Решение по дело №186/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 12.03.2012 година, постановено по ч.н.д. № 206/2012 година, Кърджалийският районен съд е отменил Постановление от 20.02.2012 година на Р.П. - К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № */2011 година по описа на РУ „П” – К., водено срещу М. М. Д. от гр.К. за престъпление по чл.131 ал.1 т.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, като е върнал делото на РП – К. за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

Против определението е постъпил въззивна частна жалба от М. М. Д. от гр.К., с който определението се обжалва като незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че правилно първоинстанционният съд е коригирал изразеното от прокурора в постановлението за прекратяване разбиране, че престъплението по чл.131 ал.1 т.1 от НК /причиняване на лека телесна повреда на длъжÝостно лице/ може да бъде извършено само при пряк умисъл, като съдът е приел, че същото престъпление може да бъде извършено и при евентуален умисъл. Въпреки това, обаче, прокурорът бил извършил подробен анализ на доказателствата по делото и е направил обоснования извод, че от доказателствата не се установявало обвиняемия да е действал умишлено, като очевидно бил визирал и двете форми на вина по чл.11 ал.2 от НК. Твърди се още, че в случая се касаело за случайно деяние, което изключвало негово виновно поведение. Показанията на свидетелите Я. и Х. били противоречиви и се опровергавали от съдебномедицинското удостоверение, от което се установявал механизма на причиняване на увреждането на св.Я., а той сочел на самонараняване на последния. Моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде потвърдено постановлението на РП – К. за прекратяване на досъдебното производство.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, вкл. и от досъдебното производство, и като провери допустимостта и правилността на обжалваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същата е основателна.

Досъдебно производство № 696/2011 год. по описа на РУ „Полиция” – гр.К. е образувано срещу М. М. Д. от гр.К. по реда на чл.212 ал.2 от НПК – със съставяне на протокола за първото действие по разследването: протокол за претърсване и изземване от 16.09.2011 год., за извършени от него престъпления по 238 ал.1 б.”а” и по чл.131 ал.1 т.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК.

След събиране на писмени и гласни доказателства, респ. след приключване на разследването, с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.02.2012 година, прокурор от Районна П. - К. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 696/2011 година по описа на РУ „Полиция” – гр.К., водено срещу М. М. Д. от гр.К. в частта му, водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК. За да постанови прекратяване на така заведеното наказателно производство, наблюдаващият прокурор е изложил установената според него фактическа обстановка, а именно: На 16.09.2011 год. сутринта обв.Д. излезнал с лодката си на риболов във водите на яз.К., като за ловенето на риба използвал електрическа въдица, с която уловил 2 бр. маломерни европейски сома с дължина от 52 см и 58 см. Докато ловял рибата, обв.Д. бил наблюдаван от служители на И. – К. – свидетелите Я., А., Х. и С. След като прекратил риболова, обв.Д. се насочил към брега на язовира, намиращ се под землището на С.. Във водите на язовира, намиращи се в землището на С., обв.Д. бил пресрещнат от свидетелите Я. и Х., които поискали да му извършат проверка относно незаконния улов на риба с непозволени средства – с електрическа въдица. Виждайки служителите на И., обв.Д. направил рязък завой наляво и започнал да бяга с лодката, като по време на движението отрязъл част от кабелите на електрическата въдица и ги изхвърлил във водите на язовира. След като свидетелите Я. и Х. настигнали лодката на обв.Д., св.Х. успял да изключи двигателя, който бил монтиран на надуваемата лодка, управлявана от Д.. Св.Я. забелязал, че в предната част на лодката на обвиняемия имало прикрепена верига с дължина 1-1.5 метра и се опитал да прикрепи лодката на обвиняемия към служебната лодка на И., като с ръце хванал веригата, монтирана на носа на лодката на обв.Д.. Виждайки това, обвиняемият хванал другата част синджира и бързо го издърпал, като от образувалия се „корем” и рязкото издърпване на синджира, св.Я. получил охлузване на кожата на показалеца на лявата ръка, което причинило на свидетеля болка и страдание.

Въз основа на така установената фактическа обстановка прокурорът е приел, че от обективна страна са налице признаците на причинена лека телесна повреда на св.Я., в качеството му на длъжностно лице, но от субективна страна не е налице пряк умисъл за извършване на престъплението, тъй като престъплението по чл.131 ал.1 т.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК може да бъде извършено само и единствено при пряк умисъл, т.е. обв.Д. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал общественоопасните последици и да е целял настъпването именно на тези последици. НаправÞл е извода, че от показанията на свидетеля Я. и от обясненията на обв.Д. не се установява последния да е действал умишлено и да е целял причиняването на лека телесна повреда на свидетеля. Приел е, че поради това деянието на обв.Д. е несъставомерно от субективна страна, поради което е прекратил наказателното производство в тази му част /като изрично е отбелязал в постановлението, че наказателното производство в частта му, водено срещу обв.Д. за извършено престъпление по чл.238 ал.1 б.”а” от НК е било прекратено с постановление на РП – К. от 23.12.2011 год., като същото не е било обжалвано/.

По жалба на пострадалия М. Я. против постановлението от 20.02.2012 год. на РП – К. за прекратяване на наказателното производство, водено против М. М. Д. в частта му за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, в РС - К. е образувано Ч.н.дело № 206/2012 год. С Определение № 31/12.03.2012 год. по същото дело е отменено постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство, като е постановено делото да бъде върнато на РП – К. за изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част на определението. За да постанови определението си, съдът не е приел извода на прокурора по отношение на формата на вината при осъществяване на престъплението по чл. 131 ал.1 т.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, а именно: че същото може да се осъществи само и единствено при пряк умисъл. Изложил е съображения, че разграничението между прекия и евентуален умисъл при резултатните престъпления, каквото е инкриминираното, е направено в чл.11 ал.2 от НК въз основа на волевия момент, като посочените две форми на умишлена вина се съотнасят помежду си като първична и субсидиарна -поначало всеки умисъл следва да се смята за пряк, освен ако бъде обосновано наличието на евентуален умисъл, като лека телесна повреда на длъжностно лице може да бъде извършена и при двете форми на умисъл. Съдът е обсъдил противоречията в показанията на св.Я., дадени на досъдебното производство, а именно: че в първоначалните си показания, дадени от св.Я. на 29.09.2011 год. пред разследващия полицай, същият е твърдял, че на 16.09.2011 год. при извършване на проверка от И. обв.Д. се опитал да избяга, като за да предотврати бягството, св.Я. виждайки, че на носа на лодката на обв.Д. има верига, хванал същата с цел да я завърже за лодката на И., при което обв.Д. дръпнал веригата и така го ударил с нея през ръцете, вследствие на което св.Я. получил нараняване на показалеца на лявата ръка. След това св.Я. отново хванал веригата, с която завързал лодката на обв.Д. към лодката на И. Преди този разпит, на 16.09.2011 год. св.Я. по негова инициатива се е явил на преглед за освидетелстване пред д-р Н. М. - съдебен лекар, като предварителните сведения, които е дал са, че е бил наранен с метална верига от познато му лице. При втория си разпит пред разследващия полицай на 11.11.2011 год. св.Я. е дал нови сведения - че след като хванал веригата, обв.Д. го хванал за пръстите на ръката, като ги дърпал и изкривявал, за да пусне веригата, издърпал я рязко, при което се получил „корем”, който му ударил ръката и му ожулил пръста.Съдът е направил извода, че тези данни сочат, че пряката цел на обв.Д. е била да осуети проверката, като предотврати лодката му да бъде завързана за лодката на И., чрез издърпване от ръцете на св.Я. на металната верига, а не да причини телесна повреда на св.Я.. Съдът е посочил също, че като не е изложил изводи дали не е налице извършване на престъпление при форма на вина - евентуален умисъл, прокурорът е постановил необоснован акт. Приел е също, че до необоснованост на прокурорския акт е довело и необсъждането от прокурора на показанията на св.Х. - че между св.Я. и обв.Д. имало „сборичкване”, с цел първия да завърже лодката на обвиняемия, а втория - да предотврати това завързване, при което обв.Д. ударил през ръката св.Я. с металната верига на лодката, като показанията на посочения свидетел не подкрепяли изложените от св.Я. обстоятелства - че обв.Д. хванал лявата му ръка и се опитал да счупи пръстите му. С оглед тези съображения, първоинстанционният съд е отменил постановлението от 20.02.2012 год. на РП – К. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу М. М. Д. за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като е върнал делото на РП – К. с указания за извършване на комплексна оценка на всички обстоятелства по делото въз основа на анализ на събраните доказателствени материали, в т.ч. налице ли е причиняване на лека телесна повреда на длъжностно лице при евентуален умисъл.

При тези данни настоящият състав намира, че протестираното определение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Това е така, по следните съображения:

При установената по безспорен начин фактическа обстановка от събраните на досъдебното производство доказателства, настоящата инстанция намира, че не са налице доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин извършването на престъпление по чл.131 ал.1 т.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК от субективна страна от обвиняемия М. М. Д.. Както правилно е приел прокурорът от РП – К., а и съставът на първоинстанционния съд, от събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява, че на инкриминираните дата и място – на 16.09.2011 год. във водите на яз.К., свидетелите Я. и Х. поискали да извършат проверка на обв.Д. относно незаконен улов на риба с непозволени средства – с електрическа въдица, като виждайки служителите на И., обв.Д. направил рязък завой наляво и започнал да бяга с лодката, като по време на движението отрязъл част от кабелите на електрическата въдица и ги изхвърлил във водите на язовира. Установено е също, че след като свидетелите Я. и Х. настигнали лодката на обв.Д., св.Х. успял да изключи двигателя, който бил монтиран на надуваемата лодка, управлявана от Д., а св.Я. се опитал да прикрепи лодката на обвиняемия към служебната лодка на И., като с ръце хванал веригата, монтирана на носа на лодката на обв.Д., и виждайки това, обвиняемият хванал другата част синджира и бързо го издърпал, като от образувалия се „корем” и рязкото издърпване на синджира, св.Я. получил охлузване на кожата по задно-външната повърхност на показалеца на лявата ръка, в областта на първата му фаланга, което му причинило болка и страдание.

С други думи, безспорно е установено, че от обективна страна на св.Я. на инкриминираните дата и място е била причинена лека телесна повреда от обв.Д., като в същият момент св.Я. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК и лесената повреда е причинена при изпълнение на службата му. За да бъде посоченото деяние квалифицирано като престъпление по чл.131 ал.1 т.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, обаче, е необходимо от субективна страна деянието да е осъществено от обвиняемия при форма на вината – пряк или евентуален умисъл. От събраните по делото доказателства не може да се направи изводът, че обв.Д. е осъществил инкриминираното деяние както при пряк, така и при евентуален умисъл, т.е. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал общественоопасните последици, и да е искал, пряко целял или допускал тяхното настъпване. Както правилно е приел и първоинстанционният съд в обжалваното определение, от обясненията на обв.Д., както и от показанията на самия пострадал – св.Я., се установява несъмнено, че пряката цел на обв.Д. при рязкото издърпване на металния синджир, хванат в края му от св.Я., е била да осуети проверката, като предотврати лодката му да бъде завързана за лодката на И., а не да причини телесна повреда на св.Я.. С други думи, от установената от доказателствата фактическа обстановка следва да се направи извода, че обв.Д. нито е искал, нито допускал настъпването на общественоопасните последици, т.е. деянието не е извършено нито при пряк, нито при евентуален умисъл. Разбира се, с оглед нивото на физическото и психическото му развитие обв.Д. е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици – причиняване на лека телесна повреда на свидетеля с тези си действия, т.е. деянието е осъществено по непредпазливост. Съгласно разпоредбата на чл.133 от НК, обаче, общественоопасно и наказуемо е причиняването по непредпазливост само на тежка или средна телесна повреда, но не и на лека такава. А съгласно чл.11 ал.4 от НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените в закона случаи, какъвто очевидно не е този на причиняване на лека телесна повреда.

С оглед изложеното, като е приел, че в случая извършеното деяние от обвиняемия не съставлява престъпление, поради несъставомерност на същото от субективна страна, и е прекратил досъдебното производство, прокурорът от РП – К. е направил обоснован и закосъобразен краен извод и е постановил прокурорският си акт в съответствие с материалния и процесуалния закон. В тази връзка следва да се отбележи, че не е съществувала никаква пречка първоинстан÷ионния съд, извършвайки на собствено основание анализ на събраните по делото доказателства, по същество възприемайки фактическата обстановка такава, каквато е установена и изложена от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, и очевидно споделяйки извода му – че деянието не е осъществено от обвиняемия при пряк умисъл, да направи собствен извод дали инкриминираното в производството деяние на обв.Д. е осъществено при другата форма на умисъла – евентуален умисъл, и в зависимост от това да постанови съдебния си акт, а не да отменя постановлението за прекратяване на наказателното производство и да връща делото на прокурора само на това основание. Що се отнася до твърдяната от първоинстанционния съд необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство, мотивирана от необсъждане на показанията на св.Х., следва да се посочи, че макар и непосочено изрично в постановлението за прекратяване на наказателното производство, очевидно прокурорът е отчел /както впрочем и първоинстанционния съд/ съществените противоречия в показанията на свидетелите Я. и Х. /посочени по-горе в мотивите/, респ. в показанията на тези свидетели и обясненията на обв.Д., като настоящата инстанция намира, че приетата от прокурора фактическа обстановка е установена от съвкупността от събраните по делото доказателства, вкл. обясненията на обвиняемия и свидетелските показания в тези им части, които взаимно си кореспондират и се подкрепят и от други събрани по делото доказателства. Само за пример следва отново да се посочат съществените противоречия в показанията на св.Я. – тези от 29.09.2011 год., в които е твърдял, че обв.Д. е издърпал веригата и го ударил с нея, и тези от 11.11.2011 год., в които установява, че обвиняемият му хванал пръстите на ръката, като ги дърпал и извивал /за което въобще не е твърдял при първоначалния си разпит/, след което дръпнал веригата рязко, при което се получил „корем”, който му ударил ръката и му ожулил пръста, и изрично е уточнил, че обв.Д. не е замахвал да го удари с веригата. Св.Х. пък твърди в показанията си при разпита му на 16.09.2011 год., че докато св.Я. държал лодката на обв.Д. и се опитвал да се закачи за нея, обвиняемиятго ударил през ръката със синджира на лодката, което поддържа и при разпита му на 10.11.2011 год., без въобще да споменава за дърпане и извиване на пръстите на ръката на св.Я. от обв.Д.. С други думи, настоящата инстанция намира, че твърдяната от първоинстанционния съд необоснованост на постановлението на РП за прекратяване на наказателното производство, не е налице.

Като не е съобразил изложеното и е отменил с обжалваното определение Постановлението на РП – К. от 20.02.2011 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 696/2011 год. по описа на РУ”Полиция” – гр.К., първоинстанционният съд е постановил неправилен - необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Посоченото налага обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, с което да бъде потвърдено постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство.

Водим от изложеното, и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА Определение № 31/12.03.2012 год., постановено по Ч.н.дело № 206/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Постановление от 20.02.2012 година на Районна П. - К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 696/2011 година по описа на РУ „Полиция” – К., водено срещу М. М. Д. от гр.К. за престъпление по чл.131 ал.1 т.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, и делото е върнато на РП – К. за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението, вместо което п о с т а н о в я в а:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 20.02.2012 година на Районна П. - К. за прекратяване на наказателното пр¯изводство по досъдебно производство № 696/2011 година по описа на РУ „Полиция” – К., водено срещу М. М. Д. от гр.К. за престъпление по чл.131 ал.1 т.1, във вр. с чл.130 ал.2 от НК

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.