№ 151
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20213001000331 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗД “БУЛ ИНС“ АД, гр.София, чрез
адв.Г., срещу решение №41/23.02.2021г., постановено по т.д.№904/2020г. на
ВОС, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на ЕЛ. Т. Р. сумата от 150
000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди -
болки и страдания вследствие на смъртта на дъщеря й Н. Т. Г., причинена
виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица
№BG0200483426 водач на МПС( л.а. АУДИ 04 с рег. №В 7134 ВТ), признат
за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие
настъпило на 06.02.2019 год. на пътя Варна – Добрич, ведно с обезщетение за
забава считано от 08.07.2020г до окончателно плащане на обезщетението. В
жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От
същите не се установяват претърпени от ищцата вреди в размера на
присъденото обезщетение. Последният е завишен и не отговаря на критериите
за справедливост по чл.52 от ЗЗД и практиката по дела с идентичен предмет,
поради което се претендира намаляването му. Неправилно е решението и в
1
частта, с която е приет липса на принос от страна на пострадалото лице за
вредоносния резултат. По делото е установен факта, че същото е било без
поставен предпазен колан, поради което тялото е отхвръкнало и се е ударило
с по-голяма сила във вътрешните части на автомобила. Намалената
ефективност на коланите при странични удари не е приравнена на пълна
липса на такава, поради което при поставянето му, пострадалата не би
получила толкова тежки увреждания и нямаше да почине. Неправилно е
определено и присъждането на мораторна лихва, както и началната дата на
забавата. Същата, в случай че претенцията се приеме за основателна, следва
да се присъди от датата, на която изтича срока за произнасяне на
застрахователя. По същество се претендира отмяна на обжалваното решение в
частите, с които е уважен предявения иск и е присъдена мораторната лихва,
ведно с разноските и вместо него бъде постановено друго, с което
претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ЕЛ. Т. Р. с писмен отговор, чрез адв.С., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорените му части е
правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства. От последните се установява наличието на определените в
закона предпоставки за уважаване на предявените искове. Размерът на
присъденото обезщетение не е прекомерен, напротив същият е съобразен с
конкретиката на самия случай и претърпените от ищцата вреди вследствие на
загубата на нейната дъщеря. Предявените претенции са в рамките на
лимитите за отговорността на застрахователя по застраховка „ГО“.
Неоснователно е и възражението за наличие на принос от пострадалото лице,
с оглед събраните по делото доказателства. Въз основа на същите съдът
правилно е преценил, че тя не е имала шанс да се спаси. По същество моли
съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорените му части.
В срока за отговор е постъпила и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА
от ЕЛ. Т. Р., чрез адв.С., срещу решение №41/23.02.2021г. , постановено по
т.д.№904/2020г. на ВОС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
същата иск срещу ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София за заплащане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
смъртта на дъщеря й Н. Т. Г., причинена виновно от застрахован по риска
“гражданска отговорност” с полица №BG0200483426 водач на МПС( л.а.
2
АУДИ 04 с рег. №В 7134 ВТ), признат за виновен извършител на
престъпление при пътнотранспортно произшествие настъпило на 06.02.2019
год. на пътя Варна – Добрич, за разликата над 150 000лв. до претендираните
200 000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика до окончателното й
изплащане, както и за разноските. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. По делото са установени всички
предпоставки за уважаването им, а от показанията на разпитаните свидетели
се установява, че ищцата е претърпяла силни болки и страдания, силен
емоционален стрес от внезапната загуба на своята дъщеря. Нейната загуба е
огромна и тя никога няма да може да продължи своя живот без да скърби за
нея. В тази връзка неимуществените вреди никога няма да могат да бъдат
преодолени, тъй като помежду им е била налице силна и емоционална връзка.
Исковите претенции са предявени в рамките на лимита на отговорност за
застрахователите по застраховката „ГО“. По същество се претендира отмяна
на решението в отхвърлителната му част и уважаване на претенциите в пълен
размер.
Въззиваемата страна ЗД “БУЛ ИНС“ АД, гр.София, редовно призована,
не е депозирала писмен отговор по насрещната жалба.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба ищцата ЕЛ. Т. Р. излага, че на 06.02.2019 година, в
района на „Баир баши“, общ.Аксаково, обл.Варна, при управлението на л.а.
„Ауди А4“ с рег. No В7134ВТ водачът Г. Б. Р. причинил смъртта на дъщеря и
Н. Т. Г..
С присъда по НОХД No-971/2019 година на Варненски окръжен съд е
признат подсъдимият Г. Б. Р. за виновен за това, че е нарушил правилата на
движение по пътищата – Чл.20, ал.2 ЗДвП и с това по непредпазливост е
причинил смъртта на Н. Т. Г., с което е осъществил състава на чл. 343 ал.1 б
„в“ вр. с чл.54 НК.
Присъдата е влязла в законна сила. Към момента на произшествието
има валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за периода застрахован за периода 17/05/2018-16/05/2019г по
полица No BG0200483426. Ищцата е майка на починалата, като неочакваната
смърт е огромен психологически шок, като между тях е имало взаимна
привързаност и обич и изградена много здрава емоционална връзка, а
3
загубата внезапна и изключително тежка. Като дъщеря тя се е явявала
изключителна опора за своята майка. След като е изгубила дъщеря си ищцата
се затворила в себе си, болката била толкова силна и непреодолима, че се
наложило да използва успокоителни медикаменти, спряла да се храни, не
можела да спи, сънувала кошмари, при новини за катастрофи се разстройвала
и започвала да плаче. С оглед спазване процедурата по чл.380 КЗ е предявила
писмена застрахователна претенция на 12.03.2019 година. Моли се съда да
постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 200 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, на осн. чл.432 КЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 26944,44 лева, представляваща
обезщетение за забава, считано от 12.03.2019 година – датата на писмената
претенция пред застрахователя до датата на предявяване на исковата молба,
както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в писмения си отговор оспорва
исковете по основание и размер, като не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, но твърди, че водачът не е реализирал
виновно и противоправно ПТП, като оспорва механизма на причиняване на
произшествието. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалата е
допринесла за вредоносния резултат, тъй като е била без поставен предпазен
колан, като така е допринесла в значителна степен за уврежданията си.
Оспорва исковете по размер, като твърди, че размерът е завишен и е в
противоречие с принципа на справедливост. Оспорва твърденията за
изживяната мъка и страдания на опечалената майка с посочената
продължителност и интензитет, тъй като формалната родствена връзка не е
самостоятелна предпоставка за присъждане на обезщетение. Позовава се на
забава на самия кредитор, тъй като не били представени банкова сметка и
документи за установяване на събитието и вината. Моли съда да постанови
решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява, че е налице
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
4
„Гражданска отговорност” със ЗД “БУЛ ИНС“ АД.
От приложената присъда по НОХД No-971/2019 година Варненски
окръжен съд се установява, че подсъдимият Г. Б. Р. е признат за виновен за
това, че е нарушил правилата на движение по пътищата – Чл.20, ал.2 ЗДвП и с
това по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Т. Г., с което е осъществил
състава на чл. 343 ал.1 б „в“ вр. с чл.54 НК. Описаният механизъм на ПТП се
изразява в управление на автомобила с несъобразена с пътната обстановка
скорост, тъй като валял лек дъжд, пътната настилка била хлъзгава, а
пoдсъдимият предприел изпреварване на друг лек автомобил и навлязъл в
завой със скорост от около 90 км/час, поради което започнал да се завърта
около своята вертикална ос, в посока на часовниковата стрелка, като при това
завъртане лявата част на автомобила навлязла в лентата за движение, където
се е движил т.автомобил, като следствие на последвалия удар между двете
МПС-та, автомобилът на подсъдимия се завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка и преустановил своето движение. При този удар
купето в задната част се деформирало в такава степен, че ламарините
притиснали седящата на задната седалка Н. Г. и тя получила травми,
несъвместими с живота.
От заключението по назначената комплексна СМЕ и САТЕ се
установява, че при смъртта си Н. Г. е била на задната седалка, като е била без
поставен предпазен колан, като смъртта на пътничката на задна седалка в
автомобила е настъпила в следствие на тежка комбинирана травма
(гърди, корем, ребра разкъсвания и контузии на бял и черен дроб, слезка и
масивен излив на кръв в двете плеврални кухини и в коремната кухина)
поради
двустранен натиск в областта на гръдния кош и корема при деформация на
купето след удара в задната част на МПС, като заключението е, че тези
травми биха могли да се получат и ако е била с поставен предпазен колан.
От показанията на свидетелката Й. Х., които се преценяват като
обективно дадени и се кредитират при съобразяване с разпоредбата на чл. 172
от ГПК, съдът приема за установено следното: при новината за смъртта
ищцата получила шок, припаднала, поведението й било неадекватно,
нанасяла си удари и разкъсала дрехите си, отказвала да говори. След
погребението се
5
разстройвала често при спомен за починалата или при разговори с другите си
деца, неадекватното й поведение породило притеснения на близките й за
психическото й здраве. Починалата е била най-малката и дъщеря, а другите и
деца били в чужбина. С починалата дъщеря били много близки, даже
говорили по телефона няколко часа преди събитието.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.432 КЗ.
Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради
което и искът намира своето правно основание в чл.432 КЗ, съобразно който
увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на
ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда,
причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая
когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на
застраховка „Гражданска отговорност”. Представени са и доказателства за
спазване на процедурата, предвидена в чл.380 КЗ.
Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска
отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило
застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не
се оспорва между страните, а и е установено. Налице е и влязла в сила
присъда, която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите,
разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и
вината, поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат
пререшавани. Смъртта на пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка
с пътно-транспортното произшествие. Гореизложеното обуславя извода, че
следва да се ангажира отговорността на застрахователя, поради което съдът
намира искът за доказан по основание.
При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия
принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и
влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на
ищцата.
Не се оспорва от ответника, а и от представеното удостоверение за
6
наследници се установява по несъмнен начин, че ищцата е майка на
загиналата при описаното пътно-транспортно произшествие.
От свидетелските показания се установява, че е съществувала силна
връзка между ищцата и починалата. Смъртта и е причинила значителни
́
душевни болки, страдания, притеснения, съответстващи на нейната възраст,
семейно положение, начин на живот, начин на настъпване на смъртта на
пострадалата в ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
претърпените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП.
Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по
справедливост и вътрешно убеждение за всеки отделен случай в зависимост
от характера и степента на конкретното субективно увреждане като от
съществено значение са възрастта на ищците и на пострадалата, отношенията
между тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента на
емоционална, икономическа, психическа и др. зависимост на ищеца от
пострадалата. Следва да се преценят последиците от загубата с оглед на
личния живот на ищците, наличието на други източници на морална опора и
подкрепа като собствено семейство, съпруга, деца, близки роднини.
Починалата е била в трудоспособна възраст, като са налице много близки
отношения между нея и майка и, основани на обич, привързаност, подкрепа и
взаимопомощ. Ищцата е понесла тежко загубата – затворила се, изпаднала в
депресия, разстройвала се често при спомен за починалата или при разговори
с другите си
деца, неадекватното й поведение породило притеснения на близките й за
психическото й здраве.
Съдът намира, че сумата от 150 000 лева би репарирала причинените
вреди.
Наведеното оплакване касае наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, поради липсата на
поставен предпазен колан, като наличието или не на съпричиняване ще
определи и размера на обезщетението.
Назначената от съда комплексна автотехническа и
медицинска експертиза дава категорично заключение, че няма
обективни следи (фиксирани при огледа на местопроизшествието и по тялото
на трупа) от употребен колан от пострадалата, но фаталните телесни
7
увреждания
не е можело да бъдат предотвратени или ограничени по обем и интензитет от
възпиращо действие на поставен предпазен колан на пътник на задна седалка.
По въпроса, свързан с предпоставките за редуциране на обезщетението
поради съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, е
налице задължителна за съдилищата в Република България практика на
Върховния съд и на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС №
17/1963 г. и ТР № 1/2014 г. на ОСТК, чиито принципни постановки са
следвани в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове. В мотивите
към т. 7 на ТР № 1/2014 г., след направено разграничение между допринасяне
на пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата,
е разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато
пострадалият не е допринесъл на настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения,
като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена
степен. За редуциране на обезщетението за вреди от непозволено увреждане,
не е достатъчно да е налице надлежно релевирано възражение за
съпричиняване, основано на твърдение, че пострадалият, с поведението си е
спомогнал за собственото си увреждане, а това възражение следва да бъде
установено при условие на пълно главно доказване. Доколко поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
доказване във всеки отделен случай, при тежест на доказване върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Според практиката на
ВКС, обективирана в решение по т. д. № 146/2019 г., както и в цитираните в
него съдебни актове на ВКС, намаляването на обезщетението за вреди е
възможно само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили, ако по време на произшествието пострадалото лице е ползвало
обезопасителен колан.
От приетото по делото заключение е видно, че всички седалки са били
фабрично оборудвани с триточкови предпазни колани, включително задната
седалка, на която е пътувала пострадалата, но травмите биха настъпили и ако
8
е била с поставен предпазен колан. Горното се установява от механизма на
осъществяване на ПТП, където е видно, че поради настъпването на удара в
задната част на автомобила поради навлизането в насрещното движение
ламарините на задната част на автомобила са се огънали и са притиснали
пострадалата, като са причинили травми, несъвместими с живота, поради
което не може да се приеме, че неизпълнението на задължението на
пострадалата, предвидено в чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП, да пътува с правилно
поставен обезопасителен колан, е в пряка причинно-следствена връзка с
посочените травматични увреди, поради което и не е налице съпричиняване.
Предвид липсата на съпричиняване искът следва да бъде уважен до
размера от 150 000 лева, а отхвърлен за разликата над 150 000 лева до
предявения размер от 200 000 лева. Следва да бъде уважено и акцесорното
искане за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, съдът
намира следното:
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от
КЗ / отм./ новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
9
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в
който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ, поради което за срокът от датата на
уведомяването до срока за произнасяне застрахователят дължи лихва за
забава, обусловена от отговорността на застрахования, поради което
началната дата е датата на уведомяването – 12.03.2019 година.
По твърдението за забава на кредитора поради липса на посочена
банкова сметка, същото не следва да се възприема, предвид изричните данни,
че такава е представена.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора ЗАД „БУЛ ИНС“ АД следва да бъде осъдено
да заплати на адв. С.С. сумата от 4551 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно предоставена услуга.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №41/23.02.2021г., постановено по т.д.
№904/2020г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК-*********, гр.София, ул.“Джеймс
Баучер, 87 да заплати на адв.СВ. Б. СЛ., вписан в Регистър на Варненска
адвокатска колегия със служебен адрес: гр.Варна, ул.Р.Жинзифов, 52, ет.1,
10
ап.2 сумата от 4551 лева, представляваща възнаграждение за безплатно
предоставена на ЕЛ. Т. Р. адвокатска услуга, на осн. чл.78, ал.1 ГПК вр. с
чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11