№ 17797
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20231110155085 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответниците, като се твърди,
че е негов клиент за ТЕ топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Лозенец,
улица „Бигла“ № № 10, блок 110, вход А, етаж 3, ап.9, като собственици на имота, поради
което се сочи, че ответниците му дължат по ½ от претенциите, както следва: за топлинна
енергия за период от м.5.2020г. до 4.2022г. в размер на 1 425,67 лева , ведно със законна
лихва за периода от 22.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 27.04.2023 г. в размер на 162,42 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 5.2020г. до 4.2022г. в размер на 38,20 лева ведно със законна
лихва за периода от 22.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2020г. до 27.04.2023 г. в размер на 7,16 лева . Ищецът твърди, че ответникът, като
собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за
битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно
изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде
конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото
вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет страницата му, след
изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът е изпаднала в забава
и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй
като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.
На ответниците, препис от исковата молба, е връчен, на основание чл.41,ал.2 ГПК. Не
е подаден отговор в срока по чл.131 ГПК. Във възражението по заповедното производство, е
посочено, че ответниците не ползват ТЕ, липсват достатъчно убедителни писмени
доказателства за дължимост на сумите, липсват доказателства за доставена топлинна
енергия като качество и количество, липсват параметри на същата, доставката е „сделка“ по
ЗДДС и ТЗ. Липсва предмет на сделка, поради което и доставката е нищожна. Липсва
1
счетоводен документ и получени фактури. Цитират се разпоредби от ОУ. С определение от
1.3.2024г., СРС е съставил проект за доклад на делото, насрочил е открито съдебно
заседание. Преди него, ответниците са депозирани съвместен отговор на исковата молба, с
вписване, че с него се предявява насрещен иск. СРС не даде ход на делото в това открито
съдебно заседание, даде указания на ответниците. С определение по чл.143,ал.2 ГПК СРС е
допълнил определение № 9605/1.3.2024.г, като е приел, че след изтичане срока за отговор,
отговор е подаден от ответниците. В доклада на делото са вписани и твърденията на
ответниците, че ответниците оспорват доставката на топлинна енергия – като количество и
качество, оспорва се начисляването на ТЕ са сградна инсталация, като се сочи, че не е взет
предвид отопляемия обем на жилището, както и неотчитането на технологичните разходи в
абонатната станция, като предявеният насрещен иск не е приет за съвместно разглеждане в
производството, тъй като не е подаден в срока за отговор.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на
задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№
2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е
сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
По делото, от представения препис на нотариален акт от 1999г. за учредяване на
договорна ипотека е видно, че ответниците са учредили в полза на трето на делото лице
договорна ипотека върху собствения си имот, притежаван от тях в режим на съпружеска
имуществена общност, който имот съставлява топлоснабдения имот.
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК се
прие буквално следното: „ Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент",
който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР
ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).
2
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.“
Следователно, двамата ответници са страни в правоотношението, възникнало с ищеца ..
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
От представените от третото лице помагач документи е видно, че имотът, както и
останалите отделни обекти в етажна собственост и общият топломер, са били отчитани. От
представените от ищеца общи фактури и съобщения към тях се установява, че през
процесния период ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се
установява, че ищецът е фактурирал реално ползвана, отчетена енергия, в съответствие с
техническата част на приетата към съответния период Наредба за топлоснабдяването.
Общият топломер към датата на отчетите от ФДР е бил преминал метрологична проверка,
като са издавани сертификати за техническа годност на същия. Ето защо, налага се извод, че
3
от техническа гледна точка, ищецът е доказал твърдението си, че начислените суми
съставляват реално ползваната топлинна енергия за този имот.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
4
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР, като възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на
партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. В
случая за претендирания период цената на услуга за дялово разпределение за период от
5.2020г. до 4.2022г. е в размер на 38,20 лева /видно от ежемесечните съобщения към
фактури/.
Изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от датата
на издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от
годишното вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането,
следователно от деня, следващ издаването й, като искът за заплащане на обезщетение за
забава е основателен.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 115,34 лева , от които
сумата 65,34 лева държавна такса и 50 юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. За исковото производство, ищецът доказва разноски, в размер: 698,71 лева, от
които- 198,71 лв за държавна такса, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 лева и платеният депозит за експертиза от 400 лева.
Сторените разноски, на основание чл.30,ал.3 ЗС, следва да се разпределят поравно на
ответниците.
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Е. В. В. с ЕГН: ********** и адрес: ********** дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23
Б, общ. Столична, обл. София (столица) цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот с адрес: гр. София, УЛ.БИГЛА 10, бл.110, вх.А, ет.3, ап.9, аб.№ 324973, за период от
м.5.2020г. до 4.2022г. в размер на 1 425,67 лева (хиляда четиристотин двадесет и пет лева и
67 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 22.05.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 27.04.2023 г. в размер на 162,42 лева сто
шестдесет и два лева и 42 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 5.2020г. до 4.2022г. в размер на 38,20 лева (тридесет и осем лева и 20 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 22.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна
5
лихва за периода от 16.07.2020г. до 27.04.2023 г. в размер на 7,16 лева (седем лева и 16
стотинки),, за които суми по ч. гр.д.№27605/2023 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ПРИЗНАВА за установено, че Г. М. В. с ЕГН: ********** и адрес: ********** дължи
на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ
23 Б, общ. Столична, обл. София (столица) цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с адрес: гр. София, УЛ.БИГЛА 10, бл.110, вх.А, ет.3, ап.9, аб.№ 324973, за
период от м.5.2020г. до 4.2022г. в размер на 1 425,67 лева (хиляда четиристотин двадесет и
пет лева и 67 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 22.05.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 27.04.2023 г. в размер на 162,42
лева сто шестдесет и два лева и 42 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 5.2020г. до 4.2022г. в размер на 38,20 лева (тридесет и осем лева
и 20 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 22.05.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 27.04.2023 г. в размер на 7,16 лева
(седем лева и 16 стотинки),, за които суми по ч. гр.д.№27605/2023 г. на СРС, 125 състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
ОСЪЖДА Е. В. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.БИГЛА 10, бл.110, вх.А,
ет.3, ап.9, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сторените разноски: сумата 57,67 лв. по ч. гр.д. №27605/2023
г. на СРС, 125 състав и сумата 349,35 лв. по гр.д.№ 55083/2023 г.
ОСЪЖДА Г. М. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.БИГЛА 10, бл.110, вх.А,
ет.3, ап.9, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сторените разноски: сумата 57,67 лв. по ч. гр.д. №27605/2023
г. на СРС, 125 състав и сумата 349,35 лв. по гр.д.№ 55083/2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „МХ Елвеко” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6