Решение по дело №249/2018 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 141
Дата: 12 октомври 2018 г.
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20183130200249
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2018 г.

Съдържание на акта

    

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

Номер…./….                              Година 2018                      Град  Провадия

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                                                         пети  състав

На осми октомври                                    Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                                        

Председател: Катя Савова

Секретар Мариана Ангелова

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 249 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на В.Б.В.  ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление № 23-0000397/23.03.2018г. на Началник Областен отдел «Автомобилна администрация» - гр. Варна, с което на В.Б.В.  ЕГН **********е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.36, пар.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, чрез процесуален представител.

         За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител се явява, като процесуалния представител- ст. експерт Ивайло Г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото НП.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.03.2018 год., около 10.20 часа в област Варна, общ.Провадия, по автомагистрала Хемус, на 1 –ви км. След пътен възел „гр.Провадия-с.Ветрино“, в посока гр.Варна въззивникът управлявал влекач марка „Даф“, с рег*** от кат.№3 с прикачено полуремърке марка „Фруехауф“ с рег.№ ***, от кат.№“ и двете собственост на дружеството превозвач, извършващ обществен превоз на товари-стъкло, видно от товарителница № 886483/12.03.2018 г., с маршрут на движение гр.Търговище-гр.Варна, видно от пътен лист № 001232/12.03.2018 г.

 Възивникът бил спрян за проверка от актосъставителя Д.Р.Б.- служител на длъжност инспектор при ОО – АА – Варна и в присъствието на свид.К. Н. К. – служител на длъжност инспектор при ОО – АА – Варна извършил проверката, с оглед спазване Регламент /ЕС/ № 165/2014г., по време на която свид. Б.  установил, че въззивникът извършва превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/15.03.2006г., управлявайки МПС с рег.№***, оборудвано с аналогов тахограф, марка „Simens VDO“, тип 1324.5140, сериен № 126042, одобрен тип „е1-83“, като водача не е представил за периода от 10.20 часа на 12.02.2018 г. до 07.50 часа на 10.03.2018 г. тахогравски листи, а в представената дигитална карта № 0000000149400000, издадена на 27.10.2017 г., валидна до 26.10.2022 г. не е имало регистрирани дейности за гореопоменатия период.

Съставен бил АУАН № 246638 / 12.03.09.2018 год., предявен и подписан без възражения от въззивника на същата дата. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно - наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

          Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К. Н.К., тъй като същите са последователни, конкретни, непротиворечиви.

          Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

          Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на Областен отдел «Автомобилна администрация»- гр. Варна, съгласно Заповед № РД-08-249/15.05.2015г.

         В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът намира, че правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника за нарушението което е констатирано и описано в АУАН на чл.36, пар.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

 Безспорно нарушението е било констатирано от проверяващите, за което е било издадено и атакуваното НП.

          Настоящата инстанция не приема становището на  жалбоподателя изразено в жалбата му, че е бил нарушен материалния закон, тъй като нарушението не е било квалифицирано правилно, и му е било ограничено правото на адекватна защита, както и твърденията за наличие на процесуални нарушения.

 Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат изрично регламентиран ред за специализиран превоз на товари, съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи и да не се санкционират, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на наказание.

Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание “глоба” наложено на жалбоподателят, административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че размера на санкцията е императивно определен от законодателя в разпоредбата на чл.93в, ал.13 от ЗАвПр.

Предвид гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000397/23.03.2018г. на Началник Областен отдел «Автомобилна администрация» - гр. Варна, с което на В.Б.В.  ЕГН **********е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.36, пар.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. 

         Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

        

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: