РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1100
гр. Пловдив, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 818 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба предявена от Г.М.Ч., ЕГН: **********, с адрес посочен в жалбата: ***, чрез
пълномощника си адвокат З., против Решение № 12 от 06.02.2023 г. на
Районен съд гр. Карлово, І н.с., постановено по АНД № 669 по описа на същия съд
за 2022 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 22-0281-001130
от 18.11.2022 г. на Началника на РУ - Карлово към ОД на МВР гр. Пловдив, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за извършено нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и
са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваното съдебно решение е „незаконосъобразно, неправилно и немотивирано,
постановено при неизяснена фактическа обстановка“. Твърди се в тази насока, че
макар актосъставителят да е издал талон за медицинско изследване (според показанията
на свидетели Т.и С.), същият не е бил връчен на жалбоподателя, като по този
начин последният е лишен от възможността за избор на последващо измерване на
съдържанието на алкохол по един от алтернативно изброените методи, а именно чрез
кръвна проба. Сочи се, че по този начин е извършено нарушение на правото на
защита на жалбоподателя. В тази връзка се твърди, че неправилно
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите Т.и С.. Иска
се решението на КРС и НП да бъдат отменени. Представена е и писмена защита вх.
№ 11599/26.05.2023 г. по описа на съда, в която са изложени същите съображения.
3. Ответникът по касационната
жалба - ОД на МВР гр. Пловдив, сектор
ПП, не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на
касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Карловският районен съд е
бил сезиран с жалба предявена от Г.М.Ч., срещу НП № 22-0281-001130 от 18.11.2022
г. на Началника на РУ - Карлово към ОД на МВР гр. Пловдив, с което, каза се, на
основание, чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за извършено нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като са отнети е
10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
НП
е издадено въз основа на АУАН серия GА № 627290 от
20.10.2022 г., съставен от Л.Г.Г.– мл. автоконтрольор
при РУ Карлово към ОД МВР - гр. Пловдив. Обективираните в акта
констатации, възприети и възпроизведени в спорното НП, се свеждат до следното:
На
20.10.2022 г., в 00:10 часа в с. Иганово на кръстовището
на ул. 9-та и ул. Д.Б.с посока на движение от изток към запад, Ч. е управлявал собствения си лек автомобил “Сузуки Витара“ с рег. № ***, като при проверка на място в 0:19
часа е установено, че водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта над
0.5 на хиляда, а именно 1,20 промила на хиляда, което било установено с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510
с фабр. номер АRрм-0730. Водачът е приел показанието
на техническото средство и е отказал да даде кръвна проба за изследване, но
въпреки това му е издаден талон за изследване № 091993.
Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.
7. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, Карловският районен съд е потвърдил
оспореното пред него НП, като е приел, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на процесното административно нарушение,
като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон.
IV. За правото:
8. Според чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно
превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози
Според чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
9. В рамките на тази материално и
административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и
възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така и
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
10. Относно възведените в касационната жалба възражения,
следва да се отбележи, че обосновано и в пълно съответствие със събраните по
делото писмени доказателства е извода на първоинстанционния съд, че не следва
да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели Т.и С.. От
данните поделото се установява, че талон за изследване с № 091993 е издаден на Ч.
в момента на извършената му проверка, но той е отказал да подпише/получи
издадения му талон, което е удостоверено с подписа на едни свидетел съобразно
изискванията на чл. 6, ал. 8 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Коментираните гласни доказателствени средства не са
достатъчни да оборят материалната доказателствена сила както на АУАН, така и на
талона за изследване (в частта досежно връчването му), още повече, че от
показанията на актосъставителя Г.се установява, че полицейският автомобил е бил
оборудван с видеорегистратор, но от страна на Ч. не е направено искане за
приобщаване към доказателствения материал на видеозаписите от процесната проверка.
11.
Изложеното до тук
налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При
постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА № 12 от 06.02.2023 г. на
Районен съд гр. Карлово, І н.с., постановено по АНД № 669 по описа на същия съд
за 2022 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.