№ 659
гр. Бургас, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120200734 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Я. Х. Р., ЕГН: **********,
депозирана чрез адв. А. Ф. срещу Наказателно постановление № 22-0769-
003759/03.02.2023 г., издадено от Началник група в ОД МВР-Бургас, Сектор ‘‘Пътна
полиция ‘‘, с което за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пред.
първо от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева,
за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление В
ЧАСТТА, в която за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1,
т.5 ЗДвП, му е наложено административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месец, като в останалата част наказателното постановление е влязло
в сила. Жалбоподателят моли за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, а в условията на
евентуалност съдът да определи наказание в минимален размер.
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се явява
лично. Представлява се от адв. А. Ф. от БАК, с представено пълномощно по делото,
който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – Началник група в ОД МВР, Сектор “Пътна
полиция“ - редовно уведомен, се представлява от юк. Ж., която моли за потвърждаване
1
на наказателното постановление изцяло. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от разписката (л. 5 гръб) НП е връчен на
жалбоподателя на 13.02.2023 г., а жалбата е подадена на 20.02.2023 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 09.09.2022 г., около 17:25 часа, жалбоподателят управлявал собственият си
лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. №***, в гр. Бургас по
кръстовище с бул. „Захари Стоянов“ и ул. „Георги Попаянов“ не се съобразил с
интензивността и скоростта на движението си и допуснал пътно транспортно
произшествие /ПТП/ със спрелия пред него автомобил марка „Голф“ с рег. № *** на
червен сигнал на светофарна уредба. След настъпване на съприкосновението
жалбоподателят Р. спрял автомобила, слязъл от него и се запътил към другия
автомобил “Голф“ с рег. № ***, който бил управляван от св. С.. Двамата провели
кратък разговор, не попълнили двустранен протокол, след което Р. напуснал мястото
на произшествието без за да изчака органите на КАТ, тъй като бил на работа. С другия
участник в ПТП – С. пътувала бременната му жена, която снимала номера на колата,
управлявана от жалбоподателя, след което сигнализирали за инцидента. Те останали на
място докато пристигне екип на КАТ. Малко по-късно пристигнал автопатрул, като
жалбоподателят бил издирен и се върнал на мястото на инцидента. От настъпилото
ПТП пътувалата със С. жена получила болки, но след преглед се върнали на мястото на
произшествието.
На същия ден 09.09.2022г. актосъставителят П. съставил на жалбоподателя
АУАН, в който като нарушени били посочени разпоредбите на чл.20, ал. 2 от ЗДвП и
чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по
него и бил предявен на нарушителя за запознаване и подпис. Жалбоподателя подписал
акта и вписал в него, че няма възражения. В предоставения му срок по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН, също не депозирал писмени възражения.
Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което на Я. Х. Р., ЕГН: ********** с което за нарушение
на чл.20, ал.2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пред. първо от ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
2
от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Разпитани в хода на съдебното следствие, актосъставителят П. и
свидетелят по акта М. посочват, че след получаване на сигнала за настъпило ПТП,
установили на място само водача на лекия автомобил „Фолксваген голф-св. С..
Показанията им са идентични, последователни и непротиворечащи с останалия
доказателствен материал. Съдът кредитира и показанията на свидетелят С., който
потвърждава, че на процесната дата и място е настъпило съприкосновение между
управлявания от него автомобил и този на жалбоподателя. Посочва, че и двамата са
слезли от автомобилите, разговаряли, уведомил жалбоподателя, че съпругата му имала
болки в корема, казал му да извикат КАТ, но Р. не отвърнал на това, при което си
тръгнал от инцидента. Съдът кредитира частично и показанията на св. Г., в частта
потвърждава, че на процесната дата и място е видял жалбоподателя и другият участник
в ПТП да разговарят, като излага твърдения, че това се е случило преди да е дошъл
екипът на „Пътна полиция“. Съдът не кредитира показанията в частта, в която излага
твърдения, че видял двамата участници в ПТП да си стискат ръцете и че се разбрали.
Ако действително и двамата са били съгласни около обстоятелствата по настъпилия
инцидент, то нелогично е защо се е наложило единият от тях да сигнализира органите
на МВР.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно доводите в
жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция
да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН вр. с
чл. 314, ал. 1 НПК, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са
следните:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група в ОД МВР, Сектор ‘‘Пътна полиция ‘‘, който към
дата 03.02.2023 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег.
№ 8121з-1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към
ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния срок.
Независимо от това, настоящият състав намира, че атакуваното наказателно
3
постановление е незаконосъобразно, доколкото не е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН по отношение на вмененото нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, тъй като
същото не е описано по ясен начин, позволяващ му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 от
ЗДвП, която разпоредба предписва задължение на участник в ПТП да спре без да
създава опасност за движението по пътя и да установи какви са последиците от
произшествието. В обстоятелствената част на наказателното постановление,
наказващият орган е посочил, че жалбоподателят „като участник в ПТП не остава на
място и напуска ПТП-то“, без да посочва фактическите обстоятелства в тази насока
като например, че въобще не е спрял, или респективно, да е спрял, но след това да е
тръгнал, като в този случай нарушението би попадало в хипотезата на чл. 123, ал.1, т.3
от ЗДвП. Видно обаче, след това АНО при обобщаване на извършеното нарушение в
пункт по т.2 от НП е определил за нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДВП, като е описано, че жалбоподателят ,,не е спрял и не е установил последиците от
ПТП‘‘. Така описаното нарушение, съществено противоречи с обстоятелствената част
на НП и по-точно с диспозицията на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП. В
случая е налице неясно и неточно фактическо описание, съпоставено с посочената за
нарушена разпоредба. Посоченото нарушение е съществено, тъй като поставя както
нарушителя, така и съда в невъзможност да се разбере какво е извършеното нарушение
според наказващия орган и води до отмяна на обжалваното постановление.
Данните по делото сочат, че при ПТП са причинени само имуществени вреди,
поради което наказващият орган е следвало да приложи правилото на чл. 123, ал. 1, т.
3 ЗДвП, съдържащо три хипотези, от които в конкретния случай не е изпълнена нито
една. Тъй като действително по разпита на св. С. се установи, че жалбоподателят е
спрял след удара, разговаряли са, съответно е имало несъгласие относно
обстоятелствата около произшествието, то е следвало той да остане на място и да
уведомят съответната служба за контрол на МВР. Доказателство за това, че
жалбоподателят е спрял са и показанията на свидетеля Г., с оглед на изложеното
наказващият орган е следвало да установи фактическата обстановка, да посочи какво
точно се е случило, какви са били конкретните действия на наказаното лице, както и
други значими обстоятелства. След това да формира обвинението от фактическа страна
и да му даде юридическо описание, съобразно приетата за нарушена правна норма. За
да е гарантирано правото на защита на наказаното лице и в частност правото му да
разбере в какво е обвинено, следва да има съответствие между фактическото и
юридическото обвинение, тъй като те определят и предмета на доказване.
С оглед всичко гореизложено, вмененото на жалбоподателя нарушение е
неправилно квалифицирано и като такова в атакуваната част се явява
4
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски в полза
на жалбоподателя, съдът приема, че такива не се следват, тъй като не са ангажирани
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Ф..
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.3 т.2 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателното постановление № 22-0769-003759/03.02.2023 г.,
издадено от Началник група в ОД МВР-Бургас, Сектор ‘‘Пътна полиция ‘‘, в
обжалваната част, с която на Я. Х. Р., ЕГН: **********, за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, му е наложено административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като в останалата
част то е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5