Решение по дело №421/2019 на Районен съд - Етрополе

Номер на акта: 260011
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Мая Дойчева Николова
Дело: 20191830100421
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е   Н   И   Е

 

гр.Етрополе, 04.04.2022 год.

 

в  името   на   народа

 

Етрополски районен съд в публично заседание натридесети юли през две хиляди и двадесета  година в състав

                                                                                  Председател: Мая Николова

 

при секретаря: Климентина Чикова, в присъствието на р.прокурор:………………, след като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 00421 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Искът е предявен от „А.З.С.Н.В.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника си ст.юрк.Ирена Станчева, срещу К.Д.В. ***, с правно основание чл.422 от ГПК и цена на иска 2921.33 лева. Твърди че на 27.07.2017г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 от ЗЗД между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и А.з.с.н.в. ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от ДПК № PLUS-14940135, сключен на 05.06.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и К.Д.В., изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. Твърди, че в чл.17 от Договора за заем изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че съгласно договора за цесия от 27.07.2017г. А.з.с.н.в. ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което ищецът има изрично пълномощно от цедента БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД. Твърди, че на 12.09.2018г. до ответника е изпратено уведомление за извършената цесия, което е получено на 02.10.2018г. от Мирослав Маринов – съпруг на ответницата. Твърди, че на ответника е изпратено и уведомление за предсрочната изискуемост на Договора. Твърди, че липсва задължение на Кредитора да уведоми писмено Кредотополучателя, че обявява предсрочна изискуемост на Договора, тъй като към момента на сключване на договора за кредит, кредиторът няма качеството на банкова финансова институция.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответницата в размер на 2655.14 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда; сумата в размер на 266.19 лева – лихва за забава, за периода от 21.06.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Моли ответницата да бъде осъдена да им заплатят направените по делото разноски.

            С оглед връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея с оглед разпоредбата на чл.47 от ГПК, съдът е назначил на ответницата особен представител – адвокат, като с писмо № 4398282020г. САК е определил такъв в лицето на адвокат Г.Ц. ***.

Особения представител на ответницата – адв.Ц. е подал писмен отговор в предвидения в закона едномесечен срок от получаване на преписа от исковата молба и приложенията към тях. Изразява становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че не е спорно обстоятелството, че е сключен договор за паричен кредит № PLUS-14940135, сключен на 05.06.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и К.Д.В.. Твърди, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението не е получено от длъжника, а е върнато с отбелязване, че адресатът е в чужбина. Твърди, че нормата на чл.99 ал.4 от ЗЗД е императивна, която предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало лично до длъжника. Твърди, че законодателят не е предвидил уведомяването на длъжника да става по специален начин или връчено, поради което същото следва да се счита извършено по ненадлежния ред, дори да е получено за пръв път с исковата молба. Не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба на процесуалния си представител ст.юрисконсулт Ирена Станчева поддържа предявените искове, моли да се уважат изцяло, както и да им се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адвокат Г.Ц. в съдебно заседание поддържа изложеното в писмения отговор и моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д.№ 302/2019г. по описа на ЕРС се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 180 от 31.07.2019г., с която е разпоредено ответницата К.В. да заплати на заявителя “А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 2655.14 лева /две хиляди шестстотин петдесет и пет лева и 14 стотинки/ - главница за периода от 20.06.2018г. до 20.05.2020г., по отношение, на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 24.07.2019г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 266.19 лева /двеста шестдесет и шест лева и 19 стотинки/, считано от 21.06.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019г., както и сумата в размер на 58.43 лева /петдесет и осем лева и 43 стотинки/ - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/.

            Препис от заповедта е връчен на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора е указано, че може да предяви установителен иск за вземанията си. Искът е предявен в законоустановения срок от получаване на разпореждането.

            Не се спори между страните, че на 05.06.2017г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14940135 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата К. Маринова.

            От заключението на вещото лице Д.В. по назначената и изслушана ССчЕ, неоспорено от страните и възприето изцяло от съда, се установява, че ответницата е погасила част от главницата по договора, като остава главница в размер на 2655.14 лева, както и лихва за забава върху главницата в размер на 362.19 лева.

            Исковете са допустими, но неоснователни.

            За възникване на претендираните вземания следва да са осъществени следните юридически факти: сключване на договор за кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата К. Маринова и предаване на сумата по него, прехвърляне на вземанията по договора на ищеца по силата на договор за цесия, който да е породил действие за длъжника,, наличието на посочените в исковата молба парични задължения на ответника, произтичащи от договора за кредит, настъпването на техния падеж.

            От представените писмени доказателства се установява факта на сключване на договор за кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата К. Маринова и предаване на сумата по него.

            Установява се, че от подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 от ЗЗД между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и А.з.с.н.в. ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от ДПК № PLUS-14940135, сключен на 05.06.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и К.Д.В., изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви.

            Не се установява обаче длъжника да е бил реално уведомен за станалото прехвърляне. От представеното уведомление се установява, че пратката е върната, тъй като ответника е в чужбина.

Нормата на чл.99 ал.4 от ЗЗД е императивна, която предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало лично до длъжника. Законодателят не е предвидил уведомяването на длъжника да става по специален начин или връчено, поради което същото следва да се счита извършено по ненадлежния ред, дори да е получено за пръв път с исковата молба.

С оглед на горното съдът намира, че цесията не е породила действие за длъжника. По отношение на връчването на това уведомление с исковата молба, следва да се посочи, че действително съдебната практика приема, че такова връчване в хода на процеса поражда действие и редовно уведомява длъжника за цесията. Това обаче, не се отнася за случаите, при които исковата молба и с нея уведомлението за цесия се връчват на особен представител. Причината е, че връчването на особения представител е една законова фикция за връчване на ответника. Законовите фикции и тяхното приложно поле са уредени изрично в закона. Следователно при връчване на особения представител фикцията за връчване на ответника обхваща само исковата молба и приложенията й, както и всички други процесуални изявления на ищеца и съда. Чрез уредената процесуална фикция не могат да се получават изявления с материалноправен ефект, каквото е уведомлението за цесия. Няма такова законово правило, а и обратното би противоречало на института на цесията, който поражда материално правно действие спрямо длъжника, когато му бъде реално съобщено за станалата цесия. Съдът намира, че в настоящия случай липсва реално уведомяване.

По изложените съображения не е изпълнена една от предпоставките за възникване на претендираните вземания от ищеца спрямо ответника, което е самостоятелно основание за отхвърляне на исковете като неоснователни и прави безпредметно обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на вземанията. Исковете ще следва да се отхвърлят, а разноски не следва да се присъждат, тъй като такива може да иска само ответникът, който не е сторил и поискал разноски.

 Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, чрез пълномощника си ст.юрк.Ирена Станчева, против К.Д.В., ЕГН: ********** ***, искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношение между страните, че К.Д.В. дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, следните вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 303/2019г. по описа на ЕтРС, а именно: сумата в размер на 2655.14 /две хиляди шестстотин петдесет и пет лева и 14 стотинки/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019г.; сумата в размер на 266.19 /двеста шестдесет и шест лева и 19 стотинки/ лева – лихва за забава, за периода от 21.06.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.07.2019г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: