ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 165
гр. В* , 15.09.2021 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АН* М. ПЕ*
Членове:В* Й. М*
Г* П. Й*
като разгледа докладваното от Г* П. Й* Въззивно частно гражданско дело №
20211300500305 по описа за 2021 година
Със Заповед № 202064/29.12.2020г .за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр.
дело № 2537/2020г. по описа на ВРС, ВРС е разпоредил длъжникът ЕЛК. Р.
Й. е ЕГН ********** с адрес гр.Д*, 3740, ул.“К** Й*“ № 19 да заплати на „Т*
* Б*” ЕАД с ЕИК ****3 със седалище и адрес на управление гр.С**, 1421,
ул.” Д** Х** „ №*-5*със законни представители Н* Г* С* -Изпълнителен
директор и А* Ч* Д* -Изпълнителен директор, и пълномощник юрисконсулт
Й* Т*, следните суми: 939.10 лева главница, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на вземането на 16.12.2020г. до окончателното му
изплащане, 21.58 лева договорна лихва от 25.02.2020г. до 25.06.2020г., 188.64
лева мораторна лихва за периода 25.02.2020г.-03.12.2020г., както и разноски в
размер на 25.00 лева ДТ и 65.00 лева юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 НЗПП, вр. с чл. 13, т.2 и чл.26 от
НЗПП. В останалата част е отхвърлено искането за юрисконсултско
възнаграждение като неоснователно.
Вземането е удостоверено с Извлечение от счетоводните книги на
заявителя по Договор за потребителски кредит № **********/23.12.2019г.
към 03.12.2020г. и произтича от Договор за потребителски кредит №
**********/23.12.2019 г .
1
Постъпила е частна жалба от ЕЛК. Р. Й., ЕГН ********** от гр.Д*,
ул.“К* Й**“ № * срещу горното разпореждане .В жалбата жалбоподателката
Й. излага ,че на 11.06.2021 г. получила покана за незабавно изпълнение по
образувано и водено против нея ИД № 20218980400466 при ЧСИ Ст* Н*, с
което и бил наложен за запор на банковите сметки.Горното изпълнително
дело било образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
2537/2020г. по описа на ВРС на основание заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК по представени от „Т* Б* Б*“ ЕАД гр.С* извлечение от счетоводни
книги.
Поддържа се ,че видно от приложеното извлечение от счетоводни книги
от Т* Б* Б* ЕАД ,размерът на сумата е 1939,67лв., началната дата на договора
е 23.12.2019г., крайната дата е 25.06.2020г., 6 бр. вноски по договора, общо
платени 1 вноска и оставащи дължими вноски 5 бр.В самото извлечение от
счетоводни книги било описано, че е извлечение от счетоводната система на
кредитора. Не било описано обаче кои вноски не са погасени, както и
разбивка по вноски и падеж, както и след настъпване на падежа колко вноски
не са внесени.
Безусловно извлечението следвало да съдържа и данни за това към
датата на издаването си освен размера на кредита по договора, данни за това
кога е усвоен, данни за това каква част от него е погасена и до кога, коя е
последната внесена погасителна вноска, нейният размер и за кой месец се
отнася, коя или кои следващи погасителни вноски не са платени, размера им
и за кои месеци се отнасят, какъв е размерът на остатъка от задължението и
договорна лихва за забава /ако има уговорена такава/, кога е настъпил
падежът на всяка от вноските, кои месечни вноски и в какъв размер не е
платил в посочените от договора срокове, тоест, сбъднало ли се е условието
за предсрочна изискуемост на кредита.
Тази информация безусловно била необходима, тъй като проверката на
съда се свързвала и с установяване верността на твърдението на заявителя за
настъпила предсрочна изискуемост и ликвидност на целия кредит, което по
същество представлявало проверка за наличието на подлежащо на изпълнение
вземане в полза на банката.В този смисъл представеното извлечение от
счетоводната система на кредитора не представлявало редовен от външна
2
страна счетоводен документ.
Налице било и вземане, което се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител.
Видно било също така, че заповедта е издадена на 29.12.2020г., а на
частния жалбоподател е връчена едва на 11.06.2021г., т.е. шест месеца след
издаването й, и то най-вече за да има за събиране повече лихви.
Описано било, че задължението ми към 03.12.2020г. е 1149,32лв.
Частният жалбоподател твърди ,че до момента не е получавала
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита и че дори след като е
обявена предсрочната изискуемост ,тя продължавала да внася сумите по
кредита.
Сочи ,че през 2020г. без нейното знание и съгласие кредиторът „Т* Б*
Б*“ ЕАД преобразувал договора , като договорът се е движил под друг
номер, видно от издаденото удостоверение, от което било видно, че до дата
06.10.2020г. № на договора е **********, а след тази дата № на договора е
********** ,а след реакция от нейна страна отново договора вървеял под
№ **********.
Твърди ,че има направена вноска по този преобразуван договор, но че не
и било ясно къде е отишла тази сума и погасявала ли е задължението по
договор № ********** или не. При отправените искания до „Т* Б* Б*“АД
същите не отговорили на поставените въпроси.
Твърди ,че в извлечението било описано, че частният жалбоподател
била внесла само една вноска, което не отговаряло на действителното
фактическо положение, тъй като на дата 23.12.2019г. тя била внесла сумата
от 221лв., на същата дата била внесла сумата от 1379.00лв.. на 03.03.2020г.
била внесла 324,75лв., на 06.10.2020г. била внесла още 340лв.
Частният жалбоподател моли на основание чл.419 ал.3 ГПК да бъде
отменено разпореждането, тъй като не били налице предпоставките на чл.
418, ал. 2, изречение първо и вземането се основавало на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
3
Моли да му бъдат присъдени направените разноски.
От насрещната по делото страна „Т* Б* Б*” ЕАД с ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр.С*, 1421, ул.” Д* Х* „ №52-54 е депозиран
отговор на частната жалба, в който се изразяват подробни доводи относно
неоснователността на жалбата.
ВОС в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в
частната жалба и данните по първоинстанционното дело,прие за установено
следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна поради следното :
Съгласно трайно установената съдебна практика ,напр./ определение №
118/ 09.02.2011 г., постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по описа на ВКС, на
ВКС, ТК, I т. о., определение № 183/ 10.03.2011 г., постановено по ч.т.д. №
12/2011 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. и др./представеното от банката
извлечение от счетоводните книги представлява редовен от външна страна
документ, когато е изготвен и подписан от длъжностни лица на банката,
подпечатан е с печат на банката и съдържа данни за договора за кредит - дата
на сключване, размер, кредитополучател, както и данни за усвояването му,
размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и
наказателните лихви.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател относно това ,че
процесното извлечение от счетоводни книги от 03.12.2020 г./л.6 от
гр.д.2537/2020 г. по описа на Видинския районен съд е нередовно от външна
страна ,тъй като последното е притежава всички задължителни реквизити за
индивидуализиране на процесиите вземания и представлява редовен от
външна страна документ, удостоверяващ подлежащи на изпълнение вземания-
извлечението от счетоводните книги е изготвено и разписано от длъжностно
лице на Банката - Ръководител на отдел „Кредитна администрация“, носи
печат на Банката и съдържа информация за дата на сключване на договора -
4
23.12.2019 г. ,датата на края на договора - 25.06.2020 г., размера на договора -
1939.67 лева, общия брой погасителни вноски, от които брой платени и
дължими, както и падеж на същите, за кредитополучателя - ЕЛК. Р. Й., с ЕГН
**********, за размера на просроченото задължение към дата на издаване на
извлечението, по периоди за главница, договорна лихва, обезщетение за
забава и такси. Относно твърдението, че договорът за кредит е обявен за
предсрочно изискуем, въпреки че длъжникът не е получавал уведомление за
предсрочна изискуемост ,съдът констатира ,че задълженията по процесния
договор за кредит не са обявявани за изцяло и предсрочно изискуеми и че
вземането е претендирано като такова по вече изцяло падежиран договор.
В частната жалба са наведени твърдения за преобразуване на
процесния договор и наличието на внесени суми ,които са извън обхвата на
настоящото производство и не следва да бъдат разглеждани по същество.В
отговора на частната жалба са изложени подробни доводи относно наличието
на нов рефинансиращ договор и пр.,които обаче следва да бъдат разгледани
само и единствено в последващо евентуално исково производство.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Видин в настоящия си
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ частната жалба от ЕЛК. Р. Й., ЕГН ********** от гр.Д*, ул.“К*
Й*“ № * срещу разпореждането за незабавно изпълнение по гр. дело №
2537/2020г. по описа на ВРС .
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5