Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба на дружество „Лидикар“ ООД срещу Решение № № 32-645553/24.11.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което е определена митническа стойност за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение с М. с MRN 20BG001007024721R0/25.10.2020г. в размер на 16008.86 лева с дата на възникване – 25.10.2020г., и вносното мито е определено в размер на 1600.89 лева, за довнасяне – 1071.86 лева. Данъчната основа за облагане с ДДС е определена на 17859.75 лева, а задължението за ДДС – в размер на 3571.95 лева, за довнасяне – 2358.08 лева. За солидарни длъжници и на двете задължения са определени жалбоподателят „Лидикар“ ООД (като косвен митнически представител) и Й. Д. П. – вносител на катастрофирал кемпер Фолксваген.

В жалбата се твърди неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че последващият контрол е извършен, без да е налице заповед за възлагане, издадена на основание чл.84в, ал.1 от ЗМ. Посочва се, че компетентният административен орган не е спазил разпоредбата на чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 при отхвърляне на декларираната с процесната М. договорна стойност, тъй като не е уведомил жалбоподателя за обстоятелствата, обосноваващи възникналите основателни съмнения по отношение на декларираната стойност. На следващо място, нарушено било и правото на изслушване, установено в чл.8, §1, б. а) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015, тъй като на дружеството не били предоставени идентификационни данни за отправеното искане за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество, включително информация за документите, изпратени за проверка, относими към процесния внос. Оспорват се мотивите на митническите органи, обосноваващи отхвърляне на методите по чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. при определяне на митническата стойност на процесния автомобил. Оспорва се както метода по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за определяне на митническата стойност на автомобила, така и размера на митническата стойност, определена по този метод. Не били налице доказателства в подкрепа на валидността и истинността на данните от електронната информация за износ от системата на канадските митнически власти, докато декларираната стойност при вноса на процесния автомобил била подкрепена с фактура. Било допуснато съществено противоречие, тъй като декларираната стойност при износа била отхвърлена като приложима за целите на определяне на договорната стойност, но същата била приета за целите на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Изложени са съображения, че от данните в Решението за извършената проверка по линия на международно сътрудничество ставало единствено ясно, че е предоставена електронна информация за износ от канадските митнически власти, като не били посочени данни за заверка или потвърждение от тези официални власти, че данните от така предоставената информация, са коректни.

Моли обжалваното решение да бъде отменено.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването – Директорът на ТД Митница Бургас, и заинтересованата страна Й. Д. П. не са подали писмени отговори.

В съдебно заседание жалбоподателят „Лидикар“ ООД се представлява по пълномощие от адвокат Р. В. от АК Бургас, която поддържа жалбата и релевираните с нея отменителни основания. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък.

Ответникът по оспорването се представлява по пълномощие от старши юрисконсулт Л. Д., който оспорва жалбата и заявява искане за отхвърлянето . Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Й. Д. П. не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощниците на жалбаподателя и на ответника са депозирали писмени бележки, в които развиват подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 25.10.2020 г. в МП Пристанище Бургас – център, от „Лидикар“ ООД е подадена митническа декларация с MRN 20BG001007024721R0 – лист 112, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане до свободно обращение. Като вносител е посочено лицето Й. Д. П., а като косвен представител (в кл. 3/18 Декларатор и кл. 3/19 Представител) „Лидикар“ ООД. В кл. 6/8 от декларацията стоката е описана като катастрофирал кемпер, марка Volkswagen, модел Eurovan, тип бензинов, брой места 2, товароносимост 0, първа регистрация – 01.01.1997 г., цвят бял, работен обем 2800 куб. см, мощност 150 HPSAE, двигател № "не се чете", шаси № WV3AH8701VH082294. Посочени са и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл. 5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл. 4/1); код на стоката – код по Комбинираната номенклатура /№ 6/ 15, код на стоката – код по Т. – **********; метод за определяне на стойността – 1-Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута – 4218.00 CAD; идентификационен номер на контейнера TCLU5688511.

При подаване на декларацията пред митническите органи били представени и следните документи: фактура № RA-E20091102 / 11.09.2020г., издадена от "9396-9053 QUEBEC Inc.", 7405С rue Verite Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада (л. 115), опаковъчен лист към фактура № RA-E Е20091102, издаден от 9396-9053 QUEBEC Inc., 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада (л. 116), талон (PERMIT-VEHICLE PORTION) № L4948817 (л. 118), генерален коносамент № MEDUMC543110 (л.119) и фактура (терминални такси) №********** / 21.10.2020г. (л. 120). Представени са преводи на български език на описаните документи (л.173-182).

За извършения внос са начислени мито в размер на 529.03 лева и ДДС в размер на 1213.87 лева, при митническа стойност в размер на 5290.30 лева.

В Агенция Митници по електронната поща е постъпило писмо с рег. № 32-441111 / 16.12.2022 г. (л.110), изготвено от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency, във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация. В писмото е посочено, че във връзка с пет броя искания на българските митнически власти са приложени файлове, именовани, както следва : “BG_ExportDeclaration-KRONOS INTERNATIONAL SHIPPERS INC.xlsx”, “BG_ExportDeclaration-Terra Mare Cargo Inc.xlsx”, “BG_ExportDeclaration - Ramcar Limited.xlsx”, “BG_ExportDeclaration – 1^st Auto Group.xlsx” и „BG ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx“, съдържащи данни за изнесени от Канада автомобили с направление Република България.

Писмото е препратено на териториалните дирекции на Агенция Митници, в резултат на което е извършен последващ контрол на стоката, декларирана с MRN 20BG001007024721R0 / 25.10.2020г. С писмо рег. № 32-470240/10.07.2023г. от Директора на ДМРР бил изпратен и оригиналният файл, предоставен от канадската митническа администрация – BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx (л.96)

При анализ на приложените към декларацията документи и информацията, предоставена от канадските митнически власти, е констатирано съответствие по отношение на декларираната стока - автомобил 1997 VOLKSWAGEN EURO VAN, номер на шаси : WV3AH8701VH082294, контейнер № TCLU5688511, c който е превозван автомобила, както и по отношение на номера на канадската износна декларация, посочен в колона Proof_of_Report от таблица BG ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, sheet ExportDeclaration, която информация съответствала на приложената към М. морска товарителница. Установявало се и че в описателната част на морската товарителница като вносител е посочено лицето Й. Д. П.. Установено било обаче несъответствие по отношение на декларираната в М. цена в Р България в размер на 4 218,00 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 12 764 CAD, посочена в колона I – Total_Value/Total Value_Currency от таблица BG ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, sheet Commodities.

Във връзка с установените в отговора на канадските митнически власти обстоятелства и на основание чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 и чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, с писмо peг. № 32-41533/01.02.2023 г. (л.101) от вносителя – Й. П. и от декларатора „Лидикар“ ООД били изискани заверени копия на всякакви налични документи, данни и снимков материал като доказателства в подкрепа на декларираната цена на стоката по М. MRN 20BG001007024721R0 / 25.10.2020г.

Със становище рег. № 32-465038/06.07.2023 г. (л.97) деклараторът „Лидикар“ ООД посочил, че всички документи, които притежава във връзка с вноса на стоката от М. с MRN 20BG001007024721R0 / 25.10.2020г., са приложени към нея и съответно представени пред митническите органи. Дружество не притежавало и не съхранявало търговско досие по сключената сделка, договор с продавача, договор с крайния получател на автомобила, оферта, поръчка, ценови листи, потвърждения, проформа фактура, бизнес кореспонденция или други сведения и документи, предшестващи издаването на търговската фактура за придобиване на стоката, тъй като същото не е било страна по извършената продажба на кемпера. На дружеството не били предоставени от страна на купувача Й. П. документи относно извършените плащания към доставчика, документи за извършени плащания от други лица, свързани с вноса на конкретната стока към продавача на стоката или към посредник, с който да е налице договор за доставката на внасяната стока, документи в подкрепа на извършените плащания. Дружеството не притежавало снимков материал на процесния кемпер, удостоверяващ неговата цена. Липсвало основание за отразяване в счетоводната отчетност на „Лидикар“ ООД придобиването на процесния кемпер, тъй като не била налице документална обоснованост – във фактурата нямало данни на дружеството. Информация и/или декларация за изпълнение на условията по чл.70, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. следвало да бъде изискана от Й. Д., тъй като „Лидикар“ ООД не било обвързано със закупуването на кемпера и/или с условията, при които е сключена съответната сделка. Посочено е и че доказателството в подкрепа на разходите, които се включват в данъчната основа на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС, е приложено към М. с MRN 20BG001007024721R0 / 25.10.2020г. под формата на фактура № ********** / 21.10.2020г., издадена от „ЛОГИ СПЕД“ ООД, като разходът в размер на 250.00 лв. бил деклариран надлежно и включен в данъчната основа при вноса на автомобила. Към становището било приложено пълномощно, съгласно което „Лидикар“ ООД е упълномощено да действа от името и за сметка на Й. Д. П. (л.99).

След извършена от митническите органи, било изпратено на основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. до жалбоподателя и до вносителя Й. П. съобщение с рег. № 32-530715 / 25.08.2023 г., с което били уведомени, че предстои издаване на решение на Директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по MRN 20BG001007024721R0 / 25.10.2020г. (л.81). В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и били разяснени възможността и срока за представяне на становище.

Писмото е връчено на представител на жалбоподателя на 29.08.2023 г. (л.80).

В тази връзка, в ТД Митница Бургас постъпило становище рег. № 32-561079 / 19.09.2023 г. от „Лидикар“ ООД (л.74), с което е изразено несъгласие с мотивите на митническия орган, като са изложени доводи, че не е спазена разпоредбата на чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 при отхвърляне на декларираната с процесната М. договорна стойност, тъй като дружеството не е уведомено за обстоятелствата, обосноваващи възникналите основателни съмнения по отношение на декларираната стойност. На следващо място, нарушен бил и чл.8, §1, б. а) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015, тъй като на дружеството не били предоставени идентификационни данни за отправеното искане за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество, включително информация за документите, изпратени за проверка, относими към процесния внос. Възразява се както срещу метода по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за определяне на митническата стойност на автомобила, така и срещу размера на митническата стойност, определена по този метод. Било допуснато съществено противоречие, тъй като декларираната стойност при износа била отхвърлена като приложима за целите на определяне на договорната стойност, а същевременно била приета за целите на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Изложени са съображения, че от данните за извършената проверка по линия на международно сътрудничество ставало единствено ясно, че е предоставена електронна информация за износ от канадските митнически власти, като не били посочени данни за заверка или потвърждение от тези официални власти, че данните от така предоставената информация, са коректни.

С докладна записка с рег. № 32-644605 / 24.11.2023 г., изготвена от Р. Т. – И.д. Началник на МП Пристанище Бургас център, до Директора на ТД Митница Бургас, било направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от М. с MRN 20BG001007024721R0 / 25.10.2020г. (л.54).

В резултат на проведеното производство било издадено оспореното в настоящото производство Решение рег. № 32 – 645553 от 24.11.2023 г. (л. 31) на Директора на ТД Митница Бургас, с което била отхвърлена декларираната с М. с MRN 20BG001007024721R0 / 25.10.2020г. митническа стойност и на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за декларираната стока била определена нова митническа стойност в размер на 16 008.86 лева, за която стойност било прието, че на основание чл. 77, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация – 25.10.2020 г. (чл.77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.). В резултат на новата определена митническа стойност на основание чл.85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстващи на декларирания тарифен код, е определено ново митническо задължение в размер на 1 600.89 лева. На основание чл.55, ал.1 вр. чл.16, ал.1 от ЗДДС за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 17 859.75 лева, по отношение на която е прието, че на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.77, § 1, б.“а“ и чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, като на основание чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 3 571.95 лева. На основание чл.105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.56 от ЗДДС във връзка с чл.105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 3 429.94 лева, от които мито в размер на 1071.86 лв. и ДДС в размер на 2358.08 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 25.10.2020 г. до уведомяването на длъжника. На основание чл.77, §3 и чл.83, ал.1 от ЗДДС във вр. чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Й. Д. П. и „Лидикар“ ООД са определени като солидарни длъжници за доплащане на вносно мито в размер на 1071.86 лв. и ДДС в размер на 2358.08 лв.

В мотивите на решението е посочено, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. № 32-441111/ 16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. Изложени са доводи, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена, съгласно приложената фактура, като напр. фактури, поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни, предшестващи сделката. Посочено е още, че не са приложени банкови извлечения на валутните сметки на лицето или данни за извършени банковите операции, не е представен документ за извършено плащане, предвид условието на плащане, посочено във фактурата, а именно „Prepayment“ (Предварително), липсват данни за извършени плащания и сделки или договор за посредничество, а от наличните данни не може да се установи степента на щетата на автомобила, деклариран като „употребяван – катастрофирал“. При анализ на приложените към М. документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти достигнали до извод, че декларираната на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № RA- Е20091102/11.09.2020 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc., следва да бъде отхвърлена. Последното е обосновано с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ, и в декларацията за внос. Посочено е още, че при покупко-продажба е необходимо да са налице две страни – продавач и купувач, а от представената фактура не можело да се установи волеизявление между двете страни, тъй като липсвали подписи. Наред с това е посочено, че липсват и доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане и как е платено. След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са приложили вторичните методи посочени в чл.74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите, посочени в букви а) и б), митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИСЗА за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне (10.09.2020г. – 08.12.2020г.) за приети договорни стойности на стоки, които да са еднакви или сходни с внесената стока или да са произведени в същата държава и въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики. Прието е, че методът, посочен в буква в), се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), тъй като липсвала информация за размера на сумите, които съставляват изчислената стойност. При установената неприложимост на методите по чл.74, §2, букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно цената от 12 764 CAD. При определяне на окончателната митническа стойност, към приетата за достоверна цена на стоката са прибавени и разходите, свързани с вноса, в размер на 250.00 лева. В мотивите на решението са изложени и съображенията, въз основа на които митническите органи не приемат за основателни направените от жалбоподателите възражения.

Решението е връчено на представител на „Лидикар“ ООД на 17.01.2024г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л.53).

Решението е оспорено от „Лидикар“ ООД пред Административен съд Бургас с жалба вх. № 842 на 22.01.2024г. (л.2).

От процесуалния представител на ответника са представени и извадка от приложението BG_Export Declaration - Sheet Commodities, извадка от приложението BG_Export Declaration - Sheet Containers, извадка от приложението BG_Export Declaration - Export Declaration, ведно с превод на български език (л.165-172), Original invoice RA- E20091102, Packing List RA-E20091102, Permit Vehicle portion L4948817, Bill of Lading MEDUMC543110, ведно с превод на български език (л.173-182), Заповед № 2387/31.07.20231г. на директора на Агенция „Митници“ (л.183), искане с рeг. № 32-343912/11.10.2022г., отправено към канадските митнически власти, във връзка с което са предоставени данните с писмо peг. № 32- 441111/16.12.2022г. (л.184), служебна бележка peг. № 32-775816/04.03.2024г. от Началник отдел М. във връзка с направената справка в МИС ЗА и заложените критерии и стойности при изготвянето  (л.186), както и записан на оптичен носител електронен документ BGExportDeclaration-9396- 9053QuebecInc.xlxs.

От жалбоподателя са представени преписи от решение № Р-247/32-214208 от 28.06.2022 г. (л.12), решение № Р-235/32-204823 от 21.06.2022 г. (л.13) и решение № Р-464/32-510914 от 10.08.2023 г. (л.17), трите на Директора на Агенция Митници, с които на адв. Р. В. бил предоставен достъп до обществена информация. Приложена е също така и Заповед № ЗАМ – 766 / 32-164865 от 02.05.2023 г. на Директора на Агенция Митници, ведно с указания за уеднаквяване на практиката по проверка, приемането и/или оспорване на декларираната митническа стойност (л.18).

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу решение за определяне на нова митническа стойност, съответно на нови по – високи размери на вносно мито и ДДС, както и на задълженото лице. Решението има характер на индивидуален административен акт и подлежащ на оспорване по реда на АПК. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация –адресат на обжалваното решение, определен с последното за длъжник на определените в по – висок размер вносно мито и ДДС. Жалбата е подадена в срока по чл.149 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган по чл.19, ал.7 от ЗМ, според който за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Според разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директора на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници" е издадено от компетентен административен орган в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл.101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. чл.19, ал. 1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ вр. чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, поради което същото е валидно.

Актът е издаден в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти, както и правната им квалификация.

При проверката по чл.146, т.3 от АПК за спазване на административнопроизводствените правила съдът установи следното :

Спазени са правилата за предварително уведомяване, съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, за мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност засегнатото лице да изрази становище в 30 дневен срок. Изпратено е съобщение до жалбоподателя, като същото е получено и е постъпило становище от „Лидикар“ ООД.

Оспореното решение е постановено преди изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 103, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като процесното митническо задължение е възникнало на 25.10.2020 г., а решението е от 24.11.2023г. Според чл.103, § 3, б. „б“ от Регламент 952/2013, сроковете, определени в параграфи 1 и 2, се спират, когато в съответствие с чл.22, § 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение. Т. спиране се прилага, считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си. В конкретния случай съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013 е било връчено на дружеството на 29.08.2023г., като е предоставен 30-дневен срок за становище, респ. срокът чл. 103, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е бил спрян за този период и изтича на 25.11.2023г.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение 2015/2447 затова защото от него не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни, преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по разглежданата декларация. Нормата на чл.140, §1 от Регламента за изпълнение сочи, че когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Посоченият текст на регламента не установява задължение, а правна възможност митническите органи да поискат допълнителна информация от декларатора, поради което непоискването на такава допълнителна информация не представлява нарушение на производствените правила, още по – малко съществено такова. В хода на административното производство жалбоподателят е имал възможност да представи всички доказателства, с които разполага, но такива не са предоставени с твърдението, че не разполага с доказателства.

Основателно е възражението за липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл.84 от ЗМ, съответстваща на чл. 48 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. Съгласно посочената разпоредба, е допустим последващ контрол на митническите органи след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Няма спор, че е извършен последващ контрол, както е посочено в докладните записки по чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. В този случай е приложима разпоредбата на чл.84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл.84, ал.2, трябва да отговаря на изискванията за форма по чл.84в, ал. 3 ЗМ и да се връчи на заинтересованото лице. По делото нито има доказателства, нито се твърди издадена заповед за извършване на последващ контрол. В този смисъл е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Освен че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в обжалваното е допуснато и нарушение материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

Процесната MRN 20BG001007024721R0 / 25.10.2020г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. За целите на последващия митнически контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната митническа декларация е определена нова митническа стойност на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно са определени и нови задължения за мито и ДДС.

В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС. Съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е предвидено, в случай че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по предвидените вторични методи в чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата да бъде определена, като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл.70 и чл.74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. По същество, методът, посочен в чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл.70 или чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Така предвидените вторични методи, в това число и резервният метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т.е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходният.

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения. В тази връзка, съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а установената допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения.

За да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на разглежданата в настоящото производство декларация. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – Канада. Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Не е установено обаче от ответника на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази, посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. Съществена доказателствена подкрепа би получил органът, в случай че бе получил митническата износна декларация и съпътстващите я първични документи.

При тези съображения, не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност, е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Съответно митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Извън горното, митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение, преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи изброените в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г). Посочени са мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но мотивите са общи и декларативни. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите се свеждат до липсата на информация, относима към неговото приложение. Липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. Напротив, митническият орган не е изяснил дори щетите на внесения автомобил, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Всъщност, опорочаването на първия от алтернативните методи опорочава и прибягването до всеки следващ, тъй като липсата на надлежни доказателства за неговата неприложимост поставя под съмнение прилагането на всеки следващ. При тези съображения, съдът приема, че митническият орган необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явяват неприложими в настоящия случай и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е неправилно приложен, тъй като митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл.144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

В обобщение, съдът приема, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната с MRN 20BG001007024721R0/25.10.2020г. митническа стойност на внесената стока, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда, посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Ето защо незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесената стока, въз основа на която незаконосъобразно са определени нови публични задължения за мито и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора, следва да се разгледа претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, която съдът намира за основателна. Жалбоподателят претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 930.00 лева, както и платената държавна такса – 50.00 лева. Уговореното между адвокат В. и „Лидикар“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 930.00 лева е платено в брой, видно от отбелязването в договора за правна защита и съдействие. Противопоставено е възражение за прекомерност, което е неоснователно и съдът го оставя без уважение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника, наведените от него изключително подробни доводи и възражения срещу оспорения административен акт и доколкото претендираният размер на адвокатското възнаграждение надвишава с малко минималния размер по чл.35а от Наредба № 1 от 09.04.2004г., възражението за прекомерност е декларативно, а оттам и неоснователно.

Предвид крайния изход на делото, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски се явява неоснователна.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХIII-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Лидикар“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град Бургас, [улица], Решение № 32-645553/24.11.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Лидикар“ ООД, с посочени данни, сумата 980.00 (деветстотин и осемдесет) лева, представляващи направени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Директора на ТД Митница Бургас за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.