РЕШЕНИЕ
№ 784
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110201113 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. М. чрез пълномощника й–адв.Т.Г. – АК -
Монтана против Наказателно постановление № СО-Т-М-21-04-251/07.09.2021
г., издадено от Зам.Кмет на Столична община, с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл.36, ал.1 и
чл.35, ал.3 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община за извършено нарушение по
чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО).
В жалбата се излагат аргументи за нарушения на материалния закон и
административнопроизводствените правила при издаване на атакуваното
наказателно постановление. В тази връзка се сочи, че АУАН е съставен от
некомпетентно лице, като в текста на същия не било отбелязано дали
посоченият свидетел е свидетел при извършване на нарушението и неговото
констатиране или на съставянето на акта. Твърди се, че описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка не отговаряла на обективната действителност, тъй
като липсвали каквито и да било доказателства за осъществяване на
1
търговска дейност от страна на жалбоподателя М.. Освен това, от страна на
АНО не бил изследван и въпросът в какво качество е действало лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана – дали в лично
качество или в качеството му на работник/служител на договорно отношение
с юридическо лице –работодател. В тази насока се твърди, че в съставения
при извършване на проверката констативен протокол било отразено, че е
извършена проверка на „Ангария“ ЕООД, като не ставало ясно защо с
издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на М.М. в
качеството й на физическо лице, а не на търговското дружество. По този
начин било извършено нарушение на императивната норма на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН.
По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното НП, като в
условията на алтернативност се отправя искане за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и определяне на настоящия случай като
маловажен такъв. Претендира се присъждане на направените от
жалбоподателя разноски по делото.
В съдебното заседание, проведено по делото, жалбоподателят редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си -
адв.Иван Еленков, който в дадения ход по същество пледира съдът да се
произнесе с решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Изразява становище,
че от събраните по делото доказателства не се доказвал фактът на
извършеното нарушение, като доказателствената тежест в случая била на
административнонаказващия орган. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, за които представя списък и доказателство за
извършеното им плащане.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Павлова,
която намира жалбата за неоснователна. Сочи, че в хода на съдебното
следствие нарушението било доказано по безспорен и категоричен начин,
като наложеното наказание било в размер, съответстващ на относимата
санкционна норма, поради което обжалваното наказателно постановление
следвало да се потвърди от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
2
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.05.2021 г. около 11:40 часа служители на Столична община –св.Н.
-старши експерт в отдел „Регистрация и контрол на търговската дейност“ и
колегата му –Магдалена Делева извършили текуща проверка в парк „Заимов“
по спазване на правилата за осъществяване на търговска дейност на
територията на Столична община. На централната алея в парка видели
струпване на хора, като на мястото установили метални колички и лице от
женски пол, което продавало различни стоки, като чипс, близалки и
царевица.
Контролните органи приели, че лицето осъществява търговия на
открито без наличие на съответно разрешение за това, издадено от кмета на
район „Оборище“. След като се легитимирали, установили самоличността на
лицето, което продавало описаните по –горе стоки –М. С. М..
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен
протокол № КП-21-0029055/14.05.2021 г., препис от който бил връчен срещу
подпис на г-жа М. със задължение да предаде същия на управителя на
юридическото лице. В протокола св.Николов отразил, че е извършил проверка
на „Ангария“ ЕООД с ЕИК *********, в присъствието на Магдалена Делева –
старши инспектор в Столичен инспекторат и на М.М. – служител. Записано е
още, че количките заемат приблизително 5,00 кв.м. площ публично –
общинска собственост –паркова алея и че същите са захранени с газ пропан-
бутан. При поискване от контролните органи не било представено
разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито,
издадено от кмета на район „Оборище“.
За така установеното нарушение св.Николов съставил срещу М. С. М.,
Акт за установяване на административно нарушение № 21-04-251/14.05.2021
г. за извършено на същата дата нарушение по чл.23 от Наредба за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община. Актът бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал без възражение. В срока, визиран в
разпоредбата на чл.44, ал.1 ЗАНН също не е било подадено възражение
срещу така съставения акт.
Въз основа на посочения АУАН било издадено и обжалваното
3
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя М., на
основание чл.36, ал.1 от Наредба за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община е наложена „глоба” в
размер на 500 (триста) лева.
Наказателното постановление било връчено на пълномощник на
нарушителя срещу подпис на 17.12.2021 г., който на 23.12.2021 г. депозирал
жалба срещу същото, въз основа на която е образувано настоящото съдебно
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН – Констативен протокол № КП-21-0029055/14.05.2021
г., АУАН № 21-04-251/14.05.2021 г., Заповед № СО –РД-09-2540/12.12.2014 г.,
Заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. и Заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013 г.
на кмета на Столична община, длъжностна характеристика на длъжността
„старши инспектор“; както и гласните доказателствени средства –
показанията на свидетеля-актосъставител Николов.
Съдът кредитира с доверие показанията на св.Николов, възприемайки
ги като обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В
показанията си пред съда св. Николов добросъвестно обясни, че не са
направили проверка дали лицето притежава необходимото разрешение за
извършване на търговска дейност на открито и не са изискали справка от
районната администрация, за да установят този факт. От извършване на
предходни такива справки контролните органи били запознати, че се
извършва търговия на открито без разрешение за ползване на мястото,
издадено от кмета на района. Единственият документ, който представило
лицето бил документът му за самоличност –лична карта. Св.Николов беше
категоричен в разпита си пред съда, че не е извършил контролна покупка
преди да се легитимира, както и че не е извършил проверка чия собственост
са количките и стоките върху тях. Свидетелят нямаше и ясен спомен дали е
установил издават ли се фискални касови бележки за извършените продажби
на стоките.
В заключение следва да се отбележи, че св.Николов макар, че изложи
твърдения за установена търговска дейност, не успя да ангажира
4
конкретни факти, въз основа на които е достигнал до извода, че стоките се
предлагат без съответно издадено на търговеца разрешение.
На следващо място, съдът ще обърне внимание на изготвения при
извършване на проверката констативен протокол. Същият е официален
свидетелстващ документ, който материализира удостоверително изявление на
своя издател, т.е. отнася се до съществуването или несъществуването на
определени факти /осъществени от издателя или възприети от него/. Същият
разполага с т.нар. “материална доказателствена сила”- т.е. има
доказателствено значение относно стоящият вън от документа факт, до който
се отнася удостоверителното изявление. Констативният протокол, който е
съставен при извършване на една предварителна дейност по изясняване на
основните въпроси на производството - наличие на деяние, установяване на
дееца и неговата вина, се явява необходим и достатъчен за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на определено лице.
В конкретиката на казуса в съставения от св.Николов Констативен
протокол № КП-21-0029055/14.05.2021 г. е отбелязано, че проверявания обект
е търговско дружество - „Ангария“ ЕООД с ЕИК *********, а
жалбоподателят М. е негов служител. В разпита си пред съда св. Николов
нямаше спомен дали за резултатите от извършената проверка е изготвил
констативен протокол, както и дали проверяваното лице е дало някакви
обяснения. Очевидно лицето е сторило това и е предоставило на контролните
органи данните (наименование и ЕИК) на търговското дружество, в което
работи, като същите са били записани в съставения констативен протокол.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима. Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
5
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи в пределите на тяхната материална и териториална
компетентност, поради което намира възражението в жалбата в тази насока за
неоснователно. Спазен е регламентираният от нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН задължителен, минимален обем от информация. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства в АУАН и тяхното
последващо възпроизвеждане в текста на атакуваното НП. Констатираното
административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички
елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна
квалификация, така че нарушителят да е в състояние да възприеме
фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да организира
защитата си, което е и сторил. Спазени са и давностните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода
на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Съгласно сочената за нарушена правна норма на чл.23 от НРУИТДТСО -
Търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще
се извършва дейността.
От събраните по делото доказателства, анализирани по –горе не се доказа
по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин извършването на
нарушението и неговия автор. В този смисъл е налице незаконосъобразно
прилагане на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 26 от НРУИТДТСО при извършване на
търговия по чл. 19 (търговия на открито е търговия на дребно върху терени
общинска собственост), търговецът е длъжен да представи при поискване от
контролните органи определени документи, един от които се явява
разрешение за ползваното от него място, издадено от кмета на района, на
територията на който се извършва дейността. В конкретния случай от
доказателствената съвкупност на делото не се установи дали проверяващите
6
служители са изискали от жалбоподателя М. да представи разрешение за
ползваното място, издадено от кмета на район "Оборище". Св.Николов обясни
пред съда, че не е проверил факта на издаването на такова в районната
общинска администрация. Налага се изводът, че още изначално
производството е започнало с презюмиране на факти. Не са събрани и
конкретни доказателства да е била извършвана продажба на въпросните
стоки, като липсват каквито и да било документи за тези стоки и техния
собственик. Не са представени доказателства, които да установят, че
санкционираното лице "извършва търговия". В приобщените по делото
писмени доказателства, както и в разпита на свидетеля –актосъставител не се
откриват данни да е била извършена контролна покупка, която да потвърди
реализацията на търговска дейност. Тези пропуски в доказателствения процес
са неотстраними в съдебното производство и не позволяват на съда да
направи категоричен извод относно авторството на нарушението и вината на
нарушителя.
По изложените по –горе съображения съдът намира, че жалбата с която е
сезиран е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно поиска
присъждането им и представи доказателства за извършеното им плащане. Ето
защо, и на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
съобразно обжалвания материален интерес.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН и
чл.63д ЗАНН съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-Т-М-21-04-251/07.09.2021
г., издадено от Зам.Кмет на Столична община, с което на М. С. М. е наложена
глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3
от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община за извършено нарушение по чл.23 от
Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО).
ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. С. М., ЕГН **********
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8