№ 1058
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000501250 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 29/26.02.2024 г., постановено по търговско дело № 61/2023
г. на Окръжен съд-Благоевград, е отхвърлен предявеният от Г. А. Я. срещу
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, за присъждане на сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
в следствие на смъртта на нейната сестра П. А. С. в резултат на ПТП,
настъпило на 03.04.2022 г., по вина на застрахован при ответното дружество
водач на МПС по застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва за забава върху претендираното от ищцата обезщетение за периода от
завеждането на претенцията пред ответника до окончателното изплащане на
вземането.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Г. Я.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
1
неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на
установената и доказана по делото фактическа обстановка, очертаваща
наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ спорното
вземане. В тази връзка намира за необоснован изводът, че липсвали
доказателства, сочещи на претърпени от нея болки и страдания в степен,
надхъврляща обичайните при загуба на сестра. Навежда и доводи, че от
приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза по безспорен
начин е установено как смъртта на П. С. се е отразила на ищцата и какви
негативни последици е оставила върху нейната психика. Моли атакуваното
решение да бъде отменено и искът - уважен в пълния му предявен размер.
Въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната
основателност.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта –
само в обжалваната част, а при проверката на правилността на обжалваното
решение той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните
правомощия и като съобрази събраните доказателства по делото и
инвокираните от страните доводи и възражения, Апелативен съд-София
намира следното:
Предявеният от Г. А. Я. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иск е с
правно основание чл. 432 , ал. 1 от КЗ и с предмет – заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. за поправяне на
претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на смъртта на
нейната сестра, ведно със законна лихва за забава за периода от датата на
завеждането на доброволната претенция пред ответника на 25.05.2022 г. до
окончателното плащане на обезщетението.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупна преценка
на събраните доказателства се установява, че на 03.04.2022 г., около 13:00
часа, на пьт BLG-1166 км. 2+1000, между с. Беласица и с. Първомай, Община
Петрич, е настъпил пътен инцидент, при който застрахованият при ответника
по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ Е. С. С.,
управлявайки собствения си л.а. марка "Опел" модел "Зафира" с рег. №
2
********, поради движение с несъобразена скорост при навлизане в ляв завой
изгубил контрол над автомобила и излязъл в пътния банкет, където
автомобилът ударил два пътни знака и се преобърнал в затревения участък
край пътя. В следствие на инцидента е пострадала сестрата на ищцата - П. А.
С., возеща се на задната седалка. Непосредствено след инцидента е
транспортирана с линейка в МБАЛ „Югозападна болница" - гр. Сандански.
От там, поради характера и тежестта на травмите, пострадалата е
транспортирана в УМБАЛ "Света Ана“ гр. София, където на ******** г., е
починала.
Не е спорно също, а и от приложеното Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки с изх.№ 68 от 16.05.2022 г., издадено от община Петрич се
установява, че ищцата Г. А. Я. и починалата П. А. С. са сестри.
Относно обстоятелствата, извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, съдът е обвързан на основание чл.
300 ГПК от влязлата в сила присъда № 27/10.07.2023 г., постановена по
н.о.х.д. № 652/2023 г. на БлОС, с което водачът Е. С. С., е признат за виновен в
причиняването на смъртта на П. С. по непредпазливост. Механизмът на
процесното ПТП и получените от починалата П. С. травми и увреждания са
изяснени посредством заключението на приетата комплексна съдебно-
медицинска и авто-техническа експертиза.
По делото е допусната и изготвена и съдебно-психиатрична експертиза,
от чието заключение се установява психическото състояние на пострадалата
Г. Я. след смъртта на сестра . Експертът сочи, че процесното ПТП се е
отразило негативно върху психическото здраве на ищцата, която първата
седмица след инцидента си стояла вкъщи, не се хранела и не можела да спи,
но втората седмица тръгнала на работа, ходела през няколко дни за по няколко
часа, бързо се уморявала, нямала сили и настроение. Според вещото лице към
настоящия момент при ищцата е налице завишена тревожност, лабилност на
настроението, потиснатост, нездрав сън, променлив апетит, лоши мисли,
изводими от житейската ситуация, но без това да е довело до отключване на
психично заболяване. Съдът не кредитира заключението в частта, в която
експертът дава становище, че връзката между ищцата и починалата сестра е
била особено близка, тъй като в тази му част заключението съдържа съждения
и предава личното мнение на неговия автор като страничен наблюдател, а не
3
като вещо лице - доктор, който е специалист психиатър.
Според показанията свидетеля Б. Я., син на ищцата Г. Я., неговата майка
и починалата му леля П. С. били близки, повече от сестри, заради това, че
неговата майка е била 7 години по голяма и за нея починалата сестра била
като дъщеря. Когато се родил, неговата леля П. се е грижела много за него,
като постоянно помагала с каквото може. Свидетелства, че за период от около
4 години докато е учела в гимназията, неговата леля П. е живеела при майка
му, като не е имала друг близък човек, при когото да отседне. Ищцата и
нейните родители били изключително близки, както в близки отношения била
неговата покойна леля с нейните родили. Свидетелят сочи, че допреди седем
години, докато живеели все още в апартамент, а неговата починала леля
работела във фабрика близо до апартамента, майка му и починалата й сестра
се виждали всеки ден. След преместването им в къща неговата майка Г. и П. се
чували по няколко пъти на ден.
По делото е разпитан и свидетелят А. Л., баща на ищцата, който в
показанията си сочи, че Г. е полагала грижи за П., като последната се е
настанила в апартамента на сестра си на четиринадесет години след
завършването й на осми клас, това е продължило до завършването на
гимназия. След преместването на П. при Г., П. е била на издръжка от Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК се прие, че
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смърт на близък при ПТП
се присъжда само при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. По правило, с право да
получат обезщетение са най-близкият кръг на починалия, очертан с
Постановленията на Пленума № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на ВС. По
изключение, когато поради конкретни житейски обстоятелства братя или
сестри са създали помежду си такава силна, постоянна, трайна и дълбока
връзка с починалия, която да надхвърля по интензитет и съдържание
нормално присъщата за тези роднини, до степен, сравнима с тези на най-
близките, то справедливо е да получат обезщетение и тези лица. С
тълкувателния акт са дадени насоки на съдилищата при преценката за
наличието на такава особено близка житейска връзка, която следва да се
4
преценява от съда във всеки конкретен случай, които насоки са в смисъл, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод за съществуването на изключителна
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания. В тези случаи за получаване на обезщетение няма
да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелия родственик/ци да е понесъл
такива чрезмерни морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават изключение от разрешението, залегнало в горецитираните
Постановления на Пленума на ВС.
В конкретния случай настоящият състав на Апелативен съд – София
намира, че събраните по делото доказателства не могат да послужат за
обосноваване на извод за съществуването на изключителна трайна и дълбока
емоционална връзка на ищцата с починалата. От събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че, макар смъртта на П. С. да е
довела до силен шок и тъга у ищцата, същата не е довела нито до влошаване
на здравословното състояние, нито до съществени неблагоприятни промени
в бита и начина на живот. Не се установява в производството, ищцата да е
преживяла морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене присъщите за съответната родствена връзка, съпоставима с
отношенията между починалата с най-близките й. Поради това съдът приема,
че не налице изключителен случай по смисъла на Тълкувателното решение.
За пълнота следва да бъде посочено изрично, че по делото не се
установи соченото във въззивната жалба твърдение, че ищцата била „дълго
време тази, която замествала и допълвала родителите“ им. На следващо място,
съдът намира за нужно да посочи, че страданията и болките, които ищцата е
изпитвала и продължава да търпи от смъртта на своята племенница, не
попадат в предмета на делото и не могат да бъдат обезщетени в това
производство, по което спорът е за страданията, които са и причинени
единствено от смъртта на починалата при процесното ПТП нейна сестра.
Ето защо и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ищцата следва да заплати на ответника на
5
основание чл. 78, ал.8 от ГПК сума в размер на 400 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 26.02.2024 г., постановено по търговско
дело № 61/2023 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА Г. А. Я. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви“ № 85, ет.2, ап.6, чрез адв. Й., да заплати на
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИ-*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Г. Бенковски“ № 3, сумата 400 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6