МОТИВИ
към
Присъда №225 от 04.09.2018г. по НОХД № 3010/2018г. по описа на Варненския
районен съд
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 04.07.2018г.
обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения
срещу подсъдимия: Г.К.В., роден на ***г***, ЕГН **********, за престъпление по чл. 194, ал.3 вр.ал.1 от НК, затова,
че на 19.06.2016г. в гр.Варна, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка
„Huawei", модел „Ascend Y 600", на стойност
126,00лв. от владението на Д.И.Н., без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е маловажен случай.
Предвид
изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за
разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане
на разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертното заключение,
дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица.
Участващият в производството представител на
ВРП намира, че описаното в ОА деяние не е престъпление, а административно
нарушение по смисъла на чл.218б от НК. Пледира за оправдаване на подсъдимия по
възведеното обвинение и за ангажиране на неговата административно-наказателна
отговорност.
Защитникът на подсъдимия В.- адв.Д. моли на подзащитния й да
бъде наложено административно наказание.
Подсъдимият Г.В. се признава за виновен,
изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изразява съжаление за извършеното, в последната си дума моли за минимално
наказание.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Г.К.В.
е роден на ***г***. Той е със средно образование, разведен, пенсионер по
болест / с ампутиран долен десен крайник/, осъждан.
През лятото на 2016г. подс.Г.В.
бил наркотично зависим и имал нужда от парични средства за набавяне на
наркотични вещества. На 19.06.2016г. той имал нужда от парични средства и решил да поиска дребна сума пари от някой от
своите съседи. За целта през деня на същата дата се качил на осми жилищен етаж, в блока където
живее гр.Варна, ж.к."Вл.Варненчик",
бл.4, вх.4. Качвайки се той почукал на входната врата на апартамент №93 ,
където живеела св.В.П.. По това време съпруга й – св.И.Н. бил на работа, а тя
била в къщи със сина им - св.Д.Н., който тогава бил на 11 години. Малко по-рано
св.Д.Н. оставил в коридора на жилището мобилния си телефон - марка „Huawei"
модел „Ascend Y 600" подарен му от баща му -св.И.Н.,
който го закупил през 2015г. с договор от мобилния оператор „Виваком". Когато св.П. отворила вратата подс.В. й поискал в заем сумата от 20-30лв., но тя му
отговорила, че няма толкова в себе си. Същевременно видяла, че В. имал рана на
едното си ухо и му предложила помощ - да му промие раната с риванол и да я
превърже, след което го поканила в коридора на апартамента. Подс.В.
влязъл в коридора, а св.П. се насочила към друго помещение, за да вземе
необходимите материали. Св.Д.Н., също излязъл в коридора, когато се почукало на
вратата, но малко след влязъл в хола. Подс.В. видял,
че в коридора, на тоалетка бил посоченият по-горе мобилен телефон и веднага в
него възникнало решението да го открадне. В изпълнение на намисленото, взел
мобилния телефон и излязъл бързо от жилището, като затръшнал входната врата.
Св.П. чула шума от затваряне на вратата и излизайки в коридора видяла, че
съседа й от първия етаж - подс.В. вече го нямало,
като от тоалетката липсвал и телефона на сина й. Още същия ден подс.В. отчуждил вещта, като я продал на неустановено лице
и по този начин си набавил парични средства. За кражбата на телефона св.П.
подала сигнал в съответното полицейско управление и след проверка било
образувано наказателно производство.
В хода на разследването били изискани
справки от мобилни оператори, като било установено, че последният ползвател на
телефона е св.С.К.. Разпитана в качеството на свидетел същата изяснила, че
синът й –св. Ю.К. й подарил телефона през месец септември 2016г., като й
обяснил, че го закупил от непознато лице от ромски произход, на много изгодна
цена. Същата с протокол доброволно предала мобилния телефон. В последствие
вещта била върната срещу разписка на св.П..
След деянието, през 2017г. обв.В. получил усложнения от употребата на наркотични
вещества, което като краен резултат наложило да се ампутира единият му долен
крайник.
По делото е назначена съдебно-медицинска
експертиза, като видно от заключението на вещото лице , подс.
страда от псевдоаневризма в областта на дясното
бедро, хепатит С. Описаната аневризма е наложила
провеждане на оперативно лечение - първоначално резекция
на лъжливата аневризма, премахване на тромбите, но
предвид възникнали усложнения -кървене от оперативното поле и некроза на меките тъкани на ходилото и подредрицата
е извършена ампутация на дясната бедрена кост. Той се нуждае от ползване на
помощни средства - патерици, инвалидна количка, помощен стол, както и от протезиране на десния долен крайник. Вещото лице е
посочило, че реално В. при осигуряване на достъп за инвалидна количка може да
участва в наказателното производство.
В хода на ДП била назначени и изготвена съдебно-психиатрична
експертиза, видно от която В. не страда от психично заболяване в тесния смисъл
на думата - психоза. Налице са данни за психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на опиоиди. Към момента на
извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значение на
извършеното и да ръководи постъпките си. Може да носи наказателна отговорност.
Физическото и психическото му състояние му позволява да дава достоверни
показани и да участва пълноценно в наказателното производство.
Видно от назначената в хода на ДП
съдебно-оценителна експертиза стойността на инкриминирания мобилен телефон към
датата на деянието е 126лв.
От приетите по делото справки съдимост, ведно
с бюлетини за подс.В. е видно, че същият е осъждан,
както следва:
1. По НОХД № 1311/2001 г. с присъда на ОС Варна, в
сила от 07.06.2002 г. за деяние, извършено на 17.08.2008 г, наказуемо по чл.354а, ал.1 от НК, му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3г., изпълнението на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет
години.
2. По НОХД № 2636/2006 г. с Определение на РС Варна, в
сила от 07.06.2006 г., за деяние, извършено на 06.07.2005 г., наказуемо по чл.206, ал.6, т.1 вр.ал.1
от НК, му е наложено наказание пробация.
3.
По НОХД № 2949/2012 г. със Споразумение на РС Варна, в сила от 06.06.2012 г. за деяние, извършено на 27.05.2012г., наказуемо
по чл. 343б, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от четири месеца, изпълнението на което на осн.
чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1г. и 6 м..
По делото са приложени
справка, ведно с копия от прокурорски актове на ВРП.
Видно от приложената по делото
справка с характеристични данни от РУ по местоживеене, на В. не са налагани
наказания по реда на чл.218б от НК.
Горната фактическа
обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на подсъдимия В., който
изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
обясненията на същия дадени в хода на ДП, от показанията на
свидетелите Д.И.Н., И.А.Н., В.П.П., С.Й.К. , Ю.К.К., дадени в хода на
досъдебното производство, съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична и съдебно
оценителна експертизи, протокол за доброволно предаване, разписка, справки от
мобилните оператори, в това чисо и съдържащи се на 1
бр. диск, справка за съдимост, справка с характеристични данни, справка от ВРП
ведно с прокурорски актове, както и
от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не
оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия В., тъй като същите напълно кореспондират с останалия
събран доказателствен материал.
Съдът
изцяло кредитира обясненията на подс.в.,
както и показанията на свидетелите Д.И.Н., И.А.Н., В.П.П.,
С.Й.К. , Ю.К.К., тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключението на
приобщената по делото експертизи и с останалия доказателствен материал.
Съдът
приема заключението на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска,
съдебно-психиатрична и съдебно оценителна експертизи, като компетентни и
безпристрастно дадени, като освен това кредитира и всички писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по
между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Г.К.В., роден на ***г., ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление чл.194, ал.3 вр.
ал.1 от НК, тъй като на
19.06.2016г. в гр.Варна, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка
„Huawei", модел „Ascend Y 600", на стойност
126,00лв. от владението на Д.И.Н., без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е маловажен случай..
Съдът намира, че обвинението спрямо подс. В. е доказано по несъмнен и безспорен начин. В тази
връзка обвинението се подкрепя от показанията на свидетелите Д.И.Н., И.А.Н., В.П.П.. Обвинението се подкрепя и от показанията на свидетелите
С.К. и Ю.К. придобили отнетата вещ, техните показания кореспондират с
показанията на останалите свидетели по делото. Все в подкрепа на обвинението са
и обясненията на подс.В. дадени в хода на ДП. Безспорно
обвинението е подкрепено и от заключението на съдено-оценителната и
съдебно-психиатричната експертизи.
Възприетата от съда фактическа обстановка не
се оспорва от подс. В., който в с.з заявява съжаление
за стореното. Налице е верига от преки и косвени доказателства по делото, които
в своята съвкупност установяват безпротиворечиво,
както предмета на престъпно посегателство и начина на осъществяването на деянието,
а така също и неговия автор.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК,се изразява в отнемане от
подсъдимия на чужда движима вещи, посочени в диспозитива
на обвинението, собственост на Д.Н., без съгласието на владелеца и
се установява нова фактическа власт.
Съдът намира, че правилно деянието на подс.В. е било квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК едно
деяние представлява “маловажен случай”, когато степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства.
Преценката по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни
по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността
на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното. В конкретния
случай деянието се е изразило в отнемане на мобилен телефон на ниска стойност-126лв.,
значително под размера на една МРЗ за страната към момента на деянието. Съдът
отчете и обстоятелството, че не се касае за инцидентна проява от същия вид, тъй
като видно от приложените по делото доказателства подс.В.
нито е осъждан нито има налагани други наказания или прекратявани преписки и ДП
за същото деяние.Съобрази и обстоятелството, че вредни последици за собственика
не са настъпили, тъй като веща му е възстановена. Съдът съобрази и личността на
подс., който е неосъждан за подобни деяния, бил е в наркотична зависимост към момента на
деянието, понастоящем с ампутиран крайник, предвижващ се с помощни средства и
пенсионер по болест. Съдът съобрази и събраните характеристични данни за него и
процесуалното му поведение- изразеното съжалява за извършеното и оказаното
съдействие в хода на разследването. При тези данни за личността на дееца и за
обективните характеристики на деянието му, съдът намира, че настоящият случай
се явява маловажен такъв по смисъла на ал. 3 на чл. 194 от
НК, тъй като процесното деяние разкрива сравнително
ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид.
Касае се за престъпление против
собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху
движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото придобиване,
упражняване и запазване.
От субективна страна подсъдимият е
съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва
владението върху чуждата движима вещ и установява своя
фактическа власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да
свои веща – да се разпорежда с нея в свой интерес т.
е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на
вината - пряк умисъл.
При тази правна квалификация на деянието,
съдът съобрази наличието на изискуемите от закона предпоставки за приложението
на разпоредбата на чл. 218б НК. За да е налице хипотезата на чл.218б от НК, законодателят
е въвел няколко изчерпателно посочени предпоставки- деянието да е от кръга на
изрично визираните в нормата, в т.ч. по чл.194, ал.3 от НК;стойността
на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати за
страната, установени към датата на неговото извършване; предметът на
престъплението да е възстановен или заместен. Когато посочените изисквания са
налице и не са налични посочените в ал.2 на чл.218б от НК отрицателни
предпоставки, приложението на коментираната правна норма е задължително не само
за съда, но и за органите на прокуратурата.
От приетите по делото писмени доказателства се установява не само, че
подсъдимият Виден не е осъждан за такова деяние-кражба, но и обстоятелството,
че не е санкциониран по административен ред за такова деяние. Стойността на
предмета на престъплението е не само до размера на две минимални работни
заплати за страната към инкриминираната дата- 19.06.2016г. /размерът на МРЗ към
инкриминираната дата е бил 420 лв./, но и значително под този размер, а именно
от 126лв.. Безспорно се установява, че отнетата вещ е предадена с протокол за
доброволно предаване от друго лице – св.Колева т.е е
възстановена, което обуславя и липсата на претенция на деликтно
основание за причинени в резултат на деянието имуществени вреди.
За разлика от разпоредбата на чл. 197 НК, където
законодателят е предвидил открадната вещ да бъде "върната", т.е.
изисква се елемент на "доброволност" от страна на подс.,
за да се ползва от привилегията да му бъде наложено по-леко по размер
наказание, при индивидуализиране на наказателната отговорност, в чл. 218б, ал.1 НК,
акцентът е насочен върху възстановяване на имуществените вреди, претърпени от
пострадалото лице, без значение дали това ще стане със съдействието на дееца
или в следствие на действия на разследващия орган, т.е. изискването е предметът
на деянието да бъде "възстановен", което в случая безспорно е
сторено.
Поради всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че са
налице всички заложени в чл. 218б, ал.1 НК
предпоставки, като същевременно нито една от хипотезите за неприложимост,
упоменати в ал.2 на същия член, не е налице.
Макар да е извършил деянието, за което е обвинен, съобразно изискванията
на сега действащия НПК – чл.306, ал.5,
съдът призна подс.В. за невинен в това да е
извършил престъпление по чл. 194, ал.3 вр. ал.1 от НК
и за същото деяние, на осн. чл. 218б от НК, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на
100 /сто/ лв. За извършеното нарушение чл.218б, ал.1 НК предвижда налагане на
наказание "Глоба" от 100 до 300 лева. При определяне на конкретния размер
на наложеното на В. административното
наказание, съдът отчете както стойността на отнетата вещ, така и социалното и
имотно състояние на подсъдимия-пенсионер-инвалид с ампутиран крайник. Горното
мотивира съда да му наложи административно наказания в минимален размер, като
счете, че именно този размер на наказание ще изпълни неговите цели.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият
бе оправдан по възведеното му от РП обвинение, като му бе наложено
административно наказание,
на основание чл. 190, ал.1 НПК
разноските по делото, следва да останат за сметка на държавата с оглед
постановения съдебен акт.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :