Р Е Ш Е Н И Е
№ 931/15.12.2021г.
гр. Пазарджик,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик,
І състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА
ШОТЕВА
при
секретар Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело
№ 786 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на с чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „ТЕРН“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ветрен, обл. Пазарджик, ул.
„Четиринадесета“ № 6, представлявано от управителя му Ю.Г., чрез адв. К.Т.
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
ФК-208-0017249/25.05.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП.
С жалбата се
иска заповедта да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и
постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Твърди
се, че при наличие на формално нарушение, което не води до укриване на приходи
и при коректно деклариране и внасяне на дължимите данъци от страна на
дружеството - жалбоподател, е крайно репресивно и неоснователно налагането на ПАМ
„запечатване на обект“. Счита се за нарушен принципът на съразмерност, заложен
в чл. 6 от АПК при издаване на обжалвания акт, тъй като определеният с наложената
принудителна мярка срок не е съобразен с тежестта на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Поддържа се, че наложената ПАМ се явява
несъразмерна на констатираното нарушение, като не са изложени конкретни релевантни
мотиви относно продължителността на срока ѝ, а изложените такива от
органа са общи и не уточняват обществените отношения, които биха били
засегнати, както от нарушението, така и от наложената ПАМ, за да се формират
изводи относно приоритета на защита. Сочи се още, че от извършеното нарушение
не е ощетен фискът и същото не касае укриване на приходи, информация до НАП е
подавана от жалбоподателя своевременно – веднъж месечно и в информационните
масиви на НАП са постъпвали данни за регистрирани дневни и месечни обороти,
дължимите данъци /ДДС/ в следствие на реализирания оборот са коректно
декларирани и внесени.
В съдебно заседание дружеството -
жалбоподател, представлявано от процесуалния си представител поддържа жалбата. Представя
писмени доказателства – свидетелство за регистрация, паспорт и договор за
техническо обслужване на фискално устройство. Моли да се отмени обжалваната
заповед. Претендира присъждане на сторените за производството разноски,
съгласно приложен списък.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – редовно призован, не се явява. Вместо него се
явява гл. юриск. С., редовно упълномощен да представлява ответника. Поддържа
представеното по делото писмено становище и моли да се потвърди обжалваната заповед.
Претендира присъждане на разноски.
Административен съд – Пазарджик, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и взаимна връзка, и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
На 14.05.2021 г. в 16:43 часа служители
на ТД на НAП Пловдив., са извършили проверка на търговски обект по смисъла на §
1, т. 41 от ДР на ЗДДС – супермаркет, находящ се в гр. Септември, ул. „Княз
Борис I” № 85, стопанисван от „ТЕРН“ ЕООД, ЕИК *********, при която е
констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредбата), е допуснало нарушение на разпоредбите на същата,
като не използва фискално устройство (ФУ) от одобрен тип, което да отговаря на
функционалните изисквания, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата. При проверката е
установено, че в търговския обект е въведено в експлоатация и работещо ФУ - ФПр,
модел Datecs FP1000-02 DV с ИН на ФУ DT427237 и ИН на ФП 02684532, с peг. №
3902949. Извършена е контролна покупка, заплатена с дебитна карта от Л.И.К., на
длъжност инспектор по приходите като за продажбата е издаден фискален бон с №
0404551 0128/14.05.2021г. (л. 49) от гореописаното ФУ, от който е видно, че
същият не съдържа двумерен баркод /QR код/ съгласно Приложение № 1 към чл. 8,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредбата. От проверяващия
екип са изведени: отчет фискална памет за периода от 01.01.2020г. до
31.12.2020г., видно от който за същия период в гореописаното ФУ има
регистрирани продажби на обща стойност 853 311,40 лв.; отчет фискална памет за
периода от 01.01.2021г. до 14.05.2021г., видно от който за същия период в
гореописаното ФУ има регистрирани продажби на обща стойност 365 321,40 лв. От
ФУ е изведен и дневен финансов „х“ отчет с № 0404556, видно от който за
14.05.2021г., към момента на проверката, във ФУ е регистриран оборот в размер
на 1021,47 лв. Извършена е проверка в ИС на НАП - модул „Фискални устройства с
дистанционна връзка“, при която е установено, че данни от всяка фискална касова
бележка не се предават автоматично от ФУ по дистанционната връзка към НАП
съгласно Приложение № 17 към чл. 10, ал. 10 и чл. 25, ал. 9 от Наредбата. На
органите по приходите е представено Свидетелство за регистрация на ФУ-ФПр,
модел Datecs FP1000-02 DV с ИН на ФУ DT427237 и ИН на Ф11 02684532, с peг. №
3902949, от дата 09.03.2018г., видно от което ФУ е одобрено със свидетелство на
БИМ № 533 от 25.01.2011г. От страна на контролните органи е съобразена
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата, предвиждаща, че свидетелството за
одобряване се издава за срок 10 години или до промяна в техническите и/или
функционалните изисквания към ФУ, произтичащи по силата на закон, а съгласно
ал. 2 на същата разпоредба, след изтичане на този срок или при промяна в
техническите и/или функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния
тип не са от одобрен тип. В настоящия случай е посочено, че използваното в
обекта ФУ е от тип, който е одобрен преди изменението на Наредбата, респ. до
промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ.
Въз основа на така направените при
проверката констатации на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК е
съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0017249/14.05.2021г. (л. 35),
а за обезпечаване на доказателствата е съставен протокол за предприети действия
за обезпечаване на доказателства cep. АА № 0024957/14.05.2021г. (л. 38). Предвид
констатацията на органите на НАП, че „ТЕРН“ ЕООД не използвало фискално
устройство, което да отговаря на изискванията за одобрен тип и да е одобрено от
Българския институт по метрология, началникът на
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП Жулиета Михайлова, позовавайки се
на разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ, вр. с § 75, ал. 6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на същата,
вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, чл. 186, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 186,
ал. 2 от ЗДДС, е издал обжалваната в настоящото производство Заповед № ФК-208-0017249/25.05.2021
г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ – „запечатване на търговски обект –
супермаркет“, находящ се гр. Септември, ул. „Княз Борис I” № 85 и забрана за
достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни. Съгласно заповедта за
налагане на ПАМ, се отнема в полза на държавата ФУ-ФПр, модел Datecs FP1000-02
DV с ИН на ФУ DT427237 и ИН на ФП 02684532, с peг. № 3902949 на основание чл.
186, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, във вр. с чл. 186, ал.
1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност.
Така издадената заповед за налагане на
ПАМ е връчена на законния представител на търговеца, който в нормативноустановения
срок е подал жалба срещу същата пред Директор на дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Същият с решение № ГДФК –
148/18.06.2021г. (л. 16) е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е
съобщено на настоящия жалбоподател, чрез управителя му на 28.06.2021г. На 02.07.2021
г. последният, чрез процесуалния си представител адв. Т., е подал жалба срещу
посочената по-горе заповед, чрез административния орган до Административен съд
– Пазарджик, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Като доказателства по делото, ведно с
административната преписка по жалбата са приети и: Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л. 14) и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г. (стр.15) на
Изпълнителния директор на НАП; декларации на работещи по трудово/гражданско
правоотношение в „ТЕРН“ ЕООД лица, справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори със същото
дружество (л.41-43); справки по декларирани данни и отчети по документи за
продажби (л. 45-48); данни от отчети на фискална памет (л. 50-56); договор за
абонаментно сервизно обслужване на ЕКАФП (л.57).
При така установената фактическа
обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 159 и чл. 168 от АПК,
във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена е в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС - Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, видно от Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л. 14) и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г. (стр.15) на
Изпълнителния директор на НАП.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и формално съдържа фактически и правни
основания. При издаването на административния акт не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз
основа на съставен протокол от извършена проверка в търговския обект и протокол
за предприети действия за обезпечаване на доказателствата, връчени по
нормативноустановения ред на управителя на дружеството – жалбоподател. Следователно,
административният акт се явява издаден в съответствие с нормата на чл. 26, ал. 1
от АПК, установяваща задължение за административния орган да уведоми страната
за започналото административно производство, което е направено в случая.
Съобразно писмените доказателства,
съдържащи се в приетата по делото административна преписка, съдът намира, че
фактите за извършеното нарушение са безспорно установени, а именно – че
жалбоподателят не използва фискално устройство, което да отговаря на
изискванията за одобрен тип, съгласно релевантните разпоредби на Наредба № Н -
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Безспорно е установено по делото, че при
извършване на контролна покупка в проверявания търговски обект, стопанисван от
жалбоподателя е издаден фискален бон с № 0404551 0128/14.05.2021г. (л. 49) от
гореописаното ФУ, който не съдържа двумерен баркод /QR код/ съгласно Приложение
№ 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредбата. Но
съдът намира, че принудителната административна мярка е наложена в
несъответствие с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за
съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 от АПК.
В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага за лице, което използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология. Тези изисквания са изрично уредени с посочената по-горе Наредба. Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт,
който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ, във
всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Мярката „запечатване на
търговски обект“ в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 2
от ЗДДС има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на
друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува
такава възможност - нарушителят да извърши друго административно нарушение,
следва да е мотивиран и обоснован. За да се прецени съответствието на ПАМ с
целта на закона, конкретни мотиви следва да са изложени и относно избора на
срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта.
