РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Пловдив, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600309 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 от НПК.
С присъда № 15/22. 04. 2024 г., постановено по НОХД № 761/2023 г.
Пазарджишкият окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия М. М. М., със снета
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 23. 06. 2016 г. в сервитута на въздушен
електропровод с високо напрежение ВЛ 110 kV „*“ в местността „*“ в
землището на гр. *, обл. *, като *, командирован със заповед № * г. на * на „*“
ООД -* в изпълнение на договор № * г. между „*“ ЕАД, Мрежови
експлоатационен район * - възложител и „*“ ООД гр. * - изпълнител на
поръчка за извършване на работа по разчистване на храсти и дървета по
сервитут на въздушен електропровод с високо напрежение ВЛ 110 kV „*“,
поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, свързана с
ръководство и контрол за работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи с V-та квалификационна
група за безопасност при работа в такива уредби и мрежи, представляваща
1
източник на повишена опасност, не е изпълнил задълженията си като лице, на
което в заповедта е възложено да организира и ръководи трудовия процес с
функции на * и изпълнител при извършване на догорената работа - да се яви
този ден и да се намира на работното си място в сервитута на електропровода
през цялото време на извършване на работата; да наблюдава всички членове от
бригадата, намирайки се по възможност на най-опасния участък от работното
място; да следи членовете на бригадата да използват предоставените им лични
предпазни средства и правилно да работят с инструментите и механизацията;
да инструктира членовете на бригадата за опасностите от доближаване или
допиране на дървета до проводниците; да не допуска използване на моторни
резачки и триони от неквалифициран и необучен персонал, което е в
нарушение на чл. 84 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 т. 1 и т. 2, чл. 417 ал. 1 и чл. 419 ал. 2 от
Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (загл.
изм. - ДВ бр. 19 от 2005 г.), издаден от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 34 от 27 април 2004 г., изм. ДВ бр. 19 от 1
март 2005 г., изм. и доп. ДВ бр. 92 от 22 октомври 2013 г., като е следвало да се
яви този ден на посоченото работно място и да изпълни посочените по-горе
нормативни изисквания за безопасност, но като не го е сторил е причинил
смъртта на С. Х. Х. от с. ..*, общ. *, обл. *, поради което и на основание чл. 123
ал. 1 НК вр. чл. 84 ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 2, чл. 417 ал. 1, чл. 419 ал. 2 от
Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (загл.
изм. - ДВ бр. 19 от 2005 г.), издаден от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 34 от 27 април 2004 г., изм. ДВ бр. 19 от 1
март 2005 г., изм. и доп. ДВ бр. 92 от 22 октомври 2013 г. вр. чл. 36 и чл. 54 от
НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като го е признал за невиновен и оправдал по първоначално
повдигнатото му обвинение, а именно да е извършил престъплението и поради
неизпълнение на изискването на чл. 84 ал. 3, т. 3 и чл. 379 от горепосочения
правилник.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
2
С присъдата съдът се е произнесъл за направените по делото разноски.
Въззивна жалба в Апелативен съд Пловдив е депозирана от подс. М. М.,
чрез процесуалния му представител адв. В. П., срещу постановената присъда
като неправилна, несправедлива, постановена в противоречие на материалния
закон и нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и
признаване на подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление по чл.
123 ал. 1 НК.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и
първоинстанционната присъда трябва да бъде потвърдена.
Частните обвинители не вземат становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА E ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Пазарджишкият окръжен съд е
приел за безспорно установено, че подс. М. М. към инкриминираната дата бил
* на „*“ ООД гр. * с дейност в строителство на преносими и разпределителни
електро и далекосъобщителни съоръжения.
На 16.03.2016 г. между „*“ ЕАД Мрежови експлоатационен район гр. *
/„*“ ЕАД/ като възложител и „*“ ООД гр. *, като изпълнител, били сключени
два договора за изпълнение на обществена поръчка.
Единият договор бил № *г. с предмет на дейност извършване на работа
по разчистване на храсти и дървета по сервитут на въздушен електропровод
ВЛ 110 кV „*“ в обл.*, а другият договор - № *г., с предмет на дейност
извършване на работи по разчистване на храсти и дървета по сервитут на
въздушен електропровод ВЛ 220 kV „*“ в обл.*.
Към договор № * г. между страните били подписани Споразумение № 1
за здравословни и безопасни условия на труд и Приложение № 1 с изисквания
при извършване на работи по разчистване на просеки на въздушни линии с
високо напрежение.
В чл. 4 от общите условия на Споразумение № 1 е посочено, че при
извършване на всички видове работи и дейности в обекти на „*“ ЕАД
3
Правилникът за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи
/ПБЗРЕУЕТЦЕМ/ е еднакво задължителен за страните по договора.
Длъжностните лица от страна на възложителя и на изпълнителя, които
ръководят и управляват трудовите процеси, отговарят за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в ръководените от тях работи и
дейности. Те са длъжни незабавно да се информират взаимно за всички
опасности и вредности. В чл. 16 от задълженията на изпълнителя в същото
споразумение е посочено, че отговорните ръководители и/или изпълнители на
Изпълнителя постоянно упражняват контрол за спазване изискванията на
Правилника и инструкциите по безопасност на труда от членовете на
бригадата и предприемат мерки за отстраняване на нарушенията.
В мотивите към атакуваната присъда е прието, че подс. М. М. имал
придобита V-та квалификационна група по безопасност при работа в
електрически уредби и мрежи до и над 1000V, като притежавал Удостоверение
№ * г. от Национален център за професионално обучение в системата на
ТПП/К в Република България, клон *. Изискванията за тази правоспособност
са посочени в чл. 17 от Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи.
Въздушен електропровод ВЛ 110 kV „*“, за който се отнасял договор №
* г., бил връзката между ВЕЦ „*“ и подстанция „*“ с едно отклонение за
подстанция „*“ в обл. *. Общата му дължина е 30 км със 158 бр. стълба.
Нормалното междуфазово напрежение е 110 kV. Електропроводът е с
хоризонтално разположение на фазовите проводници тип АС-185 и две
мълниезащитни въжета. Според техническите изисквания за възлагане на
обществената поръчка за този обект, тя включва възстановяване на
съществуващи просеки на електропроводи от преносната мрежа на Република
България, обслужвани от „*“ ЕАД *, Подстанция* /МЕПР */. Трасетата на
електропроводите преминавали през планински или пресечени терени.
Достъпът с механизация е затруднен. Мястото на изпълнение на поръчката на
ВЛ 110 kV „*“ в участъка от стълб 1 до стълб 92 попада на територията на
Община * и Община *. Според сключения и цитиран по-горе договор,
възстановяването на просеката на електропровода включвало отсичане на
дървета и храсти, и прочистване на терена в същия участък, като падналата
4
дървесна маса се изнесе извън пределите на просеката, на предварително
определени за това места.
За ВЛ 110 kV „*“ било предвидено дейностите по почистването на
просеката да се извършат на два етапа. Първи етап - без изключване на
напрежението за почистване на ниска храстовидна растителност, която е на
безопасно разстояние от фазовите проводници. Втори етап - премахването на
дървета в близост до фазовите проводници, което да се извърши след
изключване на напрежението, обезопасяване на електропровода и допускане
до работа с наряд.
В изпълнение на задълженията си по договора и споразумението,
ръководителят на „*“ ЕАД * издал заповед № 2* г., с която възложил на св. М.
В. - * пренос на ел. енергия - ИРД, с-р *, *, да изпълни задълженията на
възложителя, свързани с отправяне на писмена покана до изпълнителя за
подписване на протокол и започване на изпълнение на договорените работи,
както и на св. Б. Б. - инженер, пренос ел. енергия, ПР на ЕПВН, *, *, за
контрол по изпълнение на задълженията на изпълнителя, свързани с оформяне
на акт за предаване на трасето на електропровода в деня на започване на
работата на обекта, провеждане на инструктаж на работниците на
изпълнителя по ПБЗРЕУЕТЦЕМ, като при необходимост отбелязва
специфичните изисквания за конкретните работни места в издавания наряд.
Възложен му бил и контрол по спазване изискванията на представителите на
съответните държавни лесничейства във връзка с извършването на сечта и
прочистването на трасето на просеката, контрол по извършваните вписвания в
дневник за отчитане по дати на извършената работа в отделните участъци,
подписване на приемо-предавателни и приемателни протоколи и др.
документи, свързани с изпълнението на договора.
В изпълнение на договора, * на „*“ ООД - подс. М. М., издал Заповед №
* г., с която определил, посочил и командировал следните работници от
фирмата за извършване на дейност в обекта на поръчката, считано от
16.06.2016 г.:
За * на обекта определил себе си, а за бригадири и отговорници на
секачите, определил свидетелите М. А. и А. Ш., които също като него имали
V-та квалификационна група по електробезопасност. В същата заповед като
членове на бригадата от секачи са били посочени лицата: С.Г., Б. И., Я. Я., Х.
5
Х., С. Х., М. Ж., С. М. и Е. Д..
За всички секачи е посочено, че притежават II кв. група. заповед № * г. е
била изпратена по факс и е постъпила в „*“ ЕАД *, *, на 15.06.2016 г., като не
е била придружена от свидетелства за правоспособност на посочените в нея
лица. Заповедта била разпределена и на инж. Б. Б. за инструктаж.
Със Заповед №* г. на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда, * на
„*“ ООД - подс. М. М., прекратил трудовото правоотношение със св. М. А.
като *, считано от 01.06.2016 г.
Според мотивите на съда, св. М. А. продължил да работи към „*“ ООД,
но с граждански договор за услуга от 02.06.2016 г. /т.1, л.239 и л.269 от ДП/.
Възложено му било да извърши експертна услуга и контролна дейност за
изпълнение на работите по разчистване на храсти и дървесна растителност по
сервитута на електропровод ВЛ 220 kV „*“ в обл. *. Срокът на този договор
бил до приключване и актуване на извършената работа по разчистване на
храсти и дървесна растителност по сервитута на въпросния електропровод.
Работата в този обект била приключила и съответно актувана на 23.06.2016 г.
/т.11, л.260 ДП/. С оглед на това първостепенният съд е приел, че към тази
дата, сключеният граждански договор между св. М. А. и „*“ ООД
преустановил действието си. От 06.06.2016 г. до 02.04.2017 г. св. М. А. бил
регистриран като безработен в Бюрото по труда в гр. */т.1, л.271 ДП/.
В мотивите към атакуваната присъда е прието, че св. А. Ш. сключил
граждански договор с „*“ ООД за извършване на работи по разчистване на
храсти и дървета по сервитута на електропроводи на „*“ ЕАД * на 03.05.2016
г. /т.1, л.242 от ДП/. В този договор не е изрично посочено за кой обект е
сключен, но от инкорпорирания в него Констативен протокол - Приложение 1
/неразделна част от договора/ ставало ясно, че работата е била приета без
възражения и заплатена от възложителя по договора - „*“ ООД,
представлявано от подс. М. М., като същата е извършена в обект - ВЛ 220 kV
„*“.
Прието е също, че св. С. Г. сключил граждански договор за изпълнение с
„*“ ООД за извършване на работи по разчистване на храсти и дървета по
сервитута на „*“ ЕАД * на 01.06.2016 г. Той е имал издаден сертификат от
18.04.2016 г. от „*“ ООД за успешно преминало обучение за секач на дървесна
растителност / т.1, л.248 ДП, л.41 ДП/.
В мотивите на присъдата е посочено, че св. Х. Х. сключил граждански
договор за изпълнение с „*“ ООД за извършване на работи по разчистване на
6
храсти и дървета по сервитута на „*“ ЕАД * на 14.04.2016 г. /т.1, л. 42 ДП/.
Той не притежавал сертификат за успешно преминато обучение за секач на
дървесна растителност.
Пазарджишкият окръжен съд е приел, че първоначално свидетелите М.
А., А. Ш., С. Г., Х. Х. и други лица били командировани от * на „*“ ООД -
подс. М., на обект по разчистване на храсти и дървета по сервитута на ВЛ 220
kV „*“.
На този обект работели две групи работници, като техни преки
ръководители били свидетелите М. А. и А. Ш., а подс. М. М. бил *.
Двете групи работници били командировани съответно със Заповед №*
г. и Заповед № * г. /т.1, л.232 ДП/. Работата по този обект приключила на
17.06.2016 г. и от „*“ ЕАД * била назначена комисия за приемането му на
23.06.2016 г.
Със Заповед № * г. на * на „*“ ООД - подс. М. М., св. М. А. бил
упълномощен за подписването на всички необходими документи, свързани със
завършването на този обект /т. 2, л. 259 ДП/. Докато извършвали работата по
този обект, работниците бил настанени да нощуват в гр. *, общ. *.
Като секач във въпросния обект работел и пострадалият по делото С. Х.,
който обаче /според приетото от първостепенния съд/, за разлика от баща си Х.
Х. и св. С. Г., нямал сключен никакъв писмен договор с „*“ ООД, нито
фигурирал като работник в командировъчната заповед № * г. на * на
дружеството. Той бил привлечен на работа в бригадата от св. С. Г. и
пристигнал, за да работи в обекта - ВЛ 220 kV „*“, след като работата по него
вече била започнала и преди да приключи. Подсъдимият бил наясно, че С. Х. е
започнал работа, понеже преди това св. С. Г. говорил с подс. М. М. за това, а
именно двамата със сина на св. Х. Х. да започнат работа към фирмата, като
секачи.
След приключване на работата на обект ВЛ 220 кV „*“, секачите св. С.
Г., св. Х. С. Х. и неговият син С. Х. Х. били прехвърлени към обекта на ВЛ 110
kV „*“. В командировъчната заповед за работниците в този обект - Заповед №
* г., издадена от подсъдимия, пострадалият - С. Х. вече бил включен, като
секач с II кв. група, въпреки че не притежавал такава.
За започване на изпълнението на договор № * г. покана от възложителя
„*“ ЕАД * до изпълнителя „*“ ООД не била изпратена, тъй като от
ръководството на възложителя сметнали, че след изпълнението на договор №*
г. за обект ВЛ 220 kV „*“, работата със същия изпълнител продължава на
7
новия обект - ВЛ 110 kV „*“. Така, след приключване на работата по първия
обект, на 20.06.2016 г. служителите от „*“ ЕАД * - св. инж. Б. и св. Й. Г. със
служебен джип, заедно с работниците от „*“ ООД - св. М. А., св. С. Г., както и
лице на име Г., което било по принцип шофьор на подс. М. и управлявало
служебен джип на дружеството, извършили съвместен обход с автомобилите и
оглед на обект ВЛ 110 kV „*“ по трасето от стълб №1 при ВЕЦ „*“ до стълб №
90 по пътя гр. * - курорт „*“, като било уточнено къде и по какъв начин ще се
прочиства растителността под електропровода.
Веднага след извършване на огледа св. М. А. настанил свидетелите С.
Г., Х. Х. и синът му С. Х. в хижа „*“, в землището на Община *, която им била
избрана за нощуване със знанието на подс. М. М.. След като работниците били
настанени, св. М. А. им казал, че на следващия ден трябва да се явят в гр. * за
инструктаж, след което си тръгнал и те повече не го видели. Това той сторил,
въпреки че според Заповед № * г. горният бил определен заедно със св. А. Ш.
да осъществява функции като пряк ръководител на секачите.
На 21.06.2016 г. в „*“ ЕАД * от св. Б. бил проведен инструктаж по
безопасност на труда и противопожарна охрана на командированите лица от
„*“ ООД за работата по разчистване на просеката на ВЛ 110 kV „*“ по договор
№* г. На инструктажа присъствали св. С. Г., св. Х. Х. и синът му С. Х., които
се подписали в инструктажния лист /т.1, л. 204 от ДП/. Този лист бил подписан
и от лица с имена Б. И. и Я. Я., които също фигурирали като секачи в Заповед
№ * г., но тези две лица така и не са започнали след това работа на обект 110
kV „*“. Останалите командировани лица по заповед № *г. на * на „*“ ООД
отсъствали и не били инструктирани.
Веднага след провеждането на инструктажа св. С. Г., св. Х. Х. и С. Х. се
върнали в хижата, в която били настанени, преоблекли се с работните си дрехи
и започнал работа по разчистване на растителността под далекопровода.
На 22.06.2016 г. св. М. А. - от името на изпълнителя „*“ ООД, но без да
е бил упълномощен за това и св. Б. - от името на възложителя „*“ ЕАД *,
подписали акт за предаване на трасето на обект разчистване на храсти и
дървета по сервитут на електропровод ВЛ 110 kV „*“, с който трасето на
електропровода било официално предадено на изпълнителя на поръчката за
работа по него, въпреки че работата била започнала още предния ден.
Същият този ден - 22.06.2016 г., св. С. Г., св. Х. Х. и синът му С. Х.
8
продължили работата си по разчистване на растителността под
електропровода. Предишния ден, по време на инструктажа в гр.*, на тях им
било указано от св. Б. да не повалят дървета, а да режат само ниската
храстовидна растителност под електропровода, понеже ще се работи без
изключване на електронапрежението. От командированите ръководители на
„*“ ООД по Заповед № * г., никой не присъствал на обекта.
На 23.06.2016 г., сутринта около 08:00 часа, тримата работници - св. С.
Г., св. Х. Х. и синът му С. Х., започнали работа на обекта. Никой от тях нямал
предпазни средства и облекла. Намирали се в местността „*“, землище на гр.
*, обл. *. Пострадалият С. Х. режел с моторна резачка храстовидната
растителност под електропровода, а неговият баща - св. Х. Х., разчиствал
растителността с ръце, въпреки че двамата нямали завършено обучение и
удостоверяващ документ за работа, като секачи с моторни резачки, нито
документ 2-ра квалификационна група за работа в електрически уредби и
мрежи.
Около 09:00 часа св. С. Г. тръгнал с лек автомобил да вземе втория син
на св. Х. Х. - св. Н. Х., който пристигнал сутринта в гр. *, за да започне и той
работа, като секач на обекта. Последният също нямал завършено обучение
като секач с моторна резачка и II квалификационна група за работа в
електрически уредби и мрежи. Не фигурирал и в командировъчната Заповед
№ * г., но подс. М. М. бил наясно, че и той ще работи в представляваното от
него дружество, понеже св. С. Г. говорил с него за това двамата сина на св. Х.
Х. да започнат работа като секачи, още докато били на обекта „*“.
След като св. С. Г. взел от гр.* св. Н. Х., двамата с него тръгнали
обратно към обекта. Свидетелят Х. Х. и синът му С. Х. продължавали да
разчистват растителността под електропровода. Около 11:00 часа те двамата
били между стълбове № 71 и № 72 в местността „*“. С. Х. бил облечен с
анцуг, тениска и маратонки. Той е бил в по-ниската част на склона, на 20-30
метра под св. Х. Х., който разчиствал растителността около единия железен
стълб. Времето било сухо и слънчево.
В процеса на работа по неравния терен С. Х. се хванал за стъблото на
тънко дръвче, високо 6 метра и намиращо се близо до електропровода. При
хващането дръвчето се наклонило и с върха си опряло до близкия фазов
проводник на електропровода. Появила се волтова дъга и електрическият ток
9
от проводника протекъл през дръвчето, а от там и през С. Х. към земята. От
токовия удар пострадалият паднал на земята. Свидетелят Х. Х. видял това и се
развикал за помощ. В същото време св. С. Г. и св. Н. Х. пристигнали на
мястото. Обадили се за помощ на тел. 112. Към този момент С. Х. все още
дишал. Тримата вдигнали пострадалия и го понесли към лекия автомобил,
който бил оставен на черен горски път и с който бил откаран в МБАЛ *,
където лекари констатирали смъртта му. След инцидента св. С. Г. уведомил
подс. М. М. и св. Б. за случилото се.
След намесата на полицията и на Дирекция ИТ гр. *, работата на обекта
била спряна.
Описаната по-горе фактическа обстановка е установена въз основа
показанията на свидетелите Б. Б. /дадени от него в съдебната фаза на процеса,
както и тези, дадени пред друг състав на съда по НОХД № 190/2021 г., а също
и от дадените в досъдебната фаза на процеса, които са приобщени по реда на
чл. 281 от НПК, И. Е., Й. Г., А. Ш. /дадени в досъдебната фаза на процеса и
приобщени по реда на чл. 281 от НПК/, М. А. /дадени от него в досъдебната
фаза на процеса и приобщени по реда на чл. 281 от НПК/, Х. Х. /дадени от
него в съдебната фаза на процеса приобщени по реда на чл. 281 от НПК/, Н. Х.
/дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени по реда на чл. 281 от
НПК/, С. Г. /дадени от него в съдебната фаза на процеса, както и тези, дадени
пред друг състав на съда по НОХД № 190/2021 г., а също и от дадените в
досъдебната фаза на процеса, приобщени по реда на чл. 281 от НПК/.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, по трупа
на С. Х. са установени обгаряния от I-ва и II-ра степен по предната
повърхност на лявата предмишница с линейна форма, оток на мозъка и белите
дробове, цианоза на вътрешните органи. Причина за смъртта е остро
настъпилата сърдечно-съдова слабост в резултат на действието на
електрическия ток.
Според заключението на тройната съдебно-техническа експертиза,
което съдът цени като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, десният проводник в мястото, в което е настъпил инцидентът е на
височина 6 метра спрямо терена. Изпълнено е изискването за минимално
разстояние на проводника от земята съгласно чл. 620 ал. 1 от Наредба №
3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии, където е посочено минимално разстояние от 6 метра за такъв вид
10
електропровод.
Височината на обгореното дръвче е 6 метра. Близкият десен проводник
в мястото на инцидента, спрямо основата на обгореното дръвче, е на 5,70
метра по хипотенуза, на 2,75 метра по хоризонтален катет и на 5 метра по
вертикален катет. Височината на дръвчето е била с около 30 см повече от
разстоянието му до десния проводник. За да се допре короната на дръвчето в
проводника, то трябва да се наклони под ъгъл 20 ° - 30 °. Възможно е и при
накланяне на по-малък ъгъл да прескочи волтова дъга и по дръвчето пак да
протече ток.
При използване на лични предпазни средства, като ботуши и ръкавици,
вероятността пострадалият работник да бъде поразен от електрически ток е
била по-малка, тъй като те биха го изолирали в известна степен от дръвчето,
което е провело ел. ток от проводника към земята и към неговото тяло.
Според заключението на назначената в съдебната фаза на процеса
почеркова експертиза, подписите за изпълнител в електро - фотографско копие
на гр. договор № * г. и служебна бележка № * г. /т.1, л.42 ДП/ са електро-
фотографско копие на подписи, положени от св. Х. Х.. Подписите в дневник за
лични предпазни средства /т.1, л.47 ДП/ са електро-фотографски копия на
подписи, които не са положени от св. Х. Х..
В мотивите към атакуваната присъда първостепенният съд е подложил
на внимателна и задълбочена проверка събраните по делото доказателства и е
направил подробен и прецизен анализ на събраните гласни доказателства. В
тази насока Пловдивският апелативен съд счита, че не могат да се приемат за
основателни пространно развитите доводи във въззивната жалба /л.26 гърба
ВНОХД/, че гласните доказателства не са обсъдени с необходимото внимание,
като се отправят упреци основно по отношение интерпретацията на
показанията както на кв. Х. Х., така и на св. С. Г..
С основание Пазарджишкият окръжен съд е възприел с доверие
показанията на св. Н. Х., дадени в хода на досъдебното производство, понеже
те са по-логични и по-близко във времето след произшествието, макар, че
въззивната инстанция не вижда толкова драстични противоречия между
казаното от свидетеля в съдебната и досъдебната фаза /л. 104 НОХД и л. 64 т.1
ДП/.
Правилно са възприети с доверие показанията на свидетелите Б. Б., Х.
11
Х. и С. Г., дадени в досъдебната фаза на процеса, които всеки от тях потвърди
след прочитането им, понеже са констатирани известни несъответствия между
тях и показанията, които са депозирани от тях в съдебната фаза на процеса.
Доколкото обаче показанията на тези свидетели от досъдебното производство
са били заявени във време по-близко до инкриминираните събития, с
основание те са приети за по-достоверни.
Свидетелят Х. Х. заявил пред съда, че след като приключили работа по
обект „*“ на 20.06.2016 г. той, пострадалият му син и св. С. Г. били настанени
в хижа „*“ от св. М. А.. На следващия ден - 21.06.2016 г., били на инструктаж
в гр.*, а на по-следващия ден - 22.06.2016 г., започнали работа на обекта, като
работели там общо два дни и на втория ден станал инцидентът. Относно
инцидента сочи, че синът му отрязал някаква клонка на тънко високо дърво,
която се опряла и в този момент го видял да пада на земята.
В разпита си по време на досъдебното производство св. Х. Х. /т.1, л.66
ДП/ е казал, че са започнали работа на инкриминирания обект на 20.06.2016 г.,
на 21.06.2016 г. били на инструктаж, а на следващия ден станал инцидентът.
Относно самия инцидент сочи, че докато С. Х. рязъл храсти чул нещо да
пращи, обърнал се и видял момента, в който сина му изпуска резачката и пада
на земята. До него имало отрязано дърво, което се било опряло на жиците,
пращяло и горяло.
В хода на досъдебното производство в следващия си разпит св. Х. Х.
/т.1, л.161 ДП/ заявил, че св. М. А. ги закарал в хижа „*“, а на следващия ден
били на инструктаж в гр. *, като след инструктажа се върнали в хижата,
сменили си дрехите и почнали работа.
Въз основа на тези показания първостепенният съд е направил
обоснован извод, че работата започнала на 21.06.2016 г., понеже е безспорно
установено по делото, че инструктажът в гр. * от страна на св. Б. Б. е станал
именно на тази дата, понеже това кореспондира и инструктажния лист /т.1,
л.204 ДП/. Тази начална дата на започване на работа в инкриминирания обект
съответства на заявеното от св. С. Г. /т.1, л.158 ДП/.
За факта, че работниците са рязали храсти на инкриминирания обект
два дни пълноценно и на третия, до момента на настъпване на инцидента, се
потвърждава и от отразеното в акта за отразяване състоянието на обекта след
спиране на работата, който е бил съставен в деня след инцидента - 24.06.2016
12
г. /т.1, л.244 ДП/. В него е описано, че от цялата обществена поръчка от 84 дка,
към момента на инцидента е извършено рязане на храсти на площ от 38.36
дка. В същото време от показанията на св. Х. Х. пред съда е изяснено, че на
ден обективно могат да се изрежат около 20 дка.
Първоинстанционният съд коректно е посочил, че св. Х. Х. е заявил в
последно прочетените му показания от досъдебното производство, че С. Х. не
бил отрязал високото и тънко дърво, а явно се е бил хванал за него, теренът
бил неравен и така то се наклонило и опряло на жиците.
Не може да се сподели възражението, направено от защитата във
въззивната жалба пред настоящата инстанция, че неправилно е установен и
приет механизмът на настъпване на произшествието /л.27 ВНОХД/.
Действително този, който е заявен от св. Х. Х. механизъм на инцидента в най-
голяма степен съответства на установеното от СМЕ обгаряне от I и II степен
по предна повърхност на лява предмишница на пострадалия. Наред с това
кореспондира и с казаното от св. Н. Х. и св. С. Г., че по дръвчето имало следа
от ръката на пострадалия, а самото дръвче не е било рязано. С оглед на това
следва да се приеме за безспорно установено, че постр. С. Х. не е отрязал
процесното дръвче, а само се хванал за него и то се наклонило, след което се
допряло до жиците на далекопровода.
Свидетелят Х. Х. е отрекъл да е подписвал граждански договор с
дружеството „*“ ООД, макар да е заявил, че подписът за „изпълнител“ в гр.
договор № 3 от 14.04.2016 г. /т.1, л.42 ДП/ е негов. Първостепенният съд е
приел, че той е подписал въпросния гр. договор, както и сл. бележка №
3/14.042016 г. за проведен начален инструктаж, което е установено
категорично и от заключението на почерковата експертиза. Напълно
правилно обаче съдът е приел за безспорно установено, че няма съмнение как
датата 14.04.2016 г., посочена като такава за сключване на договора и на
проведен начален инструктаж е недостоверна. Това е така, понеже св. Х. Х. е
категоричен, че към тази дата въобще не е познавал подс. М. М. и не е работил
в дружеството му. Видял го за първи път на 31.05.2016 г. в офиса му в гр. *.
Това се потвърждава и от показанията на св. С. Г., който също е категоричен,
че след като подсъдимият му казал да намери работници той се обадил на св.
Х. Х. и други лица, с които отишли в *. Според този свидетел, там подписали
граждански договори и им бил проведен начален инструктаж от подс. М. М.,
13
след което започнали работа в първия обект „*“.
По време на съдебното следствие св. С. Г. споделил, че пряк отговорник
на работниците в обекта 110 kV „*“ бил починалият свидетел А. Ш., а не М.
А.. С основание това твърдение не е кредитирано. По време на досъдебното
производство този свидетел многократно е заявил, че техен пряк ръководител
бил именно св. М. А.. Той със знанието на подс. М. М., ги е настанил в хижа
„*“, както и че двамата с него и представители на „*“ ЕАД са правили обход на
обекта преди започване на работа. Поради това и обосновано е преценено, че
св. А. Ш. не е бил определян за пряк ръководител на работниците в процесния
обект.
В останалата част показанията на св. С. Г., дадени по време на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, не противоречат на тези,
дадени от него в досъдебното производство и с основание са прецени, като
достоверни. По този начин е изяснено, че св. С. Г. говорил с подс. М. М. за
това двамата синове на св. Х. Х. да започнат работа като секачи в „*“ ООД.
Изяснено е, че пострадалият С. Х. се присъединил към бригадата им още
докато били на първия обект „*“, както и че след приключването на този обект
св. С. Г., св. Х. Х. и С. Х. били прехвърлени на обекта „*“. Настанени са в
хижа „*“, която била избрана от М. А. и подс. М. М.. От своя страна
подсъдимият бил наясно с настаняването на работниците вкл. уговорката била
заплащането на нощувките да се поделя между него и всеки от работниците.
Безспорно е установено също, че св. С. Г. звънял всеки ден на подс. М. М. по
телефона и му съобщавал колко работа са свършили за деня, т.е. от кой стълб
до кой стълб са изрязали растителността. Категорично е установено, че след
като са били на инструктажа в гр. * на него лично по телефона му се обадил
подс. М. М. и казал да почват да режат, а веднага след инструктажа те
започнали работа / т.1, л.158 ДП/.
Според показанията на св. А. Ш. той имал граждански договор с
дружеството на М. М. и е работел само на първия обект „*“. Там били
оформени две групи секачи, като на всяка от тях техни преки ръководители
били съответно той и св. М. А.. След приключване работата в обект „*“ си
заминал за * и повече не се е връщал в обл. *, както и че в обект „*“ не е
ходил.
С основание в мотивите на атакуваната присъда не е възприета тезата на
14
св. А. Ш. и св. М. А. досежно твърденията им, че секачите имали раздадени
предпазни средства и облекла. Това противоречи на показанията на
свидетелите Х. Х., С. Г., Б. и С.. Този извод се подкрепя и установи и от
заключението на графологичната експертиза, което е категорично, че
подписите в дневник за лични предпазни средства /т.1, л.47 от ДП/ не са
положени от св. Х. Х..
Неоснователен е доводът на защитата във въззивната жалба, според
който първоинстанционният съд не е приел за достоверни обясненията на
подсъдимия /л.28 ВНОХД/. Много внимателно първоинстанционният съд е
обсъдил защитната теза на подсъдимия и с основание не е дал вяра на
обясненията на подс. М. М..
И пред настоящата инстанция подс. М. М. поддържа защитната си
версия, че не познавал пострадалия С. Х., дори не знаел как започнал работа
във фирмата му без договор. Според подсъдимия С. Х. бил включен като секач
в Заповед № * г., но единствено с оглед евентуално бъдещо назначаване. С
основание това е било прието за недостоверно, понеже по безответен начин е
опровергано от показанията на св. С. Г.. Според думите на този свидетел, още
докато били на обект „*“, той лично е говорил с подсъдимия и било
постигнато съгласие за това двамата синове на св. Х. Х. да започнат работа,
като секачи.
Наред с това, както с основание е прието в мотивите към атакувания
съдебен акт, на обект „*“ е имало две бригади работници.
Първата група е определена със Заповед № * г. /т.1, л.232 ДП/.
Втората група е посочена със Заповед № * г. /т.1, л.233 ДП/. В тази втора
заповед като секачи са включени С. Г., Х. Х. и други лица, но в нея С. Х. не
фигурира.
Поради това и обосновано е преценено, че св. Х. Х. достоверно
разказва, че именно на тази дата се намирал в офиса на М. в гр. *, където с
други лица е бил заведен от св. С. Г., преди да започнат работа на първия
обект. Обстоятелството, че С. Х. не фигурира в тази втора заповед
кореспондира с казаното от С. Г., че след като били започнали работа на
обекта „*“ и преди да приключат, той говорил с подс. М. М. за това синовете
на св. Х. Х. да започнат работа като секачи, след което пострадалият се
присъединил към тях. Следователно е напълно правилен изводът на
15
Пазарджишкия окръжен съд, че когато подсъдимият е издал Заповед № * г. той
все още не е знаел, че С. Х. ще работи на неговия обект.
При издаването на заповед № 13 от 15.06.2016 г. за обект „*“ в нея вече
подсъдимият е включил като секач и пострадалия, което обстоятелство води
до единствения възможен и категоричен извод, че подсъдимият бил наясно, че
С. Х. вече работи във фирмата и то без договор. Впрочем, от показанията на
св. С. Г. стана ясно, че той ежедневно е информирал по телефона подс. М. М.
каква работа била свършена. От своя страна подсъдимият ежеседмично му
превеждал пари по сметката, с които после св. С. Г. плащал на останалите.
Не може да бъде възприета защитната версия на подсъдимия, който в
своите обяснения твърди, че пряк отговорник на секачите за обект „*“ бил
починалият свидетел А. Ш., а не св. М. Х..
В мотивите към атакуваната присъда е прието, че гражданският договор
за услуга с М. А. е бил сключен само за обект „*“ и срокът му на действие е
бил до приключване на работата по този обект, която фактически е
приключила на 17.06.2016 г. Работата била приета от възложителя на
поръчката на 23.06.2016 г. По отношение достоверната дата на този
граждански договор ще бъдат изложени мотиви по-нататък от въззивната
инстанция.
Първостепенният съд с основание е отразил в мотивите си, че не може
да се приеме как отговорността за обект „*“ е била на покойния понастоящем
св. А. Ш., въпреки представения сключен с него гр. договор /т.1, л.242 ДП/,
където не е посочено за кой обект се отнася. Това било така, понеже в този гр.
договор се съдържал и констативен протокол - Приложение 1, което е било
попълнено и в което лично подсъдимият се е подписал, че работата по него е
била извършена и приета без възражения, като е изписан и обектът, в който е
извършена - „*“.
Във въззивната жалба е застъпено становище, че правилно
Пазарджишкият окръжен съд е обсъдил представените граждански договори
по делото /л.26 ВНОХД/ по отношение св. С. Г. и св. Х. Х.. Пловдивският
апелативен съд счита, че в мотивите на атакуваната присъда са направени
напълно законосъобразни изводи, въпреки че, упражнявайки правомощията си
по смисъла на чл. 314 НПК, настоящата инстанция намира за необходимо да
посочи следното:
16
Пазарджишкият окръжен съд е обърнал внимание на приложените по
делото граждански договори с М. А., С. Г., Х. Х. и А. Ш.. Принципно
правилно е посочено, че не може да се приеме за достоверна датата 14.04.2016
г., посочена като такава на сключване на договора и на проведен начален
инструктаж със св. Х. Х.. Това е така, понеже св. Х. Х. е категоричен, че към
тази дата въобще не е познавал подс. М. М. и не е работил в дружеството му.
Видял го за първи път на 31.05.2016 г. в офиса му в гр. *.
Настоящата инстанция внимателно анализира приложения протокол * г.
за извършена проверка от дирекция „Инспекция по труда“. В него изрично е
констатирано, че работодателят към 23.06.2016 г. не е сключил писмен трудов
договор със С. Х., Х. Х. и С. Г.. /т.1 л.32 ДП/. Нещо повече, в този протокол
изрично е отбелязано, че на основание чл. 405а ал.2 от КТ е издадено
постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение на
починалия работник С. Х.. Този протокол е подписан без никакви възражения
от подс. М. М. на 08.07.2016 г. Напълно логично би било, ако въпросните
граждански договори са били наистина сключени към този момент, а именно:
със С. Г., с посочена дата 01.06.20216 г. /л.41 т.1 ДП/;
с Х. Х., с посочена дата 14.04.2016 г. /л.42 т.1 ДП/;
с А. Ш., с посочена дата 03.05.2016 г. /л.242 т.1 ДП/
по време на проверката да бъдат представени гражданските договори на
първите двама, тъй като същата е извършена на 23.06.2016 г., на 24.06.2016 г.
и на 01.07.2016 г.
По отношение С. Г., констатациите от проверката изцяло съвпадат с
приложения трудов договор № * г. /л.246 т.1 ДП/, който е прекратен със
заповед № 3/15.04.2016 г. /л.245 т.1 ДП/.
Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че единствено
впоследствие по досъдебното производство не е приложен граждански
договор с пострадалия С.Н Х.. След като във въпросния протокол е посочено,
че е издадено постановление за обявяване на съществуващо трудово
правоотношение с починалия, очевидно е нямало как да бъде представен
граждански договор с него, понеже е починал в резултат на злополуката.
Впрочем, в посочените граждански договори е отразено, че
възнаграждението на изпълнителя се определя на 150 лв. месечно, а от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че уговорката била да се
17
заплаща по 90 лв. на дка.
Досежно представения граждански договор на починалия свидетел А.
Ш., следва да се отбележи, че според отразеното в него той е сключен на
03.05.2016 г., работата по него е извършена на обекта „*“ и е приета на
30.06.2016 г.. Това обаче се опровергава на първо място от констатациите в
протокол * г. за извършена проверка от дирекция „Инспекция по труда“,
където не е констатирана липса на сключен трудов договор с този свидетел.
Освен това в своите показания, приобщени по съответния процесуален ред по
време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, св. А. Ш. /л.151
гърба т.1 ДП/ категорично е заявил, че към месец юни е работил във „*“ – *,
където е бил назначен на длъжността ел. техник по трудов договор. Дейността
на фирмата е била свързана с поддръжка на трафопостове, коледната и
градска украса по празниците, улично осветление. Една от дейностите била
свързана с изсичане на просеките под далекопроводи, според думите му, но е
уточнил, че единствената работа в област * е била свързана именно с обекта
„*“. Към втория обект той нямал ангажименти. Категоричен е, че главен
отговорник за безопасността на труда бил подс. М. М..
По идентичен начин следва да се възприеме и приложения Договор за
услуга между „*“ ООД – * и св. М. А. от 02.06.2016 г., който, ако е бил
наличен към датата на проверката от Дирекция „Инспекция по труда“,
неминуемо е следвало да бъде установен от проверяващите. Впрочем, видно
от приложения трудов договор №* г. св. М. А. е бил назначен на трудов
договор в „*“ ООД – * с изпитателен срок от шест месеца, който договор е бил
прекратен със заповед № * г. /л.236 т.1 ДП/, за да се сключи договор за услуга
два дни по-късно – на 02.06.2016 г., в който изрично да се посочи, че се отнася
единствено до обекта „*“.
Всичко това противоречи на представените заповед № * г. /л.232 т.1 ДП/
и заповед № * г., които касаят първия обект „*“. И в двете като отговорни
ръководители и изпълнители са посочени св. М. А. и св. А. Ш.. Впрочем св.
М. А. е включен в заповедите и като ръководител на противопожарната
комисия. Според втората заповед, която е от 31.05.2016 г., подс. М. М. е
командировал св. М. А. на обекта в деня, в който е прекратен трудовия му
договор, съгласно заповед №* г. и преди да бъде „сключен“ договорът за
услуга, представен в хода на досъдебното производство, в който като дата е
18
отразено 02.06.2016 г.
Тезата, че св. М. А. е имал ангажимент единствено към обект „*“
безответно се опровергава не само от анализираните подробно по-горе гласни
доказателствени източници, а и от заповед, по отношение на която не може да
има абсолютно никакво съмнение, че е издадена именно на тази дата, понеже
е изпратена по факса и входирана в „*“ ЕАД – * също на 15.06.2016 г., а на
следващия ден – 16.06.2016 г., е резолирана „инж. Б., за инструктаж“. В нея,
като бригадири, отговорни ръководители и изпълнители са посочени отново
св. М. А. и св. А. Ш.. Като членове на бригадата са включени св. Х. Х., св. С.
Г. и пострадалият С. Х..
От анализа на посочените по-горе доказателства могат да бъдат
направени следните изводи:
към момента на инцидента – 23.06.2016 г., св. М. А., св. С. Г., св. Х. Х. и
пострадалият С. Х. не са работили на трудови договори към „*“ ООД – *.
Представените граждански договори и договорът за услуга са с
недостоверна дата и не са били налични към този момент;
по време на работата, както на 21.06.2016 г., 22.06.2016 г., така и на
23.06.2016 г. на обекта „*“ не са присъствали нито определения за * –
подс. М. М., нито посочените за бригадири, отговорни ръководители и
изпълнители на работата – св. М. А. и св. А. Ш.;
подс. М. М. бил напълно наясно, че работата по обект „*“ е започнала,
което се установява от АКТ за предаване на трасето по електропровода
/л.266 т.1 ДП/, подписан именно от св. М. А.;
видно от цитираната командировъчна заповед № * г. за обект „*“,
подсъдимият бил наясно, че на този обект ще работи пострадалият С. Х.,
но пък в нея не е включен вторият син на св. Х. Х. – св. Н. Х., който
пристигнал точно по време на инцидента.
С оглед на всичко това и възможността, визирана в чл. 316 НПК,
Пловдивският апелативен съд приема като нови фактически положения, че
наемането на работа е ставало по устна уговорка със св. С. Г., който получавал
разрешение от подс. М. М.. Именно на него последният пращал пари, за да се
разплаща с работниците на обектите. Към момента на произшествието със С.
Х., наред със св. С. Г., св. Х. Х. и св. М. А. са нямали сключени трудови
договори, а така също и граждански договори с „*“ ООД –*. Това фактическо
19
положение съответства на анализираните по-горе доказателства. Настоящата
инстанция прави тази корекция единствено за прецизност, понеже от една
страна тя изцяло кореспондира с приетата от първостепенния съд за
недостоверна дата на подписване на гражданския договор със св. Х. Х., а от
друга - по никакъв начин не влияе върху останалите правни изводи досежно
съставомерността на деянието и допуснатите нарушения от страна на подс. М.
М., запълващи бланкетния характер на нормата на чл. 123 НК, нито по
някакъв начин нарушава правото му на защита. Това е така, понеже
възможността да се носи отговорност по чл. 123 НК не зависи от наличието на
правноустановена връзка между работодател и работник и наличието на
надлежно сключен валиден трудов договор, а от фактическото изпълняване на
посочената служебна дейност /Р-506-2012 III н.о./. Наказателноправната
отговорност на субекта на престъплението по чл. 123 НК не зависи от
наличието или липсата на изрядно документално възлагане за
осъществяваната от него дейност, а от установяване на фактическото й
извършване /Р-60184-2022 I н.о./.
Впрочем фактът, че пострадалият С. Х. не е работил на трудов договор
към „*“ ООД – * е изяснен в развилото се производство по ЗАНН с
произнасянето по НАХД № 335/2016 г. с решение № 11/14.02.2017 г. на
Пещерския районен съд, потвърдено с решение № 313/15.06.2017 г. по
КНАХД № 303/2017 г. на Административен съд - Пазарджик. От съществено
значение обаче е обстоятелството, че подсъдимият е бил наясно, че той е
започнал работа, първо на обект „*“, а след това на обект „*“, поради
ежедневно поддържаната връзка по телефона със св. С. Г.. В същото време при
възникване на инцидента подс. М. М. не е изпълнил задълженията си,
регламентирани в Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи. В останалата част приетата от Пазарджишкия окръжен
съд фактическа обстановка изцяло съответства на събраните по делото
доказателства и се възприема и от въззивната инстанция.
При така установената безспорна фактическа обстановка напълно
законосъобразно е преценено, че подс. М. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.123 ал.1 НК вр. с чл. 84,
ал.1, ал.2 и ал.3, т. 1 и т.2, чл. 417 ал. 1, чл. 419 ал. 2 от Правилник за
безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и
20
топлофикационни централи и по електрически мрежи (загл. изм. - ДВ бр. 19
от 2005 г.), издаден от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн.
ДВ бр.34 от 27 април 2004 г., изм. ДВ бр.19 от 1 март 2005 г., изм. и доп. ДВ
бр.92 от 22 октомври 2013 г., понеже на 23.06.2016 г. в сервитута на въздушен
електропровод с високо напрежение ВЛ 110 kV „*“ в местността „*“ в
землището на гр. *, обл. *, като *, командирован със заповед № * г. на *я на
„*“ ООД - * в изпълнение на договор № * г. между „*“ ЕАД, Мрежови
експлоатационен район * - възложител и „*“ ООД гр. *- изпълнител на
поръчка за извършване на работа по разчистване на храсти и дървета по
сервитут на въздушен електропровод с високо напрежение ВЛ 110 kV „*“,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, свързана с
ръководство и контрол за работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи с V-та
квалификационна група за безопасност при работа в такива уредби и мрежи,
представляваща източник на повишена опасност, не е изпълнил задълженията
си като лице, на което в заповедта е възложено да организира и ръководи
трудовия процес с функции на * и изпълнител при извършване на догорената
работа - да се яви този ден и да се намира на работното си място в сервитута
на електропровода през цялото време на извършване на работата; да
наблюдава всички членове от бригадата, намирайки се по възможност на най-
опасния участък от работното място; да следи членовете на бригадата да
използват предоставените им лични предпазни средства и правилно да
работят с инструментите и механизацията; да инструктира членовете на
бригадата за опасностите от доближаване или допиране на дървета до
проводниците; да не допуска използване на моторни резачки и триони от
неквалифициран и необучен персонал, което е в нарушение на чл. 84, ал.1, ал.2
и ал.3, т. 1 и т.2, чл. 417, ал. 1 и чл. 419, ал.2 от Правилника, като е следвало да
се яви този ден на посоченото работно място и да изпълни посочените по-горе
нормативни изисквания за безопасност, но като не го е сторил е причинил
смъртта на С. Х. от с. *, общ. *, обл. *.
От обективна страна престъплението е извършено по непредпазливост,
тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С основание първостепенният съд е посочил, че смъртта на пострадалия
21
е в пряка причинно - следствена връзка от бездействието на подсъдимия в
резултат на допуснатите от него нарушения.
Неоснователни са възраженията на защитата, че деянието не е
съставомерно, понеже подс. М. М. не е допуснал посочените нарушения.
С оглед на установената фактическа обстановка и настоящата инстанция
счита, че подсъдимият е съзнавал, че въз основа на заповед №* г., в качеството
си на * на „*“ ЕООД е командировал себе си, определяйки се на * на обект „*“,
представляващ източник на повишена опасност, който да изпълнява и
функциите на отговорния ръководител и изпълнител на работата по поръчка.
В тази насока и изводът на първостепенния съд, че съгласно чл. 52 ал. 1 т. 2 от
Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уреди на
електрически и топлофикационни централи и електрически мрежи именно
ръководителят на работата е отговорен и за безопасността. Самото
електрозахранване по далекопровода не е било изключено, с което
подсъдимият М. М. е бил наясно. Никой и от преките ръководители на
секачите, респ. св. А. Ш. и св. М. А., не е присъствал на обекта, което
обстоятелство също е било известно на подсъдимия. Техническия ръководител
на обекта е длъжен да се запознае с разпорежданията по техническата
безопасност и охрана на труда, да се ръководи от тях и строго да ги спазва,
като изисква същото от своите подчинени. Същият носи отговорност за
настъпилите съставомерни последици при трудова злополука и за
командированите временно на работа работници и служители /Р-339-84-III
н.о./.
Първоинстанционният съд е направил напълно законосъобразен извод,
че след като подсъдимият М. М. е бил определен с посочената заповед за *,
изпълнявайки функцията на * и изпълнител на работата, не е присъствал на
обекта нито, когато работата по него е започнала, нито на следващия ден, нито
и в деня, когато е станал инцидентът с пострадалия. В същото време
пострадалият С. Х. не е имал квалификация за секач, не е имал предпазни
средства и облекло и в следствие на работата под електропровода, хващайки
се за дърво в близост до него, е бил поразен от електрическия ток с
напрежение 110 кV. И пред настоящата инстанция подсъдимият поддържа
тезата, че той изобщо не е бил наясно как работниците от бригадата, в която
участва и пострадалият, са започнали работа на обект „*“. Поради това се
22
прави и довод, че той нямал задължение да присъства на обекта, като * в
съответствие с хипотезата на чл. 84 от Правилника. В мотивите към
атакуваната присъда подробно са изложени съображения защо тази теза не
може да бъде споделена. Това е така, защото от показанията на св. Б. Б. по
безспорен начин е установено, че подсъдимият М. М. поддържал постоянна
връзка с него. Двамата са постигнали договореност, че бригадата ще започне
работа на обект „*“ веднага след като се приключи с обект „*“. Нещо повече,
показанията на св. Б. Б., като доказателствен източник изцяло съвпадат с
думите на св. С. Г., според който подсъдимият е знаел, че работниците са
настанени от св. М. А. в хижа „*“. Отделно от това именно св. С. Г. е
поддържал също ежедневна връзка по телефона с подс. М. М., уведомявайки
го какъв обем работа е била извършена за деня.
Не може да бъде споделено възражението, което се поддържа от
защитата, че неправилно първостепенният съд е приел, че в конкретният
случай подсъдимият не е изпълнил разпоредбата на чл. 417 ал. 1 от
Правилника, тъй като предметът на обществената поръчка не е бил свързан с
рязане на дървета, а на ниска храстовидна растителност. Съгласно този текст
на правилника изпълнителят на работата следва да наблюдава дейността по
изсичане на дърветата преди започване на работата и да инструктира
членовете на бригадата за доближаване или допиране на дърветата до
проводниците. В случая е необходимо да се посочи, че договор № * г. има за
предмет извършване на работа по разчистване на храсти и дървета по
сервитут на ВЛ 110 кV „*“ в участъците и при условията, конкретизирани в
техническите изисквания към възлагане на поръчката. Видно от
представените технически изисквания /л. 217 т. 1 ДП/ в т. 3 е отразено, че се
касае за прочистване просеката на електропровода включваща отсичане на
дървета и храсти и почистване на терена в участъка от станция 1 до станция
92. Предвидено е рязане на единични дървета над 0,22 м да са 200 броя. В
случая обаче механизмът, по който е възникнал инцидентът е свързан с
хващане от страна на пострадалия по-високо дръвче, високо 6 м, което се
намирало близо до електропровода, като съдът приема установеното като
фактическа обстановка от първоинстанционния съд, че пострадалият С. Х. и
баща му – св. Х. Х., режели с моторните резачки единствено храстовидната
растителност под електропровода, въпреки отразеното в обществената
поръчка и техническите изисквания към нея. Независимо от това обаче
23
първоинстанционният съд правилно е приел, че ако подсъдимият се е намирал
на местопроизшествието, то с оглед своята компетентност, а именно
притежаване на 5-та квалификационна група за безопасност при работа в
електрически уредби и мрежи над 1000 волта, той ще е имал възможност да
направи реална преценка на опасността, какви биха били последствията, ако
работник се хване или допре до това високо и тънко дръвче и същото се
наклони към електропровода. Именно като * на обекта подсъдимият е
следвало да даде инструкция въпросното дръвче да не се доближава и да не се
допира от съответния работник. С основание не е споделено и възражението
на защитата, според което не може да се приеме, че подсъдимият не нарушил
нормата на чл. 419 ал. 2 от Правилника, поради обстоятелството, че
инцидентът не е настъпил по повод рязане с резачка на дървото, по което е
протекла волтовата дъга, а основна причина за настъпване на инцидента е
неволното хващане на това дръвче от самия пострадал. В тази насока са
напълно законосъобразни изводите на Пазарджишкия окръжен съд, че
съгласно този текст от правилника се забранява да се използват моторни
резачки и триони от неквалифициран и необучен персонал. Поради това и
пострадалият С. Х. изобщо не е трябвало да се допуска до работа, тъй като е
нямал квалификация за секач и така не би се стигнало до фаталния инцидент.
Поради това и не може да се приеме тезата за наличието на случайно деяние
по смисъла на чл. 15 НК.
Горните изводи не могат да се променят, предвид отразеното в
становище на „*“ ЕАД *, в какъвто смисъл са и възраженията във въззивната
жалба /л.31 гърба ВНОХД/, а самото писмо е приложено на л. 274 т.2 ДП. Това
е така, понеже въпросното писмо касае отговор за искани документи от страна
на прокуратурата и същото касае разяснения защо за обект „*“ е подписан
само акт за предаване на трасето на електропровода, а не допълнително и
приемо-предавателен протокол, както това е станал за „*“. В т. 2 на
въпросното писмо изрично е посочено, че за първия обект е съставен такъв
протокол, понеже било необходимо фирмата - изпълнител да се запознае, че от
стр. 126 електропроводът започва да се обслужва от * - област и стълбът се
явява граничен между двата експлоатационни района и границата е
изключително близка до конкретния участък за работа, а именно от стр. 73 до
стр. 123.
По отношение на разпоредбите, които са вменени в нарушение на
24
подсъдимия по чл. 84 ал. 3 т. 3 и чл. 379 от Правилника съдът е изложил
убедителни съображения защо подсъдимият следва да бъде признат за
невинен и е бил оправдан да е допуснал тези нарушения. В тази насока няма
депозиран протест съответно жалба на частните обвинители, поради което и
настоящата инстанция намира за безпредметно да ги обсъжда.
Пловдивският апелативен съд счита, че с основание Пазарджишкият
окръжен съд при определяне размера на санкцията е приел, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
В тази насока от една страна са отчетени като отегчаващи отговорността
обстоятелства, че деянието е с завишена степен на обществена опасност,
предвид допуснатите други нарушения на ПБЗРЕУЕТЦЕМ, довели до смъртта
на пострадалия.
В същото време с основание е прието, че подсъдимият е личност с ниска
степен на обществена опасност. Същият е с чисто съдебно минало, има добри
характеристични данни, отчетено е здравословното му състояние.
Пловдивският апелативен съд счита, че наред с всички посочени по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства е следвало да бъде отчетен и
фактът, че деянието е извършено на 23. 06. 2016 г. От тогава са изминали
повече от 8 години и през това време подсъдимият не е извършвал някаква
друга противообществена проява. Впрочем, въззивната инстанция доби лично
впечатление от него вкл. и искреното му съжаление за случилото се. Предвид
на това Пловдивският апелативен съд счита, че най-справедливо е наложеното
наказание от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА да бъде определено към
предвидения от закона минимум, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което в най-пълна степен ще отговаря както на специалната, така
и на генералната превенция на наказанието, визирана в хипотезата на чл. 36
НК.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 66 НК, като е
определен минимален изпитателен срок за изпълнението на наказанието. В
тази насока също няма протест и поради това приложението на института на
условното осъждане е безпредметно да бъде коментирано.
Направените разноски по делото са правилно определение, като на
основание чл. 189 ал. 3 НПК са възложени в тежест на подсъдимия, в
25
настоящата инстанция такива не са направени, поради което не се и
присъждат.
Предвид на изложеното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 НПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 15/22.04.2024 г., постановена по НОХД 761/2023 г.
на Пазарджишкия окръжен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание на подс. М. М. М., със снета по делото самоличност, за
извършеното престъпление по чл. 123 ал. 1 НК вр. чл. 84 ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1
и т. 2, чл. 417 ал. 1, чл. 419 ал. 2 от Правилника за безопасност и здраве при
работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи
и по електрически мрежи (загл. изм. - ДВ бр. 19 от 2005 г.), издаден от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 34 от 27 април
2004 г., изм. ДВ бр. 19 от 1 март 2005 г., изм. и доп. ДВ бр. 92 от 22 октомври
2013 г., от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26