Р Е Ш Е Н И Е
№ ,
гр. София, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
С участието на секретаря Емилия Кривачкова,
разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 5974 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова молба, рег. № 58868/
03.05.2019 г. и уточнителна молба с вх. № 77741/ 13.06.2019 г., подадена от „В.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „*****, с ЕИК *****, чрез процесуалния
му представител, с което е предявил против ответниците П.П.С. ***, с ЕГН **********;
Й.Д. ***, ж. к. „*****, с ЕГН **********; К.Т.Г. ***, с ЕГН **********; И.М.С. ***,
с ЕГН **********, и Д.М.Д. ***, ж. к. „*****, с ЕГН **********, за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответниците не притежават право
на собственост върху недвижим имот – поземлен имот с площ от 1500 кв. м., с пл.
№ 730 в кв. 101 по плана на гр. София, одобрен с протокол № 23/ 30.03.2001 г.,
идентичен с имот, стар пл. № 730 в кв. 53 по предходния план; и за обезсилване
на н. а. за собственост върху недвижим имот на основание ЗСПЗЗ № 191 г. VІІ
дело № 5517/ 1998 г. на СРС, с който ответниците са се снабдили.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, между ответниците, като
продавачи и дружеството – ищец бил сключен договор за покупко – продажба на
недвижим имот, сключен под формата на н. а. № 37, т. ІІ, рег. № 800, дело №
185/ 2008 г. на нотариус с рег. № 400 на НК, с район на действие СРС, по силата
на който ищецът придобил правото на собственост върху от имот с пл. № 730 от
квартал 101 по регулационния план на „Слатина”, местност „Хр. Смирненски”, ул.
„Кривина”, одобрен с Протокол № 24/30.03.2001 г. Решение № 70, идентичен със
стар № 730, местност „Слатина-Христо Смирненски”, до кв. 53 по предходна
регулация, при граници на имота: изток - път, ж.п. коловоз, запад - Д. С.Ш.,
север - ж.п. линия и проектиран път и юг - Д. Т.С., целият с площ от 1 500 кв.
м. Ответниците са се легитимирали като собственици на недвижимия имот по силата
на решение № 367/ 25.06.1997 г. на ПК – общ. Слатина, ЕГНМ 70832, обл. гр.
София, с което имотът е бил възстановен в тяхно лице като наследници на С.П.С..
Решението на Поземлената комисия представлявал нищожен административен акт, тъй
като е издаден в нарушение компетенциите на административния орган. Към момента
на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът нее имал статут на земеделска земя и не е
подлежал на възстановяване по реда на земеделската реституция, тъй като е бил
отчужден по ЗПИНМ, за него е бил съставен Акт за частна държавна собственост и
е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие
„Топливо“, чийто правоприемник е „Топливо“ АД, с ЕИК *********. Имотът е бил
отреден за конкретно мероприятие, което е било изпълнено преди влизане на
земеделския реституционен закон, поради което е изгубил земеделското си
предназначение по смисъла на чл. 2 т. 2 от ЗСПЗЗ. Възстановяване правото на
собственост върху него е следвало да бъде извършено по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНИМ…,
а не по на основание ЗСПЗЗ. Поради тези съображения актът на органа на
поземлената собственост не е могъл да породи правни последици и да транслира
собствеността в патримониума на ответниците.
При отчуждаване имота по ЗПИНМ собствениците са били обезщетени и той е бил
отреден за нуждите на ДП „Топливо“, правоприемник на който е „Топливо“ АД. Със
Заповед № 291/ 02.07.1962 г. на ИК на СГНС – отдел „Архитектура“ е бил одобрен
проекта за изменение на регулационния план за част от кв. 56 по плана на
местността „Слатина“, като част от терена, отреден за складове, е слят с част
от терена, отреден за ж. п. нужди, като новообразуваният парцел ІV е отреден за
нуждите на СГНС – ГТП „Топливо“, като са отменени предходните отреждания. В
регулационната преписка № 165/ 1962 г. относно отчуждените имоти, попадащи в
парцел ІV в кв. 56 по плана на м. „Слатина“ е видно, че наследниците на С.П.са
били обезщетени. Всички имоти, включени в парцел ІV в кв. 56 съгласно
посочената регулационна преписка и заповед са били признати за държавна
собственост и за тях е бил съставен АДС № 4912/ 23.05.1996 г. и са били
предадени за оперативно управление на „Топливо“ АД. Съгласно АДЧС № 67/ 16.01.1997 г., парцел ІV
в кв. 56, с обща площ 14 470 кв. м., застроен със склад за строителни
материали, склад за отоплителни материали и варобетонов възел, се стопанисва и
управлява от „Топливо“ ЕАД и е включен в неговия капитал.
По силата на решение № 367/ 25.06.1997 г. на ПК – Слатина е възстановено в
полза на наследниците на С.П.С. правото на собственост върху имот, пл. № 5284
по кад. план от 1956 г., идентичен с имот, с пл. № 14 от отчуждените имоти. За
него е бил попълнен нов пл. № 730 в кадастралната основа на м. „Христо
Смирненски – Слатина“, одобрена със Заповед от 27.02.1975 г.
С решение от 06.01.2014 г. по гр. д. № 3994/ 2011 г. на СГС, І – 19 с – в е
било признато за установено по предявен от „Топливо“ АД против „В.“ ЕООД иск, че настоящият ищец не притежава право на
собственост върху поземлен имот с площ от 1 500 кв. м., имот № 730 в кв. 101 по
РП на кв. „Слатина“, м. „Христо Смирненски“, ул. „Кримина“, а актът на
поземлената комисия е признат за нищожен. Тъй като ответниците не са участвали
в производството, съответно не могат да им бъдат противопоставени правата на
„Топливо“ АД, съответно ищецът не може да реализира правата си при евекция,
настоява да бъде установено в отношенията му с ответниците, че те не притежават
правото на собственост върху гореописания недвижим имот, като бъде обезсилен
констативния нотариален акт за собственост с който са се снабдили, претендира
разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците П.П.С., Й.Д.Г., К.Т.Г.,
И.М.С. и Д.М.Д., чрез процесуалния си представител, са депозирали писмен
отговор, в който са изразили становище за допустимост на претенцията, но за
нейната неоснователност. Ответниците се легитимирали като собственици на горния
имот по силата на проведена в тяхна полза земеделска реституция, като
наследници на С.П.С., който от своя страна придобил собствеността върху имота
по силата на договор за доброволна делба от 15.09.1941 г. Не отговаряли на
истината твърденията в исковата молба, че имотът е бил отчужден по ЗИПНМ, тъй
като от заповедта на ИК на СГНС било видно, че касаела различен имоти,
съсобствен между Е.П., С.П.и С. П., а не процесния. В заповедта било посочено,
че имотът бил отчужден от наследниците на С.П.С., тъй като към този момент
последният е бил жив, починал е на 09.10.1965 г. В тази връзка ответниците
правят възражение за недействителност на отчуждението, което поради това не е
породило правни последици. Имотите, предмет на отчуждителната преписка през
1962 г. и процесният, не били идентични, липсвало идентичност между лицата С.П.и
наследодателят на ответниците. В АДС № 4912/23.05.1996г. не било описано
местоположение и граници на имота, за да се приеме, че касае настоящия. С.П.С.
не е получавал обезщетение за отчужден имот, а от представените доказателства
не можело да се направи извод за действителното му изплащане, което сочело на
незаконосъобразност на процедурата по отчуждение съгласно ЗПИНМ. В тази връзка
ответниците се противопоставят на твърдението за нищожност на решението на ПК,
а възвеждат възражение за нищожност на заповедта за отчуждаване на имота по
реда на ЗПИНМ през 1962 г. и АДС № 4912/23.05.1996 г. В тази връзка
законосъобразно собствеността върху имота е била възстановена на наследниците
на С.П.С.. Оспорва включването на имота в капитала на „Топливо“ АД. Държавата
не се легитимирала като собственик на имотите по приложените два акта за
държавна собственост, които имали единствено констативно действие. Искът бил
неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
С оглед становищата и възраженията на страните и
представените от тях доказателства, Градският съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
П.П.С., Й.Д.Г., К.Т.Г., И.М.С. и Д.М.Д. са
наследници по закон на С.П.С., б. ж. на
гр. София, починал на 09.10.1965 г. П.П.С. е дъщеря на починалия през 1953 г.
негов син П.С.П., а К.Т.Г., И.М.С. и Д.М.Д. са внуци на починала му пред 1984
г. негова дъщеря З.С.Г..
С.П.С. е оставил наследник своя син В.С.С.,
починал през 2006 г. и оставил наследници съпруга и две деца.
Наследниците на В.С.С. – преживяла съпруга Н.С.а
С.а и деца А.В.Ц.и С.В.С. не са ответници в настоящото производство.
По силата на решение № 367/ 25.06.1997 г. на ПК
Слатина на наследниците на С.П.С. е било възстановено правото на собственост
при стари реални граници върху нива с площ от 1.500 дка, ІV категория, находяща
се в землището на с. Слатина, местността „Герена“, представляваща имот с пл. №
5284, кад. № 435 от кадастралния план от 1956 г. и е отказано възстановяване на
собствеността върху 800 кв. м. поради застрояване. Въз основа на позитивното
решение на органа на поземлената собственост наследниците на С.П.С. са се
снабдили с нотариален акт № 191, т. VІІ, дело № 5517/ 27.05.1998 г. на нотариус
при СРС, за собственост върху недвижим имот, придобит на основание ЗСПЗЗ по
отношение на горепосочения недвижим имот, описан като дворно място, бивша нива
с площ от 1500 кв. м., находящо се в землището на гр. София, местността
„Слатина – Христо Смирненски“, имот с пл. № 730 в кв. 53 по одобрения със
Заповед № РД-09-80/ 1998 г. регулационен план на местността. По силата на
договор за покупко – продажба, изповядан под формата на н. а. № 37, т. ІІ, рег.
№ 8000, дело № 185/ 27.10.2008 г. на нотариус с рег. № 400, ответниците са се
разпоредили в полза на ищеца със собствените си общо 2/ 3 ид. части от
горепосочения недвижим имот.
По силата на нотариално завещание от 27.07.2006 г. В.С., син на общия на ответниците
наследодател, е завещал на съпругата си Н.С.а недвижимо имущество, включително
1/ 3 ид. част от имот с пл. № 730 в кв. 101 по плана на гр. София, местността
„Христо Смирненски – Слатина“, ул. „Кривина“, одобрен с протокол № 24/
30.03.2001 г., идентичен с имот, пл. № 730 в кв. 53 по плана на гр. София,
одобрен със Заповед № РД-09-80/ 1998 г. Останалата 1/ 3 ид. част от правото на
собственост върху имота, но описан като имот с пл. № 730 в кв. 101 по плана на
гр. София, местността „Христо Смирненски – Слатина“, ул. „Кривина“, одобрен с
протокол № 24/ 30.03.2001 г., стар пл. № 730 в кв. 53, е била прехвърлена на
дружеството – ищец по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен с
н. а. № 165, т. І, рег. № 4857, дело № 150/ 02.09.2010 г. на нотариус с рег. №
199, сключен с наследника по закон и по завещание Н.С.а С.а /л. 32 от гр. д. №
3994/ 2011 г. на СГС, приложено като доказателство по настоящото производство/.
Гр. д. № 3994/ 2011 г. по описа на СГС е било
образувано по искова молба, приложена по гр. д. № 50244/ 2010 г. на СРС, с
която „Топливо“ АД е предявило против „В.“ ЕООД и против Н.С.а С.а иск за
отричане правото им на собственост върху недвижимия имот и за обезсилване на н.
а. № 37, т. ІІ, рег. № 8000, н. д. № 185/ 27.10.2008 г. на нотариус с рег. №
400. По силата на влязло в сила решение № 104/ 06.01.2014 г. била признато за
установено, че дружеството – ищец и Н.С.а не притежават правото на собственост
върху спорния недвижим имот. Видно от мотивите на съдебния акт, решението на
органа на поземлената собственост било нищожно, тъй като процесният имот не
притежавал статут на земеделска земя към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ,
бил е отчужден по ЗПИНМ, съставен е бил акт за държавна собственост и е бил
предоставен за стопанисване и управление в полза на Държавно предприятие
„Топливо“, чийто правоприемник е „Топливо“ АД. В тази връзка е преценено, че
собствеността върху имота подлежи на реституция по реда на СВСНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ и др., а не по реда на ЗСПЗЗ. Настоящите ответници не са участвали в
производството по гр. д. № 3994/ 2011 г. на СГС.
По силата на Заповед № 291/ 02.07.1962 г. на ИК
на СГНС – отдел „Архитектура“ е било одобрен проект за изменение на уличната
регулация от кв. 56 по плана на с. Слатина, като част от терена за ж. п. нужди
се отрежда като новообразуван парцел ІІІ за нуждите на СГНС – „Софстрой“; част
от терена, отреден за СГНС – Складове се слива с част от терена за ж. п. нужди,
като новообразуваният парцел ІV се отрежда за нуждите на СГНС – ГТП „Топливо“,
като се отменят отрежданията на терените за ж. п. нужди и за СГНС – Складове.
Заповедта е придружена с извадка от плана, върху който е нанесено изменението,
одобрено с решение по протокол № 26/ 22.06.1962 г. на СПИНМ при СГНС. На
скицата на парцел IV, отреден за ГТП „Топливо“, е записан номерът на заповед № 291/
02.07.1962 г., с която е одобрен проекта за изменението на дворищната
регулация. В нея се съдържа забележка относно имотите, които са отчуждени, като
под № 15 е записано, че се отчуждава имот № 14 с площ от 1940 кв. м. от собственик. В списък на собствениците на отчуждени имоти е
посочено под № 16, че собственици на отчужден съгласно горната заповед са наследниците
на Е.С.а, наследници на С.П.и С. П.. Представено е удостоверение, издадено в
полза на ДСП „Топливо“, в което е посочено под т. 6, че имот с пл. № 14,
отчужден от наследниците на Е.С.а, наследници на С.П.и С. П. е заплатен изцяло
с две платежни нареждания от 07.02.1968 г. за сумата от 248.34 лв. и за сумата
от 500 лв. На 23.05.1996 г. бил съставен акт за държавна собственост № 4912, в
който е включен имот, пл. № 14, с площ от 1940 кв. м. за 740.34 лв. На
16.01.1997 г. бил съставен акт № 67 за частна държавна собственост за недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „***** и ул. „******, станал държавен на
основание заповед № 291/ 02.07.1962 г. и регулационна преписка № 165/ 62 г. и
който представлява парцел ІV в кв. 56, с обща площ от 14 470 кв. м. ведно
със застроените от него сгради и който имот се стопанисва и управляван от „Топливо“
ЕАД като включен в неговия капитал по силата на заповед № РД -18-562/ 1995 г.
на МТВС и решение № 4/ 01.11.1996 г. на СГС. Ищецът по гр. д. № 3994/ 2011 г.
по описа на СГС се снабдил с н. а. за собственост № 48, т. І, рег. № 1948, дело
№ 45/ 10.04.2003 г. на нотариус № 367.
Като доказателство по делото е приложен договор
за доброволна делба от 15.09.1941 г. между наследниците на П.С.Ш.– преживялата
му съпруга Е.П. С.а и деца С.П.С. и С. П. С., по силата на който С.П.С. под т.
4 е получил в собственост нива в местността „Герено“, с площ от 2.3 дка., при
съседи Д. ***, ж. п. линия и наследници на В.Д..
Представено е удостоверение от 02.08.1994 г. на
отдел „Кадастър и регулация“ при ТОА „Слатина“ за това, че имот, пл. № 5284,
кадастрален лист № 435, в местността „Слатина – Напоително поле“ е включен в
строителните граници на гр. София – местност „Слатина“, от който имот свободни
за възстановяване са 1500 кв. м. В хода на нотариалното производство, в което
ответниците са се снабдявали с нотариален акт за признаване правото им на
собственост, възстановено по ЗСПЗЗ, е издадено удостоверение от 29.07.1997 г.
на Столична община, район „Слатина“, че имотът не е актуван като държавна
собственост. Със Заповед № РД-09-80/ 03.04.1998 г. кадастралната основа на
местността „Слатина – Христо Смирненски“, одобрен със Заповед № 117/ 27.02.1975
г. до кв. 53 с пл. № 730 съобразно приложената като доказателство скица –
проект.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно – техническа експертиза, прието като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че е налице идентичност на имота, описан в н. а. № 37/ 2008г., с
площ от 1500кв.м, представляващ имот, пл. № 730 кад. лист 435 в кв. №101 по
плана на гр. София, местност „Христо Смирненски“ - Слатина, ул. „Кривина“, и
посоченият в Заповед № 291/ 02.07.1962 г. и скицата към нея, в които е записан като
имот с пл. № 14, включен в парцел IV, отреден за ГТП „Топливо“. Възстановеният
с Решение № 367/ 25.06.1997 г. на ПК – Слатина имот с пл. № 730, с площ от 1500
кв. м., представлява част от имот с пл. № 5284, кад. лист № 435 по кадастралния
план от 1956 г. за същата местност. Описаният в нотариален акт № 37/ 2008г., т.
ІІ, рег. № 8000, дело № 185/ 27.10.2008 г. на нотариус с рег. № 400, имот представлява
част от имот с пл. № 734, целия с площ от 14 470 кв. м. по регулационния план
на местността, одобрен с Решение №70/30.03.2001г. на СОС, включен с н. а. за
собственост № 48, т. І, рег. № 1948, дело № 45/ 10.04.2003 г. на нотариус № 367 на „Топливо“ АД. Процесният
имот, закупен от ищеца с нотариален акт № 37/ 2008г., т. ІІ, рег. № 8000, дело
№ 185/ 27.10.2008 г. на нотариус с рег. № 400, е идентичен с част от имота,
описан в точка 4 от делбения протокол: нива в местността „Герено“, с площ от
2.3 дка., при съседи Д. ***, ж. п. линия и наследници на В.Д., получен в
собственост от С.П.С.. ПК – Слатина е възстановила на неговите наследници собствеността върху 1 500 кв. м., а
върху 800 м. е отказала. Същият е включен в имота с пл. № 14, който е с площ
1940 кв. м. съгласно АДС № 4912/ 23.05.1996 г. под т.16. Идентичен е с имота, предмет
на гр. д. № 3994/ 2011 г. на СГС. Вещото лице е дало заключение, че
мероприятието, за което е бил отреден имотът, отчужден по ЗПИНМ за нуждите на
топливо, съгласно Заповед № 291/1962 г., е реализирано преди земеделската
реституция. Приложената към Заповед № 291/ 02.07.1962 г. на Председателя на ИК
на СГНС скица отговаря на съдържанието на самата заповед. Вещото лице е
изготвило комбинирана скица върху скица-копие от регулационни план, одобрен с
Решение № 70 по протокол № 24/ 30.03.2001 г. на СОС и Заповед № РД 09-86/ 15.03.2007
г. за местността „Христо Смирненски“ - Слатина, върху който с линии в кафяв
цвят е нанесен терена на парцел IV от кв. 56 по регулационния план, одобрен със
Заповед № 291/ 02.07.1962 г. на СГНСУАГ. Със зелен цвят по линиите с точки А-Д-Г-В-Б-А вещото лице е нанесло стар имот с
пл. № 14 /част/ с площ 1840 кв. м., отчужден по регулационна преписка № 165/ 1962
г. за нуждите на СГНС — ДТП „Топливо“, а по линиите с точки А-Д-Е-Б-А е нанесло имот с пл. № 730 в контура
с площ 1500 кв. м., възстановен с Решение № 367/ 25.06.1997 г. на ПК Слатина.
При така изложените фактически данни Софийски
градски съд достига до следните правни изводи:
Исковата претенция, черпеща правното си основание от нормата на чл. 124 ал.
1 и чл. 537 ал. 2 от ГПК от е допустима. Ищецът черпи правния си интерес да
отрече правото на собственост на ответниците от обстоятелството, че е бил евинциран от имота с решение по гр. д. № 3994/ 2011 г. на СГС, по което ответниците не са били
допуснати да участват като подпомагаща страна. В тази връзка искът е допустим.
Досежно основателността му Градският съд намира
следното:
Съгласно чл. 77 от ЗС, правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Такъв определен от закона начин е по предвидения в чл. 10 и сл. от
ЗСПЗЗ ред за възстановяване правата на собствениците или на техните наследници
върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз
основа на тях селскостопански организации. От приложеното по делото решение по
чл. 14 ал. 1 т. 1 от ЗСПЗЗ на органа на поземлената собственост легитимира
ответниците като наследници на С.П.С., в чиято полза е било възстановено
правото на собственост при стари реални граници върху нива с площ от 1.500 дка,
ІV категория, находяща се в землището на с. Слатина, местността „Герена“,
представляваща имот с пл. № 5284, кад. № 435 от кадастралния план от 1956 г.
Реституцията на земеделски земи и гори се
извършва по административен ред, като производството се развива между
административния орган и направилия искане за реституция, поради което е
едностранно. В него не се разглеждат спорове за собственост, а
административният орган /ПК, ОЗС/ се произнася по основателността на искането
за възстановяване.
Ищецът „В.“ ЕООД не е бил страна, по смисъла на
чл. 27, ал. 1 АПК, в производството по издаване на индивидуален административен
акт, поради което при спор за собственост не е обвързана от постановения
административен акт. Аргумент в подкрепа на горното се извежда и от нормата на
чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК, според която съдът се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на
съдебен контрол. Съдът може да се произнесе инцидентно и по материалната
законосъобразност на акта, когато той се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му. Такава страна с оглед на изложеното по-горе за характера на
производството пред ОСЗ се явява ищецът, който в исковата молба е направил
възражение за нищожност на Решение № 367/ 25.06.1997 г. на ПК – Слатина.
В тази връзка и по реда на чл. 17 ал. 2 от ГПК
настоящият съдебен състав е компетентен да извърши косвен съдебен контрол върху
позитивното решение на органа на поземлената собственост като индивидуален
административен акт. Същият е издаден от административен орган, чиято
компетентност не се оспорва и предвидената от закона форма за издаването му,
поради което съдът не приема, че е нищожен, но намира, че е материалноправно
незаконосъобразен, тъй като не са били налице материалноправните предпоставки
за издаването му. Съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ, по реда на земеделската
рестутиция се възстановява правото на собственост върху земеделски по своя
характер земи, които са били обобществени. Съгласно чл. 14 ал. 1 от ЗСПЗЗ, Общинската
служба по земеделие /Поземлената комисия/ се произнася с решение за възстановяване
на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена
стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота,
неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с
посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота.
Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7,
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт
за собственост върху имота. Представеното като доказателство по делото решение №
367/ 25.06.1997 г. на ПК Слатина е издадено по посочения ред и има пряк
реституционен ефект в патримониума на наследниците на С.П.С.. От приложените
писмени доказателства - Заповед № 291/ 02.07.1962 г. на Председателя на ИК на
СГНС и отчуждителна преписка, става ясно, че имотът към този момент е изгубил
земеделския си характер и собствеността му е преминала в полза на държавата
поради отчуждаването му. Съгласно чл. 39 ал. 1 от ЗПИНМ /отм./, недвижимите
имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по
улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на
собственика съгласно правилника за приложение на този закон. Следователно от
07.02.1968 г., когато са налице доказателства да е било платено обезщетение на
собственика, имотът е бил отчужден, следователно единственият способ за
възстановяване правото на собственост върху него е по реда за ЗВСНОИ по
благоустройствените закони, но не и по реда на земеделската реституция. Поради
това административния акт на ПК Слатина е материалноправно незаконосъобразен и
не възстановява правото на собственост върху спорния имот в патримониума на
ответниците. По делото не са налице доказателства, а липсват и твърдения на
последните да са провели процедура по отмяна на отчуждаването по ЗВСНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ и др., следователно правото на собственост не е било възстановено в
полза на наследниците на С.П.С. по реда на ЗСПЗЗ.
Настоящият съдебен състав не приема
възраженията, релевирани от ответниците, че с оглед записванията в
отчуждителната преписка относно имената на лицето, от което имота се отчуждава,
както и записването, че се отчуждава не от едно, а от повече лица, сочи на
липса на идентичност както на лицата, от които имота се отчуждава, но и липса
на идентичност на самия имот. Заключението на вещото лице по назначената от
съда СТЕ е опровергало тези възражения. Имотът, предмет на отчуждителната Заповед
№ 291/ 02.07.1962 г. на Председателя на ИК на СГНС е идентичен с процесния.
Ответниците са релевирали възражение за
нищожност на Заповед № 291/ 02.07.1962 г. на Председателя на ИК на СГНС. Тъй
като заповедта представлява официален документ, съдът е възложил в тежест на
ответниците да докажат нищожността и. Такива доказателства не са представени,
поради което съдът намира, че административният акт е валиден като издаден от
компетентен орган в предвидената от закона форма. Съдът намира, че не следва да
съобразява материалноправната законосъобразност на заповедта съобразно чл. 17
ал. 2 от ГПК, тъй като по реда на косвения съдебен контрол гражданският съд
преценява действителността и материалноправната законосъобразност на административни
актове, по отношение на които страните не са разполагали с възможност да се
защитят по реда на прекия съдебен контрол, т. е. по реда на обжалването им.
Наследодателят на ответниците е участвал в административното производство по
отчуждаване на недвижимия имот, следователно е разполагал с правната възможност
да атакува административния акт по реда на ЗАП. След като не е сторил това,
административният акт и породил съответните правни последици, които го
обвързват, съответно обвързват неговите наследници.
Наведените от ответниците възражения относно включването
на имота в капитала на „Топливо“ АД и че Държавата не се легитимирала като
собственик на имотите по приложените два акта за държавна собственост, които
имали единствено констативно действие, са ирелевантни за настоящия правен спор,
тъй като ответниците носят и съобразно чл. 154 ал. 1 от ГПК доказателствената
тежест да установят при условията на пълно и главно доказване собственото си
право на собственост, възникнало на конкретно правно основание, без значение
дали трети лица – Държавата или „Топливо“ АД са твърдели съществуването на
вещни права, доколкото не са страни в настоящото производство.
При тези съображения съдът намира, че ответниците
не са установили да притежават право на собственост върху спорния недвижим
имот, следователно предявеният от „В.“ ЕООД отрицателен установителен иск до
размера на притежаваните от тях 2/ 3 идеални части в собствеността следва да
бъде уважен. По отношение на притежаваната от наследниците на В.С.С. 1/ 3 ид.
част, доколкото последните не са ответници в настоящото производство, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като последица от съдебното установяване, че
ответниците не притежават право на собственост върху спорния недвижим имот и на
основание чл. 537 ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен констативния нотариален
акт за собственост на основание ЗСПЗЗ до размера на притежаваните от тях права
в съсобствеността.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в общ размер на 2 142
лв.
В полза на ответниците следва да бъдат присъдени
съразмерно на отхвърлената част на иска съдебно – деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение в размер на 583.33 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
„В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „*****, с ЕИК *****, и
ответниците П.П.С. ***, с ЕГН **********; Й.Д. ***, ж. к. „*****, с ЕГН **********;
К.Т.Г. ***, с ЕГН **********; И.М.С. ***, с ЕГН **********, и Д.М.Д. ***, ж. к.
„*****, с ЕГН **********, че ответниците П.П.С., Й.Д.Г., К.Т.Г., И.М.С. и Д.М.Д.,
не притежават 2/ 3 /две трети/ идеални части от правото на собственост върху
недвижим имот – поземлен имот с площ от 1500 кв. м., с пл. № 730 в кв. 101 по
плана на гр. София, одобрен с протокол № 23/ 30.03.2001 г., идентичен с имот,
стар пл. № 730 в кв. 53 по предходния план, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата от 1/ 3 /една трета/ идеална част от правото на собственост върху
недвижимия имот.
ОТМЕНЯ н. а. за собственост върху недвижим имот
на основание ЗСПЗЗ № 191 г. VІІ дело № 5517/ 1998 г. на СРС по отношение на
притежаваните от ответниците П.П.С., Й.Д.Г., К.Т.Г., И.М.С. и Д.М.Д., не
притежават 2/ 3 /две трети/ идеални части от правото на собственост върху
недвижим имот – поземлен имот с площ от 1500 кв. м., с пл. № 730 в кв. 101 по
плана на гр. София, одобрен с протокол № 23/ 30.03.2001 г., идентичен с имот,
стар пл. № 730 в кв. 53 по предходния план.
УКАЗВА на ищеца да впише настоящото решение в
СлВп гр. София в шестмесечен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА П.П.С. ***, с ЕГН **********; Й.Д. ***,
ж. к. „*****, с ЕГН **********; К.Т.Г. ***, с ЕГН **********; И.М.С. ***, с ЕГН
**********, и Д.М.Д. ***, ж. к. „*****, с ЕГН **********, да заплатят на „В.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „*****, с ЕИК *****, сумата
в размер на 2 142 лв. /две хиляди сто четиридесет и два лева/, представляваща съдебно
– деловодни разноски и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА В.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, ж. к. „*****, с ЕИК *****, да заплати на П.П.С. ***, с ЕГН **********;
Й.Д. ***, ж. к. „*****, с ЕГН **********; К.Т.Г. ***, с ЕГН **********; И.М.С. ***,
с ЕГН **********, и Д.М.Д. ***, ж. к. „*****, с ЕГН **********, сума в размер
на 583.33 лв. /петстотин осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: