РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Смолян, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200523 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. Г., с ЕГН: ********** с адрес: гр. *,
депозирана чрез процесуалния представител - адв.* * от АК – гр. Смолян
против Наказателно постановление № 22-1862-* от 27.09.2022г., издадено от
Началник на * – гр. Смолян, с което на жалбоподателя, за нарушения на
разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 50 лева и „глоба“ в размер на 10 лева, както и на основание Наредба № Iз –
2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 6 контролни точки.
В жалбата се развиват доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на АУАН и НП. Настоява се за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят – Г. Г. –
редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът по жалбата – Началник на * – гр. Смолян - редовно
призован, представлява се от юрисконсулт *, който настоява депозираната
жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
1
* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 16.09.2022г. свидетелите М. Б. и Д. Р. /и двамата служители в * – гр.
Смолян/ били назначени наряд „*“ за времето от 06.30 ч. до 18.30. В
изпълнение на служебните си задължения, около 15:30ч., на бул. „*“, срещу
„*“, двамата полицейски служители забелязали в движение лек автомобил
„*“, като им направило впечатление, че водачът не е поставил обезопасителен
колан. Свидетелят Б. спрял за проверка лекия автомобил „*“, като вследствие
на проверката се установило, че автомобилът е управляван от жалбоподателя
Г. Г.. Свидетелите Б. и Р. изискали от водача на автомобила – жалбоподателят
Г. да представи свидетелството си за управление на МПС, контролен талон,
както и свидетелство за регистрация на МПС „част 2“. Жалбоподателят Г.
представил изисканите от страна на двамата полицейски служители
документи, с изключение на контролния талон. Г. обяснил на двамата
свидетели, че контролният му талон е отнет, но не представил акт, който
замества контролния талон и установява отнемането на същия.
За констатираните нарушения на ЗДвП, свидетелят М. Б. съставил на
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение №
144/16.09.2022г. Съставеният АУАН бил подписан от жалбоподателя без
възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
Наказателно постановление № 22-1862-* от 27.09.2022г., издадено от
Началник на * – гр. Смолян, с което на жалбоподателя, за нарушения на
разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 50 лева и „глоба“ в размер на 10 лева, както и на основание Наредба № Iз –
2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 6 контролни точки.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства – показанията на свидетелите – М. Б. и Д. Р., както и надлежно
приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 283 НПК към делото
писмени доказателства - НП №22-1862-*/27.09.2022 г., издадено от началник
*, *; АУАН №144/16.09.2022 г.; Заповед №8121з1632/02.12.2021 г.; Справка в
централна база КАТ по рег.№ *; Справка за нарушител/водач на МПС с изх.
№ 345р-2878/28.02.2023 г.
Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз
основа на същите.
Правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
2
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което
дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие, настоящият състав на РС – Смолян
констатира, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно
на чл. 37, ал. 1, б. "б" от ЗАНН и на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 47,
ал. 1, б. "а" от ЗАНН от материално компетентни органи, видно от
приложената по делото заповед на МВР. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и свидетел - очевидец на
нарушението; подписан е от актосъставителя и от свидетеля, посочен в него,
съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. И АУАН и НП отговарят на
изискванията съответно на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН, тъй като
съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби.
Настоящата инстанция намира, с оглед изложеното и данните по делото,
че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното
на това основание. От описаната в АУАН, а впоследствие и в наказателното
постановление фактическа обстановка е видно, че същите съдържат
изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните от
проверяващия орган административни нарушения са надлежно
индивидуализирани, като са посочени дата и място на извършването им,
съдържа се изчерпателно описание на нарушенията от фактическа страна,
посочени са конкретните законови разпоредби, които са нарушени и
съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират и
четирите административни нарушения, вменени във вина на нарушителя.
По отношение административното нарушение по чл. 137А ал. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят Г. Г. е осъществил деяние, което от обективна страна
представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от
АНО като нарушени по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП. Предвид тази разпоредба
"водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани". Безусловно се установи
от доказателствения материал по делото, че Г. Г. е проверен от контролните
органи именно на 16.09.2022г., като същият е управлявал автомобила си на
посоченото в акта място в гр. Смолян без да ползва обезопасителен колан при
управление на автомобила, с какъвто последният е бил оборудван. С това си
3
поведение на бездействие и несъобразяване с разпоредбата на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение.
Извършването на нарушението на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП
се доказа по категоричен и безспорен начин, както от показанията на двамата
свидетели – очевидци, така и от приобщените по делото писмени
доказателства.
От субективна страна, административното нарушение е извършено при
форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят Г., като
правоспособен водач на МПС е съзнавал, че следва да управлява автомобила
с поставен обезопасителен колан, но въпреки това не е поставил такъв.
С оглед на горното, АНО правилно и законосъобразно е установил, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1
ЗДвП, предвид което административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана основателно. Наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева, предвидено в разпоредбата на чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е фиксирано по вид и размер, поради което отпада
необходимостта да се обсъжда въпросът за неговата индивидуализация.
Случаят не е маловажен предвид степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, доколкото видно от приложената справка за
нарушител/водач, жалбоподателят Г. многократно е наказван по
административен ред за нарушения на ЗДвП. Ето защо, така наложеното
наказание съдът приема за справедливо, съответно на извършеното
нарушение и от естеството да съдейства за постигане целите на наказанията,
визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По отношение административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
По отношение на жалбоподателя Г. Г. в обжалваното НП е ангажирана
отговорността му и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съответно
непредставяне на контролен талон към СУМПС. Съдът намира
разглежданото нарушение за осъществено от жалбоподателя, доколкото
доказателства, формиращи изводи в обратна насока не се ангажираха по
делото.
Съгласно цитираната законова разпоредба, водачът на МПС е длъжен да
носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. В случая
от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят Г. Г. е управлявал към
момента на проверката МПС, за което се изисква притежаване на
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, като при
поискване от контролните органи – свидетелите Б. и Р. не е носил и съответно
не е представил контролният талон или друг заместващ го документ към
СУМПС. По този факт не се спори от страните и същият се потвърждава,
както от разпитаните свидетели - очевидци на нарушението –
актосъставителят и свидетелят по акта за установяване на административно
нарушение, така и от описаните обстоятелства в самата жалба, че именно
4
жалбоподателя е управлявал въпросният автомобил към момента на
извършваната му проверка. С тези си действия, жалбоподателя Г. Г. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съдът намира твърдението в
жалбата, че контролният талон на жалбоподателя е отнет и поради тази
причина не е представен на полицейските служители за негова защитна теза,
доколкото доказателства в тази насока не се ангажираха, а от страна на
жалбоподателя не е представен пред двамата полицейски служители АУАН, с
който се твърди от страна на жалбоподателя да е отнет контролният му талон.
Настоящият съдебен състав намира административното нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за осъществено и от субективна страна, доколкото
жалбоподателят Г. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че
с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, а именно - при управление на МПС да носи със себе си СУМП,
контролния талон и свидетелството за регистрация на автомобила.
Следователно наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал
отговорността на водача, като му е наложил съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от ЗДвП наказание "глоба" в размер на 10 лева. И при това
нарушение размерът на наказанието е фиксиран, поради което отпада
необходимостта съдът да обсъжда въпроса за индивидуализирането му.
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за
неоснователна, тъй като извършването на посочените административни
нарушения от обективна и субективна страна от страна на санкционираното
лице е безспорно и категорично доказано по делото, спазени са правилата на
процесуалния и на материалния закон при издаването на АУАН и НП, поради
което настоящият съдебен състав прецени, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на ответника
по жалбата ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1862-* от
27.09.2022г., издадено от Началник на * – гр. Смолян, с което на Г. В. Г., с
ЕГН: ********** с адрес: гр. * , за нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „глоба“ в размер на
10 лева, както и на основание Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са
му отнети общо шест контролни точки от контролния талон.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН Г. В. Г., с ЕГН: **********
с адрес: гр. * да заплати на ОДМВР – гр. Смолян сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6