Присъда по дело №46/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 260022
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20213610200046
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

Номер 260022                                Година 2021                 Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                              първи състав

На 25 (двадесет и пети) октомври                                 Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

                                            Съдебни заседатели: В.К.

                                                                                   Х.Х.

                    

Секретар Женя Проданова,

Прокурор Каролина Калева-Параскевова,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

наказателно дело от общ характер номер 46 по описа за 2021 година,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ф.Х.С., роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес ***, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това че на 18.06.2018 г. в гр.Велики Преслав, се съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - Л.Я.К., родена на ***г. от гр. В.Преслав, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, поради което и на основание чл.151, ал.1 от НК вр. с  чл. 55, ал.1, т.1 от НК, ГО ОСЪЖДА  на ТРИ МЕСЕЦА“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

В случай на привеждане в изпълнение на наложеното с настоящата присъда наказание „лишаване от свобода“ ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, от определеното общо наказание „лишаване от свобода“, времето през което  подсъдимия Ф.Х.С. е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 11.09.2019 г. от  19,30 часа до 15,00 часа на от 12.09.2019 г. по настоящото дело.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Ф.Х.С., да заплати сума в размер на 557.00 лева, в полза на държавата по сметка на ВПРС представляваща частта от направените по делото разноски по обвинението, по което е признат за виновен.

На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, ВРЪЩА на Ф.Х.С., иззетите като веществени доказателства по делото 1 бр. мобилен телефон марка HUAWEY Y5", черен на цвят, 1 бр. калъф /кейс/, черен на цвят, предадени с протокол за протоколно предаване от 11.09.2019г., 1 бр. компютър DELL със сер № и модел 0235PD00,1 бр. монитор Packarot Bele,1 бр. клавиатура Delux 1 бр. мишка Lenovo, 2 бр. захранващ кабел, 1 бр. кабел VGJ, предадени с протокол за доброволно предаване от 12.09.2019г., негова собственост- всички на съхранение в РУ-В.Преслав.

            Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд град Шумен.

 

Районен съдия: ххххххххххххх

 

Съдебни заседатели: 1.ххххххххххх

 

2.ххххххххххх

Съдържание на мотивите

МОТИВИ на присъда по НОХД №46/2021 г. по описа на ВПРС

 

Настоящото наказателно производство е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура град Шумен Териториално отделение град Велики Преслав обвинителен акт ведно с ДП№279/2019 г. по описа на РУ-В.Преслав, с който е повдигнато обвинение срещу Ф.Х.С., роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес ***, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за това че на 18.06.2018 г. в гр.****, се съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - Л.Я.К., родена на ***г. от гр. ****, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК-престъпление по чл.151, ал.1 от НК.

В разпоредителното заседание предвид липсата на основания за разглеждане на делото по реда на особените правила е постановено разглеждането му по общия ред.

В хода на съдебните прения прокурора поддържа повдигнатото обвинение. Намира същото за доказано по несъмнен начин. Предлага подсъдимия да бъде признат за виновен за престъпление по чл.151 ал.1 от НК, да бъде  наложено наказание на подсъдимия „Лишаване от свобода“ в предвидения от закона минимален размер, изпълнението на което  да бъде отложено на осн.чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Прокурорът без да посочва конкретен размер на наказанието „лишаване от свобода“, алтернативно предлага същото да бъде определено на осн.чл.55, ал.1, т.1 от НК. По отношение на веществените доказателства считам, че мобилния телефон, калъфа а също и компютърната конфигурация могат да бъдат върнати на подсъдимия след приключване на наказателното производство.

Защитникът на подсъдимия намира, че повдигнатото обвинение на подзащитния му не е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Според защитата не е доказан по несъмнен начин осъществен полов акт между подсъдимия е пострадалата, което се подкрепяло от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Липсата на субективния елемент на деянието- умисъл, защитата обосновава с липсата на представи у подсъдимия относно възрастта на пострадалата, която не му е споделяла на колко е години, освен това видимо изглеждала по-голяма. Според защитата прокуратурата не е ангажирала  доказателства за това обстоятелство-подсъдимия да е знаел, че пострадалата не е навършила 14-години и въпреки това знание да е осъществил съвкупление с нея. Поради което моли подзащитния му да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно пледира за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия и в случай че съдът не сподели защитната му теза, да му наложи минимално наказание на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК за престъплението в което е обвинен.

Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото –показанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Пострадалата Л.К. *** била на 13 години. През м. май 2019г. тя се запознала в социалната платформа Фейсбук с подс. Ф.С. от ****. Двамата започнали да общуват, първоначално с виртуални съобщения по Месинджър, а впоследствие се срещали няколко пъти в гр. ****, в района на ПГ по СС. Помежду им се зародила симпатия. При срещите им подсъдимият разбрал лично от пострадалата, че тя е на 13 години. В средата на м. май 2019г. при една от срещите им на горепосоченото място С. започнал да целува пострадалата по устните, да я опипва по тялото, вкл. проникнал с прът във влагалището й. Според малолетната пострадала, тогава той разбрал, че е имала предходни полови контакти, което тя не отрекла. Тя също го опипвала по половия му орган. По време на тази среща двамата си направили общи снимки.

През следващите дни и през м. юни 2019г. С. търсел пострадалата, за да се срещнат. Тъй като тя упорито му отказвала да се срещнат, той започнал да се заканва, че ще публикува във Фейсбук техните общи снимки, което и направил. През м. юни 2019г. подсъдимият продължавал да търси близък контакт с пострадалата, дори казвайки й че ще каже на майка й, че не е девствена. На 18.06.2019г. пострадалата се съгласила да излезе с него и двамата да имат полов контакт. Според уговорката им, около 18 часа на горепосочената дата, пострадалата очаквала С. в близост до билярдна зала, намираща се в близост до РУ-В. Преслав. Подсъдимият дошъл с автомобил марка „Опел" и Л.К. се качила в автомобила на задната седалка. Двамата се придвижили в покрайнините на гр. ****, в близост до сградата на МФОС. Там С. спрял автомобила и се преместил при пострадалата. Започнал да я целува и да съблича дрехите й. Той също се съблякъл,след което се съвкупил с пострадалата, прониквайки с половия си орган във влагалището й. Пострадалата сама определила кога да приключат половото сношение, като подсъдимия се съобразил с нея. Около 20 часа двамата си тръгнали, като потеглили към гр.****. На кръстовището между ул."****" и ул. „*****" подс.С. бил спрян за проверка от полицейски органи. За констатирано административно нарушение му бил съставен АУАН № 22405/18.06.2019г. След приключване на проверката С. оставил постр. К. отново в района на билярдната зала, в близост до сградата на РУ-В.Преслав.

През следващите дни и седмици подсъдимият продължавал да търси интимна близост с Л., но тя отново му отказвала. Както преди това се заканвал, на 10.07.2019г. С. изпратил съобщение по Месинджър до майката на постр. К., представяйки се под името Nasko Mehmet. Майката на пострадалата обаче изобщо не разбрала за тези съобщения, тъй като при получаването им спяла. Пострадалата К. успяла да вземе телефона на майка си и осъществила комуникация с подсъдимия от името на възходящата си (Emi Celil). Подсъдимият изпратил съобщения, с чието съдържание действително направил опит да съобщи на Emi Celil, че е възможно дъщеря да е имала полови контакти. След проведеният виртуален разговор постр. К. изтрила съобщенията от телефона на майка си. Междувременно подсъдимият започнал да разпространява пред св. Ст. С., М. З., С. А. и Е. Х. - приятели на постр. К., че е имал полов контакт с последната. В подкрепа на това той им показвал снимки, на които двамата с постр.К. били прегърнати, но облечени. Според свидетелите, те видели и други дискредитиращи постр. К. снимки. Горното станало известно и на пострадалата. Тъй като подсъдимия продължавал да я притеснява, тя споделила със св. С. за осъществения полов акт с него. Последната я посъветвала да подаде сигнал в полицията. На 11.09.2019г. пострадалата К. посетила РУ-В.Преслав, където разказала за случилото се. Уведомена била и Дирекция „Социално подпомагане", Отдел „Закрила на детето „ гр.****.След разкриване авторството на деянието, подс. С. дал подробни обяснения за извършеното от него деяние пред св. Ст. С. -полицейски служител при РУ-В.Преслав.

Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: показанията на пострадалата  Л.Я.К., показанията на свидетелите М.Е. З., Е.Х.Х., С.Т.С. дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. С.Н.А. и св.М.З., приобщени по реда на чл.281 от НПК, показанията на св.С.Д.С., дадени в хода на съдебното следствие и тези на св.Т.А.Г. приобщени по реда на чл.281 от НПК от приетите по делото съдебно медицинска експертиза по писмени данни, психиатрична експертиза, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.

Показанията на пострадалата  Л.Я.К., съдът кредитира изцяло. С тях се установяват всички елементи, както от обективната, така и от субективната страна на престъплението: осъществяване на полов акт с подсъдимия, обстоятелствата при които е осъществен, оповестяването на възрастта на пострадалата, от самата нея и от приятелския й кръг, част от който са и свидетелите М.Е.З., Е.Х.Х., С.Т.С., С.Н.А. и с които е имал контакти подсъдимия. Поради което съдът приема за доказан факта на съвкупление и факта на знание на възрастта на пострадалата от подсъдимия. Показанията на пострадалата кореспондират със свидетелските показания на свидетелите М.Е. З., Е.Х.Х., С.Т.С., С.Н.А., С. и Г..

Показанията на свидетелите М.Е. З., Е.Х.Х., С.Т.С.С.Н.А. дадени в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл.281 от НПК, съдът кредитира изцяло. С показанията им се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по следващи извършването на деянията. Посочените показания в кредитираната им част са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват.  От техните показания се установява по несъмнен начин осъществено съвкупление от страна на подсъдимия с пострадалата, знанието от подсъдимия на възрастта на пострадалата, както и „самохвалството“ на подсъдимия за извършеното съвкупление, настоятелността на подсъдимия за полови контакти с пострадалата, изпитваните от нея чувства на нежелание, неудовлетворение и притеснение от неговите действия. В показанията на свидетелите не се констатират противоречия, които да бъдат обсъждани.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля на С.Д.С., дадени в хода на съдебното следствие и тези на св.Т.А.Г. приобщени по реда на чл.281 от НПК. Свидетелите – полицейски служители са имали пряк контакт с подсъдимия непосредствено след деянието, пред които той подробно е обяснил как и при какви обстоятелства е осъществил съвкупление с пострадалата. Направените пред полицейските служители самопризнания от подсъдимия кореспондират с кредитираните показания на останалите свидетели.

Предвид изложеното съдът приема за установен по несъмнен начин факта на съвкупление, макар ида не са установени физически след по тялото на пострадалата.

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни по отношение на пострадалата  от която не се установяват към момента на прегледа свежи травматични увреждания, както и сигурни белези от стари травматични увреждания в областта на външните полови органи и аналната област на освидетелстваната К.. Установено е от вещото лице, че девствената й ципа била разтеглива, с относително голям отвор и ненарушена цялост. Независимо от липсата на травматични увреждания експертизата не изключва осъществен полов акт, тъй като от една страна -анатомичното устройство на девствената ципа на постр. К. е такова, че позволява проникване без разкъсване, а от друга страна - ненамирането на видими следи определено се дължи на изминалото време -от началото на м. май и средата на м. юни до края на м. септември 2019г., когато тя е била освидетелствана.

От заключението на  съдебно-психиатрична експертиза се установява, че постр. К. не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване. Същата е с нормално протекло за възрастта й нервно -психическо развитие , като възрастта й към момента на деянието -13 години и девет месеца, априори изключва възможността същата да разбира в пълнота и цялост свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по смисъла на НК. Същата към момента на деянието, макар и малолетна е могла да възприема и запаметява правилно факти и обстоятелства, които имат значение за разследването и е в състояние вече непълнолетна, да дава достоверни показания за тях. Наблюдавана е тревожно-депресивна адаптационна реакция, като споделянето с приятелка, активната й намеса и всички произтекли от това действия вкл. и прекратяването на отправените към нея заплахи са довели до нормализиране на емоционалното й състояние, което към момента на освидетелстването покрива картината на норма за психично здраве. Вещото лице психиатър заключава, че няма пречки, свързани с психичното състояние на пострадалата, което да не й позволяват да участва пълноценно в наказателния процес в качеството й на свидетел.

Експертните заключения допълват непрекъсната причинно следствена връзка с кредитираните показания на пострадалата и останалите свидетели, която води до единствения извод за осъществяване на деянието от обективна страна и то от подсъдимия.   

ОТ  ПРАВНА  СТРАНА съдът намери за установено следното:

По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия, изразяващо се в това, че същият  на 18.06.2018 г. в гр.****, се съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - Л.Я.К., родена на ***г. от гр. ****, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК-престъпление по чл.151, ал.1 от НК.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния всеки от подсъдимите е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, в които е обвинен по чл.151, ал.1 от НК. Съображенията за това са следните:

Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи личната полова неприкосновеност и свобода при избора на полов партньор.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е съзнавало общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, като по отношение на конкретното престъпление са и лица с различен пол от пострадалата.

От обективна страна при престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК изпълнителното деяние се изразява в съвкупление с лице, което не е навършило 14-годишна възраст, като съвкуплението не е извършено с използване на сила и заплашване, а с наличие на съгласие от страна на малолетното лице. Деянието е довършено със самия факт на съвкуплението с пострадалата.

По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по чл.151, ал.1 от НК.

По чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и пълнолетно. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока.

Причините за извършване на престъплението от страна на подсъдимия се свеждат до незачитането от негова страна на достойнството на човешката личност, избора на полов партньор, ниската му правна и житейска култура, занижено чувство за отговорност и липса на волеви задръжки.

Подсъдимият Ф.Х.С., роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес ***, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Съдът прецени, като смекчаващи обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия С., съдействието на органите на наказателното производство, младата възраст, чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Като отегчаващи, обстоятелства съдът прецени високата обществената опасност на деянието предвид начина на извършване, включително и разпространение на снимки и упоритостта при осъществяването на деянието.

Предвид изложеното, съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и определи наказанието на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на три месеца“лишаване от свобода“.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

            Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски направени в хода на досъдебното и съдебното производство.

            На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът постанови връщане на подсъдимия иззетите като веществени доказателства по делото 1 бр. мобилен телефон марка HUAWEY Y5, черен на цвят, 1 бр. калъф /кейс/, черен на цвят, предадени с протокол за протоколно предаване от 11.09.2019г., 1 бр. компютър DELL със сер № и модел 0235PD00,1 бр. монитор Packarot Bele,1 бр. клавиатура Delux 1 бр. мишка Lenovo, 2 бр. захранващ кабел, 1 бр. кабел VGJ, предадени с протокол за доброволно предаване от 12.09.2019г., негова собственост.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                                                                                              Районен съдия: