
правото му да разбере същите факти, съответно – да организира защитата си. Последните
съществени процесуални нарушения мотивира отмяната на обжалваното наказателно
постановление, на самостоятелно основание, като незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 36-0000236
от 10.05.2019г., издадено от И. Д. В., на длъжност ***
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на „2Р
БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.„Марица Юг“ № 196, представлявано от Р. А. Р., на основание
чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 200 /двеста хиляди/ лева за
нарушение на чл.76, ал.7, т.3, буква „б“, предл.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
издадена от министъра на транспорта.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.