№ 55
гр. Средец, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
в присъствието на прокурора П. О.
като разгледа докладваното от Н. Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20252170100185 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 530 и следващите от ГПК, с правно
основание чл. 73, във вр. с чл. 19, ал. 1, предл. четвърто от Закона за
гражданската регистрация.
Съдебното производство е образувано по молба от Н. А. С., с ЕГН:
**********, с адрес: общ. Средец, с. Дебелт, *****, предявена чрез адв. Д. Ч.
при БАК, с адрес за призоваване: гр. Средец, ул. ****, с правно основание чл.
19, ал. 1, предл. четвърто от ЗГР.
Иска се от съда да постанови Решение, с което да допусне промяна в
собственото, бащиното и фамилното име на молителя от Н. А. С. на А.Х.Х..
Молителят Н. А. С., редовно призован чрез адв. Д. Ч., се явява лично и с
адв. Д. Ч. при АК – гр. Бургас, редовно упълномощен.
Заинтересованата страна Община Средец, редовно призовани, не
изпращат процесуален представител, не изразяват становище.
Заинтересованата страна РП – гр. Бургас, ТО – гр. Средец, редовно
призовани, се представляват от прокурор П. О.. Изразява се становище, че
молбата е основателна и подкрепена с доказателства, поради което следва да
се уважи.
По делото е изслушан молителят Н. А. С.. В обясненията си
възпроизвежда изложеното в молбата, с която е сезиран съдът по настоящото
дело. Допълва, че баща му е починал рано, като към него се обръщали с името
Х.. Дядо му се казва Х., като цялото семейство има турски произход.
По делото в качеството на свидетел е разпитана Ф. Х. Х., леля на
молителя по бащина линия (сестра на бащата на молителя), която в
показанията си излага, че никой от семейството, приятелите му, роднините
1
съдедите и познатите не го познава като Н., а като А.. Допълва, че майката на
Н. (в съдебна зала го нарича А.) се казва Г., като има две деца, казват се Х. и Г..
Г. е кръстена на майка му, а момчето е кръстено на брат ми Х.. Дядото на А. се
казва Х.. Посочва, че целият им род говорят на турски език, защото се
възприемат за турци. Заявява, че по време на социализма, по принуда са им
сменяли имената с български имена, затова и на А. били дадени български
имена. Св. Х. допълва, че съпругата на молителя не знае български език,
говори само турски. Майка му се казва Г., а баща му се казвал Х.. Съседите,
приятелите и роднините му го знаят като А., никой не го познава като Н.. По
баща го знаят Х. и по фамилия Х.ов, защото така се казва нейния баща и негов
дядо.
Разпитан е и свидетелят А.М.А. – приятел на молителя, който посочва,
че го познава от 20 години и никой не се обръща сред приятелите и роднините
му с името Н., а с името А., защото бил с турски корени Познава жената на
молителя, която се казва Ф., не знае български език. Познава и майка му,
която се казва Г.. Допълва, че А. има две деца, едното се казва Г., а другото се
казва Х.. Всички познати от обкръжението му говорят само на турски, никой
не говори български.
По делото са представени и приложени писмени доказателства.
След преценка на представените по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Установява се, че молителят е роден на 06.10.1995 г. в гр. Бургас от
майка Г. М.Г. и баща А.Й. С., като в издаденият Акт за раждане №
0433/09.05.1995 г. на Община Бургас е записан със собствено име – Н.,
презиме – А., и фамилия – С.. Установява се, че от момента на раждането му и
до днес никой от роднините и близките не се обръща към него с тези имена,
както е записан в акта за раждане, а със собствено име А., презиме (бащино
име) Х. и по фамилия Х.ов, които той от доста дълго време смята за свои
имена. Баща му се казва А.Й. С., но турското му име било Х., като е починал
млад.
Установява се, че преди и след 1989 г., българските граждани от турски
произход често в реалността имат две имена - българско и турско. Често
използват едното от тях като свое, но де факто по акт за раждане и документ
за самоличност са носители на другото име. Това създавало за молителя
редица неудобства. В средите, които пребивава и поддържа контакти-на
работа, сред приятели и в семейството, всички говорят на турски език и към
молителя се обръщат с турското му име А. (А.). Допълва, че неговият баща е
носил българското име А., но турското му име било Х. (Н.). Неговият баща и
дядо на молителя се казвал Х. (Н.). От тридесет години се затруднява кое име
да използва в обществото-турското или българското. За него много по-лесно е
да използва само едното, а именно турското си име А.. През годините често се
е случвало различни хора и институции да го търсят с българското му име на
2
адреса, където пребивава, но съседите и познатите са казвали, че такъв човек
(Н.) тук не живее, тъй като го познават като А..
Установява се, че с жената, с която живее и с която отглеждат общите си
си деца – Г. и Х., се казва Ф. и не владее почти български език, а когато ходят
на гости при нейните родители в Турция не се чувства комфортно от факта, че
носи българско име, а не турското, въпреки, че се чувства турчин.
От приложените по делото доказателства се установява, че молителят не
е осъждан (реА.итиран), като криминалните му регистрации са извършени по
повод престъпленията, за които е реА.итиран, няма обвинения по
неприключени наказателни производства в Районна прокуратура - гр. Бургас,
но има едно образувано изпълнително дело по описа на СИС при Районен съд
– гр. Средец.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Искът е допустим – налице е интерес от търсената с него защита.
Подведомственост на спора пред съда – искът е подаден пред
компетентния съд, доколкото нормата на чл. 531, ал. 2 от ГПК предвижда, че
молбата се подава пред съда по постоянния адрес на молителя.
Предвид изложеното, съдът счита, че претенцията е основателна и
допустима. За нея са налице условията на чл. 19, ал. 1, предл. четвърто от ЗГР.
Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава
от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на
субективни права (чл. 1, ал. 3 от ЗГР). В чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация са предвидени общите предпоставки, при които се допуска
промяна в елементите на името - собствено, бащино или фамилно - когато то е
осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни
обстоятелства налагат това. След влизане в сила на Закона за гражданската
регистрация /ДВ, бр. 67 от 27 юли 1999 г./ до изменението на ал. 2 на чл. 19 от
същия закон /ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г./, е регламентирано единствено, че
промяната на име се допуска от съда по писмена молба на заинтересования,
като липсва препращане към някои от особените правила на
удостоверителните охранителни производства /за разлика от чл. 15, ал. 2 от
отменения Закон за имената на българските граждани, който изрично
препращаше към реда на чл. 436 и сл. от ГПК – отм. или действащата
понастоящем редакция на чл. 19, ал. 2 от ЗГР в сила от 01.03.2008 г., според
която лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може
да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава
петдесета "Установяване на факти" от Гражданския процесуален кодекс/.
Следователно молбата за промяна на името или на някой от неговите елементи
се разглежда по общите правила на охранителните производства - чл. 530 - чл.
541 от действащия ГПК, доколкото разпоредбите на ЗГР не препращат към
друг процесуален ред. Същественото за общото охранително производство е,
че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява
3
съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права,
целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без те да
представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера.
Правото да се промени собственото име е субективно лично право и в
съдебното производство по реализацията на това право решаващият съд
следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни
основания на лицето, неговото желание за промяна /Решение № 450 от
28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик - съдията
Б. Ц./.
Името е част и от личностното самоопределяне на лицата. В тази
връзка субективното желание на дадено лице да носи определено лично име
може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на Закона за
гражданската регистрация. В трайната съдебна практика се е наложило
становището, че „субективното желание“ на лицето да носи определено
собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Също така, с Решение № 507 от 22.10.2010 г. по
гр. д. № 227/2010 г., III г. о., ВКС, по въпроса за същността на "важните
обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, е прието, че важни
обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. В този смисъл са
Решение № 1426 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 396/2008 г., V г. о., ГК,
докладчик съдията К. М., Решение № 138 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
6115/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Е. Б. и др. Такива обстоятелства са
например: известността на лицето в обществото с име, с което се
идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от
време в резултат на станала не по волята му промяна, неприятните усещания и
емоции, които името създава у носителя му и др. В контекста на разгледаните
случаи, се налага изводът, че следва да се приеме, че молителят, роден с
дадено му лично име Н., може да претендира да носи собственото име А., с
което по безспорен начин се установи, че е станал известен в обществото и
сред близките си, което не му причинява емоционален дискомфорт и
затруднение при общуването и възприемането му в обществото.
В закона липсва обозначение кои обстоятелства са важни по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но съгласно разрешенията дадени в трайната съдебна
практика, това са такива обстоятелства, които правят носенето на името лично
или обществено неудобно или неподходящо. Обстоятелствата следва да са с
обективен характер, а доколко те са важни законодателят е предоставил
преценката на съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Според
застъпеното становище в решение № 507 от 22.10.2010 г. по г. д. № 227/2010 г.
на ВКС, ІІІ г. о. важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са тези,
които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например:
известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира,
носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат
на станала не по волята му промяна. Тази преценка, обаче, винаги трябва да
бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР /и
посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на
бащиното и фамилно име на физическото лице. Името носи информация за
4
произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко
едно физическо лице /В този смисъл са решение № 256/29.04.2004 г. по г. д. №
513/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 77/16.02.2012 г. по г. д. № 344/2011 г. на
ВКС, IV г. о., определение № 1253/15.10.2009 г. по ч. г. д. № 1181/2009 г. на
ВКС, III г. о., определение № 708/17.05.2012 г. по г. д. № 23/2012 г.,
определение № 340/09.02.2012 г. по г. д. № 1049/2011 г. на ВКС, решение №
507/22.10.2010 г. по г. д. № 227/2010 г. на ВКС, определение № 215/05.03.2010
г. по г. д. № 227/2010 г. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по г. д. №
712/2009 г. на ВКС и др. /. С решение № 138 от 19.03.2009 г. по г. д. №
611/2007 г. на ВКС, II г. о. е прието, че законът следва да се тълкува в по-
широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от
субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се
въведат в заблуждение органите на реда или определени институции.
В допълнение към гореизложеното е необходимо да се отбележи, че за
да се промяна в бащиното име, поради наличието на важни обстоятелства,
които налагат това, необходимо и достатъчно е да е налице едно важно
обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР , макар и в цитирания
нормативен текст това понятие да е употребено в множествено число.
В настоящия случай като причини за промяна на бащиното си име,
молителят изтъква желанието да носи името което го идентифицира със
средата, която го заобикаля, а именно български граждани с турски произход
и граждани на Република Турция. Настоящият състав приема, че промяната на
бащиното име на молителя не е самоцел. Промяна следва да бъде допусната
от съда само ако се установи по делото наличието на важни обстоятелства,
които да налагат това. Както беше посочено по – горе, практиката допуска
като "важно обстоятелство" да се счита субективното желание на лицето да
носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от
етнически или религиозен характер, предвид правото му на свободно
самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане
в заблуждение на органите на реда или определени институции /така и
решение № 19/08.02.2012 г. по г. д. № 486/2011 г. на ВКС, III г. о. /. Настоящият
случай, е точно такъв. Молителят се причислява към турския етнос, към който
се причисляват цялото му семейство. От събраните по делото доказателства
обаче се установява, че според етническите традиции на неговия род,
членовете му, в това число и децата на молителят, са записани с турски имена.
. Ето защо съдът намира, че за молителя е налице законен интерес да бъде
променено бащиното му име от А. на Х., предвид принадлежността му към
турския етнос и турското име на неговия баща – Х..
В конкретния случай, от събраните писмени и гласни доказателства се
установи по безспорен начин наличието на важни обстоятелства, които
налагат да бъде допусната промяна а във фамилното име на молителя. По
делото се доказа по несъмнен начин, че запазвайки сегашното си фамилно име
за молителя се създават житейски неоправдани неволи свързани с
несъотвествието между съставения в РБ Акт за раждане, и фактическото
положение на територията на Република България и Република Турция. Така
изложените обстоятелства представляват "важни" такива по смисъла на чл. 19,
5
предложение последно от ЗГР, обуславящи допускане на исканата промяна а
във фамилното му име от С. на Х.ОВ. Анализът на важността на тези
обстоятелства, води до извода, че същите налагат да бъде допусната исканата
промяна а, съобразно което, съдът намира за осъществена твърдяната от
молителя предпоставка на чл. 19, предложение последно от ЗГР. Налице са
важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР, които са направили
обществено неудобно за него носеното на името в частта, в която се иска
промяна.
Действащото понастоящем законодателство постановява фамилното
име на лицата да се определя според бащиното или фамилното име на бащата,
като избора между двете алтернативи не е ограничен по никакъв начин. Така,
както е уредено фамилното име в 14, ал. 1 от ЗГР, гражданскоправните
субекти не са обвързани от критерии, които да определят дали фамилното име
на лицето да се образува от бащиното или от фамилното име на бащата.
Уважаването на молбата за промяна на фамилното име на молителя е
предвидена в закона юридическа форма за закрепване на установилото се
фактическо положение, свързано с идентификацията на лицето и
принадлежността му към дадена семейна среда, като едновременно с това би
преодоляло и евентуалните затруднения свързани с общественият му и личния
живот. Ето защо съдът намира, че за молителя е налице законен интерес да
бъде променено фамилното му име от С. на Х.ОВ, предвид принадлежността
му към турския етнос.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация,
ДОПУСКА ПРОМЯНА на собственото, бащиното и фамилното име на Н. А.
С., с ЕГН: ********** в съставения му Акт за раждане № 0433/09.10.1995 г.,
съставен в гр. Бургас, 1-во Кметство, община Бургас, като вместо собственото
име Н. като собствено име бъде записано А., вместо бащиното име А. като
бащино име бъде записано Х. и вместо фамилното име С. като фамилно име
бъде записано Х.ОВ, като занапред молителят ще носи имената А.Х.Х..
Препис от решението да се изпрати на Община Средец, Област Бургас за
отразяване на промяната в регистрите на населението и в Акта за раждане.
Препис от решението да се изпрати на Бюро Съдимост при Районен съд
– Средец.
Препис от Решението да се изпрати на СИС при Районен съд – гр.
Средец.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението, на основание чл. 537, ал. 1 от ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7