Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 434
04.01.2021 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет
и три декември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №765/2020 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която
са предявени обективно съединени искове срещу
Е.Н.Д. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 1300 лв.
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението, сумата 397,97 лв. договорна лихва за периода 23.09.2018 г. –
23.12.2019 г. и 361,04 лв. обезщетение
за забава за периода 23.09.2018 г. – 03.02.2020 г. Твърди, че на 24.07.2017 г. между Е.Н.Д. и
„Креди йес“ООД е сключен договор за
паричен заем №906471 за сумата1300 лв. със срок за връщане на заема на
16 равни месечни вноски до
23.12.2019 г., че ответникът е изпаднал в забава и върху забавените плащания му
е начислено обезщетение за забава, както и че не е платил нито една от
вноските. Сочи, че с приложение №1 към
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 07.03.2019 г. „Креди йес“ООД е прехвърлил на ищеца
вземането към ответника, че прехвърлителят е упълномощил ищеца да уведоми длъжника
за цесията, както и че същият е направил такова уведомяване. Също така сочи, че
за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№191/2019 г. по описа
на РС Разград, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Иска
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е получил исковата молба и приложенията при
условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита
исковете за допустими. Счита, че същите са неоснователни, тъй като преди
подаването на исковата молба ищецът не е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Сочи, че претендираните размери на договорната лихва и на
обезщетението за забава надвишават законната
лихва.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
23.08.2018 между ответника Е.Н.Д. и „Креди Йес“ООД е сключен договор за паричен
заем №906471. С него е уговорено заемодателят да предостави на заемателя сумата
1300 лв. в заем, която сума следва да бъде върната на 16 вноски по 106,12 лв.
всяка от тях. Като обща сума за плащане е посочена 1697,97 лв., съответно месечен
лихвен процент 3,330% и ГПР от 48,110 %.
В т.6 е посочено, че заемът ще бъде обезпечено с едно от обезпеченията:ипотека,
особен залог, банкова гаранция или ценна книга.
В т.4,1
от договора заемателят е удостоверил с полагането на подписа си по договора, че
надлежно е получил в брой сумата 1300 лв. и се задължава да върне сумата в
сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в
Общите условия към договора. В следващият текст е декларирал, че са му
предоставени Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за
заем.
Съответно
в т.7,1 е посочено, че при забава на погасителна вноска, заемателят дължи
обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден,
считано от датата на настъпване на просрочието до пълното погасяване, както и
че при неизпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът има право
едностранно да обяви предсрочна изискуемост.
В т.8 от
договора е посочено, че с подписването на договора заемателят декларира, че му
е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл.6, ал.2 от настоящия договор в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9,
ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 1454,03 лв., с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение №2 към договора.
Към
договора е приложен погасителен план, в който успоредно с вноската от 106,12 лв. е посочена и неустойка в размер на 90,88
лв. , респ. вноска с неустойка от 197 лв.
С
договор от 07.03.2019 г. „Креди Йес“ООД е прехвърлил на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД вземания,
произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за
потребителски кредити по смисъла на ЗПК, като вземанията следва да бъдат
индивидуализирани в Приложение №1 към договора срещу покупна цена. В приложения
към договора са посочени конкретните вземания, които са предмет на договора.
Сред тях е и задължението на Е.Н.Д. по договор с №906471 от 23.08.2018 г., като е посочено че общо дължимата сума по договора е 3412,00
лв., от които 1300 лв. неиздължена главница, 397,97 лв. договорна лихва, 260 лв.
лихва за просрочие и 1454,03 неустойка. Управителят на „Креди Йес“ООД е издал потвърждение /л.17/ за сключената
цесия от 07.03.2019 г. на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С изрично
пълномощно управителят на „Креди Йес“ООД /л.21/ е упълномощил ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД да представлява първото дружество, като уведоми по законоустановения
ред длъжниците за сключения на 01.10.2018 г. Договор за прехвърляне на вземания
/л.22/
По ч.гр.д.№191/2020 г. по описа на Районен съд
- Разград е издадена заповед за изпълнение срещу Е.Н.Д. за заплащане на сумата 1300
лв. главница по договор за паричен заем ведно със законната лихва от 03.02.2020
г., сумата 397,97 лв. договорна лихва за
периода 23.09.2018 г. – 23.12.2019 г., сумата 361,04 лв. законна лихва за
забава за периода 23.09.2018 г. – 03.02.2020 г., сумата 41,18 лв. разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като е посочено, че вземането произтича от договор за паричен
заем от 23.08.2018 г. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК
Уведомлението за цесия е
приложено към исковата молба и е връчено на ответника заедно с тази искова молба при условията на
чл.47 от ГПК.
Уведомителни писма за цесията с
искане за плащане на сумата по договора са изпратени от „Креди Йес“ООД и ищеца до ответника, като видно от
известията за доставяне същите не са получени от ответника поради неговото
отсъствие от адреса в с.Ясеновец, общ.Разград, ул.“Тича“, №1, който адрес е
записан в договора за заем.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва
да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая
ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент
именно той има право да търси изпъленние на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне
става действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария
кредитор. По настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия по
отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане на
предишния кредитор след датата на извършване на цесията.
Това
вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в
които е било в патримониума на първия.
По
отношение на първото от претендираните вземания – главница от 1300 лв., по
делото е установено, че между страните е сключен валиден договор за заем с
годишен процент на разходите от 48,110% , респ. в рамките, посочени в чл.19,
ал.4 от Закона за поребителския кредит – до 5 пъти законната лихва, както и че
сумата по договора е получена от ответника, което той е удостоверил лично
подписвайки договора.
По делото не са представени
никакви доказателства за изпълнение на договора. Ето защо първият от обективно
съединените искове е основателен и доказан. За да стигне до този извод съдът
взе предвид и обстоятелството, че кредитът не е обявяван за предсрочно
изискуем, но към датата на депозиране на заявлението – 02.07.2019 г. е бил
настъпил падежа и на последната от вноските – тази от 23.12.2019 г.
По
отношение на втория от исковете – за установяване на задължение за заплащане на сумата 397,97 лв. договорна лихва
за периода 23.09.2018 г. – 23.12.2019 г., същият се явява основателен и доказан. Договорната лихва е
ясно посочена в договора и същата е в размер на 397,97 лв. По делото не са представени
доказателства за плащане на някаква част от тази сума, поради което искът за
установяване на вида и размера на задължението е основателен и доказан.
По
отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, такова обезщетение се
дължи не само въз основа на чл.7 от договора, но и по силата на чл.86 от Закона
за задълженията и договора. Същото е в размер на законната лихва от датата,
следваща датата на изпълнението. При изчисляването на тази лихва за забава
съдът следва да вземе предвид размера на уговореното в договора задължение от
главница и лихва, а именно 106,12 лв. , но не и посоченото като неустойка 90,88
лв. Изчислен с електронен калкулатор сборът от обезщетенията за забава за всяка
от вноските от датата на забавата до 03.02.2020 г., посочен като ден, до който
се претендира обезщетение за забава е 127,48 лв. и в този размер искът за
установяване на задължение за обезщетение за забава е основателен и доказан,
като в останалата част същият следва да се отхвърли, тъй като при предявяването
му ищецът не е съобразил недействителността на задължението за заплащане на
неустойка.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените
от него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от иска. Общо направените по делото разноски са в размер на 310,82 лв.
Така съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да
заплати на ищеца сумата 275,56 лв. разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съответно по ч.гр.д.№191/2020 г. тези суми са 36,50 лв. за разноски и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.Н.Д., ЕГН ********** с
адрес ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********
със седалище гр.София и адрес на управление бул. “Д-р Петър Дертлиев“, №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Димитър Бориславов
Бончев, сумата 1 300 лв. / хиляда и триста лева/ по договор за паричен
заем №906471 от 23.08.2018 г., сключен със „Креди йес“ООД, ведно със законната
лихва от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 397,97 лв.
/ триста деветдесет и седем лева и деветдесет
и седем стотинки/ договорна лихва за периода 23.09.2018 г. – 23.12.2019 г. и
сумата 127,48 лв. /сто двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/
лихва за забава за периода 23.09.2018 г. – 03.02.2020 г., за които задължения е издадена заповед за
изпълнение №485/04.02.2020 г. по ч.гр.д.№191/2020 г. по описа на Районен съд -
Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“,
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Димитър
Бориславов Бончев срещу Светла Кирилова Асенова, ЕГН ********** с постоянен адрес *** за установяване на задължение за заплащане на обезщетение за забава в останалата му част
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.Н.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър
Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител
Димитър Бориславов Бончев сумата 36,50 лв. /тридесет и шест лева и петдесет
стотинки/ за разноски и 50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д.№ 191/2020 г., както и 275,56 лв. / двеста седемдесет и пет лева и петдесет
и шест стотинки/ разноски и 100,00 лв.
/сто лева / юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№191/2020
г. по описа на Районен съд - Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: