Р Е Ш Е Н И Е
№
305
гр.
Враца, 01.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, трети състав,
в публично заседание на 07.07.2022 г. /седми юли две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 204 по описа на
Административен съд - Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
Образувано е по искова молба,
предявена от Я.Я.Д. ***, чрез *М.Ш., против Изпълнителна агенция по околна
среда към Министерство на околната среда и водите – София, с цена на иска 11898
лева, представляващи обезщетение за времето, през което е останал без работа,
поради незаконно прекратяване на служебното му правоотношение, за период от
шест месеца, считано от 15.02.2021 г. до 15.08.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска. Първоначално предявения иск е изменен в
по-висок размер, в първото по делото заседание и съдът с протоколно определение
на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е допуснал изменение на
исковата претенция с увеличаване на същата от сумата 11 898,00 лева на 13 243,00
лева. Увеличението от 1345 лева ищецът определя съобразно дадените допълнителни
суми в рамките на 2021 г. - 2022 г., преизчислено към м. май 2022 г., ***
полагащи се за съответната длъжност, която той би следвало да изпълнява в този
период.
В с.з. ищецът чрез пълномощника си *. Ш.
поддържа предявения иск в пълния претендиран размер. Изтъква, че заповедта, с
която е прекратено служебното правоотношение, е отменена с влязло в сила
решение на АдмС – Враца по адм. дело № 185/2021 г., а в периода от прекратяването,
до възстановяването на работа, не е заемал друго служебно или трудово
правоотношение. Претендира разноски съобразно представен по делото списък.
Ответникът – Изпълнителна агенция по
околна среда, към Министерство на околната среда и водите – София, чрез
пълномощниците си ** С. Г. и ** Е. П., в писмен отговор, писмено становище и в
с.з. оспорва исковата претенция по основание и размер и моли да бъде оставена
без уважение. В писмена молба-становище развива доводи, че сумите за
представително ** ** не се включват в размера на обезщетението при отмяна на
уволнението като незаконосъобразно, тъй като същите се предоставят при
ефективно изпълнение на длъжността. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското такова.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От представените по делото доказателства,
налични и в приобщеното адм. дело № 185/2021 г. на Административен съд - Враца
се установява, че със Заповед № ЧР 78/10.02.2021 г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/, на основание чл.
107, ал. 2 от ЗДСл, вр. с чл. 5, ал. 2, т. 16 и т. 17 от Устройствен
правилник на ИАОС, считано от 15.02.2021 г. е прекратено служебното
правоотношение на ищеца в настоящото производство Я.Д., който към този момент е
заемал длъжността *******************************. След оспорването на
заповедта по съдебен ред, същата е отменена с Решение № 321/14.10.2021
г. по адм. дело № 185/2021 г. на АдмС - Враца, оставено в сила с Решение № 3222/05.04.2022
г. по адм. дело № 278/2022 г. на ВАС, Пето отделение.
В рамките на настоящото производство,
във връзка с указаното разпределение на доказателствената тежест, от ищеца са
представени: справка от НАП за осигурителния му доход в периода от 01.01.2021
г. до 31.12.2021 г., както и копие от служебната книжка и копие от трудова
книжка, от които се установява, че за претендирания период от 15.02.2021 г. до
15.08.2021 г. не е полагал труд по служебно или трудово правоотношение и
съответно не е получавал възнаграждение. Представен е и фиш за получено през м.
октомври 2020 г. възнаграждение, от който е видно, че основната заплата на Д. е
в размер на 1983,00 лева.
Във връзка с твърденията на ищеца, че
следва да бъде обезщетен допълнително и със суми за представително ** в рамките
на 2021 г.- 2022 г., преизчислено към м. май на 2022 г., съответно 650,00 лева
за * и 300,00 лева за * за съответната длъжност, ответникът представя Заповед №
46/10.02.2021 г. относно предоставени средства за корекция ** и Заповед №
50/12.02.2021 г., касаеща стойността на полагащото се представително * заедно с
Приложение №1, като неразделна част от нея.
Представени са и Заявление вх. №
3513/18.04.2022 г. за възстановяване на служебните правоотношения на ищеца с
ИАОС и Заповед № 167/18.04.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАОС за
възстановяване на Д. на предишната длъжност „Началник на отдел“, отдел „Мониторинг
на отпадъците“ в Дирекция „Мониторинг и оценка на околната среда“, считано от
18.04.2022 г., с основна месечна заплата в размер на 1983,00 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С предявената искова молба се
претендират вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт – Заповед
№ ЧР 78/10.02.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
околна среда, ведно със законната лихва върху твърдените вреди до окончателното
им заплащане. Съгласно
чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, е
необходимо същият да е
предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. В
разглеждания случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Я.Д.
е отменена от съда с влязло в сила съдебно решение, с оглед на което, следва да
се приеме, че е изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК. Предявеният иск е
допустим, като подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация–
адресат на отменения административен акт и отговаря на формалните изисквания за
редовност от външна страна. Искът е насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК, доколкото цитираната разпоредба сочи като
надлежен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
административен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, а в случая исковата претенция е насочена
срещу Изпълнителна агенция по околна среда - юридическо лице, съгласно чл. 13,
ал. 2 от Закона за опазване на околната среда и чл. 2, ал. 2 от Устройствен
Правилник на ИАОСД, в чиято структура е
включен административният орган, издал незаконосъобразния административен акт.
Разгледана по същество, исковата
претенция се явява частично основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 39 от
ЗДСл, държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона
случаи.Според чл.
121, ал. 3 от ЗДСл, държавния служител има право да иска обезщетение за
времето, през което не е бил на служба поради прекратяването на служебното
правоотношение.
Предявеният в настоящото производство
иск е с посочено правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., съгласно който,
когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от
органа по назначаване или от съда, държавният служител има право на обезщетение
в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на
уволнението за незаконно или за неявяването му да заеме службата за цялото
време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато
е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
Цитираните законови текстове обуславят
извода, че фактическият състав на обезщетението включва кумулативно наличие на
два елемента: 1. Отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение
между страните от органа по назначаването или съда и 2. Период от време, през
което ищецът не е заемал държавна служба, респ. е заемал по-ниско платена
такава или е работил по трудово правоотношение с по-ниско възнаграждение.
Първият елемент е налице, тъй като заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е отменена с влязло в
сила съдебно решение по цитираното по-горе дело №185/2021 г., като отмяната е
настъпила на 05.04.2022 г., съгласно направените по-горе изводи.
Заявената искова претенция е за
периода от 15.02.2021 г. до 15.08.2021 г., която е правилно формулирана,
съгласно изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и трайната практика на ВАС, (Решение № 11221/24.08.2020 г. по адм. д. № 13111/2019
г.; Решение № 10973/11.08.2020 г. по адм. д. № 11026/2019 г.; Решение №
2378/13.02.2020 г. по адм. д. № 5683/2019 г. и др.).
Предвид горното, съдът следва да
приложи една от двете законови възможности, като в случай, че служителят не е
бил назначен на друга работа или на друга държавна служба, да приеме, че на
същия се дължи обезщетение, в размер на основната му заплата, определена към
момента на признаване на уволнението за незаконно за максимален срок от шест
месеца. Ако е налице втората хипотеза, служителят има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
В настоящият случай от представените по
делото доказателства, се установява, че за периода от 15.02.2021 г.. до 15.08.2021
г. ищецът не е бил назначен на друга работа или друга държавна служба и не е
получавал възнаграждение за този период. В този смисъл съдът приема, че
ответникът му дължи обезщетение в размер на основната заплата, определена към
момента на признаване на уволнението за незаконно за максимален срок от шест
месеца. Момента
на признаване на уволнението за незаконно е датата на влизане в сила на
решението на АдмС - Враца, с което е отменена заповедта на Изпълнителния
директор на ИАОС за прекратяване на служебното правоотношение на Я.Д.. В случая
това е 05.04.2022 г., когато е постановено решението на ВАС, с което е оставено
в сила решението на АдмС – Враца.
От доказателствата по делото и от изявленията
на страните се установява, че към момента на признаване на уволнението за
незаконно, основната заплата за длъжността, която ищецът е заемал в ИАОС е в
размер на 1983,00 лева.
По тези мотиви съдът
приема, че ищеца има право на обезщетение изчислено на база основно месечно възнаграждение
от 1 983, 00 лв., което за 6 месеца възлиза общо на 11898 лв. и именно в такъв
размер е първоначалния предявен иск. До този размер искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен, а за горницата до пълния претендиран размер
от 13 243,00 лв., след изменението на иска, следва да бъде отхвърлен, по
следните съображения:
Увеличението в размер на 1345,00 лева
ищецът определя, като обезщетение за вреди, произтичащи от неполучени суми за
представително облекло и очила за работа с видеодисплеи, които се полагат за
длъжността, която ищецът би следвало да изпълнява в процесния период.
Уреждането на
отношенията във връзка с представителното **, на което държавният служител има
право съобразно чл. 40, ал. 1 от ЗДСл и чл. 27, ал. 1 и ал. 3 и чл. 28, ал. 1,
т. 2 от Наредбата за служебното
положение на държавните служители налага извод за зависимост между ползването
на представителното работно облекло, съответно предоставянето на средства за
него и осъществяване от държавния служител на служебните му задължения.
Представителното **е свързано с изпълнението на функциите на длъжността и
същото се предоставя при ефективно заемане на длъжността, т.е. тази придобивка
е свързана с представителността на държавната служба и не се дължи при липса на
нейното реално изпълнение. По тази причина сумите за него не се включват в
размера на обезщетението при отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Ето
защо, за периода, през който ищецът не е заемал държавна служба, независимо, че
причина за това е незаконно уволнение,
не му се дължи представително работно облекло, като сумата е била законосъобразно
преизчислена от работодателя само за времето, в което е изпълнявал длъжността в
размер на 30,20 лв., видно от Приложение № 1 към Заповед № 50/12.02.2021 г., а
в останалата част е удържана. В този смисъл е и установената практика на ВАС.
По аналогични съображения ищеца не
следва да бъде обезщетяван със сума за * и възраженията на ответника в това
отношение са основателни.
Минималните
изисквания за осигуряване на здравословни
и безопасни условия
на труд при **,
са определени в Наредба №7/15.08.2005 г. на министъра на труда и
социалната политика и министъра на здравеопазването. В цитирания подзаконов
нормативен акт е установено задължение за работодателя, да извършва оценка на
риска на работните места с* - чл. 3, ал.
1; да организира трудовата дейност на
лицата, работещи с *, по начин,
осигуряващ периодични прекъсвания на работата с *
– чл. 8; да осигурява преглед ** и оценка състоянието ** на лицата,
работещи с *, от специалист по ** – чл. 9, ал. 1. Цитираните разпоредби налагат
недвусмислен извод, че тези задължения за работодателя касаят единствено и само
ефективно изпълнение на служебни задължения за длъжности, свързани с работа с *.
Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата,
съгласно която, работодателят осигурява за своя сметка средства за корекция на *на
работещия за работата му с *, ако са предписани от
специалиста по ** при прегледи, осъществени един път на три години за лицата,
ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години, както и при
оплаквания от смущения на * които могат
да се дължат на работа с видеодисплеи. В периода от прекратяването на
служебното правоотношение със служителя – 15.02.2021 г. до възстановяването му на
предишната длъжност – 18.04.2022 г., същият не е изпълнявал служебни задължения
свързани с работа с *. Т.е. средствата за ** не са част от възнаграждението на
служителя за заеманата от него длъжност, за да бъдат включени в обезщетението при
отмяна на уволнението, а се предоставят при реализирането на определени
нормативно установени предпоставки, които в случая не са налице.
По изложените
съображения исковата претенция на Я.Д. е основателна и доказана за сумата от
11 898 лева, представляваща обезщетение за 6 месеца, изчислено на база
основна заплата от 1983,00 лева и в този размер ответникът следва да бъде
осъден да го заплати.
Основателността на главния иск
обуславя основателност и на акцесорната претенция на ищеца за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 11 898, но не както е претендирана от
датата на подаване на исковата молба. В случая исковата претенция е предявена
едновременно с жалбата по оспорването на административния акт – 25.02.2021 г.,
а не след неговата отмяна, което е десет месеца по-късно.
По отношение на момента, от който
следва да се присъдят претендираните лихви, следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК. В т. 4 от него е постановено, че обезщетение за вреди от незаконни
административни актове може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда
като унищожаеми. Вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента
на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен
акт. От този момент започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна
лихва. В случая мораторната лихва се дължи от датата на влизане в сила на
решението на АдмС - Враца, с което е отменена заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение на Я.Д., а именно 05.04.2022 г.
При този изход на спора и предвид
факта, че ищецът своевременно е поискал присъждане на направените разноски, на
същия следва да се присъдят такива. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр.с чл.
144 от АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. В случая се претендират разноски на обща
стойност 1100,00 лева, съгласно приложен списък на разноските (л.75) и договор за правна защита и
съдействие (л.76). Неоснователно се явява направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответната страна,
понеже същото е близко до минималния размер предвиден съобразно материалния
интерес по делото в чл. 8 ал.1 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като делото протече в две съдебни
заседания, в които процесуалния представител участва. С оглед на изложеното, в
тежест на ответната страна следва да бъдат възложени сторените деловодни
разноски от ищеца, съобразно уважената част от иска, който от претендиран
размер 13 243,00 лв. е уважен в размер на 11 898,00 лева, поради
което дължимите разноски са в размер на 988лв.
В тежест на ищеца следва да бъдат
възложени сторените и поискани деловодни разноски от ответника на осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съобразно отхвърлената част от иска в размер на
51 лв.
Водим от горното и на основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл Административен съд
- Враца
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
по околна среда към Министерство на околната среда и водите – София, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Я.Д. ***, обезщетение за
времето, през което е останал без работа, поради незаконно прекратяване на
служебното му правоотношение в
размер на 11 898,00/единадесет хиляди осемстотин деветдесет и осем/ лева,
ведно със законната лихва, считано от 05.04.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение в
останалата част до пълния претендиран размер от 13 243,00 лева.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
по околна среда към Министерство на околната среда и водите – София, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Я.Д. *** разноски по
делото в размер на 988 /деветстотин осемдесет и осем/ лева.
ОСЪЖДА
Я.Я.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция по
околна среда към Министерство на околната среда и водите – София деловодни
разноски в размер на 51 /петдесет и един/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ:
|
|
|
|
|