Р Е
Ш Е Н
И Е
№
355 от 31.12.2019 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И. С. и с участието на прокурор Йордан Г., като разгледа
докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 333 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от Х.С.Г.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез процесуалния му представител по
пълномощие адвокат С.Т., срещу Решение № 345/09.10.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело №560/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 18-0348-000268/20.04.2018 г., издадено от
началника на Районно управление (РУ) – Дупница при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и
на наказателното постановление.
Х.Г. е редовно призован за
съдебното заседание по делото, но не се явява и не сe представлява.
РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил – ответник по касационната
жалба, не изразява становище по същата и не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание по делото.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.
1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е НП 18-0348-000268/20.04.2018 г., издадено от началника на РУ –
Дупница при ОД на МВР –
Кюстендил, с което
на Х.Г. на основание 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни
наказания глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца. Районният съд е установил от фактическата страна на
спора, че на 02.04.2018 г. около 23:30 часа в гр. Дупница, на кръстовището между ул. „А. М.” и ул. „Ж. в.”, в посока ж.к. „Б.”, Х.Г.
управлявал лек автомобил марка и модел „С. Н.”, с рег.
№ ****, собственост
на В. З. С., и реализирал пътнотранспортно произшествие със служебен автомобил на
РУ – Дупница, но не спрял на мястото на произшествието. Полицейските служители
С. В. С. и Р. К. В. го последвали и установили пред блока, в който живеел, след
слизането му от автомобила. Г. бил закаран в РУ – Дупница. Полицейските
служители установили, че същият лъха силно на алкохол и го поканили да бъде изпробван
с техническо средство „Алкотест 7510”, фабричен № 0269, за употреба на алкохол,
но той отказал. На Г. е издаден Талон за медицинско изследване № 0017204, който той отказал да подпише, отказал да избере един от двата
начин на изследване – доказателствен анализатор или медицинско изследване, както
и да получи екземпляр от талона (в съответствие с
изискването на чл. 6, ал. 8 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел – Х.С.Г.). Срещу Х.Г. е съставен Акт
за установяване на
административно нарушение № 268/02.04.2018 г., предявен му
на 03.04.2018 г., но той отказал да го подпише (в
съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел – С. Н. Ш.). Въз
основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени
фактическите констатации по акта и деянието е квалифицирано като нарушение по
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В
производството пред въззивния съд са разпитани В.Р. Х. (актосъставител), С. В. С. и Р. К. В. (свидетели по акта) и С. В. А., които потвърждават изложените фактически
обстоятелства, относими към релевираното деяние. Към
административнонаказателната преписка е приложен Талон за медицинско изследване
№ 0017204, издаден на 03.04.2018 г. (правилно районният съд, съобразявайки свидетелските
показания, е приел, че при изписването на датата на издаване на талона е
допусната техническа грешка – вместо „03.04.” е посочено „04.03.”). Районният съд е приел от правна страна липса на допуснати
нарушения в процедурата по съставяне на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление,
компетентност на административнонаказващия орган, наличие на реквизитите по чл.
42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказано противоправно поведение на Х.Г. и законосъобразно наложени административни наказания. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно
основание
настоящият касационен състав намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон –
правилно.
Правилни
са изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление. Актът съдържа
всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Подписан е от актосъставителя
и двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението. Отказът на
нарушителя да го подпише и да получи препис от него е удостоверен съгласно
изискването на чл.
43, ал. 2 от ЗАНН с подписа на един свидетел, чиито имена
и адрес са посочени. Смисълът на подписа на нарушителя е същият да бъде
запознат със съдържанието на акта и така да бъде наясно за какво конкретно
нарушение ще му се търси административнонаказателна отговорност. За
целта актът трябва да му бъде предявен. Процесният АУАН
е предявен от нарушителя на 03.04.2018
г. и му е предоставена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и
да възрази срещу обвинението, което му се отправя. Критерий
за същественост на процесуално нарушение, допуснато в административнонакаказателната
фаза, е дали правото на защита е ограничено, и за всеки конкретен случай подходът
при преценката е индивидуален. В случая правото на защита не е ограничено, нито
нарушено във фазата на съставяне на акта за установяване на административното
нарушение. Въз основа на акта компетентният за това орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
във вр. със Заповед
№ 8121з-952/20.07.2017 г., изм. и доп. със Заповед № 8121з-1138/01.09.2017 г.
на министъра на вътрешните работи – началникът на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, е
издал процесното НП. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите,
посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и
е подписано от издателя. Фактическите
обстоятелства, относими към релевираното деяние, както и към съставомерните
елементи на нарушението по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, са посочени ясно в акта и в наказателното
постановление.
Правилно,
с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка,
районният съд е приел, че привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно посочената норма (редакция към датата на деянието – ДВ,
бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000,00 лева. Посочената разпоредба регламентира състав на
административно нарушение, чието изпълнително деяние е отказ да бъде извършена
проверка за употреба на алкохол. В тази
разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече
от едно нарушение. Обстоятелството дали проверката за наличието на алкохол ще
се извърши посредством техническо средство, доказателствен анализатор или
анализ на кръвна проба не определя броя на визираните нарушения. Различните
начини за установяване на алкохол са просто различни средства за проверка
наличието на алкохол у водача, но изпълнителното деяние е само едно и то е
отказ. Това означава, че ако лицето откаже да бъде тествано с техническо
средство за наличие на алкохол, но даде кръв за анализ и по този начин бъде
установено наличието или липсата на алкохол в кръвта, това лице няма да е
извършило нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, защото не е отказало да му бъде
извършена проверка за наличие на алкохол, напротив – такава е извършена
посредством кръвен анализ. Същият извод следва да се направи и в обратната
хипотеза, когато водачът се съгласи да му бъде извършен тест с техническо
средство, но откаже такъв чрез анализ на кръвна проба. Съгласно § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП „водач”
е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно
установено (от показанията на свидетелите С. и В.), че Х.Г.
е управлявал процесния автомобил на посочените в
постановлението дата, час и място, поради което е имал качеството „водач”
на МПС. Той
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, както и с доказателствен
анализатор или с медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Предвид характера на нарушението и
обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345/09.10.2019 г., постановено по административнонаказателно
дело № 560/2019 г. по описа на Районен
съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.