Ì Î Ò È Â È
ÊÚÌ
ÏÐÈÑÚÄÀ ÏÎ
ÍÎХÄ № 1609/2013ãîä. ïî
îïèñà íà РРС-първи наказателен
състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс.С.С.Ю. в това, че:
На 07.07.2013г., в гр.Русе,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Ситроен Ксантия” с рег.№
Р 11 50 РН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 2.40 на
хиляда, установена по надлежния ред /Наредба № 30/2001г. на МЗ, МВР и МП/ - престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението.Моли съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи предвидените
за това престъпления наказания
Подсъдимия редовно призован се явява лично. Признава извършеното
престъпление, не дава обяснения и изразява съжаление за стореното.
Подсъдимият С.С.Ю. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, с ЕГН **********.
Подс.Ю. бил правоспособен водач на МПС от 2001г. с
категории В и М. Води се на отчет в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Русе. Наказван
е пет пъти по административен ред, за нарушаване правилата за движение.
През нощта на 06 срещу 07.07.2013г., подсъдимият Ю. употребил значително
количество алкохол. Независимо от това, около 03.00ч.
на 07.07.2013г.
привел в движение лек автомобил “Ситроен
Ксантия” с рег.№ Р 11 50 РН и го управлявал по улиците в гр.Русе. Около
03.40ч. се движел по ул.Неофит Бозвели в
гр.Русе, в посока бул.”Христо Ботев”. Преминавайки през кръстовището с бул.”Цар
Освободител”, подсъдимия нарушил правилата за предимство и създал предпоставки
за възникване на ПТП с патрулен полицейски автомобил на Първо РУП-Русе, който се
движел по улицата с предимство – бул.”Цар Освободител”. В автомобила пътували
свид.И. Т. и Е.А. – полицейски служители от Първо РУП-Русе. Те възприели
поведението на подсъдимия, последвали автомобила му и го спрели за проверка. На
полицейските служители направило впечатление, че подс.Ю. лъха на
алкохол, а походката му била неуверена. Поради това, със съдействието на
полицейски служители от Сектор ПП-Русе, последният бил изследван с техническо
средство - апарат "Дрегер 7410+" № ARSN 0101, който отчел
наличие на алкохол в издишаните от подс.Ю. пари в размер на 2.09 на хиляда. За
извършеното нарушение, Е.А. съставил на подс.Ю. АУАН, след което му връчил
талон за изпращане на медицинско изследване. Подсъдимият придружен от
полицейските служители се явил в МБАЛ-Русе, където в 04.25ч. му било извършено
медицинско изследване и му била взета кръвна проба за изследване.
На 08.07.2013г.
кръвната проба постъпила в химическата лаборатория на БНТЛ-Русе, където била
изследвана. Видно от приетото от Съда заключението на химическата експертиза, в
кръвта на подс.Ю. се доказало наличие на етилов алкохол в количество 2.40 на
хиляда.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Подс.С.С.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, като на 07.07.2013г., в гр.Русе, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил “Ситроен Ксантия” с рег.№ Р 11 50 РН, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 2.40 на хиляда, установена по
надлежния ред /Наредба № 30/2001г. на МЗ, МВР и МП/.
От обективна страна:
Самоличността на извършителя, като управляващ процесния
автомобил, била безспорно установена от полицейските служители Е.А. и И. Т., които спрели автомобила на подсъдимия за проверка.
Безспорно е налице
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Ю. над допустимите граници от
1.2 на хиляда, а именно 2.40 на хиляда.
Установяването на тази концентрация е станало по надлежния
ред, а именно при спазване изискванията на Наредба № 30/2001г. Съгласно чл.1,
ал.2 от цитираната наредба употребата на алкохол се установява посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. В конкретния случай това е станало с лабораторно
изследване на кръвна проба от подсъдимия, оформено в приетото от Съда
заключение на вещото лице.
От субективна страна:
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият Ю., като правоспособен водач на МПС, знаел за съществуващата
принципна забрана за управление на МПС след употреба на алкохол. Въпреки това
привел в движение автомобила, след като консумирал алкохол. Психическото му
състояние е било такова, че разбирал противоправността на извършеното. Съзнавал
е общественоопасния характер на деянието и е
искал настъпването на общественоопасните последици от него.
При
индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимия Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на предходни осъждания, признанието на вината, изразеното
съжаление и цялостното му коректно поведение в хода на извършената проверка и
оказаното съдействие
Съдът
отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства високата степен на
алкохолно опиване, двойно надвишаваща инкриминираната граница от 1.2 промила, допуснато
и друго нарушение на правилата за движение, наличието на наложени по реда на
чл.78а от НК наказания за същото по вид престъпление, както и наличието на
предходни административни наказания за допуснати нарушение на правилата за
движение по пътищата.
Предвид
това, Съдът приема, че с оглед характера и относителната им
тежест, е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ
определяне на наказания в границите между средата и максимума на предвиденото в
закона, при ориентация към средата.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 8
месеца.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изпълнението на така наложеното наказание следва да се отложи за
изпитателен срок от 3/три/ години. Този срок би въздействал
предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го мотивирал за в бъдеще да не
допуска свое противоправно поведение.
На подс.Ю. следва да се
наложи и кумулативно предвиденото по чл.343г от НК наказание “Лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство”, което с оглед високата алкохолна
концентрация и предходните наказания, следва да бъде за срок от 1/една/ година
и 8/осем/месеца.
На осн.чл.59, ал.4 от НК следва да се приспадне времето, през което подс.Ю. е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.
Така наложените наказания
по преценка на Съда съответстват в пълна степен на обществената опасност на
дееца и деянието. С налагането им последният ще има възможност да преосмисли
постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: