Решение по дело №2123/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................

гр. София, 04.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-4 състав, в открито заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. д. № 2123/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П.и.б. АД срещу В.Е.К. ЕООД и срещу А.ЗА П.и интервенции в земеделието на Румъния, искове с правни основания:

- чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо Банката правните действията на В.Е.К. ЕООД по приемане на изпълнението от Румънската А.ЗА П.и интервенции в земеделието /Агенцията/ съобразно договор от 04.09.2012 г. за доставка на слънчогледово олио, опаковано в бутилки от 1 литър, закупено от пазара на Общността с финансови средства, предоставени от Европейската комисия в рамките на Европейска програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се лица в Румъния /PEAD/-2012, като описва тези правни действия по приемане на изпълнението в банкови сметки различни от посочените в договорите за особени залози на вземания;

- чл. 510 ГПК вр. с чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ за осъждане на Агенцията, в качеството й на длъжник по заложеното вземане, спрямо което е пристъпено към изпълнение на 27.08.2013 г. да заплати сумата 31784963.09 евро /увеличение на размера на иска по молба от 18.05.2015 г. /л.1553/.

При условията на евентуалност предявява искове по чл. 21, ал. 2 ЗЗД за осъждане на Агенцията като длъжник по заложеното вземане да заплати сумата 31784963.09 евро /изменение на размера на иска по молба от 18.05.2015 г. /л.1553/ поради извършено нарушение на указанията на Банката по писмо изх.№ 11-11306/11.09.2012 г., получено на 14.09.2012 г.

Излага фактически и правни доводи, за това че Банката сключила с В.Е.К. ЕООД договор за издаване на банкова гаранция за участие в търг. На 06.07.2012 г. издала банкова гаранция № 000LG-L-003371 за участие в търг за доставка на слънчогледово олио в размер на Lei 433127.00.

На 03.09.2012 г. В.Е.К. ЕООД върнал на Банката издадената банкова гаранция, тъй като спечелил търга и следвало да изпълни задълженията си по сключения договор за доставка на слънчогледово олио.

На 31.07.2012 г. Банката издала банкова гаранция № 000LG-L-003436 по сключен договор в изпълнение на сключения договор за гарантиране изпълнение на задълженията по договора, сключен между ответниците, за размера на цената по договореното количество стока - 22 033 854. 39 евро. За обезпечаване вземанията на Банката по издадената банкова гаранция, В.Е.К. ЕООД учредило особен залог върху вземанията си по договора сключен с Агенцията /№ 95/04.09.2012 г. за доставка на олио и № 69/22.06.2012 г. за доставка на брашно/ по посочената сметка. Последният бил вписан в Централния регистър за особените залози на 03.08.2012 г. с рег.№ 2012080302251.

Между ответниците било договорено, че сумата за продажна цена следва да се преведе до 15.10.2012 г., т.е. същата представлява авансово плащане.

Поддържа, че с писмо изх.№ 11-11306/11.09.2012 г. Банката изрично уведомила Агенцията за учредения в нейна полза залог на вземане, като в изпратеното писмо било посочено, че дължимите суми по договора за доставка следва да се превеждат по посочената банкова сметка *** В.Е.К. ЕООД.

На 13.11.2012 г. Банката изпратила отново писмо до Агенцията, с което искала и подробна информация за изпълнението на договора.

На 19.11.2012 г. било изпратено от Банката отново писмо до Агенцията, в което допълнително било посочено, че се очаква отговор.

На 10.12.2012 г. Агенцията изпратила писмо до Банката, в което информирала, че договора се изпълнява, както и че плащанията са направени съобразно нареждания за плащания и данъчни документи.

На 11.02.2013 г. в Банката постъпило искане от Агенцията за заплащане на сумата 21444187.23 евро, което искане било основано на сключения договор за банкова гаранция. В отговор ищецът отказал поради наличие на формални несъответствия съобразно Еднообразните правила за банкови гаранции на поискване.

На 28.02.2013 г. в Банката постъпило ново искане от Агенцията за плащане на сумата, на което Банката отново отказала поради наличие на формални несъответствия съобразно Еднообразните правила за банкови гаранции на поискване, но и поради наличие на съществено материално неизпълнение. Банката посочва, че допуска авансовото плащане между ответниците да е било извършено по различна от посочената банкова сметка, ***. Посочва, че според приложимото румънско право, Банката като издател на банковата гаранция има право да откаже плащане, ако е налице явна измама.

По твърдения, на 29.01.2013 г. е постъпило от Агенцията първо по ред искане за плащане по банкова гаранция № **********г. на сумата 9472916.00 евро. Поради формални несъответствия съобразно Еднообразните правила за банкови гаранции на поискване, Банката отказала плащане.

На 12.02.2013 г. постъпило второ искане от Агенцията за плащане по тази банкова гаранция, което отново било последвано от отказ на Банката.

На 28.02.2013 г.- трето искане, което отново било последвано от отказ на Банката.

На 25.01.2013 г. Агенцията изпраща първо по ред искане за плащане по банкова гаранция № 000LG-L-003539/24.09.2012 г. на сумата 201717.04 евро. Поради формални несъответствия съобразно Еднообразните правила за банкови гаранции на поискване, Банката отказала плащане.

На 20.02.2013 г. постъпва второ искане по същата гаранция на сумата 195047.71 евро, което Банката отказва.

Поради неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за банкова гаранция на 27.08.2013 г. Банката вписва пристъпване към изпълнение върху заложеното вземане.

Излага правни и фактически доводи, за това че Агенцията се е отклонила от указаното в цитираните норми, че изпълнението на вземането следва да бъде извършено по точно определен начин – по сметка на залологадателя в Банката- ищец. Освен това, според ищеца залогодателят събира заложеното вземане до момента на пристъпване към изпълнението. Последното било ограничено от действието на двамата ответници. Всички плащания от заложния кредитор се считат заложени в полза на заложния кредитор и залогодателят няма право да се разпорежда с тях до освобождаването на залога. Кредиторът на заложеното вземане има право да го събере и се счита възложено за събиране с вписване пристъпване към изпълнение.

В случая обаче авансовото плащане от Агенцията е било направено в различна сметка от тази на ищеца, посочена по твърдения в договора за особен залог и сключените договори за банкова гаранция.

Обосновава активната си легитимация по спора с твърдения, че е кредитор по сключения договор за особен залог и банкови гаранции. Длъжник по тях съответно е първия ответник, който е следвало да получи плащанията по сключения договор от втория ответник в посочената банкова сметка. *** на посочените договори, а неговият падеж, по твърдения, е падежът за авансово плащане – 15.10.2012 г. по договора за доставка сключен между двамата ответници.

Поради това, че двамата ответници са извършили плащане по посочения договор в различна от посочената банкова сметки при ищеца, на Банката била нанесена щета. Последното, тъй като било намалено имуществото на длъжника, служещо като обезпечение в полза на Банката и заложено в нейна полза. Освен това Банката било кредитор на В.Е.К. ЕООД и по издадените в нейна полза записи на заповед. Излага правни и фактически доводи, за това че е настъпила вреда за Банката с описаните извършени от ответниците действия, с които длъжника В.Е.К. ЕООД е намалил имуществото си. Поддържа, че е налице знание за увреждането, тъй като договаряйки плащане в отклонение от договорите за издаване на банкова гаранция от 31.05.2012 г., от 31.07.2012 г. и от 24.09.2012 г. и договорите за залог на вземане от 31.07.2012 г. и 24.09.2012 г. длъжникът съзнателно е лишил Банката от възможността й да получи реален залог върху постъпилите по банковата сметка суми от Агенцията. В случая длъжникът недобросъвестно е събрал вземането си в отклонение от договореното с кредитора. Поради това, за ищеца е налице правен интерес да атакува действията по приемане на изпълнението, респ. договарянето на различен начин на изпълнение като бъдат обявени за недействителни, а в патримониума на длъжника се възстанови вземането му към Агенцията, което ищецът има право да събере по силата на вписаното пристъпване към изпълнение.

Твърди, че е налице знание за увреждането и у Агенцията, която е заплатила по друга сметка, а не при Банката – ищец, тъй като е била уведомена още на 14.09.2012 г. След уведомлението всяко плащане в отклонение от договора за доставка и банковата гаранция предполага съзнаване, че уврежда кредитора.

Обосновава правният си интерес с излагане на правни и фактически доводи, че при обявяване недействителност на действията по събиране на вземането извършени от ответниците ще събере вземането си от Агенцията по предявения осъдителен иск спрямо нея. Последното, доколкото Банката е пристъпила към изпълнение и вземането се счита възложено на нея за събиране.

Независимо от извършеното плащане към длъжника, платилият лошо втори ответник, следва да плати и втори път сумата предмет на залога, но на заложния кредитор, спрямо който плащането е обявено за недействително. Действията на Агенцията не е съобразено с указанията на Банката, извършени са погрешно и не са породили правни последици да бъде погасено задължението на Агенцията по договора за доставка, респ. задължението на първия ответник по договора за особен залог.

Предявява и при условията на евентуалност на двата иска – осъдителен иск срещу Агенцията за заплащане на сумата в нарушение на указанията на Банката. Според ищеца, Агенцията е знаела, че следва да извърши плащанията си по договора в полза на заложния кредитор.

По молба на ищеца от 18.05.2015 г. е допуснато изменение на размера на предявените искове, чрез увеличаване на размерите им от сумата 22033854.39 евро на сумата 31784963.09 евро. Увеличението е поискано с пояснение извършено от Банката, че сумата по увеличението съответства на сбора от сумите по издадените от Банката и предявени от Агенцията за плащане три броя банкови гаранции, както следва: № 000LG-L-003436/31.07.2012 г. за сумата 22033854.39 евро; № **********г. за сумата 9472916.10 евро и № 000LG-L-003539/24.09.2012 г. за сумата 278192.60 евро.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В.Е.К. ЕООД не изразява становище по исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А.ЗА П.и интервенции в земеделието на Република Румъния изразява следното становище по исковете: Оспорва исковата молба като нередовна поради незаплащане на дължимите държавни такси по всеки от предявените искове.

Прави възражение, че спорът във връзка с банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г. следва да бъде разрешен според румънските закони пред съда в Букурещ. Това било изрично предвидено и от издателя – П.и.б. АД в писмото за банкова гаранция.

Прави възражение, че Агенцията не е била страна по сключения договор за особен залог.

Прави възражение, за това че българският съд не е компетентен да се произнесе по спора.

Излага правни и фактически доводи, че от страна на ищеца в Румъния са предявени и други искове срещу Агенцията произтичащи от същите спорни правоотношения. Това, според ответника би довело до постановяване на различни съдебни решение по идентични въпроси.

Оспорва претенциите като неоснователни и излага подробни правни и фактически доводи за това.

Излага твърдения, че Агенцията не може да бъде задължена да плати на Банката посочената сума, тъй като Агенцията няма задължение по договор, сключен с ищеца. Освен това твърди, че Банката не е изпълнила задълженията си по банковите гаранции, а Агенцията е изпълнила своите задължения по договорите за доставка в ответника. При условията на евентуалност прави възражение, че Агенцията не би могла да плати сума в посочената банкова сметка *** доставчика. Прави възражение, че Агенцията не е била страна и не е знаела условията по договора за особен залог. Последната не е могла да плати в посочената банкова сметка ***вчика, тъй като в този случай би нарушила договора с последния.

По твърдения, Банката е следвало да плати на Агенцията съгласно изпълнителните документи, като същата може да заяви регресните си права към доставчика. По твърдения, писмата за банкови гаранции издадени от Банката не предвиждат задълженията на Агенцията да плати цената на договорите в сметката на доставчика открита при ищеца. Валидността на писмата за банкови гаранции, издадени от П.И.б. АД не е обусловена по никакъв начин от задължението на Агенцията да плати цената на договорите в сметката на доставчика при Банката – ищец.

Прави възражение, че ищецът не е съобщил на Агенцията за договора за залог в полезен срок. Посочва, че преди това някои плащания към доставчика са били извършени в натура – в посочените продукти, а не в пари. Поради това Агенцията и при известност за така сключения договор за особен залог, не би могъл да извърши никакво плащане в пари в банкова сметка.

***, че задълженията на Агенцията произтичат от сключения договор за доставка на брашно и олио в полза на доставчика и са били извършени точно и добросъвестно.

Твърди, че окончателно компетентните румънски инстанции са допуснали исковете на Агенцията срещу Банката и са разпоредили овластяване на изпълнителните документи – писма за банкови гаранции, чийто решения са били подложени на признаване от съдебните инстанции в Република България.

Изразява становище, че отказът на Банката да плати по издадените банкови гаранции е незаконосъобразен.

Твърди, че Банката се е отклонила от изпълнение на задълженията си по банковите гаранции и с поведението си е нанесла щети на Агенцията, които имат и социален аспект предвид целта на отпуснатите средства по посочената Програма за решаване на тежки социални проблеми на една част от населението в Румъния.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба правни и фактически доводи и възраженията на ответниците, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят и се установява, че на 11.04.2012 г. П.и.б. АД /Банката/ сключва договор за издаване на банкова гаранция с В.Е.К. ЕООД /клиент/, с който се задължава да издаде банкова гаранция № 000LG-L-003141/11.04.2012 г. в полза на бенефициента – А.ЗА П.и интервенции в земеделието на Република Румъния /Агенцията/ след предоставяне на обезпечение /раздел IV/ - запис на заповед за сумата 33720.15 евро и комисионна /т.3/ в размер на 0.5% върху размера на банковата гаранция.

В раздел VІІ. „Неизпълнение“ от договора за банкова гаранция страните /Банка и Клиент/ предвидили при заплащане от страна на Банката на част или цялата сума по банковата гаранция в полза на бенефициента, задължение Клиентът да погаси дълга незабавно след формирането му. При неизпълнение на това задължение, че дължимата сума по дълга се олихвява като неразрешен овърдрафт съгласно Тарифата за такси и комисионни на П.и.б. АД и лихвения бюлетин към нея. Предвидено е и право на Банката във връзка с извършеното плащане по банковата гаранция да събере служебно, без съдебна намеса, дължимите й суми от всички сметки на Клиента в Банката.

Страните не спорят и се установява, че на 31.05.2012 г. П.и.б. АД /Банката/ сключва договор за издаване на банкова гаранция с В.Е.К. ЕООД /клиент/, с който се задължава да издаде банкова гаранция № **********г. в полза на бенефициента – А.ЗА П.и интервенции в земеделието на Република Румъния /Агенцията/ след предоставяне на обезпечение /раздел IV/ - запис на заповед за сумата 9472916.10 евро и комисионна /т.3/ в размер на 0.5% върху размера на банковата гаранция.

В раздел VІІ. „Неизпълнение“ от договора за банкова гаранция страните /Банка и Клиент/ предвидили, при заплащане от страна на Банката на част или цялата сума по банковата гаранция в полза на бенефициента, задължение Клиентът да погаси дълга незабавно след формирането му. При неизпълнение на това задължение, предвидили право на Банката да събере служебно, без съдебна намеса, дължимите й суми от всички сметки на Клиента в Банката. Тези права на Банката били договорени и при неплащане на дължими суми по договора за банкова гаранция от страна на Клиента.

Установява се, че на 06.07.2012 г. въз основа на сключен договор за банкова гаранция от 05.07.2012 г. и по искане на клиента - В.Е.К. ЕООД, Банката е издала в полза на Агенцията банкова гаранция № 000LG-L-003371 за участие в търг за доставка на слънчогледово олио в размер на Lei 433127.00. Страните предвидили, че за издаване на банковата гаранция клиентът следва да предостави обезпечение - /раздел IV/ - запис на заповед за сумата 106825.40 евро и комисионна /т.3/ в размер на 0.5% върху размера на банковата гаранция.

В раздел VІІ. „Неизпълнение“ от договора за банкова гаранция страните /Банка и Клиент/ предвидили права на Банката идентични с договорените по договор за издаване на банкова гаранция от 11.04.2012 г.

Видно е от представения в превод Закон за учредяването, организацията и функционирането на Агенцията за плащания и интервенции в земеделието от 25.02.2004 г., Агенцията – ответник е учредена като специализиран орган на централната публична администрация, подчинена на Министерство на земеделието и развитието на селските райони на Румъния, със статут на самостоятелно юридическо лице, финансирано изцяло от държавния бюджет, чиято основна дейност се състои в управлението на форми на помощ, предназначени за подпомагане на селското стопансство, управлението на предприсъединителните фондове на ЕС и извършване на разплащания по отпуснатите средства на ЕС.

Страните не спорят и се установява, че на 31.07.2012 г. Банката издала по искане на клиента банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г. в полза на Агенцията за сумата 22 033 854. 39 евро срещу обезпечение:

1. запис на заповед за сумата 22 033 854. 39 евро,

2. вписване на първи по ред особен залог на парични средства в размер на 22 033 854. 39 евро по банкови сметки с IBAN: ***; BG56**********; BG**********; BIC: *** В.Е.К. ЕООД в П.и.б. АД съгласно договор за залог на парични средства от същата дата – 31.07.2012 г. и

3. вписване на първи по ред особен залог на бъдещи вземания от Агенцията, съгласно договор за залог на бъдещи вземания от същата дата – 31.07.2012 г. и плащане на комисионна в размер на 0.25% върху размера на банковата гаранция, като страните предвидили, че първата дължима комисионна ще бъде заплатена в деня на подписване на договора.

В т. 8.1 /раздел V.“Задължения на Клиента“/ страните предвидили, че Клиентът поема задължение да уведоми Агенцията /бенефициент по договора за банкова гаранция/ в 30 дневен срок от подписване на договора за учредения залог в полза на Банката, като Бенефициента следва да превежда средствата дължими към Клиента единствено по сметка на Клиента в П.и.б. АД. Предвидено е, че Банката има право да изпрати свое уведомление до Агенцията /бенефициент по договора/ за учредения залог.

На същата дата – 31.07.2012 г. между Банката и В.Е.К. ЕООД бил сключен договор за залог на вземане за сумата 22 033 854. 39 евро и договор за особен залог върху вземане по сметка за сумата 22 033 854. 39 евро.

Установява се, че целта на сключените договори за залог на вземане от 31.07.2012 г. е да обезпечат изпълнението на задълженията на Клиента по издадената му банкова гаранция, а вземанията на последния от Агенцията възлизащи на сумата 22 033 854. 39 евро произтичат от сключен между А.ЗА П.и интервенции в земеделието на Република Румъния, като възложител и доставчика В.Е.К. ЕООД, договор за доставка на олио за готвене и пътни транспортни услуги по обявена от Агенцията обществена поръчка за доставка на слънчогледово олио, закупено от пазара на общността с финансови средства предоставени на разположение от Европейската комисия в рамките на прилагане на Европейски план за помощ на най-нуждаещите се лица в Румъния /PEAD/-2012. В т.4 от договора страните предвидили, че в тридневен срок от сключване на договора залогодателят се задължава да представи на Банката доказателства, че длъжникът по вземането е надлежно уведомен за учредяването на залога и че при частично или пълно заплащане на дължимите суми по заложените вземания длъжникът неотменимо се задължава да превежда сумите по посочените банкови сметки в П.и.б. АД: IBAN: ***; BG56**********; BG**********; BIC: *** В.Е.К. ЕООД. Предвидили, че в случай, че длъжникът не изпълни своето задължение и извърши плащане в полза на залогодателя по друг начин, последният се задължава да отнесе всички получени от него суми по цитираната банкова сметка ***. Договорили, че всички суми отнесени по посочената банковата сметка се считат заложени в полза на Банката и залогодателят няма право да се разпорежда с тях или със сметката до пълно погасяване на всички задължения по договора и освобождаване на залога.

Страните не спорят и се установява, че договора за особен залог на вземане от 31.07.2012 г. е бил вписан в Централния регистър за особените залози под № 2012080302251.

На същата дата – 31.07.2017 г. според договореното бил сключен договор за особен залог върху вземане по сметка между Банката и клиента В.Е.К. ЕООД в банковата сметка IBAN: ***; BG56**********; BG**********; BIC: *** В.Е.К. ЕООД за обезпечаване вземанията на Банката по издадената банкова гаранция от същата дата за посочената сума 22 033 854. 39 евро. Предвидили, че Банката блокира паричните средства на Залогодателя до размера на учредения залог, като последния няма право да се разпорежда стази сума до окончателно погасяване на задълженията му по договора. При всяко плащане по договора за гаранция, Банката служебно задължава сметката с размера на извършеното плащане. В случай на неизпълнение, според т.5 от страна на клиента /кредитополучател/, Банката има право да събере дължимите й суми служебно, без съдебна намеса, от сметката на Залогодателя.

Установява се, че договора за особен залог върху вземане по сметка от 31.07.2012 г. е бил вписан в Централния регистър за особените залози под № 2012080302212.

В производството не е спорно и се установява, че на 22.06.2012 г. между Агенцията, като възложител /Снабдител/ и В.Е.К. ЕООД, като Доставчик бил сключен договор № 69/22.06.2012 г. за доставка на бяло пшенично брашно в пакети, в замяна на зърното, намиращо се в складовете за интервенции на Европейската общност, в прилагане на Европейския план за помощ на най-нуждаещите се лица в Румъния /PEAD/-2012-11-2012.

Според договореното в т.7, изпълнението на договора започва от подписването му от двете страни и конституирането от Доставчика в полза на Снабдителя на гаранция за добро изпълнение за количеството зърно извадено от интервернционните складове, в размер на 150 евро за всеки предоставен тон ечемик. Гаранцията се констиуира под формата на писмо за банкова гаранция, което Доставчика следва да депозира в седалището на Снабдителя. Според договореното /т.5.1/, нетната стойност на договора е 28599577.49 леи /6650909.86 евро/ без ДДС и включва посочените стойности – стойност на ечемик – 27512072.18 леи без ДДС, 1087505.31 леи - стойност на транспортни услуги извършени от Доставчика за транспортиране на количеството 36250177 тона бяло пшенично брашно през територията на Румъния до складовете, посочени в Приложение № 2 към договора. Предвидили, че Снабдителят ще плати на Доставчика до 15.10.2012 г. авансово максималната нетна сума 1087505.31 леи без ДДС, представляваща транспортните разходи през Румъния на количеството 36250177 тона бяло пшенично брашно до складовете посочени в Приложение № 2. Договарянето съответства на посоченото в т.4, че доставката на продукта бяло брашно в складовете на посочената организация /Приложение № 2 към договора/ се извършва в замяна на ечемика изваден от интервенционните складове на Агенцията по плащанията на Швеция и на Агенцията по плащанията на Германия посочени в Приложение № 1 и Приложение № 1А към договора.

Страните предвидили, че приложимо право за отношенията по договора е румънското право.

Установява се, че на 04.09.2012 г. между Агенцията, като Възложител и В.Е.К. ЕООД, като Доставчик бил сключен договор № 95 за доставка на слънчогледово олио, опаковани в бутилки от 1 л закупено от пазара на Общността, с финансови средства, предоставени от Европейската комисия в рамките на Европейската програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се лица в Румъния /PEAD/-2012. Стойността на договора възлиза на сумата *********.27 леи с ДДС при посочена нетна стойност 86134342.96 леи без ДДС /20030776.71 Евро/, състояща се от: сумата 84169571.85 леи без ДДС /19573863.82 евро/ представляваща стойността на количеството от 17170.070 Кl олио, което ще се достави до складовете на определения орган на единична цена от 4902.11 леи/ Кl без ДДС и сумата 1964.771,11 леи без ДДС /456912,88 евро/представляваща стойността на транспортните услуги предоставени от доставчика за превоза на количеството олио на територията на Румъния до складовете изброени в Приложения 1 от спецификациите при посочена единична цена на транспорта /114.43 леи/ Кl без ДДС в съответствие с финансовата оферта. Срокът на договора за доставка страните определили до 01.07.2013 г. Изпълнение на договора страните предвидили веднага след подписването му и след учредяване от страна на Доставчика в полза на Възложителя на гаранция за добро изпълнение в размер на 110% от стойността на офертата учредена под формата на банкова гаранция.

Страните не спорят и се установява, че на 24.09.2012 г. П.и.б. АД /Банката/ сключва договор за издаване на банкова гаранция с В.Е.К. ЕООД /клиент/, с който се задължава да издаде банкова гаранция № 000LG-L-003539/24.09.2012 г. в полза на бенефициента – А.ЗА П.и интервенции в земеделието на Република Румъния /Агенцията/ след предоставяне на обезпечение /раздел IV/:

1. запис на заповед за сумата 278192.60 евро,

2. вписване на първи по ред особен залог на парични средства в размер на 278192.60 евро по банкови сметки с IBAN: ***; BG56**********; BG**********; BIC: *** В.Е.К. ЕООД в П.и.б. АД съгласно договор за залог на парични средства от същата дата – 24.09.2012 г. и

3. вписване на първи по ред особен залог на бъдещи вземания от Агенцията, съгласно договор за залог на бъдещи вземания от същата дата – 24.09.2012 г. и плащане на комисионна в размер на 0.5% върху размера на банковата гаранция, като страните предвидили, че първата дължима комисионна ще бъде заплатена в деня на подписване на договора.

На същата дата – 24.09.2012 г. между Банката и В.Е.К. ЕООД бил сключен договор за залог на вземане за сумата 278192.60 евро евро и договор за особен залог върху вземане по сметка за сумата 278192.60 евро.

Последният бил вписан в Централния регистър за особените залози на 04.10.2012 г. с рег.№ 2012100400523.

В производството е представено писмо изх.№ 11-11306/11.09.2012 г., с което Банката, като издател на банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г. изрично уведомява бенефициента - Агенцията за учредения в нейна полза от В.Е.К. ЕООД залог на вземане по договора, предмет на банковата гаранция в полза на П.и.б. АД, като посочва, „че в съответствие с гореспоменатия залог на вземания, всички плащания, извършвани в изпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка, предмет на банковата гаранция, следва да се извършват само по банковите сметки, водени в П.и.б. АД на името на участника в процедурата по възлагане на обществена поръчка В.Е.К. ЕООД, или на името на одобрена от Банката трета страна. В съставеното уведомление за доставка на куриерска фирма UPS е посочено, че пратката № 432 е била връчена на 14.09.2012 г. в 15.08 часа на Т.И./TUDOR ION/ -охрана на Агенцията.

В производството е представено уведомление на Банката до Агенцията изх.№ 46-/4452/13.11.2012 г., в което е посочено, че изпълнителят по договора за доставка на олио от 04.09.2012 г. В.Е.К. ЕООД е учредил залог с договор от 31.07.2012 г. на своите вземания /настоящи и бъдещи/ от Агенцията по договора за доставка от 04.09.2012 г. в полза на П.и.б. АД, който залог е вписан в Централния регистър за особените залози. Посочено е, че с цел коректно изпълнение на задълженията по договора, П.и.б. клон Кипър е издала Банкова референция указваща новата банкова сметка ***, в която следва да бъде извършено плащането IBAN ***. Посочено е, че тази сметка заменя банковата сметка посочена в договора и Агенцията следва да извършва всички плащания по нея. Отбелязано е, че сметката не е заверена със сумата 84169571.85 леи. В уведомлението е посочено, че клиентът В.Е.К. ЕООД е в нарушение при изпълнение на своите задължения към Банката. Изискана е информация за текущия статус на изпълнението по договора за доставка, сключен между В.Е.К. ЕООД и Агенцията. В производството не са представени доказателства, за това дали уведомлението е достигнало до адресата – Агенцията.

В уведомление изх.№ 11-14661/19.11.2012 г. изпратено от П.и.б. АД до Агенцията е посочено, че по предходно уведомление от 13.11.2012 г. не е получена изисканата информация. В производството не са представени доказателства, за това дали уведомлението е достигнало до адресата – Агенцията.

Установява се, че на 10.12.2012 г. Агенцията е изпратила писмо до Банката, в което информирала, че договора се изпълнява, както и че плащанията са направени съобразно нареждания за плащания и съставените данъчни документи.

Чрез представените в производството доказателства се установи, че към 13.11.2012 г. са били подадени заявленията за авансово плащане на транспорт по двата договора за доставка /на брашно и на олио/ и са били издадени от „В.Е.К.” ЕООД фактура № 2/28.09.2012 г. за сумата 2436316.18 леи с ДДС, представляваща авансово плащане на транспорт на олио по договор № 95/04.09.2012 г., фактура № 3/28.09.2012 г. за сумата *********.09 леи с ДДС, представляваща авансово плащане мобилизация на олио по договор № 95/04.09.2012 г., фактура № 1/28.09.2012 г. за сумата 1348506.58 леи с ДДС, представляваща авансово плащане на транспорт на брашно по договор № 69/22.06.2012 г.

Чрез представените в производството доказателства се установи, че са били извършени плащания по заявленията и издадените фактури от страна на Агенцията с платежни нареждания от 12.10.2012 г. Сумите са били преведени по банкова сметка *** „В.Е.К.” ЕООД в Банка Кипър /THE BANK OF CYPRRUS, Международен отдел Никозия 1/, както следва: IBAN ***, сметка № **********; SWIFT: BCYPCY2N.

Чрез представените в производството заявления за авансови плащания по договорите се установява, че длъжникът „В.Е.К.” ЕООД е посочил различни от посочените в договорите за особен залог на вземания банкови сметки, по които да бъдат преведени дължимите суми от Агенцията, както следва:

1. Банка Кипър /THE BANK OF CYPRRUS, Международен отдел Никозия 1/, както следва: IBAN ***, сметка № **********; SWIFT: BCYPCY2N и

2. Банка Кипър /THE BANK OF CYPRRUS, Международен отдел Никозия 1/, както следва: IBAN ***, сметка № **********; SWIFT: BCYPCY2N.

Същите банкови сметки са били посочени и от Банка Кипър в подаденото до Агенцията удостоверение.

Страните не спорят и се установява, че Банката, като заложен кредитор е вписала в Централния регистър за особени залози пристъпване към изпълнение на 27.08.2013 г. Към тази дата договорите за доставка, сключени между ответниците са били прекратени /прекъснати според румънското законодателство/ от страна на Агенцията поради неизпълнение на задълженията на доставчика по тях. Така, чрез представените в производството уведомления съответно № 1123/15.01.2013 г. и № 1143/15.01.2013 г. са били прекъснати договорите за доставка на брашно и за доставка на олио.

Чрез събраните в производството доказателства се установява, че високопоставени лица от АПИА –Генерален директор на Агенцията – Benu Gheorghe Dorel, Зместник генерален директор на Агенцията Kerekes Melinda Klara, Главен експерт на Агенцията Giminadis Anton са били задържани по обвинение в престъпление по служба, свързани с продължаваща корупция при условията на утежняващи вината обстоятелства, както и пране на пари във връзка с проведени тръжни процедури през 2012 г. Според публикуваната от Национална антикорупционна агенция на Република Румъния от 06.10.2015 г. информация посочените длъжностни лица

Представена е документация, с която Банката сезира Прокуратурата към Висшия касационен съд в Румъния, Националната дирекция за борба с корупцията-Централен офис, Първи отдел за преследване на корупционни престъпления, Европейската комисия –Европейска служба за борба с измамите, с които съобщава за измама във връзка със сключените договори между Банката, Клиента и Агенцията.

Чрез представеното писмо от 04.09.2013 г. /вх.№ 22118/ се установява, че Европейската комисия –Европейска служба за борба с измамите е започнал процедура по разследване във връзка с изпратения сигнал.

В производството се установи, че по отправените от Агенцията искания за плащания по издадените от Банката банкови гаранции последната е отказала да изплати сумите по банковите гаранции.

Страните не спорят и се установи, че във връзка с исканията за плащане по банковите гаранции от Агенцията към Банката са били подадени искания във връзка, с които са били образувани изпълнителни производства, както следва:

№ ST 47/2013 г. във връзка с писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436;

№ ST 48/2013 г. във връзка с писмо за банкова гаранция № **********№ ST 49/2013 г. във връзка с писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003539.

По тях във връзка с искане за принудително изпълнение са били образувани пред Районен съд на Район първи Букурещ, Румъния, три съдебни производства, както следва:

по гр.д.№ 12824/299/2013 г. на 19.03.2013 г. е бил допуснат иска и било дадено съгласие за принудително изпълнение относно писмо за банкова гаранция № **********по гр.д.№ 16498/299/2013 г. на 19.04.2013 г. е бил допуснат иска и е било дадено съгласие за принудително изпълнение на писмо за банкова гаранция № **********и

по гр.д.№ 23752/299/2013 г. на 19.04.2013 г. е бил допуснат иска и е било дадено съгласие за принудително изпълнение на писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2013 г.

В производството е представена документация за оспорване от страна на Банката на изпълнението по изп.д.№ ST 47/2013 г., № ST 48/2013 г. и № ST 49/2013 г., във връзка с което са били образувани:

Дело № 22550/299/2013 г. - регистрирано на 03.06.2013 г. в Районния съд на район 1-ви, Букурещ с предмет изп.дело № ST 48/2013 г.;

Дело № 22649/299/2013 г. на Районния съд на район 1-ви, Букурещ с предмет № ST 48/2013 г.;

Дело № 20824/299/2013 г. - Районния съд на район 1-ви, Букурещ;

Дело № 34015/299/2013 г. - Районния съд на район 1-ви, Букурещ;

Дело № 34100/299/2013 г. - Районния съд на район 1-ви, Букурещ с предмет изп.дело № ST 49/2013 г.;

Дело № 34108/299/2013 г. - Районния съд на район 1-ви, Букурещ с предмет изп.дело № ST 47/2013 г.;

Дело № 16724/299/2013 г. - Районния съд на район 1-ви, Букурещ с предмет изп.дело № ST 49/2013 г.;

Не се спори и се установява, че във връзка с трите произнесени акта от съда в Букурещ са били издадени три броя европейски сертификати по Приложение № 5 на основание Регламент на ЕС № 44/2000 г. по образуваните дела № 42551/299/2013 г. на 22.11.2013 г. за изп.д. № ST 47; № 42552/299/2013 г. на 25.11.2013 г. за изп.д.№ ST 48 и № 42553/299/2013 г. на 09.12.2013 г. за изп.д.№ ST 49. Последните са били изготвени през м.01.2014 г.

С определение от 17.02.2014 г. постановено по настоящето производство е било допуснато обезпечение на предявените от „П.И.Б.„ АД срещу „В.Е.К.” ЕООД и А.ЗА П.и интервенции в земеделието на Република Румъния искове правно основание чл.135 от ЗЗД, с правно основание чл.510 от ГПК във вр. с чл.44а ал.2 от ЗОЗ и чл.134 от ЗЗД-за сумата от 22 033 854.39 /двадесет и два милиона тридесет и три хиляди осемстотин петдесет и четири евро и тридесет и девет евроцента/ и на иск с правно основание чл.21 ал.2 от ЗЗД- за сумата от 22 033 854.39 /двадесет и два милиона тридесет и три хиляди осемстотин петдесет и четири евро и тридесет и девет евроцента/, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: ЗАПОР върху всички вземания на Румънската А.ЗА П.и интервенции в земеделието, фискален код 1651787 срещу „П.и.б.” АД, ЕИК**********, произтичащи от банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г., издадена за сумата от 22 033 854.39 /двадесет и два милиона тридесет и три хиляди осемстотин петдесет и четири евро и тридесет и девет евроцента/ и от банкова гаранция № **********г. за сумата от 9 472 916.10 /девет милиона четиристотин седемдесет и две хиляди деветстотин и шестнадесет цяло и десет стотни/ евро и от банкова гаранция № 000LG-L-003539/24.09.2012 г., издадена за сумата от 278 192.60 /двеста седемдесет и осем хиляди сто деветдесет и две евро и шестдесет евроцента/. С постановеното определение съдът е спрял производството по по изп.д. № 20148330400135 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 833, с район на действие ОС, гр. Русе и е постановил спиране изпълнението на европейски сертификат по чл.54 по Регламент на ЕО № 44/2001 г. по гр.д. № 42551/299/2013 на районен съд на район първи Букурещ и европейски сертификат по чл.54 по Регламент на ЕО № 44/2001 г. по гр.д. № 42552/299/2013 на районен съд на район първи Букурещ и европейски сертификат по чл.54 по Регламент на ЕО № 44/2001 г. по гр.д. № 42553/299/2013 на районен съд на район първи Букурещ.

С оглед така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Във връзка с възраженията на ответника А.ЗА П.и интервенции в земеделието към Министерство на земеделието в Република Румъния за спиране и/или прекратяване на производството, съдът се е произнесъл с определение от 13.10.2015 г. В допълнение съдът е приел, че преценка за компетентността на българския съд да разреши въведения спор е била извършена при съблюдаване правилата на Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета относно компетентността, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела /Брюксел І/ заменен с Регламент № 1215/12.12.2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела при съобразяване действието на последния съобразно указаното в чл.66 от последния. Съдът е приел, че доколкото предмета на спора касае търговски и граждански отношения, като в случая не са налице основанията посочени в чл.22, чл.23 и чл.24 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. е приложимо общото правило на чл.2 /съд на ответника/ и чл.5, §1, б“а“ /спор свързан с договорни отношения/ и чл.6§1 /тясна връзка между исковете/ от същия доколкото ответника В.Е.К. ЕООД е със седалище на територията на Република България, производството касае договорно отношение и е налице тясна връзка между исковете, въведени като предмет на спора. Като е съобразил, че не са налице предпоставките на чл.27 и чл.28 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. съдът е приел, че не е налице основание за спиране на производството до разрешаване на спора предмет на образуваното производство пред Районен съд на Първи район Букурещ по дело № 34108/299/2013 г. съобразно приложения сертификат поради липса на идентичност на предмет и страни и липса на тясна връзка между делата. За обосноваване на този извод, съдът е извършил преценка, че производството образувано пред съда в гр.Букурещ касае оспорване на изпълнение и провеждане на принудително изпълнение въз основа на изпълнителен документ – Писмо за банкова гаранция предприето от А.ЗА П.и интервенции в земеделието към Министерство на земеделието в Република Румъния срещу П.и.б. АД. Съдът е отчел, че предмет на настоящето производство е спор във връзка с изпълнение на задълженията по сключен и вписан договор за особен залог на вземане, което ответника В.Е.К. ЕООД има към А.ЗА П.и интервенции в земеделието към Министерство на земеделието в Република Румъния /заложно вземане/. Съдът е приел, че приложимо право към създадените отношения е правото на българския съд.

По главните искове:

Чрез изложените от ищеца правни и фактически доводи е обосновано искане за обявяване за относително недействителни спрямо ищеца – кредитор, правните действия на длъжника „В.Е.К.” ЕООД, изразяващи се в А/ договаряне след сключване на договорите на начин на изпълнение на задължение за плащане на аванси от 22033854.39 евро или Б/ приемане на изпълнение, т.е. получаването на тези авансови плащания по начин и/или по банкова сметка *** „В.Е.К.” ЕООД различна от предвидените за това сметки, както следва: в договора за доставка на бяло брашно от 22.06.2012 г.; в договора за издаване на банкова гаранция от 31.07.2012 г.; в договора за залог на вземане от 31.07.2012 г.; в договора за особен залог върху вземане по сметка от 31.07.2012 г.; в договора за залог на вземане от 24.09.2012 г.; в договора за особен залог върху вземане по сметка от 24.09.2012 г.; в изрично уведомление с писмо изх.№ 11-11306/11.09.2012 г. и в писмо от 13.11.2012 г. изпратено от П.и.б. АД до А.ЗА П.и интервенции в земеделието към Министерство на земеделието в Румъния. Изложени са обстоятелства, че тези правни действия на длъжника /първи ответник/ увреждат кредитора, тъй като с тях длъжникът е намалил имуществото си служещо като обезпечение в полза на Банката и заложено в нейна полза- на практика не го е предоставил. Изложени са правни и фактически доводи, за това че у длъжника е налице знание за увреждането, тъй като договаряйки плащане по различен от предвидения в сключените договори за издаване на банкова гаранция и договорите за особен залог на вземания, длъжникът съзнателно е лишил Банката от възможността й да получи реален залог върху постъпилите суми от Агенцията /втори ответник/. Изложени са твърдения, за това че е налице знание за увреждане и у втория ответник /Агенцията/, доколкото същата е имала знание, че плащайки по друга сметка ще увреди кредитора, тъй като е била уведомена още на 14.09.2012 г. за залога на вземането в полза на Банката и че плащането по сключените договори за доставка следва да се извърши само по сметките на длъжника в Банката или одобрена от нея трета страна.

Искът по чл.135 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си, предназначено, съгласно чл.133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране вземането на кредитора.

Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД, а именно:

- качеството на кредитор на ищеца преди извършване на сделката,

- извършването на правно действие от длъжника, с което имуществото му се е намалило,

- увреда на кредитора и

- че длъжника е знаел за увреждането.

В производството, настоящият състав намира, че не се установиха кумулативно сочените предпоставки. Исковете, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Съображения:

Качеството кредитор е обусловено от наличието на действително вземане, което по правило трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му. Ирелевантно за спора по чл.135 от ЗЗД е дали вземането е ликвидно и изискуемо към момента на осъществяване на разпоредителната сделка – достатъчно е да е възникнало, да е действително, и да не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни способи.

В тежест на ответника бе да установи релевираните възражения относно обстоятелството, към кой момент ищецът се легитимира като кредитор, липса на увреждане на кредитора.

Предявения иск има за цел да обезпечи възможността на кредитора да удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за дълга срещу предмета на разпореждането.

Според формираната съдебна практика, обективирана в Решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, като и цитираните в същите решения, е прието, че искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо; възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по Павловия иск; съдът, разглеждащ Павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, като съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, освен ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо; в производството по Павловия иск длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре производството по чл.135 ГПК, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.

Страната, която е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД на съответните сделки, установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на провеждането му ще бъде променено действителното правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска, с който ищецът се намира в правоотношение и кредиторът ще може да насочи принудително изпълнение върху съответните права, предмет на оспорените действия.

Според Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, ІV Г. О., увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Предназначението на отменителния иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие, което в отношенията между ответниците е изцяло валидно. Относителната недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл.135 ЗЗД, и доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор.

В настоящето производство, съдът намира за установено, че ищецът е кредитор на ответника В.Е.К. ЕООД по сключените договори за издаване на банкови гаранции от 01.06.2012 г. с № 000LG-L-003277 на стойност 9472916.10 евро, от 06.07.2012 г. с № 000LG-L-003371 на стойност 106825.40 евро, от 31.07.2012 г. с № 000LG-L-003436 на стойност 22033854.39 евро и от 24.09.2012 г. с № **********на стойност 278192.60 евро. Установи се, че ищецът е кредитор на ответника В.Е.К. ЕООД и по издадените във връзка с обезпечаване вземанията по договорите за издаване на банкови гаранции записи на заповед, съответно от 01.06.2012 г., от 05.07.2012 г., от 31.07.2012 г. и от 24.09.2012 г.

Качеството кредитор на банката е установено в производството и по сключените договори за особен залог на вземане и за особен залог върху вземане по сметка, сключени съответно на 31.07.2012 г. и на 24.09.2012 г. между заложния кредитор П.и.б. АД и залогодателя В.Е.К. ЕООД.

Съответно, за установени в производството, съдът намира и фактическите твърдения на ищеца, че първия ответник В.Е.К. ЕООД е длъжник на Банката по така сключените договори. Последното при съобразяване, че в производството не бяха изложени твърдения и съответно не бе проведено доказване, че вземанията на Банката по така сключените договори са прекратени или погасени по давност, съответно – отречени със сила на пресъдено нещо.

В производството се установи, че договорите за банкови гаранции са били сключени между Банката и В.Е.К. ЕООД във връзка с гарантиране доброто изпълнение на задълженията по договорите: за доставка на бяло пшенично брашно в пакети, в замяна на зърното, намиращо се в складовете за интервенции на Европейската общност, в прилагане на Европейския план за Подпомагане на бедните в Румъния /PEAD/ -2012-11-2012 № 69/22.06.2012 г. и за доставка на слънчогледово олио, опаковано в бутилки от 1 л, закупено от пазара на Общността, с финансови средства, предоставени от Европейската комисия в рамките на Европейската програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се лица в Румъния /PEAD/ -2012 под № 95/04.09.2012 г., сключени между Агенцията, като възложител и В.Е.К. ЕООД като доставчик /изпълнител/ след проведените публични търгове.

Така, в чл.1, раздел I от договора от 31.07.2012 г. за издаване на банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г. било предвидено, че същата се издава от Банката – ищец в полза на Агенцията след представяне от страна на клиента В.Е.К. ЕООД на обезпечението по раздел четвърти – запис на заповед на стойност 22033854.39 евро и заплащане на договорената в чл.3 комисионна в размер на 0.25% върху размера на банковата гаранция, като първата вноска както било предвидено в чл.3 /раздел III/ следвало да бъде заплатена в деня на подписване на договора.

Съответно по договора за издаване на банкова гаранция от 24.09.2012 г. № 000LG-L-003539, било предвидено, че същата се издава от Банката в полза на Агенцията след представяне от страна на клиента В.Е.К. ЕООД на обезпечението по раздел четвърти – запис на заповед на стойност 278192.60 евро и заплащане на договорената в чл.3 комисионна в размер на 0.5% върху размера на банковата гаранция, като първата вноска както е било предвидено в чл.3 /раздел III/ следвало да бъде заплатена в деня на подписване на договора.

Съобразно указаното в разпоредбата на чл.442 ТЗ, с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице /бенефициент/ определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея.

В случая се установи и страните не спорят, че въз основа на сключените договори за банкова гаранция, Банката е поела задължение по искане на клиента В.Е.К. ЕООД след обезпечение – издаване на записи на заповед за посочените суми от фирмата и срещу заплащане на възнаграждение – комисионна в посочените размери от клиента, да издаде банкови гаранции в полза на Агенцията и да извърши плащане съобразно предвидените в нея условия.

Съответно, във връзка с обезпечаване на вземанията на Банката по сключените договори за издаване на банкови гаранции се установи, че са били сключени и договорите за особен залог на вземане и за особен залог върху вземане по сметка, сключени съответно на 31.07.2012 г. и на 24.09.2012 г. между заложния кредитор П.и.б. АД и залогодателя В.Е.К. ЕООД.

Съобразно действащата към този момент законодателна уредба на Закона за особените залози /ред., ДВ, бр. 38/18.05.2012 г./, с договорът за особен залог се учредява залог без предаване на заложеното имущество, което може да бъде: 1. вземания, безналични ценни книжа и движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства; 2. дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции или дружества с ограничена отговорност; 3. съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали и от безналични ценни книжа; 4. права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни; 5. търговски предприятия. Според указаното в чл.4, ал.2 ЗОЗ, заложеното имущество може да е и родово определено или бъдещо. В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗОЗ. Поради това, възраженията на Агенцията /ответник/, че предмет на сключените договори за особен залог не може да бъде бъдещото вземане към Агенцията по договорите за доставка, съдът намира за неоснователно.

Възражението на Агенцията – ответник, че облигационните отношения между ответниците във връзка със сключените договори за доставка нямат отношение към сключените договори за особени залози, съдът намира за неоснователни. Залогът, учреден по реда на ЗОЗ, следва обезпеченото вземане, когато то бъде заложено. В случая предмет на сключените договори за особен залог са били именно вземанията на залогодателя В.Е.К. ЕООД към Агенцията по сключените договори за доставка.

За неустановени, съдът намира в производството фактическите и правни доводи на ищеца, че правните действия на длъжника В.Е.К. ЕООД по А/ договаряне след сключване на договорите на начин на изпълнение на задължение за плащане на аванси от 22033854.39 евро или Б/ приемане на изпълнение, т.е. получаването на тези авансови плащания по начин и/или по банкова сметка *** „В.Е.К.” ЕООД различна от предвидените за това сметки го увреждат. Увреждане е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. Сами по себе си действията по приемане на изпълнение по двата договори за доставка от 22.06.2012 г. и от 04.09.2012 г. от страна на длъжника „В.Е.К.” ЕООД не представляват такива действия, с които длъжникът да се лишава от свое имущество, респ. намалява същото. Същите нямат характер на разпоредителни действия. Напротив, според настоящия състав приемането на изпълнение от длъжника по сключените договори за доставка с Агенцията води до увеличаване на неговото имущество. Извършените от Агенцията действия по заплащане на договорените авансови суми целят удовлетворяване на интереса на кредитора „В.Е.К.” ЕООД по създаденото облигационно правоотношение. Според настоящият състав намаляващи имуществото на длъжника биха били разпоредителните действия, с които „В.Е.К.” ЕООД прехвърля получените от Агенцията суми по договорите за доставка на трето лице, поради което същите биха могли да доведат до увреждане на кредиторовия интерес и несъмнено до затрудняване удовлетворяването му. Предмет на настоящето производство не са последните обсъдени отношения.

Що се касае за фактическите твърдения на ищеца, че между длъжника „В.Е.К.” ЕООД и неговия съконтрагент – Агенцията е била постигната допълнителна договорка за извършване на плащания по договорите за доставка в банкови сметки различни от посочените в самите договори и в договорите за особен залог на вземане, с което е било затруднено удовлетворяването на Банката- кредитор, съдът намира следното:

В производството не бе установено в договорите за доставка, сключени между ответниците на 22.06.2012 г. и на 04.09.2012 г. да е била предвидена банкова сметка/***/, в които да бъдат извършени плащанията от страна на Агенцията /възложител/ на суми в полза на доставчика /изпълнител/.

В заглавната страница на договорите за доставка действително след наименованието на търговеца – изпълнител „В.Е.К.” ЕООД е посочен неговия ЕИК номер, седалище, адрес на управление и банкова сметка. ***ителен и неотменим начин извършване плащане само в тази посочена банкова сметка. ***, съдът намира за основателни възраженията на втория ответник, че в договора за доставка на брашно от 22.06.2012 г., чието изпълнение е било гарантирано с банкова гаранция от 01.06.2012 г. авансът не се е състоял в парична сума, която Агенцията е следвало да заплати на доставчика. Предмет на постигнатата между страните договореност е била за изтегляне на определено количество ечемик от складовете на двете посочени държави в определения срок и съответно извършване на доставки на пшенично брашно в Румъния в срок до 31.12.2012 г.

Съдът намира за установено, че сключването на договорите за доставка между ответниците е било предпоставено от представяне на писма за банкови гаранции за гарантиране на доброто изпълнение на доставчика, които са били издадени от П.и.б. АД.

Както се установи, в договорите за доставка са били предвидени като предпоставка за сключването им представянето на банкови гаранции. С последните Банката е приела да бъде гарант за доброто изпълнение от страна на доставчика. Едновременно с това, издадените от ищеца банкови гаранции са били условие за получаване на плащане по договорите. В производството се установи, че във всяка от издадените банкови гаранции за добро изпълнение на договорите за доставка /от 31.07.2012 г. и от 24.09.2012 г./ е посочено, че Банката неотменимо и безусловно се задължава да плати на бенефициента -Агенцията, при първо писмено поискаване, всяка сума до общия размер 22033854.39 евро по гаранцията от 31.07.2012 г. -110% от стойността на договора за доставка на олио и 278192.60 евро-148% от стойността на договора за доставка на брашно, при условие че бъде представен оригинален подписан и подпечатан екземпляр от писмото за банкова гаранция, в рамките на срока за неговата валидност. Посочено е, че Банката ще извърши плащането на сумата по посочената банкова сметка ***, както и че гаранцията е валидна до 01.07.2013 г.

В производството не се установи към момента на договарянето – 22.06.2012 г. и 04.09.2012 г. Агенцията, като длъжник по заложеното вземане да е била уведомена по реда на чл.17 ЗОЗ /Закона за особените залози/ ред.ДВ, бр.100/1996 г./ със съобщение, в което да е посочена предвидената в разпоредбата информация: 1. изявление, че вземането се залага; 2. описание на вземането и на заложената част; 3. данните за вписването на залога в регистъра. В този смисъл възраженията на втория ответник, че договаряне след проведените публични търгове на параметрите на доставките на посочените стоки е било съобразено единствено с офертите на участника „В.Е.К.” ЕООД и условията на възложителя, съдът намира за основателни. Последното, доколкото към тези дати залогът на вземанията няма действие спрямо длъжника по заложеното вземане – Агенцията. За обосноваване на този извод съдът съобрази, че вписване в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя „В.Е.К.” ЕООД е било извършено съответно на 03.08.2012 г. и на 04.10.2012 г.

От своя страна изпратеното на 11.09.2012 г. уведомление изх.№ 11-11306 от Банката до Агенцията, получено на 14.09.2012 г. в 15.08 часа, според извършеното отбелязване не съдържа посочената в разпоредбата на чл.17 ЗОЗ /Закона за особените залози/ ред.ДВ, бр.100/1996 г./ информация. Не представлява такава отразената обща информация, че изпълнителят на обществената поръчка „В.Е.К.” ЕООД е заложил своите вземания в полза на П.и.б. АД без посочване на заложеното вземане, неговото описание, данни за вписването му в регистъра и съответно банкова сметка *** П.и.б. АД, в която следва да извърши плащане Агенцията като длъжник по заложеното вземане. Възраженията на втория ответник, че не е получил това уведомление, като направени след срока указан в чл.131 и чл.146 ГПК, съдът намира че не следва да обсъжда. Освен това съдът отчете, че в подадения писмен отговор и в проведеното първо съдебно заседание по делото Агенцията е изложила единствено правни доводи досежно значението на този документ за изясняване на спорни по делото факти. Поради това, съдът намира че не следва да обсъжда релевираните на по-късен етап в хода на производството възражения срещу съдържанието и автентичността на положения подпис от страна на посоченото лице – Т.И.с посочена длъжност „охрана” в дружеството на адреса, който е положил подпис и е приел пратката на 14.09.2012 г. в 15.08 часа с № 432 и номер за проследяване Н8549198432. Според изложеното в чл.193 ГПК, оспорването на истинността на документа е следвало да бъде извършено след получаване на документа.

Съобщение до длъжника по заложеното вземане по реда на чл.17 ЗОЗ, съдът намира че е било надлежно отправено едва с уведомлението от 13.11.2012 г. /л.755/, когато обаче на Агенцията е била предоставена информация за друга банкова сметка ***, по която следва да бъде извършено плащане по договорите за доставка - IBAN ***, несъмнено различна от посочените в сключените договори за залог на вземане и за особен залог на вземане по банкова сметка ***.07.2012 г. и от 24.09.2012 г., както следва: IBAN:***;BG56**********; BG**********; BIC: *** В.Е.К. ЕООД в П.и.б. АД в Република България.

Към този момент /13.11.2012 г./, както се установи чрез представените в производството доказателства са били подадени вече заявленията за авансово плащане на транспорт по двата договора за доставка /на брашно и на олио/ и са били издадени от „В.Е.К.” ЕООД фактура № 2/28.09.2012 г. за сумата 2436316.18 леи с ДДС, представляваща авансово плащане на транспорт на олио по договор № 95/04.09.2012 г., фактура № 3/28.09.2012 г. за сумата *********.09 леи с ДДС, представляваща авансово плащане мобилизация на олио по договор № 95/04.09.2012 г., фактура № 1/28.09.2012 г. за сумата 1348506.58 леи с ДДС, представляваща авансово плащане на транспорт на брашно по договор № 69/22.06.2012 г.

Към този момент /13.11.2012 г./, както се установи чрез представените в производството доказателства са били извършени и плащанията от страна на Агенцията по издадените фактури и подадени заявления /л.1347-л.1358/. Чрез представените платежни нареждания от 12.10.2012 г. се установи, че сумите са били преведени по банкова сметка *** „В.Е.К.” ЕООД в Банка Кипър /THE BANK OF CYPRRUS, Международен отдел Никозия 1/, както следва: IBAN ***, сметка № **********; SWIFT: BCYPCY2N.

1. Банка Кипър /THE BANK OF CYPRRUS, Международен отдел Никозия 1/, както следва: IBAN ***, сметка № **********; SWIFT: BCYPCY2N и

2. Банка Кипър /THE BANK OF CYPRRUS, Международен отдел Никозия 1/, както следва: IBAN ***, сметка № **********; SWIFT: BCYPCY2N.

Същите банкови сметки са били посочени и от Банка Кипър в подаденото до Агенцията удостоверение.

Именно поради това, съдът намира за установено, че с извършеното действие по приемане на изпълнение по договорите за доставка в различни банкови сметки от посочените в договорите за особен залог на вземания, длъжникът „В.Е.К.” ЕООД е знаел, че ще затрудни удовлетворяването на Банката- кредитор и нарушава условията по договорите за особен залог плащанията да бъдат извършени именно в посочените там банкови сметки, както следва: IBAN: ***; BG56**********; BG**********; BIC: *** В.Е.К. ЕООД в П.и.б. АД в Република България.

Според предвиденото обаче в чл.17, ал.3 ЗОЗ /ред., ДВ бр.100/1996 г./ залогодателят „В.Е.К.” ЕООД събира заложеното вземане и неговите плодове до получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1 ЗОЗ.

Към момента на извършените плащания – 12.10.2012 г. в производството не се установи да е било изпратено и съответно получено от залогодателя „В.Е.К.” ЕООД съобщение по чл.33, ал.1 ЗОЗ за пристъпване към изпълнение в писмена форма, което да съдържа посочената в разпоредбата информация: 1. изявление, че се пристъпва към изпълнение, с посочване на данните за вписването на това обстоятелство в регистъра; 2. описание на вземането и каква част от него се търси; 3. описание на заложеното имущество; 4. избор на начин на изпълнение при залог на търговско предприятие.

Страните не спорят и се установява, чрез събраните доказателства, че заложният кредитор П.и.б. АД е пристъпил към изпълнение едва на 27.08.2013 г., към който момент са били прекратени /прекъснати/ договорите за доставка на посочените стоки – брачно и олио, сключени между двамата ответници /уведомления от 15.01.2013 г.

По силата на чл.32 ЗОЗ /ред., ДВ. бр. 100/2008 г./ в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог по ЗОЗ задължение заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество. В този случай кредиторът е длъжен да заяви за вписване в регистъра, че пристъпва към изпълнение и да извести залогодателя за започване на изпълнението. Кредиторът има същите задължения и когато изостави изпълнението. С вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има право да вземе мерки за запазването му и да го продаде.

Доказателства за изпълнение на тези изисквания в производството преди 27.08.2013 г. не са ангажирани от страна на ищеца. Фактически доводи за пристъпване към изпълнение от заложния кредитор преди 27.08.2013 г. не са изложени в производството.

Освен това в производството не се установи да е било постигнато допълнително договаряне между Банката и залогодателя „В.Е.К.” ЕООД за плащания на заложеното вземане по договорите за особен залог по банковата сметка посочена в изпратеното до Агенцията уведомление от 13.11.2012 г. - IBAN ***, която несъмнено е различна от посочените банкови сметки в договорите за залог на вземания.

Поради това, съдът намира че получавайки плащания в изпълнение на сключените договори за доставка в различни банкови сметки от посочените длъжникът – залогодател е знаел, че ще затрудни удовлетворяването на заложния кредитор. Само по себе си обаче, съдът не намира за увреждащо това действие, доколкото същото не представлява правно и/или фактическо действие по разпореждане със заложното вземане с цел увреда на кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Напротив, както бе посочено същото представлява действие по управление и увеличаване на неговото имущество чрез приемане на изпълнение – получаване на заложеното вземане, което е била и целта на заложния кредитор. Чрез така извършените действия длъжникът не се е лишил от свое имущество, не е намалил същото, не го е обременил с права на трети лица и пр.

Съдът намира за неустановено в производството, че третото лице – длъжник по заложеното вземане – Агенцията е знаел, че с извършеното плащане ще бъде увреден заложния кредитор, респ. че удовлетворяването му ще бъде затруднено с извършване на посоченото действие – плащане по банкова сметка, ***теля и заложния кредитор. В случая не намира приложение предвидената в чл.135, ал.2 ГПК презумпция за знание, доколкото втория ответник не се намира в посочената връзка с длъжника.

Поради това, съдът намира, че исковете по чл.135, ал.1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Изложените съображения и формирани изводи сочат, че като неоснователни следва да бъдат отхвърлени предявените при условията на кумулативност осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ и чл.510 ГПК срещу Агенцията за заплащане на сумата 31784963.09 евро /изменение на иска по молба от 18.05.2015 г. /л.1553/. Противно на изразените от ищеца правни и фактически доводи, съдът намира че поведението на Агенцията по изпълнение на задълженията си по договора не съставлява недобросъвестно поведение, с което да са били нарушени правата на заложния кредитор. Както бе посочено към момента на извършеното плащане – 12.10.2012 г. Агенцията не е била уведомена за вписаният особен залог на вземане. Последният е имал действие за нея след съобщаването му по реда на чл.17, ал.1 ЗОЗ, което е сторено от заложния кредитор едва на 13.11.2012 г. Съответно до 27.08.2013 г. / указания в чл.17, ал.3 вр. чл.33, ал.1 ЗОЗ момент/ право да събира заложеното вземане и неговите плодове има единствено залогодателя - „В.Е.К.” ЕООД, а не заложния кредитор П.и.б. АД. Поради това и паричното вземане по договорите за доставка не е било възложено за събиране от заложния кредитор по реда на чл.44а, ал.2 ГПК. Към датата на вписване пристъпване към изпълнение – 27.08.2013 г. договорите за доставка са били прекъснати /развалени/ поради неизпълнение на задълженията от страна на доставчика изпълнител и не съществува парично вземане, което заложния кредитор да събере.

Съдът намира, че ищецът не разполага със субективно материално право в рамките на правоотношение, елемент от което да е задължението на втория ответник да му престира паричната сума в размер на 31784963.09 евро по посочената банкова сметка *** ***. Както бе посочено по-горе, Агенцията като заложен кредитор е била уведомена за вписания залог на вземания едва с изпращане от Банката на уведомление от 13.11.2012 г. към който момент са били извършени авансови плащания по договорите за доставка сключени между залогодателя „В.Е.К.” ЕООД и Агенцията. След тази дата не са били извършени плащания от Агенцията към длъжника.

Съобразно изискванията на чл.17, ал.1 от ЗОЗ залогът на вземането е противопоставим на третото лице – Агенцията /длъжник по заложното вземане/ след получаване на съобщение с посоченото съдържание.

Поради това, с изплащане на авансовите суми по договорите за доставка на 12.10.2012 г. от страна на Агенцията, чрез заверяване на банковите сметки на залогодателя „В.Е.К.” ЕООД в Банка Кипър - IBAN ***, сметка № **********; SWIFT: BCYPCY2N и IBAN ***, сметка № **********; SWIFT: BCYPCY2N, не е извършено нарушение на задълженията по договора за залог. Към този момент, както бе посочено, не е налице уведомяване на Агенцията като длъжник по заложеното вземане по реда на чл.17, ал.1 ЗОЗ за учредения и вписан особен залог. Не е налице и вписване за пристъпване към изпълнение по смисъла на чл.32 от ЗОЗ.

Към този момент длъжника по заложеното вземане не е бил уведомен от заложния кредитор, че следва да извърши плащане на заложеното вземане на посочената в уведомлението на Банката до Агенцията от 13.11.2012 г. банкова сметка *** - IBAN ***.

Задължение за превод на сумата по заложеното вземането по банковата сметка на залогодателя при П.и.б. АД в Република България или Кипър от страна на Агенцията не е било поето преди 13.11.2012 г.

Действително при пристъпване към изпълнение, заложният кредитор има право да предприеме мерки за запазване на заложеното имущество, но в съответствие с указаното в чл.32 и чл.34, т.2 ЗОЗ Банката е следвало да впише пристъпване към изпълнение и съответно да извести третото задължено лице – Агенцията за започването на изпълнението. Последното изключва проявена груба небрежност или умисъл в поведението на ответника в насока изпълнение на задълженията по договорите за доставка.

С извършеното плащане от страна на Агенцията вземането предмет на договорите за особени залози, е погасено чрез плащане от длъжника по заложеното вземане в полза на залогодателя.

Към момента на извършеното плащане – 12.10.2012 г., заложният кредитор не е вписал пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ. Такова вписване е било извършено едва на 27.08.2013 г. От този момент вземанията по договорите за доставка се счита възложено му за събиране, съгласно чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ. Към този момент обаче както се установи в производството договорите за доставка са били прекъснати от Агенцията поради нарушения в изпълненията на задълженията от страна на доставчика /изпълнител/ „В.Е.К.” ЕООД- залогодател по сключените договори за особен залог.

С разпоредбата на чл. 510 ГПК е предвидено, че запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това.

С оглед изложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен.

По изложените съображения, съдът намира че следва да отхвърли и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.21, ал.2 ЗЗД.

Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че с чл. 21, ал. 1 ЗЗД законодателят е утвърдил по категоричен и недвусмислен начин принципа, че договорът поражда действие между страните, които са го сключили и свободно са определили съдържанието му в рамките на установената с чл. 9 ЗЗД договорна свобода, а спрямо трети лица - само в изрично предвидените в закона случаи. Предявеният от ищеца иск по чл. 21, ал. 2 от ЗЗД е специален деликтен състав за отговорност за вредите, причинени от трети лица, недобросъвестно попречили за изпълнението на договор. Като проява на извъндоговорна отговорност, той включва всички нейни елементи - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като е необходимо и установяване и съществуването на договор, спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице, чуждо на облигационната връзка. С поведението си третото лице - делинквент следва противоправно да възпрепятства или затруднява изпълнението на задължение по договора. Следователно ищецът следваше да установи противоправно поведение на ответниците, което да е в пряка причинна връзка с неизпълнение на договора за особен залог на вземане от страна на неговия длъжник, както и да установи, че това е извършено недобросъвестно от третото лице-длъжник по заложеното вземане, а именно при умисъл, и да установи надлежно настъпването на вреди.

В производството се установи наличие на договори за особен залог на вземания и върху вземане по сметка, сключени между Банката, като заложен кредитор и първия ответник „В.Е.К.” ЕООД на посочените дати 31.07.2012 г. и 24.09.2012 г. Установи се, че Агенцията е трето задължено лице по този договор, доколкото предмет на договорите за особен залог са задълженията на последната, като възложител, за заплащане на възнаграждение за извършени доставки на стоки по договорите от 22.06.2012 г. и от 04.09.2012 г., сключени с доставчика „В.Е.К.” ЕООД.

Както вече бе отбелязано, съдът намира за добросъвестно извършени от страна на Агенцията на действията по изпълнение на задълженията по договорите за доставка, изразяващи се в извършени плащания на 12.10.2012 г. чрез заверяване на банковите сметки на доставчика с предвидените авансови суми. До уведомяването й за вписаните особени залози на вземанията 13.11.2012 г. същата не е имала задължения да извърши заверяване на други банкови сметки извън посочените от доставчика със сумите по авансови плащания. Поради това, съдът намира че в производството не бе установено извършено неправомерно и недобросъвестно поведение от втория ответник, което от своя страна да е в причинна връзка с неизпълнение на задълженията по другата облигационна връзка произтичаща от сключените договори за особен залог. Надлежно уведомяване на Агенцията не се установи да е било извършено от страна на залогодателя „В.Е.К.” ЕООД преди 13.11.2012 г. Напротив, чрез представените от него заявления за плащания придружени с издадени фактури от 24.09.2012 г. изрично е отбелязана информация за банковите сметки, по които следва да бъде извършен превод на дължими суми и е декларирано знание от представителя на дружеството, че при предоставяне на неверни данни ще бъде реализирана наказателната му отговорност.

Поради това, съдът намира че в производството не се установи извършване на правонарушение от страна на третото лице /Агенцията/, който елемент е необходим за проявлението на посочения квалифициран състав на чл.21, ал.2 ЗЗД. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските по производството:

Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника А.ЗА П.и интервенции в земеделието на Румъния се следват сторените разноски за настоящето производство в размер на 36096.73 лв. без ДДС /равностойни на сумата 86112 румънски леи без ДДС/ според представения списък на разноски по чл.80 ГПК и фактури за заплатено възнаграждение от страна на Мкгрегър и партньори SCA, Букурещ, Румъния в полза на Адвокатско дружество МкГрегър и Партньори гр.София, представлявано от управителя адвокат Ю.А.С. според сключения договор за консултация и съдействие от 25.07.2015 г. приложен към списъка. Искането на ответника за присъждане на сумата 62631.30 румънски леи за други разходи сторени в производството, съдът намира за неоснователно, доколкото не се установява чрез приложените разходооправдателни документи, че такива са направени именно във връзка с настоящето производство, както и че същите не се обхващат от предвиденото и договорено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П.И.Б. АД, ***, срещу „В.Е.К.” ЕООД, ***, ж.к.Манастирски ливади, ул. ********и А.ЗА П.И ИНТЕРВЕНЦИИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА РУМЪНИЯ с адрес Румъния, гр.Букурещ, бул. Карол І, 17, Район 2-ри, искове по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо кредитора П.И.Б. АД /Банката/ правните действията на длъжника В.Е.К. ЕООД по приемане на изпълнението от А.ЗА П.и интервенции в земеделието в Румъния /Агенцията/ съобразно договор от 04.09.2012 г. за доставка на слънчогледово олио, опаковано в бутилки от 1 литър, закупено от пазара на Общността с финансови средства, предоставени от Европейската комисия в рамките на Европейска програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се лица в Румъния /PEAD/-2012, които правни действия се изразяват в: А/ договаряне след сключване на договорите на начин на изпълнение на задължение за плащане на аванси от 22033854.39 евро или Б/ приемане на изпълнение, т.е. получаването на тези авансови плащания по начин и/или по банкова сметка *** „В.Е.К.” ЕООД различна от предвидените за това сметки, както следва: в договора за доставка на бяло брашно от 22.06.2012 г.; в договора за издаване на банкова гаранция от 31.07.2012 г.; в договора за залог на вземане от 31.07.2012 г.; в договора за особен залог върху вземане по сметка от 31.07.2012 г.; в договора за залог на вземане от 24.09.2012 г.; в договора за особен залог върху вземане по сметка от 24.09.2012 г.; в изрично уведомление с писмо изх.№ 11-11306/11.09.2012 г. и в писмо от 13.11.2012 г. изпратено от П.и.б. АД до А.ЗА П.и интервенции в земеделието към Министерство на земеделието в Румъния, поради това че тези правни действия на длъжника /първи ответник/ увреждат кредитора /Банка/, тъй като с тях длъжникът е намалил имуществото си служещо като обезпечение в полза на Банката и заложено в нейна полза- на практика не го е предоставил.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П.И.Б. АД, ***, срещу А.ЗА П.И ИНТЕРВЕНЦИИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА РУМЪНИЯ с адрес Румъния, гр.Букурещ, бул. Карол І, 17, Район 2-ри, искове по чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ вр. чл.510 ГПК за осъждане на А.ЗА П.И ИНТЕРВЕНЦИИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА РУМЪНИЯ, в качеството й на длъжник по заложеното вземане по договори за особен залог на вземане и за особен залог на вземане по сметка от 31.07.2012 г. и от 24.09.2012 г. сключени между П.И.Б. АД като заложен кредитор и „В.Е.К.” ЕООД, ЕИК********, като залогодател, вписани в Централния регистър на особените залози под № 2012080302212 и под № 2012100400530, спрямо които вземания е пристъпено към изпълнение на 27.08.2013 г., да заплати сумата 31784963.09 евро /увеличение на размера на иска по молба от 18.05.2015 г. /л.1553/.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П.И.Б. АД, ***, срещу А.ЗА П.И ИНТЕРВЕНЦИИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА РУМЪНИЯ с адрес Румъния, гр.Букурещ, бул. Карол І, 17, Район 2-ри, искове по чл. 21, ал. 2 ЗЗД за осъждане на А.ЗА П.И ИНТЕРВЕНЦИИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА РУМЪНИЯ, като длъжник по заложеното вземане по договори за особен залог на вземане и за особен залог на вземане по сметка от 31.07.2012 г. и от 24.09.2012 г. сключени между П.И.Б. АД като заложен кредитор и „В.Е.К.” ЕООД, ЕИК********, като залогодател, вписани в Централния регистър на особените залози под № 2012080302212 и под № 2012100400530, спрямо които вземания е пристъпено към изпълнение на 27.08.2013 г. да заплати сумата 31784963.09 евро /изменение на размера на иска по молба от 18.05.2015 г. /л.1553/, като обезщетение за извършено нарушение на указанията на П.И.Б. АД /заложен кредитор/ по писмо изх.№ 11-11306/11.09.2012 г., получено на 14.09.2012 г. от длъжника по заложеното вземане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, П.И.Б. АД, ***, да заплати на А.ЗА П.И ИНТЕРВЕНЦИИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА РУМЪНИЯ с адрес Румъния, гр.Букурещ, бул. Карол І, 17, Район 2-ри, сумата 36096.73 лв. без ДДС /равностойни на сумата 86112 румънски леи без ДДС/ представляващи сторени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество МкГрегър и Партньори гр.София, представлявано от управителя адвокат Ю.А.С. според сключения договор за консултация и съдействие от 25.07.2015 г. с Мкгрегър и партньори SCA, Букурещ, Румъния.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	2789
Дата:	4 май 2018 г. (в сила от 25 септември 2024 г.)
Съдия:	Калина Кръстева Анастасова

Дело:	20141100102123
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	17 февруари 2014 г.

Решение по дело №2123/2014 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-4 състав, в открито заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: