Р
Е Ш Е
Н И Е №
260003
гр.
Пловдив, 31 август
2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 395/
2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№
34131/18.11.2019 г. от „Ф.к.К. „ ЕООД против решение № 1230/30.10.2019 г. .,
постановено по гр.д. №1464/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,с което е отменено
разпределение,извършено с
протокол от 16.04.2019г. по изп.дело № 818/2017г.
по описа на ЧСИ М. О. с рег. № ....и е върнато делото на ЧСИ за извършване на
ново разпределение съобразно мотивната част на решението.
Ответниците по жалбата В.К.О. и И.И.С. оспорват същата и
заявяват искане решението на ОС – Пловдив да бъде потвърдено.
Ответниците по жалбата Д.Й.О. ,“Ч.– М.“ООД ,К.Й.О. ,Т. на Н.,
„У.Б.“АД и „А.з.с.н.в. „ ЕАД не вземат становище.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и
са налице всички други законови изисквания за нейната редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана по същество.
Изп.д. 818 /2017 г.
по описа на ЧСИ М. О. е образувано въз основа на изпълнителен лист в полза на
взискателя „Ф.к.К. „ ЕООД против длъжниците „Ч.М.“ООД ,Д.Й.О. ,Й.Д.О. и В.К.О.
за сумите както следва : 50 000 лв. ,представляваща получена ,но невърната сума по договор за заем ,ведно със законна
лихва ,начиная от датата на достигане на максималния размер на неустойката ,
сумата от 100 000лв. представляваща
дължима договорно възнаградителна лихва за периода м.12.2014г. – м.12.2016 г.;
неустойка в размер на 0,5% на ден до връщане на заема ,но не повече от два
пъти размера на усвоения заем;сумата от
3 390 лв. направени разноски и
321,78 лв. разноски за двете инстанции.“Ф.к.К.“ЕООД е присъединен взискател по
същото дело за сумата от 200лв. – разноски ,направени пред ПОС и за сумата от
45 735,53 лв.
Присъединени взискатели по същото изп.д. са и „А.з.с.н.в.“ЕАД,“У.Б.“АД
, И.И.С. , и държавата чрез Т. на Н..
Предмет на разпределение е сумата от 85 500 лв. ,за
която сума за купувач на ипотекирани в негова полза недвижими имоти е обявен
първоначалния взискател „Ф.к.К.“ЕООД .
С протокола за разпределение
са посочени взискателите и вида и размера на техните вземания като е постановено ,че на основание чл.495 от ГПК във връзка с чл.136 от ЗЗД взискателят обявен за купувач следва да внесе по
сметка на ЧСИ сумата от 1 706,96 лв.- пропорционална такса по чл.26 от
ТТРЧСИ ,изчислена след приспадане на платената такса за опис на недвижимите
имоти ,предмет на публичната продан
,сумата от която се разпределя , и сумата от 55,85 – вземания на държавата за данъци
върху имота като след приспадане сумата
от 83 737,19 лв. погасява частично вземанията на обезпечения с договорна
ипотека взискател „ФКК“ЕООД ,а за останалите взискатели суми за погасяване на техните вземания не остават.
Против така изготвеното разпределение е постъпила жалба от
длъжника Д.О..С обжалваното решение ОС – Пловдив е приел ,че разпределението по т.1 е неправилно ,тъй като
пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ
не подлежи на разпределение с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД
,както и че към тази точка не са
отнесени авансово запратените такси разноски от първоначалния взискател ,а
самите те са неконкретизирани доколкото
не е ясно кои от тях са относими към изпълнителния способ, сумите от
реализацията на който се разпределят.По тези съображения е отменил атакуваното
разпределение и е постановил изпълнителното дело да се върне за изготвяне на
ново такова съобразно дадените в мотивната част указания.
Недоволен от така постановеното разпределение е останал
взискателя и настоящ жалбоподател „Ф.к.К.
„ЕООД ,който счита ,че обжалваното разпределение не страда от пороци ,налагащи
неговата отмяна и е заявил искане решението
на съда да бъде отменено и жалбата на длъжника Д.О. да бъде оставена без
уважение.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител ,с който се определя
кои притезания ,на кои взискатели и с каква поредност се удовлетворяват тогава
,когато събрана сума е недостатъчна да удовлетвори всички взискатели.
В случая разпределението е по реда на чл.495 от ГПК доколкото първоначалният взискател „Ф.к.К.
„ЕООД е обявен за купувач на продадени на публична продан ипотекирани в негова
полза недвижими имоти за сумата от 85 500
лв. От тази сума с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД е разпределена в полза на ЧСИ сумата от
1 706,96 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ след приспадане на сумата от
2 273,42 лв. за опис на имотите съгласно чл.73 ал.4 от ГПК.С привилегия по
чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД е разпределена сумата от 55,85 лв. в полза на държавата
за данъци върху имотите и в трети ред ,макар и и да не е посочена изрично
привилегия по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД , е разпределена сумата от 83 737,19
лв. след приспадане на горепосочените
суми ,с която частично се погасява
вземането на обезпечения с договорна ипотека взискател
„Ф.к.К. „ЕООД .Гореказаното сочи ,че разпределението е съобразено с предвидените в закона привилегиѝ като
тук виждането на настоящия съд е ,че
доколкото таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е дължима от взискателя ,в чиято полза са разпределени суми и тъй като в случая
се касае за разноски на първоначалния
взискател по изпълнението ,които са свързани с изпълнителния способ ,сумите от
които се разпределят ,то тази такса се
разпределя с привилегия по т. 1 от чл.136 ал.1 от ЗЗД.
Не могат да бъдат споделени
оплакванията ,релевирани в жалбата на длъжника О. против атакуваното
разпределение ,касаещи неяснота на вземането на
взискателя „Ф.к.К. „ЕООД .Видно е от самото разпределение ,че вземането
в размер на 100 000 лв. съставлява вземане за неустойка в размер на 0,5 %
на ден ,но не повече от два пъти размера на заема ,изчислен до 17.01.2018 г.
,когато този двукратен размер е достигнат, а
законната лихва в размер на 6 305,56лв. е изчислена, считано от тази датата до изготвяне на разпределението.Налице
са доказателства по изпълнителното дело
за реално извършени и авансово заплатени разноски от взискателя ,които
са включени в общия размер на дълга.Неоснователно и е твърдението ,че вземането
на взискателя не е редуцирано със суми ,разпределени в негова полза по други
изпълнителни дела доколкото по делото са представени протоколи за разпределения
и със сумите ,разпределени в полза на взискателя е намален размера на договорната възнаградителна
лихва в размер на 100 000 лв. ,който е намален на 14 915,48 лв.
Гореизложеното сочи ,че обжалваното разпределение не страда
от пороци ,налагащи неговата отмяна ,поради което жалбата против него е неоснователна .Не до
тези изводи е стигнал ОС – Пловдив с решението ,предмет на въззивно обжалване
,поради което същото се явява неправилно и следва като такова да бъде отменено
,а протокола за разпределение от 16.04.2019 г. ,постановен по изп.д. №818 /
2017 г. по описа на ЧСИ М. О. следва да бъде потвърден.
Ето защо съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 1230 / 30.10.2019 г. ,постановено по гр.д.
1464 / 2019 г. по описа на ОС –Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА протокол за разпределение от 16.04.2019 г.
,изготвено по изп.д. 818 / 2017 г. по описа на ЧСИ М. О..
Решението
е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.