Р Е Ш Е Н И Е
№………….../19.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА.
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия
Маринов
т.д.№
1697 по описа на ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
30093/14.10.2019г., подадена от „Застрахователна компания Уника“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. "Тодор
Александров" № 18, чрез юриск. В.М., против Решение от 13.06.2019 г. по
гр. дело № 18895/2018 по описа на Районен съд - Варна, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на Л.П.Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 19562,77
лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпените имуществени вреди на
л.а „Мерцедес Бенц Е 350 4 МАТИК” с рег.№ ********, настъпили вследствие на
реализирано на 15.11.2018г. около 14:15 ч. ПТП в гр. Варна, ул. „Девня“ в
района на сервиз „Сателит“, причинено по вина на водача на т.а „Мерцедес
Спринтер” с рег. № СС 6560 РВ, като увредената вещ е застрахована по сключен
между страните договор за застраховка „Каско на МПС”, клауза А- пълно каско,
полица № 18053110603/01.11.2018г., вкл. следните увреждания- преден алуминиев
капак, облицовка предна броня, предна решетка комплект, преден ляв калник, ляв
фар ксенон, десен фар ксенон, ляв дифузьор радиатор, десен дифузьор радиатор,
алуминиева греда над радиатор, вертикална греда пред радиатор, радиатор воден с
разрушени легла за горна лява опора, радиатор климатик, радиатор масло
скоростна кутия, преден дистроник, алуминиева греда между роговете, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 13.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405,
ал.1 КЗ, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 2182.51 лева.
Въззивникът излага твърдения, че
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, тъй като определеното
от него застрахователно обезщетение в размер на 7287.43 лева в достатъчна степен би обезщетило
насрещната страна за претърпените имуществени вреди. Посочената сума била
калкулирана с оглед цените за подмяна на увредените детайли, за труда за монтаж
и демонтаж на същите, за труда за ремонт на детайли и за материалите за
боядисване на подменените и ремонтирани части, базирайки се на реалните пазарни
стойности. Не бил налице отказ за заплащане на обезщетението, а същото не било
изплатено поради отказ на Людмил Ангелов да представи фактура в оригинал ведно
с платежен документ. Ищецът не се възползвал от възможността да ползва доверен
сервиз, от предоставения от застрахователната компания списък, а завишеният
размер на претенцията му спрямо предложеното обезщетение се основавал на две
оферти, едната от оторизиран сервиз на фирмата, производител в размер на 22
886,05 лева, а в другата в независим
сервиз на стойност 21 935.65 лева. В
хода на първоинстанционното производство не били представени доказателства
относно обема на причинените имуществени вреди на автомобила, както и такива за
извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на същите, а изготвеното
заключение на експертизата също не отговаряло на поставените въпроси. При
определяне размера на обезщетение са взети предвид единствено цени за
оригинални части, като не било уважено направеното в съдебно заседание искане
за допълване на експертизата с отговори на допълнително зададени въпроси. При
преформулиране от страна на съда на въпросите, зададени към вещото лице съдът е
изключил въпрос №3 от исковата молба, който касае обстоятелството дали е налице
тотална щета по отношение на процесния автомобил., като от мотивите на съдебния
акт не ставало дали се установява такава или не. Освен това, не бил допуснат
допълнително поставения въпрос за установяване височините на двата автомобила,
участвали в ПТП за да се установи дали получените щети отговарят на механизма
на настъпване на произшествието. По посочените съображения претендира
провеждане на повторна съдебно- автотехническа експертиза. Отправя искане за
отмяна на обжалвания съдебен акт с отхвърляне на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от насрещната страна Л.П.Р.,
чрез адв. С.Й., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и по
съображения за правилност и обоснованост
на съдебното решение се претендира неговото потвърждаване. Въззиваемият
възразява срещу становището на застрахователя, че определеното по методика на
последния обезщетение в размер на 7287. 43
лева е достатъчно за репариране на претърпените вреди, като противоречащо
на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ. Стойността на необходимите нови части,
материали и труд за възстановяване възлизали на 20 820. 65 лева, съгласно заключението на САТЕ, която е
определила средни пазарни цени при направени справки за цени на алтернативни
части и е включила съответните стойности при калкулацията на размера на
вредата. Моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на съдебно-деловодни
разноски във въззивното производство.
С подаден писмен отговор третото
лице–помагач на страната на ответника „ОЗК Застраховане“ АД изразява становище
за основателност на въззивната жалба по съображения за недоказаност на исковата
претенция в предявения размер. Излага твърдения за наличие на тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 1 от КЗ и липса на представено пълномощно за
дерегистрация на автомобила. В условията на евентуалност претендира редуциране
на застрахователното обезщетение до сумата от 16 054. 53 лева, като в проведеното открито съдебно
заседание по делото се присъединява към депозираната въззивна жалба и отправя
искане за отмяна на първоинстанционното решение или намаляване на
обезщетението. Претендира присъждане на разноски.
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството е образувано по
предявен от Л.П.Р., ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗК „Уника” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор
Александров” № 18 иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане
ответника да му заплати сумата от 19562,77 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л.а «Мерцедес Бенц Е 350 4 МАТИК» с рег. № ********,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 15.11.2018г. около 14,15ч. в гр.
Варна, ул. „Девня“ в района на сервиз „Сателит“, причинено по вина на водача на
т.а «Мерцедес Спринтер » с рег. № СС 6560 РВ, като увредената вещ е застрахована
по сключен между страните договор за застраховка «Каско на МПС», клауза А-
пълно каско, полица № 18053110603/01.11.2018г., вкл. следните увреждания-
преден алуминиев капак, облицовка предна броня, предна решетка комплект, преден
ляв калник, ляв фар ксенон, десен фар ксенон, ляв дифузор радиатор, десен
дифузор радиатор, алуминиева греда над радиатор, вертикална греда пред
радиатор, радиатор воден с разрушени легла за горна лява опора, радиатор
климатик, радиатор масло скоростна кутия, преден дистроник, алуминиева греда
между роговете,след приспадане на сумата от 1257,88 лева представляваща сбор от три дължими
вноски по застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 13.12.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че е собственик на л.а «Мерцедес Бенц Е 350 4 МАТИК» с рег. № ********.
На 02.11.2018г. сключил с ответника договор за имуществена застраховка «Каско
на МПС», клауза А- пълно каско, полица № 18053110603/01.11.2018г., със срок на
действие на застрахователното покритие 02.11.2018г.- 01.11.2019г. Дължимата
застрахователна премия от 1677,18 лева била разсрочена на четири вноски, като
първата в размер на 419,30 лева била платена при сключване на договора.
Уговорената застрахователна стойност на автомобила била 29000 лева. На
15.11.2018г. около 14.15 часа при движение по ул. Девня в гр. Варна до хотел
Адамо изкачвал да влезе в сервиз Сателит, когато автомобилът му бил ударен от
водача на т.а «Мерцедес Спринтер » с рег. № СС 6560 РВ Петър Трайков.
Последният в нарушение на ЗДвП при движение на заден ход, не се уверил, че
пътят е свободен и причинил ПТП. Произшествието било посетено от служители на
сектор Пътна полиция и бил съставен протокол за ПТП № 1722356. Уведомил
застрахователя за събитието, който образувал щета № 18110530098/16.11.2018г.
Негов представител извършил оглед и изготвил опис заключение за вреди на МПС
установени, както следва: преден алуминиев капак- за подмяна и боя, облицовка
предна броня- за подмяна и боя, предна решетка комплект- за подмяна, преден ляв
калник- първа степен и боя, ляв фар ксенон- за подмяна, десен фар ксенон- за
подмяна, ляв дифузьор радиатор- за подмяна, десен дифузьор радиатор- за
подмяна, алуминиева греда над радиатор- за подмяна и боя, вертикална греда пред
радиатор- за подмяна и боя, радиатор воден с разрушени легла за горна лява
опора- за подмяна, радиатор климатик- за подмяна, радиатор масло скоростна
кутия- за подмяна, преден дистроник- за подмяна, алуминиева греда между
роговете- за подмяна. На 03.12.2018г. получил от застрахователя по емайл
одобрение за плащане на застрахователно обезщетение в размер на 7287,43 лева. В
допълнение му била поискана оригинална фактура за извършен ремонт на тази стойност.
Твърди, че за възстановяване на автомобила реално нужната стойност е 20хил.
лева, а изискването за първоначално извършване на ремонта за собствена сметка
сочи да противоречи на закона. Ето защо, понастоящем претендира застрахователно
обезщетение в размер на сумата действително необходима за възстановяване
автомобила в състоянието от преди, която заявява след приспадане на дължимите
три премийни вноски от общо 1257,88 лева, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Не
оспорва, че страните са обвързани от твърдяното застрахователно правоотношение.
Потвърждава, че е бил уведомен от ищеца за настъпило застрахователно събитие,
по което е образувал щета № 18110530098/16.11.2018г. и е извършил опис на
установените увреждания. Посочва, че така определеното обезщетение е извършено
на база средни пазарни цени за части, материали и труд, и съгласно методиката
на застрахователя, определени към деня на застрахователното събитие. По повод
определяне на застрахователното обезщетение се позовава на т.12.14.2 от ОУ към
договора, съгласно която за МПС над 3 години до 10 години, дължимото
обезщетение се изплаща по някой от следните начини- по фактура от доверен
сервиз, посочен от застрахователя; по фактура от избран от застрахования сервиз
само след предварително писмено съгласие на застрахователя или по експертна
оценка по методиката на застрахователя. В тази връзка твърди, че ищецът не се е
възползвал от възможността да ползва доверен сервиз. Определеното от него
застрахователно обезщетение е по реални пазарни стойности, като от него на
основание т.12.15.1 следва да се приспадне уговореното в полицата самоучастие
от 5%, но не по- малко от 100 лева от одобреното обезщетение при всяка щета,
както и дължимите до края на договора застрахователни премии. Оспорва търсеното
от ищеца обезщетение, като завишено по размер и несъответно на реално
претърпените вреди. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане
на разноски.
Третото лице-помагач на страната на
ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е изразило писмено становище, с което исковата претенция се оспорва като
неоснователна по твърдения, че ответникът правилно е определил размера на
дължимото застрахователно обезщетение, не е отказал неговото изплащане, поради
което и ищецът е нямал основание да заявява исковата си претенция в този
размер. Оспорва иска по размер като сочи да е завишен, както и твърди да е
налице тотална щета. Споделя доводите на ответника за приложимост на клаузата
за самоучастие. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди то е
настъпило по изключителна вина на водача на т.а. „Мерцедес спринтер“. В
евентуалност, твърди да е налице съпричиняване от страна на водача управлявал
автомобила собственост на ищеца, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Предявения иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 405 от КЗ, който поставя в тежест на ищеца да
докаже в условията на главно и пълно доказване съществуването валидно
застрахователно правоотношение, в срока
на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в
резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените имуществени
вреди, както и техния конкретен размер.
Не е спорно между страните, а и се
установява от представената по делото застрахователна полица №
18053110603/01.11.2018г, че ищецът и ответникът са валидно обвързани по
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка на л.а
«Мерцедес Бенц Е 350 4 МАТИК» с рег. № ******** «Каско на МПС», клауза А-
„пълно каско“.
Не се оспорва още настъпването на
застрахователното събитие, а и същото се
установява както от приложения протокол от ПТП, така и от останалите
доказателства по делото – разпит на свидетеля Петър Стайков. Индиция за
признаването от страна на застрахователя на факта на осъществяване на
застрахования риск представлява факта, че по образуваната преписка по щета №
18110530098/16.11.2018г., е констатирал уврежданията на вещта, поради което на
26.11.2018г. е предложил на застрахования обезщетение в размер на 7287,43 лева.
Настъпването на ПТП се потвърждава още
от представения по делото протокол № 1722356 от 15.11.2018г., видно от който на
посочената дата в гр. Варна, в района на сервиз Сателит, посока ул. Девня до
хотел Адамо, се е осъществило ПТП с участие на л.а «Мерцедес Бенц Е 350 4
МАТИК» с рег. № ******** и т.а «Мерцедес Спринтер » с рег. № СС 6560 РВ. Редът
и формата на издаването на протокол за ПТП са уредени в Наредба
Із—41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ.
Съгласно утвърдения с приложение 2 към чл. 4 от Наредбата образец на протокол
за ПТП при наличие на материални щети длъжностното лице удостоверява както
извършени от него/пред него действия-установената по представените от
участниците документи индивидуализация на лицата и автомобилите;
индивидуализацията на представената пред длъжностното лице застрахователна
полица; данните за извършените проби за наркотични вещества и алкохол, видими
щети по автомобилите, така и обстоятелства, които не попадат в хипотезата на
чл. 179 от ГПК, а именно – „причини и условия за настъпване на ПТП“. Документът
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила единствено относно
първата група пряко установени от длъжностното лице обстоятелства, но не и по
отношение на посочения механизъм на произшествието.
С оглед релевираното оспорване от
третото лице на начина на настъпване на произшествието, по делото е разпитан
свидетеля Петър Трайков, от показанията на който се установява, че същият е
управлявал намиращия се в сервиза му т.а. «Мерцедес Спринтер», с цел да го
изпробва след извършен ремонт. Решил да го изкара от сервиза на заден ход през
входа на сервиза. Уточнява, че входът и изходът за сервиза са различни и входът
не се ползва за изход, но тъй като било тясно и имало много коли, предприел
тази маневра, за да изкара автомобила от входа. При движение на заден ход и при
излизане от портала ударил в предната част автомобил Мерцедес. Не е установено
с каква скорост се е движил в момента на сблъсъка, но свидетелят е уточнил, че
преди да излезе от портала имало лек баир и за да го изкачи леко се засилил.
Извикали полиция и му написали акт за неправилна маневра на заден ход. Други
доказателства в тази насока не са ангажирани
Показанията на свидетеля изцяло
кореспондират с констатациите в заключенията на проведената пред първа съдебна
инстанция САТЕ, според които установените увреждания по автомобила са в
предната му част в зоната на удара, поради което причиняването им по степен и
вид е възможно да е резултат на настъпилото произшествие.
Посоченото заключение се потвърждава и
от допълнителната САТЕ, проведена по въпроси, касаещи механизма на настъпване
на събитието, от която се установява, че уврежданията, получени по лек
автомобил „Мерцедес Е350 4 МАТИК", с ДК N: В9697СА са в предната част на
автомобила, получени са вследствие на съприкосновение с твърд предмет, с плоска
контактна повърхност, разположена хоризонтална спрямо пътната настилка на
височина от 50 см. при първоначалното съприкосновение до 75 см. при
установяването в покой. Дължината на контактната повърхност е около 1.0 м.
Първоначалното съприкосновение за лекия автомобил е с предна решетка и броня
предна, като и двата детайла се чупят, а броня предна се деформира навътре,
следва съприкосновение с фар ляв и фар десен, при което се чупят и двата
детайла, същите се изместват назад, вследствие на приложение върху тях натиск,
при което също получават увреждания. Последвало е съприкосновение с капак
преден, при което капака се деформирал. След това превозните средства се
установяват в покой. По времето на деформациите и изместването на детайлите, се
получават деформации и изместване на следните детайли: Калник преден ляв се
деформира, вследствие на изместването на фар ляв назад; Дифузьор радиатори ляв
и десен получават увреждания, вследствие на изместването и деформацията на
броня предна; Греда над радиатори се деформира, вследствие изместването на
капак преден, който се закопчва в предната си част към тази греда; вертикална
греда се деформира, вследствие съприкосновение с модул дистроник и оказан
натиск от него; Радиатор воден се уврежда, вследствие на изместването и
деформацията на греда над радиатори, тъй като е закрепен за нея; Радиатор
климатик е увреден, вследствие деформацията и изместването на греда над
радиатори, радиатор воден и радиатор охлаждане скоростна кутия, тъй като е
закрепен за тях; Радиатор охлаждане скоростна кутия е увреден, вследствие
деформацията и изместването на греда над радиатори, радиатор воден, тъй като е
закрепен за тях; Дистроник преден се намира непосредствено зад решетка предна и
е увреден от непосредствен удар от предмет проникнал през решетка предна; Греда
между рогове е деформирана. След първоначалното съприкосновение бусът е
продължил движението си назад, като се е изкачвал по подхода за вход/изход към
автосервиза, а лекият автомобил е бил зад него, без да е ясно дали някое от
колелата му са били на естакадата към автосервиза. Експертизата приема, че е
възможно при движение на заден ход на бус „Мерцедес Спринтер", оборудван
със степенка, улесняваща достъпа до товарната част на превозното средство, по
естакадата, осигуряваща достъпа до автосервиз „Сателит", да причини
уврежданията по процесния автомобил. Не се установява несъответствие между
увредените елементи на двата автомобила, съответно не установи щети по лекия
автомобил „Мерцедес Бенц" модел „Е350 4матик", които не могат да
бъдат причинени от увреждащия автомобил, с оглед на тяхното разположение, като
експертът потвърждава становището си и при изслушването му пред съда при
проведеното открито съдебно заседание по делото.
От оценката на посочените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност се достига до еднозначния извод, че вследствие
на настъпилото на 15.11.2018г. ПТП между т.а. „Мерцедес Спринтер" и
застрахованият лек автомобил „Мерцедес Е350 4 МАТИК", с ДК N: В9697СА,
последният получил описаните имуществени увреждания. Основният спорен въпрос в
производството остава тяхната стойност и дали същите удовлетворяват критерия на
чл. 390, ал. 1 от КЗ за тотална щета, съответно подлежащото на присъждане
застрахователно обезщетение, като въззивникът излага твърдения, че същото следва да бъде
определено по средни пазарни цени за части, материали и труд, изчислени
съгласно негова методика.
Посоченото становище не намира
основание в разпоредбите на КЗ и в натрупаната по прилагането му съдебна
практика, съгласно които застрахователното обезщетение по договор за
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, съответно
възстановителната стойност, която е цената на възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението
не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл е константната
съдебна практика, постановена по прилагането на КЗ /отм./, изцяло приложима и
към настоящия случай, а именно Решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. №
293/2010 г., I т. о.; Решение № 59 от 06.07.2017 г. по т. д. № 2367 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение
и Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г. Уговорка в
смисъла че обезщетението се изчислява по приета от застрахователя методика са
недействителни, тъй като противоречат на императивната правна норма на чл. 386,
ал. 2 от КЗ, въвеждаща изискването, че застрахователят е „длъжен“ да заплати
обезщетение равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Съгласно заключението на проведената
при първоинстанционното разглеждане на делото САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че при съобразяване
стойности на труд и материали по средни пазарни цени, вкл. цени на
сертифицирани и несертифицирани за качество сервизи, тези на марката и
независими такива, сумата необходима за отстраняване на установените увреждания
възлиза на 20820,65 лева, а в същото време средната пазарна стойност на
автомобила е в размер на 30 000 лева. Предвид изложеното сумата необходима
за възстановяване на имуществото представлява 69.4% от неговата пазарна
стойност, поради което не е изпълнен критерия на чл. 390, ал. 1 от КЗ за
наличие на тотална щета, следователно обезщетението следва да бъде присъдено в
размер на възстановителната стойност от 20 820. 65 лева. Несъстоятелни са
твърденията на застрахователите, че при определяне на размера на обезщетението
експертизата е взела предвид единствено цени на оригинални части, тъй като
посочената стойност е получена като средна пазарна стойност между оригинални и
алтернативни части.
По посочените съображения общият
размер на подлежащото на присъждане обезщетение възлиза на сумата от
19 562. 77 лева, изчислена като от определената възстановителна стойност
от 20 820.65 лева на основание т.12.15.1 ОУ се приспаднат насрещно
дължимите от застрахования три премии на обща стойност от 1 257.88 лева.
Не се доказаха възраженията на
въззивника за симулиране на инцидента, както и не се ангажираха доказателства,
които да оборят доказателствената стойност на горекоментираните. При наличието
на признание от застрахователя за факта на застрахователното събитие и
проведено пълно и главно доказване на размера на щетите от страна на
въззиваемия, не съществуват основания за обосноваване на различни изводи.
Доколкото липсват доказателства, а и
твърдения за заплащане на дължимото обезщетение, предявеният иск се явява
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на
настоящия съдебен състав с тези на районния съд, постановеното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемият ще бъдат присъдени сторените от
него съдебно-деловодни разноски в размер на 1 300 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение 2640/13.06.2019 г. по гр. дело № 18895/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
ЗК „Уника” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор
Александров” № 18 ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Р.,
ЕГН ********** сумата от 1 300
(хиляда и триста) лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски в настоящото производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е
постановено при участие на ЗАД
„ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет.5
като трето лице- помагач на страната на ответника.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.