№ 8117
гр. София, 01.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110147080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, с молба-уточнение от 12.10.2022г., на Н. З. М. срещу Г. Д. Т.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ищеца, че ответника не притежава правото на собственост върху тавански
етаж, заснет като обект с идентификатор №44063.6625.1649.1.3 по КК и КР с. Л, в жилищна
сграда, находяща се в село Л, общ. Столична, ул. "Я В" №11; иск с правно основание чл. 108
от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът притежава
правото на собственост върху сутерен, заснет като обект с идентификатор
№44063.6625.1649.1.4 в жилищна сграда, находяща се в село Л, общ. Столична, ул. "Я В"
№11, и осъждане на ответника да предаде владението.
Ищецът твърди, че на 28.01.2019 г. е закупил от З П самостоятелен обект-жилище, с
идентификатор №44063.6625.1649.1.1 в жилищна сграда, находяща се в село Л, общ.
Столична, ул. "Я В" №11, за което съставен Нотариален акт №42 по н.д. №39/2019 на
Нотариус с рег. №*** на НК, вписан в СВ с вх. рег. №3003, Акт №22, т. VI, д. №1905/2019
г., представляващ първи етаж на двуетажната двуфамилна жилищна сграда, състояща се от
сутерен, два жилищни етажа и тавански етаж; заедно със съответните ид.части от общите
части на сградата и 113/553 ид.ч. от дворното място, в което е посторена сградата. Пояснява,
че на 22.04.2019 г. ищецът прехвърля 1/2 ид.ч. от правото на собственост на своя брат.
Ищецът твърди, че сутеренът и таванския етаж са общи части на сградата, които е придобил.
Същите не представляват самостоятелен обект по съображения, че достъпът до сутерена е
през общото стълбище, намира се под кота терен и не отговаря на строителните правила и
норми за жилище; в него са разположени складови помещения към жилищните обекти.
Таванският етаж е едно общо подпокривно пространство, общ незастроен обем между
плочата на последния етаж и покривната конструкция.
Ищецът твърди, че през лятото на 2021 г. в сградата се появил ответника, който е син на
неговия праводател З П. Той заявил, че е собственик на сутерена и таванския етаж,
1
заключил входната врата за сутерена и лишил от достъп останалите собственици.
Ответникът смятал да преустрои сутерена в жилищни помещения, на което ищецът
възразил.
Ищецът сочи, че сградата била търпим строеж, за което е издадено удостоверение от СО.
Пояснява, че за дворното място има одобрени проекти за строителство, но за друга жилищна
сграда, с изтекъл срок на строителното разрешение. Пояснява, че първоначално собственици
на имота са лицата Г. Л. Г. и В К. М, които на 06.11.2006 г. са дарили жилището на ет.I на З
П, а жилището на ет. II на В Г., което впоследствие продадено на друго лице, и всеки един е
придобил според нот.акт за дарение и съответните ид.ч. от общи части на сградата, които са
преминали в собственост на притежателя на съответния жилищен етаж. Пояснява, че на
12.05.2008 г. Г. Л. Г. и В К. М са признати за собственици по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК, за
което съставен нот.акт, вписан в СВ с вх.рег. №31253/12.05.2008 г., Акт 154, дело
21304/2008 г., на сутерена и таванския етаж, и двете с площ 113 кв.м. Ищецът оспорва този
нот.акт и счита, че лицата не се легитимират като собственици, тъй като вече са се
разпоредили с правото през 2006 г. Оспорва и разпоредителните сделки с вещното право,
които не пораждат правни последици и не прехвърлят права, както следва: от 04.11.2009 г.
Г. Л. Г. и В К. М, когато прехвърлят на ответника таванския етаж, и от 28.07.2015 г. 4/6 ид.ч.
от сутерена, а за останалите 2/6 ид.ч. ответникът се легитимирал като собственик с Нот.акт
№103 по нот.дело №1174/21.12.2020 г. на Нотариус В. Б, като закупен от майка му З П и
чичо му В Г..
Ответникът в срока за отговор на искова молба сочи, че не оспорва, че ищецът е закупил от
майка му на 28.01.2019 г. първи жилищен етаж, както и извършените дарения през 2006 г.
Оспорва в договорите за дарения праводателите да се разпореждат със сутерена и таванския
етаж, а само от общите части на къщата - стълбищната клетка, за която може да се
легитимира и ищеца като собственик. Спорните обекти не са били предмет на сделката с
ищеца и не са общи части. Сочи, че от построяването на къщата сутеренният етаж е ползван
за жилищни нужди на В и Г. Г.и, вкл. 28.12.2020 г. - необезспокоявано и непрекъснато, по
който начин счита, че са придобили правото на собственост и по давност. Твърди, че на
28.01.2019 г.е подписано споразумение между ищеца, от една страна, и З П и отв. Г. Т.-от
друга, с което признават правата си и в тази връзка разпределят ползването на гаража,
построен в поземления имот. Твърди, че ищецът е предложил след продажбата на таванския
етаж да му бъдат продадени още 50 кв.м от двора, но ответникът не приел.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е придобил право на
собственост върху ет. I по Нотариален акт (НА) №42 по н.д. №39/ 28.01.2019 г. на Нотариус
с рег. №*** на НК, вписан в СВ с вх. рег. №3003, Акт №22, т. VI, д. №1905/2019 г.; с НА на
06.11.2006 г. Г. Л. Г. и В К. М са дарили жилището на ет.I на З П, а жилището на ет. II на В
Г., което впоследствие продадено на друго лице; на 12.05.2008 г. Г. Л. Г. и В К. М са
признати за собственици по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК, за което съставен нот.акт, вписан в
СВ с вх.рег. №31253/12.05.2008 г., Акт 154, дело 21304/2008 г., на сутерена и таванския
2
етаж, и двете с площ 113 кв.м.; с НА на 04.11.2009 г. Г. Л. Г. и В К. М прехвърлят на
ответника таванския етаж, на 28.07.2015 г. 4/6 ид.ч. от сутерена, а за останалите 2/6 ид.ч.
ответникът се легитимирал като собственик с Нот.акт №103 по нот.дело №1174/21.12.2020
г. на Нотариус В. Б, като закупен от майка му З П и чичо му В Г..
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
По отрицателен установителен иск за собственост - чл. 124, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да
установи фактите, от които произтича правния му интерес, вкл. оспорваното му от
ответника право на собственост върху таванския етаж. В доказателствена тежест на
ответника е да установи фактите, от които произтича правото му собственост върху
таванския етаж.
По ревандикационен иск - чл. 108 от ЗС, ищецът трябва да докаже правото си на
собственост върху сутерена на заявеното придобивно основание, съобразно изложеното в
искова молба и че ответникът държи/владее. Ответникът следва да установи правното
основание да държи или владее сутерена. По релевираното възражение за изтекла
придобивна давност ответниците следва да докажат, че са упражнявали фактическа власт,
вкл. на праводателите им, върху сутерена като самостоятелен обект на правото на
собственост, явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения период с намерението да
свои имота, т.е. да се придобие собствеността.
Представените от страните документи са допустими, необходими и относими, както
искането на ответника за гласни доказателства. По искането по чл. 195 от ГПК на ответника
съдът ще се произнесе след становището на ищеца, с цел пълнота на изследването по време.
Искането по чл. 186 от ГПК на ответника за съд.удостоверение не е необходимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта
за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените документи с искова молба и отговор на искова молба
като писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 от ГПК на ответника.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответника, при режим на довеждане, за датата на
съдебното заседание за установяване на посочените обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че ако не се води свидетел в с.з., съдът ще отмени, на основание чл.
253, вр. чл. 158 ГПК, определението за допускане разпита и делото ще се гледа без това
доказателство.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от
3
настоящото определение, да изрази становище по искането на ответника по чл. 195 от ГПК и
евентуално да формулира допълнителни задачи и доказателствени искания.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3
от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на
страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2023 г. от 10,00
часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник, вкл. на ел. адрес - л. 40,
за ответника - не е посочен.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговор
на искова молба с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4