Р Е Ш
Е Н И Е
№………/27.02.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на първи
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Ю. Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9210 по
описа за 2015г, за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
Ищците М.Г.Г., Г.М.Г. и К.М.Г., тримата с
адрес: ***, твърдят, че са наследници на Е.К.П.-Г., починала на 10.05.2015 г. в
резултат на ПТП настъпило в с. Я., община Д., област Кюстендил, по причина на
поведението на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******* – Е.Б.С.,
който губи контрол над автомобила, напуска пътното платно и се качва на
тротоара, където блъска пострадалата. Вината за ПТП е изцяло на водача на лекия
автомобил, който управлява последният с несъобразена скорост. Смъртта на
Смъртта на пострадалата, майка на двама от ищците и съпруга на един от тях, им
причинява непреодолима мъка и болка. Твърдят, че делинквентът е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З. „Л.И.” АД по
застрахователна полица № 22115001108440, валидна от 18.04.2015г. до
19.04.2015г. По изложените съображения претендират заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер от 450
000,00 лева или по 150 000,00 лева
за всеки един от тях, ведно със законна
лихва от 10.05.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски.
Ответникът
З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Д,
оспорва исковете. Твърди, че не е уведомен за настъпилото застрахователно
събитие по реда на чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.), като съгласно разпоредбата на чл.
273, ал. 1 КЗ (отм.) при смърт или телесни увреждания на трети лица
обезщетението се определя от застрахователна експертна комисия или по съдебен
ред. Излага твърдения, че към момента наказателното производство не е
приключило, поради което не може да се установи наличието на вина на водача застрахования
при него водача. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се
установява механизмът на ПТП, наличието на противоправно и виновно поведение от
страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******* – Е.Б.С., довело до
смъртта на наследодателката на ищците. Оспорват изводите на актосъставителя в
Констативен протокол за ПТП относно механизма на произшествието, както и доказателствената
му сила. Оспорват размерът на претендираното обезщетение като прекомерно
завишен. Претендира разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.20004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
От констативен протокол за ПТП от
06.07.2015г, протокол за оглед на местопроизшествие от 10.05.2015г и заключението
на съдебно-автотехническата експертиза изготвена от вещото лице инж. Е. З. се
установява, че на 10.05.2015 г. около 10:15 часа в село Я., община Д., област
Кюстендил, се движи л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* по ул. „Иван
Вазов“ в посока гр. Д. със скорост около 123,43 км/ч. В резултат на превишената
и несъобразена скорост, както и поради употребеното количество алкохол от
водача Емил Скоклев, автомобилът се отклонява наляво, напуска платното за
движение, качва се върху тротоара и се блъска в намиращия се на него бетонен
електрически стълб. В момента на удара в непостредствена близост до стълба се
намирала и пострадалата Е.П. -Г..
Съгласно заключението по СМЕ на вещото лице
д-р А.М. се установява, че в резултата на ПТП-то Е.К.П.-Г. получава: 1) съчетана
черепно-мозъчна и лицева травма: разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и
охлузвания по главата, счупване на лицевия череп – носни кости и горна челюст,
счупване на черепната основа в ляво, кръвоизлив под мекитемозъчни обвивки,
контузия на мозъка; 2) гръдна травма: кръвонасядания и охлузвания по гръдния
кош, счупване на гръдна кост, сребра, дянса лопатка и бодилести дробове, излив
на кръв и въздух двустранно в гръдната кухина, разкъсване на аортата и контузия
на белите дробове, околосърцевата торбичка и сърцето; 3) коремна травма:
разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по корема, счупване на
костите на таза, разкъсване на черен дроб и далак с излив на 1,5 литра кръв в
корема, разкъсвания и кръвонасядания на чреводържателя; 4) травма на
крайниците: разкъсни рани, кръвонасядания и охлузвания по крайниците, счупване
на лява раменна кост, дясна бедрена кост, какпачка на лявото коляно, счупване
на костите на лявата подбедрица. Травматичните увреждания се дължат на действието на твърди предмети
със значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени при ПТП на
10.05.2015г. Причината за смъртта на Е.К.П.-Г.
са несъвместимите с живота травматични увреждания от гореописаната съчетана
травма с водеща закрита гръдна травма. Установено е, че между получените
увреждания от ПТП и настъпилата смърт на
Е.К.П.-Г. съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Според показанията на свидетеля И.Ц. Г. след
настъпването на смъртта на Е.К.П.-Г. цялото семейство преживява много тежко
нейната загуба.
По иска по чл. 226 от КЗ (отм.):
С оглед събраните безспорно се установи
настъпването на твърдяното ПТП. То е резултата от виновното и противоправно
поведение на водача на водача на л.а. Фоксваген, който управлява автомобила си
с превишена скорост /128 км/ч при допустима скорост от 50 км/ч/ (нарушение на
чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП), след употреба на алкохол, както и че внезапно и
непредизвикано навлиза с управлявания от него автомобил на тротоара. След като
поведението на водача е противоправно то е и виновно – арг от чл. 45, ал.2 от ЗЗД. В причинна връзка с това противоправно поведение настъпва смъртта на Е.К.П.-Г..
Не е спорно, че за управлявания от
виновния водача автомобил има сключена задължителна застраховка ГО съгласно
полица № 22115001108440, валидна от 18.04.2015г. до 19.04.2015г. След като поведението на застрахования при
ответника водач е виновно и противоправно, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.)
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Или искът е доказан по основание.
Относно размерът, съдът съобрази
указанията дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление №
17/63г. на Пленума на ВС. За претърпените в следствие на смъртта на Е.К.П.-Г.
неимуществени вреди ответникът дължи застрахователно обезщетение на
наследниците му по закон, които са ищците по делото нейните деца и съпруг (арг.
от Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС). Настоящият съдебен състав
кредитира напълно гласните доказателства събрани чрез разпита на свидетеля И. Г..
При определянето на размера на обезщетението съдът съобрази добрите
взаимоотношения между ищците и пострадалата. Силната емоционална връзка между
тях. Претърпения и все още не преодолян шок и стрес от ищците. Загубата на
морална упора от родител. Обстоятелството, че загубата, т.е. психическите
страдания и негативни емоции във връзка с това, ищците ще търпят до края на
живота си. Възрастта на ищците, възрастта на починалия. Всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите и ефектът, който оказват върху начина
на живот на ищците, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза на сумата от по 100 000,00 лева за всеки ищец.
(така Решение536/ 18.03.2015 г., ГД 3496/2014 г. на САС).
Ответникът не твърди и не доказва плащане.
Следователно исковете са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважение до размера на сумата от по 100
000,00 лева за всеки един от тях, която сума следва да бъде заплатена ведно със
законната лихва считано от 10.05.2015 г. до окончателното изплащане. За разликата
над сумата от 100 000.00 лв. до 150 000,00 лв. исковете следва да се
отхвърлят.
По разноските.
С оглед изхода на
настоящото дело право на разноски имат и двете страни, съразмерно на уважената,
респ. отхвърлената част от исковете.
Ищците доказват разноски
в размер на 600,00 лева – платени депозити за САТЕ и СМЕ, от която сума
съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи 400,00 лева.
На адвокат Г.Г. се дължи
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищците
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. общо за трите иска сумата от 13 590,00 лева,
от която сума, съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да
заплати 9060,00 лева.
Ответникът има право на
разноски за процесуално представителство от юрисконсулт общо за трите иска в
размер на 13 590,00 лева, от която сума съразмерно на отхвърлената част от
исковете ищците дължат 4530,00 лева.
Ответникът следва да се
осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата от 12000,00
лева – държавна такса за производството съразмерно на уважената част от исковете.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, пл. „********* да заплати на М.Г.Г. с ЕГН **********, Г.М.Г. с ЕГН ********** и К.М.Г.
с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: ***, на основание чл. 226 от КЗ
(отм.) по 100 000,00 лева за всеки ищец – застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на Е.К.П.-Г., настъпила при ПТП на 10.05.2015
г., причинено от водача на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******* в с. Я., ведно
със законната лихва върху сумата от 10.05.2015 г. до окончателното й
изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 400,00 лева -
разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за разликата над сумата от
100000,00 лева до сумата от 150 000,00 лева.
ОСЪЖДА М.Г.Г. с ЕГН **********, Г.М.Г. с ЕГН ********** и К.М.Г.
с ЕГН ********** да заплатят на ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 4530,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД
„Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв. Г.Г., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата
от 9060,00 лева - адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищците, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 12000,00 лв. – държавна
такса за производството съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: