РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. К., 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно частно
наказателно дело № 20225100600171 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII от НПК.
С протоколно определение от 01.07.2022год., постановено по н.ч.х. дело
№504/2022год., образувано по тъжба на С.С.У. от гр.К., срещу А.Ш.Е. от
с.гр., за престъпление по чл.130 от НК, К. районен съд е спрял производство
по делото, на основание чл.25 ал.1 т.5 от НПК.
От посоченото определение е останал недоволен тъжителят С.С.У. от
гр.К. , който чрез повереника си-адв.Л.Б. го атакува, като неправилно и
незаконосъобразно и моли да бъде отменено, понеже от приложените по
делото доказателства било видно, че съдът се бил произнесъл с оглед
Тълкователно решение № 3/2015 год.на ВКС, но пропуснал да обсъди всички
елементи на преценката относно прилагане на правилото „пе bis in idem” в
съответствие на с чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, което предпоставяло
определянето на тъждество на деянието, предмет на наказателното обвинение
по НЧХД № 504/2022 год. и приключилото административнонаказателно
производство по АНД № 477/2022 год. Критерий за тази преценка било
фактическото съдържание на инкриминираното деяние по наказателното
1
производство и това по административно наказателното производство. Макар
че деянията били осъществени по едно и също време и на едно и също място,
обект на защита в тези две производства били различни обществени
отношения, различни били и фактическите обстоятелства при осъществяване
на двете деяния, което налагало извода, че не се касаело за едно и също
деяние. Моли съда да отмени Определението от 29.06.2022 год.по НЧХД №
504/2022год.на Районен съд-К. и да възобнови производството по същото.
Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на
обжалваното разпореждане, в изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1
от НПК, по повод и във връзка с подадената жалба, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Н.ч.х. дело №504/2022год., по описа на К. районен съд е образувано по
тъжба на С.С.У. от гр.К. срещу А.Ш.Е. от гр.К., за това, че на 16.05.2022
год.,около 23.00 часа в хотел „Ц.-2" в гр.К., подсъдимия А.Ш. Е. му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. а именно: в горната лява част на челото е
причинена У-образна рана с фино неравни ръбове и дължини на раменете 1
см., 0,8 см. и 0,8 см.; Около и под нея, кожата е кръвонаседната, с червено-
синкав цвят на плоиь 6/7 см.; Такива рани с цепковидна форма и дължина 1
см. са причинени в дясната теменно слепоочна област, в лявата челно-
теменна област и в дясната половина на тилната област; Причинен е оток по
лявата буза и лявата буза е умерено оточна; В лявата лицева половина са
причинени множество неправилни по форма червено-синкави кръвонасядания
с размери до 5/1 см.; Непосредствено зад дясната ушна мида са причинени две
червено-синкави кръвонасядания с размери 4/1 см. и 3/1 см.; По задната
повърхност на дясното рамо е причинено косо разположено ивицовидно
охлузване на кожата с размери 5/0.3 см., покрито от тъмночервена корица,
разположена леко над нивото на околната здрава кожа, причинени му били и
значителни болки и страдания, което представлявало престъпление по чл.130
ал.1 от НК.
В хода на делото е постъпило и приложено АНД №477/2022год. по
описа на КРС, по което в производство по УБДХ, подсъдимия А.Ш.Е. е
признат за виновен в това, че на 16.05.2022год., около 23.00 часа, в
гр.К.,ул.“П.М.“, във фоайето на хотел „Ц.-2", извършил непристойна проява,
изразяваща се в нанасяне на множество удари с юмрук на С.С.У., с което
поведение на публично място нарушил обществения ред и спокойствие, пред
свидетелите присъствали на нарушението, поради което бил санкциониран с
административно наказание „глоба“ в размер на 250лв. Решението е влязло в
сила.
С атакуваното протоколно определение от 01.07.2022год.,съдът е приел,
че за същото деяние предмет на настоящото частен характер наказателно дело
е постановено влязло в сила решение по реда на УБДХ, поради което и на
2
основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК е решил да спре производството по делото
като е дал едномесечен срок на тъжителя да направи предложение за
възобновяване на административнонаказателното производство по НАХД
477/2022 година по описа на Районен съд – К..
Съдията-докладчик, съпоставяйки съдържанието на тъжбата със
съдържанието на акта за констатиране проява на дребно хулиганство и
Решение № 143/14.09.2016год. по горното дело по УБДХ, както и мотивите
към него, явно е констатирал пълно тъждество на фактите, предмет на
разглеждане по двете образувани по отношение на А.Ш.Е. дела – по УБДХ и
по чл. 130 ал.2 от НК. Макар да не е отразил изрично в мотивите си този
извод, постановеното решение за спиране е правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното, настоящата инстанция въпреки изключително
пестеливите мотиви на съда, приема, че е налице пълно тъждество по
отношение на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в АНД
№477/2022год. по описа на РС-К., с постановено по него решение, с което е
била реализирана отговорността на А.Ш.Е. по специалния ред предвиден в
УБДХ и фактите, посочени в тъжбата по която е образувано н.ч.х. дело
№504/2022год.,по описа на РС-К. Идентичността касае както датата, часа,
мястото на извършване на нарушението, така и самото изпълнително деяние.
Административнонаказателната отговорност на А.Ш.Е. е била ангажирана за
нанесен побой над М.О., а наказателната отговорност за причинената лека
телесна повреда, изразяваща се в причинена в горната лява част на челото У-
образна рана с фино неравни ръбове и дължини на раменете 1 см., 0,8 см. и
0,8 см.; Около и под нея, кожата е кръвонаседната, с червено-синкав цвят на
плоиь 6/7 см.; Такива рани с цепковидна форма и дължина 1 см. са причинени
в дясната теменно слепоочна област, в лявата челно-теменна област и в
дясната половина на тилната област; Причинен е оток по лявата буза и лявата
буза е умерено оточна; В лявата лицева половина са причинени множество
неправилни по форма червено-синкави кръвонасядания с размери до 5/1 см.;
Непосредствено зад дясната ушна мида са причинени две червено-синкави
кръвонасядания с размери 4/1 см. и 3/1 см.; По задната повърхност на дясното
рамо е причинено косо разположено ивицовидно охлузване на кожата с
размери 5/0.3 см., покрито от тъмночервена корица, разположена леко над
нивото на околната здрава кожа.
3
Настоящата инстанция не споделя становището на повереника на
частния тъжител, описано в жалбата, че извода на съда е неправилен, защото
тъжбата била подадена за извършено престъпление от подсъдимият А.Ш.Е.
по чл.130. ал.1 от НК, а именно за умишлено причинена лека телесна повреда,
а на А.Ш.Е. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
250лв.. за извършено дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. Деянието по
чл.130 от НК за причиняване разстройство на здравето било обективирано от
законодателят в глава втора от особената част на НК /престъпления против
личността/, раздел II- телесни повреди, докато деянието по УБДХ,
представлявало нарушение на обществения ред и спокойствие. Тези
твърдения са абсолютно необосновани, противоречащи на закона, на
разпоредбата на чл.4, т. 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС и на ТР №3/2015г.
на ОСНК.
С оглед, установеното по-горе пълно тъждество по отношение на
фактите, описани подробно по-горе от тази инстанция и приети от двете
инстанции, следва да се приеме, че разглеждането на тъжбата е нарушение,
което попада в обхвата на чл.4, т. 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС.
Съгласно тази разпоредба никой „не може да бъде съден или наказван от съда
на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или
окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази
държава”. Несъмнено и хипотезата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК не допуска
повторно наказване на едно и също лице за същото деяние, като това правило
„ne bis in idem” е въплатено и в разпоредбата на чл.17 от ЗАНН. В случая
обаче следва да се има предвид, че практика на ЕСПЧ недвусмислено сочи, че
описаните факти в самия акт имат характер на „наказателно обвинение“, а
административната санкция се приравнява на „осъждане“ по смисъла на чл. 4
точка 1 от Протокол №7 към ЕКЗПЧОС. Т.е. реализираната
административнонаказателна отговорност спрямо едно лице за конкретно
деяние, покриващо признаците на административно нарушение е пречка за
санкционирането на същото лице за същото деяние чрез наказателно
преследване, независимо, че то покрива и признаците на състав на
престъпление по НК. Това е с цел изключване възможността за двойно
използване на репресия по отношение на едно и също лице, за едни и същи
фактически положения, дори да са предвидени различни по вид наказания
или да са били засегнати различни обществени отношения. На практика чл.4
4
от Протокол №7 забранява наказателно преследване или съденето за второ
„престъпление“, ако то произтича от идентични фактически данни или
такива, които са еднакви по същество.
Спор по фактическата обстановка по делото няма, като неизяснения
въпрос в случая, дали е нарушен принципът „ ne bis in idem“, според който
никой не може да бъде преследван и съден два пъти за едно и също
престъпление, и който не е бил предмет на обсъждане при предишното
разглеждане на делото, е изяснен. С Тълкувателно дело №3/2015г. ОСНК
изрично прие, че в аспекта на правилото „ne bis in idem”, отговорът на
въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и
административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават
едновременно наказателна и административнонаказателна норма, логически
се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието
"idem" - че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява
действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на
деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение.
Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото
му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му
като "престъпление" или "административно нарушение". Щом деянието е
едно и също, каквото е в случая, провеждането на две отделни самостоятелни
производства - наказателно и административнонаказателно с наказателен
характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4 § 1 от
Протокол № 7 независимо от обстоятелството, че са засегнати различни
обекти на защита. В точка 1.2.1. на диспозитива на ТР №3/2015год. на ОСНК
се приема, че последиците от повторното наказателно преследване на едно и
също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено
приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с
наказателен характер по смисъла на Конвенцията, се преодоляват чрез
прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано и
проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на
административнонаказателното производство с наказателен характер,
съответно с отмяна на постановения по него съдебен акт.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното
определение е правилно, обосновано и законосъобразно и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване,
поради което следва същото да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във
вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.07.2022год.,
постановено по н.ч.х. дело №504/2022год., по описа на К. районен съд .
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6