Настоящият съдебен състав приема, че в
настоящия случай, така определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и
забрана за достъп до него, около средния на законово определения максимален
срок, е незаконосъобразно определен, тъй като не отговаря на тежестта на
конкретното нарушение, нито е съобразен с целите, които се предвиждат в чл. 22
от ЗАНН за налагане на ПАМ, вкл. и е определен при неспазване на принципа за
съразмерност, поради което и процесната заповед се явява незаконосъобразна.
Въпреки, че в същата има изложени
съображения за определената продължителност, те са бланкетни и в недостатъчна
степен обосноваващи продължителността на срока, за който е наложено запечатване
на търговския обект, съгласно обжалвания административен акт. В настоящия случай,
според съда, не е съобразена от административния орган целената от законодателя
превенция – за преустановяване на лошата практика в стопанисвания търговски
обект от дееца, конкретния вид упражнявана дейност, както и необходимото време
за създаване на нормална организация на работата за отчитане на търговския оборот
от дейността. В заповедта
обаче не са изложени конкретни данни за създадена организация за системно
укриване на приходи в търговския обект. Не може да се приеме и довода, че е
налице отклонение от данъчното облагане. Няма данни за наличие на допуснати
нарушения в обекта за предходни периоди от същия вид или други системни
неспазвания на данъчното законодателство. Наличието в търговския обект на
регистриран ЕКАФП предполага да е създадена организация за отчитане на
извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Липсват
конкретни доказателства, че от търговеца са предприемани конкретни действия за
прикриване на доходи.
В тази връзка, налагането в случая на
ПАМ при липсата на предишни нарушения, се явява несъразмерно с целта на закона.
Запечатването на супермаркета ще има за последица блокиране дейността на
търговеца, на когото по този начин ще бъдат причинени вреди, несъразмерни с
мярката, каквото оплакване се съдържа в жалбата до съда. Ето защо, определената
с обжалваната заповед продължителност на ПАМ не е в разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с
прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения.
Характерът и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на
права и законни интереси на дружеството – жалбоподател в степента, в която ще
бъдат засегнати при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на
търговската дейност в обекта за период от 14 дни. В този смисъл обжалваната
заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото
лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава,
което обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена
в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК и не съответна на целта на
закона. До същите изводи е стигнал в актуалната си съдебна практика и ВАС,
обективирана в съдебни актове, постановени по аналогични казуси, а именно:
Решение 5937 от 18.08.2021г. по адм.д. 12950/2020г., Решение 7761 от
29.08.2021г. по адм.д. 2913/2021г.
Принципът на пропорционалността е
ръководещ и в европейското законодателство, вкл. намира приложение и в областта
на санкциите. Така в решение по дело № С-210/10 г. от 09.02.2012 г. СЕС изрично
сочи, че „когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до най-малко обвързващата и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни
по отношение преследваните цели“. При така определените параметри на
продължителността на срока до 30 дни, формално са налице различни мерки, които
могат да се налагат, макар и не по вид, но различни с оглед своята
продължителност и именно това налага съобразяване на гореизложените принципи и
конкретните фактически установявания.
Видно от приетите по делото декларации
на лица работещи по трудово/гражданско правоотношение и справка за актуалното
състояние на всички действащи трудови договори, дружеството – жалбоподател се
явява работодател по действащи трудови договори с лица, чието положение би се
затруднило от налагането на ПАМ, т.е. същата освен върху дейността на
търговското дружество – адресат на заповедта, би имала и неблагоприятно
въздействие и върху правната сфера на физическите лица, работещи в и за него.
На
следващо място, следва да се вземат предвид данните по делото за притежаваното
от жалбоподателя и отнето му в полза на държавата фискално устройство, вписано
в регистъра на одобрените типове фискални устройства, локални мрежи и системи
на БИМ (съгласно паспорт на л. 90). Това обстоятелство сочи за добросъвестност
на оспорващото дружество при ползването на фискалното устройство до датата на
проверката и отново е в подкрепа на извода за липса на преценка относно
спазването принципа на съразмерност при налагането на ПАМ. Освен това в
обжалваната в настоящото производство заповед не се съдържат мотиви за
разпореденото отнемане на фискалното устройство на „ТЕРН“ ЕООД, което е отделно основание за
незаконосъобразност на заповедта, в тази ѝ част.
По изложените съображения, съдът приема,
че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена в противоречие с целта на
закона и в нарушение на принципа за съразмерност, и е необоснована, поради
което следва да бъде отменена.
С оглед този изход на спора, съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направеното искане за присъждане, на
оспорващата страна следва да се присъдят разноските по настоящото производство
в общ размер от 350.00 (триста и петдесет) лева, съгласно представен по делото
списък с разноски (л. 152).
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд –
Пазарджик, I състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №
ФК-208-0017249/25.05.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите – гр. София, да заплати на „ТЕРН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ветрен, ул.
„Четиринадесета“ № 6, представлявано от Ю.Г., сумата от
350.00 (триста и петдесет) лева - разноски по делото.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/