Решение по дело №714/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 3 септември 2019 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20191720200714
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

Номер  414 /03.07.                       Година 2019                                Град   Перник

 

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    IV – ти наказателен състав

На двадесет и пети юни                                                                               Година 2019

 

В публичното заседание в следния състав:

       Председател: Светослава Алексиева

                                                                 Съдебни заседатели:

Секретар: Катя Василева

Прокурор:     

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 00714  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление №18-1158-**** от 27.12.2018 г., изд. от Началник сектор “ПП” при ОД на МВР - Перник, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на С.С.Б. ***, са наложени административни наказания: глоба 700 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС, за това, че на 03.09.2018 г., в 13.53 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода“, движейки се по път I-6 в посока гр. София, като водач на МПС – л.а. “Пежо 206”, с рег. №****, при разрешена максимална скорост на движение 50 км/ч., валидна за населено място, се движила с 107 км/ч., като скоростта е установена и заснета с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d06 – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от С.Б., с която без да оспорва извършването на нарушението, моли за изменение на наказателното постановление, като се отмени наложеното й наказание лишаване от право да управлява МПС, респ. се намали срока на същото, и се намали размера на наложеното наказание глоба.

Тази позиция жалбоподателката поддържа и в хода на съдебното следствие.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила представител.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 03.09.2018 г., около 13.53 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода“, по път I-6 в посока към гр. София се движело МПС - л.а. “Пежо 206“, с рег. №****. В района срещу кметството, км.75 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. Разрешената скорост на движение била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 13.53 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.

 След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил  протокол, рег. № 1158р-6334/21.09.2018г. /приложение  към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.  за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол  на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от  19.05.2015 г./.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия  регистрационен номер на МПС, било установено, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е  измерена скорост на движение от 107 км/ч. .

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – Д. А. А.с постоянен адрес ***.. Предвид стойността на превишението на скоростта и следващите се за нарушението наказания, не била приложена съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а производството продължило по общите правила. 

С писмо, рег. №1158р-6440/27.09.2018г. снимковия материал за установеното нарушение бил изпратен  на сектор „ПП“ при ОД МВР - Кюстендил   за установяване водача на превозното средство и запознаването му с материалите. След установяване на собственика, същият попълнил декларация, в която посочил, че на 03.09.2018г. в 13.00 часа е предоставил превозното си средство  на С.  С.  Б. *** , както и че на същата дата  в  13.53 часа автомобилът е бил в нейно владение.  Към декларацията представил и сключен помежду им на 03.09.2018г. в гр. Кюстендил предварителен договор за покупко-продажба на МПС с предмет л.а. „Пежо206“ с рег. № ***.

Въз основа на получените от сектор ПП – Кюстендил материали, свидетелят Р.М., който на 03.09.2018г. работил с преносимата система за контрол на скоростта, установил жалбоподателката на 13.11.2018г., като пред него тя подписала декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, в която посочила, че на 03.09.2018г. лично е управлявала горепосочения лек автомобил. Въз основа на  декларираните данни и останалите материали по преписката, на същата дата свидетелят образувал административнонаказателно производство със съставяне на АУАН, бл.№529177, като приел, че С.Б. виновно е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като в населено място /гр. Перник, кв. „Бела вода“/, е превишила максимално разрешената скорост от 50 км/ч., движейки се със 107 км/ч.. На жалбоподателката били предявени разпечатка от показанията на техническото средство – снимка №11743D0/0027773 и останалите материали по преписката.

При предявяване на съставения акт Б. го подписала, вписала, че констатациите в съдържанието му са верни и няма възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнила правото си на допълнителни писмени възражения.

На 27.12.2018г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган  приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, ангажирал административнонаказателна отговорност на С.Б. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото средство – снимка  № 11743D0/0027773, протокол за използване на АТСС, рег.№1158р-6334/21.09.2018г., декларации по чл.189, ал.5 и чл.188 от ЗДвП, предварителен договор  за покупко–продажба на МПС от 03.09.2018г.,  удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване  на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, протокол от проверка №55-С-ИСИ/2018г., заповед №8121з-515/14.05.2018г. на МВР..

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна..

При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Възраженията за процесуално-правна незаконосъобразност на наказателното постановление не са наведени и от страна на жалбоподателя.

По същество:

Жалбоподателката е привлечена към административнонаказателна отговорност за това, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявала автомобила си с превишена скорост, тъй като с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, скоростта й на движение е фиксирана на 107 км/ч.. В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а и във фазата на съдебното следствие, С.Б. не е ангажирала доказателства, оборващи или поставящи под съмнение констатацията на контролните органи, напротив, признава фактите, въз основа на които е привлечена към  административнонаказателна отговорност . В декларация по реда на чл.188 ЗДвП същата е декларирала, че на визираните дата и час е управлявала превозното средство, подписала е съставения в нейно присъствие АУАН, изрично вписвайки, че няма възражения, не е упражнила и правото си на писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. От  жалбата и от  изявлението й в съдебното производство е видно, че защитата й е насочена единствено спрямо  индивидуализацията на наложените й административни наказания.

По делото е безспорно доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.

Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за  контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Документът удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата, визирана в акта и наказателното постановление, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.165, ал.2, т.7  от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол  /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на акта и постановлението, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в тях нарушение. Означените място на използване на техническото средство – гр.. Перник,  път I-6, кв. „Бела вода“, км.75, времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1  от ЗДвП..

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка  №11743D0/0027773, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издадено  процесното наказателно постановление.

 На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.

Предвид горното,  съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на акта и наказателното постановление обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ ч. за населено място, предвид  категорията на превозното средство.

Безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект  на извършеното нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП. Същата е посочена от собственика като лицето, на което е предоставил управлението на превозното средство, сама е декларирала това обстоятелство, поради което законосъобразно и обосновано именно отговорността на С.Б. е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. 

Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност  е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място С.Б. е управлявала описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което законосъобразно отговорността й е ангажирана по административнонаказателен ред .

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 57 км/ч., поради което за нарушението е приложима санкцията по т.6 от визираната разпоредба. Последната в приложимата към датата на нарушението редакция  предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост над 50 km/h точно фиксирани по размер наказания – глоба 700 лв. и  три месеца лишаване от право да управлява  МПС, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Вида на предвидените за нарушението наказания е обусловило неприлагане на съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като с електронен фиш може да се налага единствено наказание глоба, не и наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Установените в абсолютен размер наказания изключват възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

В случая превишаването на скоростта е 57 км/ч., но предвид  допустимата техническа грешка от 3 км/ч. при изчисляване скоростта на движение, АНО законосъобразно е приспаднал тази стойност и е приел като наказуемо превишение 54 км/ч. В този аспект наложените наказания са законосъобразно определени. Намаляването им под законоустановените размери или отмяна на едно от тях, за което моли жалбоподателката, е недопустимо.

   Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-1158-**** от 27.12.2018 г., изд. от Началник сектор “ПП” при ОД на МВР - Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на С.С.  Б. с постоянен адрес ***, с  ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба, в размер 700 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.              

                      Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