№ 1279
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110112994 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу Г. А. К., А. И. Г. и Л. А. К.а, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да
заплатят на ищцовото дружество, сумите както следва: 516,80 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г.
до м.10.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 07.03.2024
г. до изплащане на вземането; 47,21 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
05.02.2024 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:
1 Г. А. К. – 1/6 или сумата 86,13 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.10.2023 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 07.03.2024 г. до изплащане на
вземането; 7,87 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 05.02.2024 г.;
2 А. И. Г. – 1/6 или сумата от 86,13 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.10.2023 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 07.03.2024 г. до изплащане на
вземането; 7,87 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 05.02.2024 г.;
3 Л. А. К.а – 4/6 или сумата от 344,53 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.10.2023 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 07.03.2024 г. до изплащане на
вземането; 31,47 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 05.02.2024 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от
10.07.2016 г./ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена
в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
1
сграда етажна собственост, в която разпредЕ.ието на топлинна енергия било
извършвано от „Д.“ Е. съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в
етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпредЕ.ие. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъдят
ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. И. Г., чрез назначения от съда особен представител. Ответникът оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни при твърдения, че липсват
доказателства, от които да се установява, че е собственик или ползвател на имота, като
сочи също и че не става ясно кой е отопляемият имот, доколкото били представени два
нотариални акта за различни имоти. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г. А. К. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените
искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва да е
потребител на топлинна енергия. Сочи, че видно от представения Нотариален акт №
169, том III, рег. № 8143, дело № 421 от 2014 г., на 15.12.2014 г. е отчуждил
притежаваните от него 1/6 от процесния имот, поради което счита, че не дължи суми
за топлинна енергия за процесния период. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Л. К.а чрез назначения от съда особен представител, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва да е ползвана, както и
доставяна топлинна енергия до процесния имот. Твърди, че дяловото разпредЕ.ие е
некоректно извършено, като развИ. подробни съображения в тази насока. Излага, че
процесните суми са неправилно разпредЕ.и между страните в производството. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпредЕ.ие от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
2
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпредЕ.ие
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, опредЕ.и в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия за недвижим имот с абонатен № 36****, представляващ /адрес/, находящ се в
/адрес/.
С протоколно опредЕ.ие от 17.01.2025г. за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е обявено обстоятелството, че Г. К. е носител на правото на собственост
на 1/6 идеална част от процесния апартамент, А. Г. е носител на правото на
собственост на 1/6 идеална част и Л. К.а е носител на правото на собственост на
4/6 идеални части от процесния апартамент.
От приложеното на л. 13 по делото копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 169, том III, рег. № 8143, дело № 421 от 2014г., се установява, че
ответникът Г. А. К. е прехвърлил правото на собственост върху притежаваната от него
1/6 идеална част на А. Г. през 2014г, тоест преди исковия период, респективно през
исковия период Г. К. не е притежавал право на собственост върху процесния
апартамент, което обуславя извод, че същият не е бил потребител на топлинна
енергия, поради което исковите претенции насочени срещу него се явяват
неоснователни.
С оглед обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и
обстоятелства следва извода, че през исковия период А. Г. и Л. К.а, в качеството им на
носители на право на собственост върху процесния апартамент, са имали качеството
потребители на топлинна енергия, като А. Г. отговоря за 1/6 от задълженията, а Л. К.а
за 4/6 от задълженията.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва
целия блок – два входа А и Б, общият топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец, като посредством „терминал“ се снема
показанието на ТЕ на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители.
Видно от заключението в процесния имот е имало 3 броя радиатори с монтирани
ИРРО с дистанционен отчет в помещенията – хол, кухня и стая. Експертът е посочил,
че през процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация е
изчислена по формулата, приложена в Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. Няма
3
отчетена и начислена ТЕ за отопление на общите части, тъй като радиаторите в
стълбището са демонтирани. От заключението се установява, че в обекта е имало един
водомер за топла вода, като същият е отчетен на индивидуализираните дати и
отчетите са с подпис на потребител. В заключение вещото лице е посочило, че
изчисленията са извършени от ФДР в съответствие с действащата Наредба № Е – РД-
04-1/12.03.2020г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че през исковия период е доставена ТЕ на
стойност 516.80лв.
Гореизложената аргументация обуславя извода, че оглед притежаваните идеални
части от правото на собственост върху процесния апартамент Л. К.а отговаря за 4/6
от сумата или 344.53лв., а А. Г. за 1/6 или 86.13лв. Доколкото претенциите срещу
двамата са заявени именно за суми в такъв размер, следва извода за основателността
им.
С оглед извода за основателност на претенциите съдът следва да разгледа
релевираното от процесуалния представител на А. Г. възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително опредЕ.и интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално опредЕ.и или определяеми без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва
извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на опредЕ.ия в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок.
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е депозирана на
07.03.2024г., респективно погасени по давност са вземанията, станали изискуеми преди
07.03.2021г. Исковете за топлинна енергия за предявени за период след 07.03.2021г., а
именно за периода м.05.2021г. – м.10.2023г., респективно възражението се явява
неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че размерът на
мораторната лихва за исковия период върху стойността на доставената топлинна
енергия е 45.70лв., респективно Л. К.а отговаря за 4/6 или 30.46лв., а А. Г. за 1/6 или
4
7.61лв. По изложената аргументация следва извода за частична основателност на
акцесорните претенции.
Искът за мораторна лихва срещу А. Г. се явява основатЕ. за сумата от 7.61лв.,
като над този размер до максимално предявения такъв от 7.87лв. или за разликата от
0.26 лв. претенцията е неоснователна.
Искът за мораторна лихва срещу Л. К.а се явява основатЕ. за сумата от 30.46лв.,
като над този размер до максимално предявени такъв от 31.47лв. или за разликата от
1.01лв. претенцията се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на исковите
претенции следва да бъдат разпредЕ.и разноските по делото.
По исковете срещу А. Г. – предявени са искове в общ размер на 94.00лв.,
уважената част е в размер на 93.74лв., респективно отхвърлената част е в размер на
0.26лв.
На ищеца следва да се признаят разноски по исковете срещу този ответник в
размер на 633.34лв., от които 16.67лв. – юрисконсултско възнаграждение, 400.00лв. –
депозит особен представител, 116.67лв. – възнаграждение вещи лица и 100.00лв. –
държавна такса.
С оглед уважената част на претенциите на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
А. Г. следва да заплати на ищеца разноски в размер на 631.59лв.
По исковете срещу Л. К.а – предявени са искове в общ размер на 376.00лв.,
уважената част е в размер на 374.99лв., респективно отхвърлената част е в размер на
1.01лв.
На ищеца следва да се признаят разноски срещу този ответник в размер на
1033.32лв., от които 100.00лв. – държавна такса, 400.00лв. – депозит особен
представител лица, 66.66лв. – юрисконсултско възнаграждение и 466.66лв. – депозит
вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, Л. К.а следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 1030.54лв.
Исковите претенции срещу Г. К. са неоснователни, поради което на ищеца
разноски за тази част от претенциите не се дължат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. А. К.а, ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 344.53лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – м.10.2023г., до
обект с абонатен № 36****, представляващ /адрес/, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 07.03.2024г. до окончателно
изплащане на сумата и 30.46лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. –
05.02.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, в частта, за
сумата от 1.01лв., като неосноватЕ..
ОСЪЖДА А. И. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 86.13лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – м.10.2023г., до
5
обект с абонатен № 36****, представляващ /адрес/, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 07.03.2024г. до окончателно
изплащане на сумата и 7.61лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. –
05.02.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, в частта, за
сумата от 0.26лв., като неосноватЕ..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ срещу Г. А. К., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите 86.13 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до
м.10.2023 г., до обект с абонатен № 36****, представляващ /адрес/, находящ се в
/адрес/, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 07.03.2024 г. до
изплащане на вземането и 7.87 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
05.02.2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. А. К.а, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1030.54лв. – разноски.
ОСЪЖДА А. И. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 631.59лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Д.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6