5
Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Осман Исмет Осман с ЕГН: ********** и адрес: гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.102, вх.Б, ап.21, ет.5, срещу Решение № 249 от 08.07.2005г. по гр.дело № 121/2005г. по описа на Районен съд – гр.Кърджали. В жалбата се посочва, че решението е неправилно, недопустимо, нищожно, в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и недопустимо. В нарушение на чл.224 от ГПК съдът е разгледал исковата молба, т.к. по мерките за свиждане имало влязло в сила решение и не били налице нови обстоятелства, които да налагат изменението им. От друга страна съдът не бил взел в предвид влезлите в сила присъди на наказателен съд по чл.182 ал.2 от НК, за които ищцата е осъдена за неспазване на режима на свиждане. Местожителството на ищцата било неизвестно, което било също пречка за осъществяването на мерките. Изтъква се, че становището на Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето” при СО – Район “Люлин” 3 било повърхностно, службата била незаинтересована от изхода на делото, т.к. не присъствала на заседанията. С изменение на мерките били погазени гражданските, човешки, бащински и конституционни права на жалбоподателя, т.к. му било отнето правото да взема сина си за един месец през лятото, намалени били и часовете за свиждане. Намира за неправилно възлагането на разноските върху него. Посочва също, че изтъкнатите от ищцата нови обстоятелства са били съществували към момента на постановяване на решението за развод и за определяне на мерки за свиждане. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, или да се прекрати настоящото исково производство. Жалбоподателят се явява в съдебно заседание, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Ответникът Шенгюл Ибрахим Ахмед не взема становище по въззивната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето” – район Люлин – гр.София, участваща на основание чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето, са изпратили писмо, в което се посочва, че майката и детето не могат да бъдат открити на посочения адрес, с оглед на което не могат да вземат становище по делото. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от въззивника констатира: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е основателна. С Решение № 249 от 08.07.2005г. по гр.дело № 121/2005г. по описа на Районен съд – гр.Кърджали, първоинстанционният съд е изменил постановените с Решение № 39/31.03.2000г. по гражданско дело № 651/1999г. описа на Районен съд – гр.Кърджали, мерки относно режима на лични отношения на бащата Осман Исмет Осман с детето Исмет Осман Исмет, като е определило нови – бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 до 14.00 часа в присъствието на майката и социален работник от Дирекция „Социално подпомагане” – отдел „Закрила на детето” по местоживеенето на детето, като вземането и връщането става по постоянния адрес на майката, като е осъдило Осман Исмет Осман да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 110 лева. С Решение № 39/31.03.2000г. по гражданско дело № 651/1999г. описа на Районен съд – гр.Кърджали е прекратен бракът между Осман Исмет Осман и Шенгюл Ибрахим Ахмед по вина на двамата, като упражняването на родителските права на роденото по време на брака дете - Исмет Осман Исмет е предоставено на майката – ищец в настоящото производство, определен е режим на свиждане на бащата с детето всяка първа и трета неделя на месеца от 08.00 до 18.00 часа и един месец през годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата е осъден да плаща издръжка в размер на 25 лева. Решението е влязло в сила на 07.08.2000г. От представените по делото писмени доказателства е видно, че при едно от свижданията жалбоподателят е задържал детето - по делото има приложени 8 протокола за изземване на дете от съдия - изпълнителя за периода от 15.02.2000г. до 18.05.2000г., като е отказвал да го върне на майката. В последствие след развода, до настоящия момент, майката е отказвала свиждане между бащата и детето, като има приложени копия от три присъди срещу нея № 19/ 25.02.04г, № 56/ 29.06.04г., № 85/ 26.11.04г. всички по описа на Районен съд – гр.Кърджали по чл.182 ал.2 от НК, както и протоколи за изземване на дете и постановления на съдия – изпълнителя за наложени глоби за неизпълнение на решение на съда за лични отношения на родител и дете. По делото пред първа инстанция са постъпили и две становища на Диркция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето” – район Люлин – гр.София, в които е посочено, че в интерес на детето е да има лични контакти с бащата, като се предвижда адаптационен период, през който срещите да се осъществяват в присъствието на майката. От представената по делото служебна бележка от 09.06.2004г. е видно, че детето посещава Обединено детско завдение № 31 „ Люлин”, гр.София, район Люлин, в предучилищна подготвителна група 4а от 15.09.2003г. до 30.06.2004г. При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Решението на първоинстанционния съд е неправилно. С Решението за развод е допуснато прекратяване на брака по вина и на двамата съпрузи, като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, като бащата е имал възможност да вижда и взема детето всяка първа и трета неделя на месеца от 08.00 до 18.00 часа, както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Влошените отношения между бившите съпрузи са рефлектирали и в отношенията между бащата и детето. Първоначалното неправомерно задържане на детето от страна на бащата са се отразили отрицателно на майката, която е отказвала спазване на режима на свиждане установен с решение на съда и се е преместила да живее в София. По делото има безспорни данни, че бащата по време на задържане на детето в периода 15.02.2000г. – 18.05.2000г. е възпрепятствал контактите между майката и детето. Безспорни данни има, че майката след развода е възпрепятсвала контактите между баща и син. Отчуждението на детето от другия родител чрез възпрепятстване контактите му с него е релевантно за съпоставяне на възпитателските качества на родителите и преценяването им за духовното развитие и социално развитие на детето. Грижите за детето включват и неговото възпитание в уважение и привързаност към родителите. Именно поведението и на двамата родители е довело до настоящото положение. Безспорно е, че през тези години детето се е отчуждило от бащата. С оглед запазване на интереса му, обаче, не е било необходимо налагането на нови мерки за свиждане, а първоначална адаптация в присъствието на майката, за да може детето постепенно да свиква с присъствието на баща си. Безспорно в интерес на детето е да има лични контакти с баща си, каквото е и становището на Дирекция „Социално подпомагане”. В тази насока правилен е доводът на бащата за неправомерно намаляване времето за свиждане между детето и бащата. Не са налице факти удостоверяващи отрицателно влияние на бащата към детето, или поведение, което да представлява опасност за личността на детето, за да се намали времето на свиждане, определено при прекратяване на брака. Действително бащата неправомерно е задържал детето за 4 месеца през 2000 г., но това обстоятество не е ново, а е съществувало към момента на постановяване на въззивното решение по допускане на развода между родителите. Несъдържателно е и твърдението на майката в исковата молба за незаинтересиованост на бащата да вижда детето - по делото няма данни бащата да не е заплащал дължимата издръжка, като пред първа инстнция са представени копия от разписки за запис с получател Шенгюл Ахмед, за сумата от 25 лева, от което следва,че бащата е плащал дължимата издръжка, като по делото са представени и протоколи и постановления на съдия – изпълнител доказващи, че бащата е правил опити да се види със сина си. За момента, обаче, с оглед неукрепналата психика на детето, следва да се предвиди период на адаптация, каквото е и становището на Дирекция ”Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето”, като съдът намира, че период от два месеца ще бъде достатъчен на детето да свикне отново с баща си. С оглед на факта, че детето вече посещава предучилищна възраст, следва месецът, през който детето може да бъде взето от бащата, да е през лятото. Настоящата инстанция не намира за необходимо на този етап срещите да стават и в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „ Закрила на детето”. Влошените отношения не са между родител и дете, а между двамата родители. В чл.21 ал.1 от Закона за закрила на детето са посочени функциите на дирекция „ социално подпомагане”, като в т.4 от същия текст е посочено, че дирекцията дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на детето, като при необходимост родителите могат да се обърнат към дирекцията. При тези разсъждения, настоящата инстанция намира, че следва да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд, като следва да се оставят определените с решението за допускане на развода мерки, като с оглед, че ищцата се е преместила в друго населено място, следва денят определен за свиждане да бъде променен от всяка първа и трета неделя на месеца във всяка първа и трета събота на месеца от 8.00 до 18.00 часа, като през първите два месеца след влизане на решемието в сила, като адаптационен период, срещите да стават в присъствието на майката, както и един месец през лятото, с оглед на факта че детето е в предучилищна възраст, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето да става в дома на майката. Доводите на жалбоподателя, че е налице хипотезата на чл.224 от ГПК не се споделят от настоящата инстанция. Безспорно има влязло в сила решение, което е определило мерки за свиждане, но разпоредбата на чл.106 ал.5 от СК позволява при изменение на обстоятелствата да се иска изменение на постановените мерки, какъвто е и настоящия случай. Не се споделя и доводът на жалбоподателя, че не са налице нови обстоятелства, т.к. същите са съществували към момента на постановяване на развода. Новите обстоятелства се изразяват във факта на отчуждение на бащата и детето, липсата на контакт между двамата, около 6 години, е достатъчно основание за изменение на мерките за свиждане, за нуждата от адаптационен период. Относно наведените от жалбоподателя доводи, че ищцата е с неизвестен адрес и това ще попречи на изпълнение на режима на свиждане, настоящата инстанция следва да изтъкне, че е налице законодателно уреждане на адресната рагистрация на българските граждани в Закона за гражданска регистрация, където е посочено, че „Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес”. Законите адължително се спазват от всички граждани на Република България, като при неспазване същите подлежат на санкции, за което има налице органи, които следят за спазването им. При тези разсъждения следва да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд, включително и в частта относно разноските.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 249 от 08.07.2005г. по гр.дело № 121/2005г. по описа на Районен съд – гр.Кърджали, вместо което постановява ИЗМЕНЯ постановените с Решение № 39/31.03.2000г. по гражданско дело № 651/1999г.по описа на Районен съд – гр.КърджÓли мерки относно режима на лични отношения на бащата Осман Исмет Осман с ЕГН: ********** и адрес: гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.102, вх.Б, ап.21, ет.5 с детето Исмет Осман Исмет с ЕГН: **********, като ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения на бащата Осман Исмет Осман с детето Исмет Осман Исмет всяка първа и трета събота на месеца от 08.00 до 18.00 часа, като през първите два месеца след влизане на решението в сила, като адаптационен период, срещите да са в присъствието на майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето да става в дома на майката.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: Членове : 1.
2. |