Р Е Ш Е Н И Е
№ 402/30.11.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ
КАМЕНСКА
при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 558/ 2022
г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ***“ – Варна срещу Решение № 104/ 10.04.2022 г. по НАХД №
1061/ 2021 год. по описа на Районен съд - Добрич.
Според касатора
обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил
фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Касаторът
счита, че няма противоречие между националното законодателство и общностното
право, тъй като Република България имала възможност да въвежда допълнителни
изисквания към водачите на МПС, каквото именно е удостоверението за
психологическа годност, уредено в Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания (Наредба № 36). В жалбата се сочи като неправилен изводът на Районния
съд, че е задължение на наказващия орган да изложи мотиви в обстоятелствената
част на НП за причините за допълнителните изисквания, които българската държава
поставя на чуждите граждани, работещи в български компании. Акцентира се върху
императивната разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтП), задължаваща превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с подзаконовите нормативни
актове по прилагането на ЗАвтП. Жалбоподателят претендира, че румънското
удостоверение за психологическа годност е с различен срок на валидност от
издаваното по българското законодателство и не смята, че издаденото в друга
държава – членка на ЕС удостоверение или медицинско заключение следва да се
приеме за резонно и заместващо българското такова.
Иска да бъде
отменено първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът,
„***“ ЕООД, EИК ****, чрез представляващ Л.Д., редовно призован, се
представлява от адв. А.В., ВТАК. Иска да се потвърди решението на въззивния
съд. Обръща внимание на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36 (ДВ бр. 86/ 2022 г.), в сила от 21.10.2022 г.
по отношение удостоверението за психологическа годност на водачите, извършващи
обществен превоз. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно
приложен списък (л. 23).
Представителят на
ДОП счита подадената жалба за неоснователна. Излага становище, че административнонаказващият
орган незаконосъобразно е ангажирал отговорността на процесното дружество, като
намира Решението на РС – Добрич за правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното Решение
№ 104 от 10.04.2022 г. Районен съд – Добрич е отменил Наказателно постановление
(НП) № 23-0000642, издадено на 14.06.2021 г. от Директора на Регионална
дирекция „АА“ –Варна, с което на „***“ ЕООД за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр.
второ от ЗАвтП е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
При окончателно
приключила на 02.02.2021 г. документална проверка на дружеството е установено нарушение
за това, че на 18.08.2020 г., в гр. Добрич, то е допуснало водача ****(****),
роден на *** г., до управление на товарен автомобил (влекач) марка „Даф“, кат.3,
с рег. № ****, извършващ международен превоз на товари, видно от информацията
от дигиталния тахограф, монтиран в автомобила и Международна товарителница CMR
от 18.08.2020 г., без водачът да отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл.
7а, ал. 2 от ЗАвтП.
След приключване на
проверката на 23.02.2021 г. е съставен АУАН серия А-2020 № 287784. Въз основа
на този АУАН било издадено от Директора на Регионална дирекция „АА“ – Варна НП
№ 23-0000642, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган
е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. В издаденото НП е указано,
че видно от справка в Регистър „Психологически изследвания“, на водача никога
не е бил издаван описаният документ и нарушението не е изолиран случай. В
диспозитива на обжалваното НП за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. второ от
ЗАвтП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Съдът е обсъдил сторените във
въззивната жалба възражения относно място на извършване на нарушението, предвид
датите и местата на получаване и на доставяне на стоките според издадения
превозен документ – Международна товарителница CMR от 18.08.2020 г. (л. 34 от
АНД № 1061/ 2021 на РС – Добрич), информацията от дигиталния тахограф и липсата
на събрани доказателства за действия и/или бездействия на „***“ ЕООД на дата
18.08.2020 г. в населеното място гр. Добрич. Съдът е констатирал гражданството
и наличието на валидно СУМПС на водача, който е командирован гражданин на
страна -членка на ЕС, предвид прилагането на Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от
07.09.2005 г. относно признаване на професионалните квалификации и Директива
2003/59/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно
начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО)
№ 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на
Директива 76/914/ЕИО на Съвета. В резултат е счел НП за незаконосъобразно и го
е отменил изцяло.
Касационният състав
споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на НП.
Съображенията за това са следните:
В съдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяната на съдебното Решение на това основание. Доказателствата, на които
съдът се е позовал, са описани в АУАН и приложени към административнонаказателната
преписка. Решението е правилно и законосъобразно и не
са налице касационните основания за неговата отмяна. Изводите на съда, изложени
в мотивите на решението, се споделят от настоящата инстанция, тъй като са
напълно съобразени с установените по делото факти и обстоятелства, посочени
по-горе.
Нарушението е
установено при извършена комплексна проверка на дружеството, след направена
справка за издаване на удостоверение за психологическа годност, копие от СУМПС,
разпечатката от дигиталната карта към тахографа, копие на CMR от 18.08.2020 г.,
копие от СРМПС, таблица на водачите, копия на договори за наем на персонал,
копие на декларация. В хода на съдебното производство пред Районния съд са
приобщени към доказателствения материал и заверени копия от Удостоверение за
психологическа годност на ****) (л. 16 и л. 17 от АНД № 1061/ 2021 на РС –
Добрич), индивидуален трудов договор на ****) със „Свентранс Спедишън“ СРЛ (л.
74-82 от АНД № 1061/ 2021 на РС – Добрич), Международна товарителница CMR № LD
41168982 от 18.08.2020 г. (л. 34, л.95-97 от АНД № 1061/ 2021 на РС – Добрич),
Договор за временно наемане на персонал (л. 38-40 от АНД № 1061/ 2021 на РС –
Добрич), Заповед за командироване (л. 93-94 от АНД № 1061/ 2021 на РС – Добрич)
и Констативен протокол за комплексна проверка от 23.02.2021 г.(л. 162-201 от
АНД № 1061/ 2021 на РС – Добрич).
Поведението на
превозвача в качеството на дружество, притежаващо лиценз на Общността за превоз
на товари № 15187, е квалифицирано като нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2
от ЗАвтП, за което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП.
Ответникът
по касационното дело е наказан за нарушение по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, според
който лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с Наредбата по чл. 7, ал. 3 (Наредба
№ 36).
Водачът
****) притежава свидетелство за управление, издадено от Република
Румъния. На основание чл. 151а от ЗДвП, лицата, притежаващи свидетелство за
управление, издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на
територията на Република България при спазване на изискванията за минимална
възраст за съответната категория, определени в чл. 151 от ЗДвП. Свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато
свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП.
От
друга страна, към наетите на работа граждани на страни - членки на ЕС,
притежаващи професионална квалификация в своята държава, не би следвало да
бъдат поставяни допълнителни изисквания за придобиване на квалификация на
територията на Р България по повод създадените с българско дружество трудови
правоотношения. В тази връзка са и Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от
07.09.2015 г. относно признаване на професионалните квалификации, Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. относно
начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници и други такива, които създават правила
за работа на лицата, граждани на страни от ЕС при признаване на придобитата
квалификация на лицето в едно от страните в останалите страни-членки на съюза,
без да е необходимо допълнително професионално квалифициране. Наказващият орган
е бил длъжен да изложи мотиви за причините за допълнителните изисквания, които
поставя българската държава към чуждите граждани, работещи в български фирми и
да установи дали това изискване за установяване на психологическа годност на
тези водачи не е направено в страната, където те са придобили професионалната
си квалификация. Още повече, че по делото е приложено Удостоверение за психологическа
годност, издадено в Румъния, т.е. същият е психологически годен за водач на МПС
за превоз на стоки.
В
заключение, може да се направи извод, че според чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, водачите
на обществен превоз на пътници и товари са длъжни да представят удостоверение
за психологическа годност тогава, когато установяването на такава не е част от
придобиването на правоспособност за управление на МПС за дадена категория. В
дадения казус, водачът на МПС за международен превоз е с психологическа
годност, съгласно румънското законодателство, предвид притежаването на
посоченото по -горе Удостоверение за психологическа годност.
Предвид изложеното
касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Решението
на РС – Добрич е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и
следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен
състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 104/ 10.04.2022 г. по НАХД № 1061/ 2021 год. по описа на Районен
съд - Добрич.
ОСЪЖДА ***“
– Варна да заплати на ***“ ЕООД, EИК ****, чрез представляващ Л.Д., със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап.
18 сумата от 300.00 лв. (триста лева) разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: