Р Е Ш Е Н И Е
№169
гр. Добрич, 05.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на пети
април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 63 по описа на съда за 2022
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.39, ал.1 и ал.2 от Закона за
защита на личните данни (ЗЗЛД), чл.79 и чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679
на Европейския парламент и на Съвета от 27 април
2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на
лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), във вр. с
чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба,
съединена с иск, подадени от Т.Н.Д. с ЕГН **********,***. Оспорва се Писмо с
изх. № 66-00-758 от 26.01.2022 г., издадено от изпълнителния директор на
Агенция по вписванията, по повод изпълнение на съдебно решение №
382/08.12.2021г. по адм.дело № 402/2021г. по описа на Административен съд – Добрич
във връзка със заявление на жалбоподателката с вх. рег. № 66-00-757/08.07.2021
г. за заличаване на личните й данни, съдържащи се в публикувания дружествен
договор на „***“ ООД в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
С жалбата е предявен и иск по чл.39, ал.2 от ЗЗЛД, във
връзка с чл.82 от Регламент (ЕС) 2016/679 срещу Агенция по вписванията за
заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди вследствие на извършено нарушение на правото ѝ на изтриване,
съгласно чл.17, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и незаконосъобразно обработване
на личните ѝ данни от страна на ответника чрез обявяването им на
неограничен кръг от хора в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ в резултат от
оспореното писмо, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
издаване на писмо с изх. № 66-00-758 от 26.01.2022 г. на изпълнителния директор
на Агенция по вписванията до окончателното ѝ изплащане.
В жалбата се сочи, че оспореното писмо е незаконосъобразно
и се иска неговата отмяна. Твърди се, че
това писмо Агенция по вписванията е издала по повод изпълнение на съдебно
решение № 382/08.12.2021г. по адм.дело № 402/2021г. по описа на Административен
съд Добрич и с него Агенцията се е произнесла повторно по заявление на жалбоподателката
с вх. рег. № 66-00-757/08.07.2021 г. за заличаване на личните й данни,
съдържащи се в публикувания дружествен договор на „***“ ООД. Твърди се, че с
писмото Агенция по вписванията вместо да изпълни влязлото в сила съдебно
решение, е поставила незаконосъобразно условие към дружеството да представи дружествен
договор със заличени лични данни на жалбоподателката. Изложени са оплаквания,
че с оспореното писмо от 26.01.2022 г. ответникът е отказал повторно да уважи
искането на заявителката за изтриване на личните й данни. Изтриването на
личните данни на жалбоподателката под условие било недопустимо и несъобразено с
упражненото от нея оттегляне на съгласие, като с това условие Агенцията по
вписванията незаконосъобразно прехвърлила отговорността си на трето лице, т.е.
на търговското дружество. Изразено е становище, че с издаденото писмо
ответникът не е изпълнил указанията на съда и е нарушил правото на изтриване на
заявителката по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, вследствие на което тя е
претърпяла неимуществени вреди. Твърди се, че неимуществените вреди на
жалбоподателката се изразяват в страх и несигурност, след като Агенция по
вписванията отказвала да заличи личните й данни, които са свободно достъпни в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Жалбоподателката,
Т. Д. изпитвала безсилие в опитите си да
накара Агенция по вписванията да изпълни законовите си задължения, която дори
отказвала да изпълни задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане
на правото. Поведението на ответника предизвиквало отчаяние у нея, тъй като
Агенция по вписванията (АВп), която е държавен орган и която следва да бъде за
пример на частните субекти при спазването на изискванията на Регламент (ЕС)
2016/679, демонстрирала незачитане на неприкосновеността на личния живот и
неспазване на основни законови задължения. Твърди се, че Д. попаднала на
множество статии за извършени престъпни деяния от лица, които са имали свободен
достъп до обявени лични данни в електронен формат в търговския регистър. Тези
негативни емоции имали по-голямо отражение върху нея, тъй като тя е действащ
адвокат по професия и е запозната с приложимата нормативна уредба.
Притеснението на Д. било засилено и от обстоятелството, че АВп извършва
продажби на лични данни на трети частни субекти като „***“ АД, „***“ АД и „***“
АД. При направена справка в предоставяната от „***„ АД услуга „Апис регистър“
тя установила, че не само личните й данни в дружествения договор на „***“ ООД
са достъпни, но и личните й данни, съдържащи се във всички други документи,
свързани с дружеството, са достъпни на всяко лице, което е заплатило да ползва
услугата „Апис регистър“. По тези съображения Д. иска да бъде отменено
оспореното писмо и бъде задължена АВп да изтрие/заличи личните й данни в
качеството й на съдружник в „***“ ООД, съдържащи се в публикувания дружествен
договор по партидата на дружеството, както и да бъде осъдена да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева вследствие на това
писмо. Претендира и присъждане на разноски по делото, в т.ч. адвокатско
възнаграждение в размер на по 1000 лева за жалбата по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД и
за иска по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД.
Ответникът, Агенция по вписванията – София,
представляван от изпълнителния директор Даниела Митева, в писмено становище от
14.03.2022 г. (л.93), подадено чрез юрисконсулт Иван Консулов, редовно
упълномощен, оспорва жалбата срещу писмото и исковата претенция като
неоснователни. Ответникът твърди, че данните на жалбоподателката са заличени,
като датата на обявяване била 01.02.2022 г. и прави искане за прекратяване на
съдебното производство в частта по оспорване на писмо с изх. №
66-00-758/26.01.2022г. По исковата претенция изразява становище, че не е
осъществен съставът за ангажиране на отговорността на Агенция по вписванията и
моли предявената претенция за неимуществени вреди да бъде отхвърлена като
неоснователна или да бъде намален размерът на претендираната сума като завишен.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Добрич, чрез участващия по делото прокурор, Милена Любенова дава заключение, че жалбата срещу писмото, с което е обективиран отказ за заличаване на лични данни, е основателна, доколкото не всички лични данни са били заличени. Изразява становище, че отказът на администраторът на лични данни да заличи изцяло публикуваните лични данни на жалбоподателката, извън трите ѝ имена, противоречи както на чл.2, ал.2 от закона, така и на Регламента. След като съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, обработването им е незаконосъобразно. Предявеният иск по чл.39, ал.2 ЗЗЛД е основателен, тъй като събраните по делото доказателства установяват, че Т.Д. е претърпяла неимуществени вреди, в резултат на това, че въпреки отправеното заявление за заличаване на личните ѝ данни, същите за известен период от време не са били заличени, а подписът ѝ и към настоящия момент не е заличен и са били достъпни за неограничен кръг от хора. В случая очевидно е налице незаконосъобразно бездействие от страна на администратора на лични данни. Счита, че претендираният размер на обезщетението е завишен и следва да бъде определен по справедливост.
Добричкият административен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата, вкл. и съдържащите се в адм.дело № 402/2021г., приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 08.07.2021 г. Т.Н.Д. е подала до Агенция по
вписванията, която е „администратор на лични данни“, заявление с вх. №
66-00-757/08.07.2021 (л. 5 от адм.д. № 402/21), с което е направила искане
личните й данни, публикувани в дружествения договор на вписаното в Търговския
регистър ООД „***”, ЕИК *** да бъдат заличени. Жалбоподателката е заявила също
в случай, че се приеме, че публикуването на личните й данни е извършено въз
основа на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то тя оттегля съгласието си личните й данни
да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата
на горепосоченото търговско дружество. Поради неуважаване на искането,
т.е. незаличаване на личните данни, Т.Д.
е подала на 17.08.2021 г. жалба пред Административен съд-Добрич, по която е
било образувано административно дело № 402/2021 г., прието като доказателство
по настоящото дело.
По делото е било установено, че в изпратената от
ответника с придружително писмо с изх. № 66-00-757/30.08.2021 г.
административна преписка, не се съдържат данни за писмен отговора по направеното искане за заличаване на личните
данни на жалбоподателката. А при извършване на справка в Търговския регистър се
е установило, че към този момент по партидата на вписаното в регистъра
дружество ООД „***” с ЕИК *** е публикуван и дружествен договор от 30.12.2020 г.,
в който жалбоподателката фигурира като страна-съдружник чрез трите си имена,
ЕГН, номер на лична карта, дата и място на издаване и пълен постоянен адрес. По
адм.дело № 402/2021 г. по описа на Административен съд Добрич е постановено Решение
№ 382/08.12.2021г., което след съобщаването му не е било обжалвано и е влязло в
сила на 31.12.2021 г. С решението съдът
е отменил мълчаливия отказ на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията да уважи искане, направено със
заявление вх. № 66-00-757/08.07.2021г. за заличаване на лични данни, съдържащи
се в публикуван дружествен договор по партидата на "***" ООД и е
изпратил преписката на администратора на лични данни - Агенция по вписванията, за ново произнасяне
по заявлението на Т. Н.Д. с вх. № 66 -00-757/ 08.07.2021г. в сроковете по
чл.12, ал.3 от Регламент (ЕС) (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка
с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и
за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните),
съобразно указанията на съда.
В мотивите на решението е прието, че Агенция по
вписвания, в качеството си на администраторът на лични данни, не е освободена
от задължението, вменено й с чл. 7, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно
който когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът
трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за
обработване на личните му данни. Затова представянето на дружествения договор
за обявяване без заверен препис от същия със заличени данни, не може да бъде
определено като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на
определено лице, свързаните с него лични данни да бъдат обработени. След като
съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването
им е незаконосъобразно по арг. на чл. 6 и чл. 7, § 2 от Регламент (ЕС)
2016/679. Прието е, че с подаденото на 08.07.2021 г. заявление от
жалбоподателката до Агенцията по вписванията, е изразено изрично несъгласие за
обработване на личните й данни, поради което за администратора на лични данни
не съществува никакво съмнение каква е волята на субекта на данни. Прието е, че
отказът на администратора на лични данни да заличи публикуваните лични данни на
жалбоподателката, извън трите й имена, противоречи на материалния закон –
разпоредбите на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮНЛЦ, както и на разпоредбите на чл. 7, § 3,
пр.1 и чл. 17, § 1, б. "б. ", пр.1 от Регламента. С тези съображения мълчаливият
отказ за заличаване на личните данни, визирани от заявителя в искането му от
08.07.2021 г., е отменен, а преписката е изпратена на администратора на лични
данни, Агенция по вписванията, за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателката и изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона.
Преписката е изпратена на 07.01.2022г., видно от писмо
с изх. № 10/07.01.2022г. на АдмС-Добрич и е постъпила в Агенция по вписванията
на 12.01.2022г., видно от известие за доставяне.
На 26.01.2022 г. Агенция по вписванията е изпратила оспореното
писмо с изх. № 66-00-758, адресирано едновременно до “***” ООД, неговият
управител Т.Ц.Ц. и до жалбоподателката, Т.Д.. С това писмо жалбоподателката е
уведомена, че след повторно разглеждане на заявленията от 08.07.2021г. е
установено, че Ц. и Д. са упражнили правото си на изтриване по чл.17 от
Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г., но за да бъде
уважено правото на изтриване следва да се представи заверен препис на
дружествения договор на „***” ООД, в
който личните данни на съдружниците Т.Ц. и Т.Д., освен тези, които се изискват
по закон (чл.119, ал.2 във вр. с чл.115, т.3 от ТЗ), са заличени.
Писмо с изх. № 66-00-758/26.01.2022 г. е оспорено с
настоящата жалба, постъпила в съда на 31.01.2022 г.
На 16.02.2022 г. жалбоподателката с молба с вх. № 671
(л.77) жалбоподателката е направила изявление, че АВп е извършила служебно
заличаване на личните й данни в публикувания дружествен договор по партидата на
„***” ООД, но без подписа й. Заличаването на останалите лични данни било
извършено в 16:41 часа на 01.02.2022г., т.е. след образуване на настоящото
дело. Към молбата са приложени доказателства за горните твърдения и е изразено
становище, че въпреки частичното оттегляне на оспорения акт, изразяващо се в
удоволетворяване на искането за заличаване на лични данни, то не е отпаднал
правния интерес от оспорване на писмо с изх. № 66-00-758/26.01.2022 г., тъй
като не е заличен подписът в публикувания дружествен договор на Т.Д..
От представените по делото Решение за достъп до
обществена информация № РД-01-345/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на
АВп, както и приложените към него уведомителни писма и договори (л.47 – л.58)
се установява, че „***“ АД, „***“ АД и „Сиела софт едн паблишинг“ АД имат
сключени договори с АВп за предоставяне на автоматизиран достъп до цялата база
данни от ТР и ежедневна актуализация на обстоятелствата по чл. 2 от ЗТР на
основание чл. 113 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и
достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел.
От данните по делото е видно, че към 28.01.2022 г.,
след изпращане на преписката съгласно влязлото ви сила решение по адм.д. №
402/21 г. по описа на АдмС-Добрич, в Търговския регистър в раздел „Актуален
учредителен акт“ по партидата на „***“ ООД не е извършено заличаване на личните
данни на Т.Д. в публикувания дружествен договор. Заличаване на личните данни,
без подписите на съдружниците, е
извършено на в 16:41 часа на 01.02.2022 г.(л.78-82) и като основание за извършената промяна АВп е
посочила влезлите в сила съдебни решения: Решение № 599/01.12.2021 г. по адм.д.
№ 825/21 г. по описа на АдмС-Хасково и Решение № 382 от 08.12.2021 г. по
адм.дело № 402/21 г. по описа на АдмС-Добрич.
За доказване на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди по делото са представени писмени доказателства и бяха
събрани гласни такива.
Приложени две публикации в интернет относно случаи на
кражби на лични данни на физически и юридически лица, изтеглени от масивите на
АВп : статия със заглавие „Осъдена задочно
в Гърция: Българка твръди, че е станала жертва на кражба на фирмени
данни“, публикувана на 09.12.2019г. в интернет страница btvnovinite.bg и статия със заглавие „Крадат имоти с електронен
подпис“, публикувана на 29.01.2014 г. на интернет страница petel.bg.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.К.В.
се установява, че ищцата е споделяла притесненията си, че личните й данни в ТР
са общодостъпни. Ищцата се занимавала точно с консултации за защита на личните
данни. Когато предприела действия за заличаване на личните й данни, била
радостна, че е спечелила делото, но получила отговор, в който пак личните й
данни не били заличени. Почувствала се безсилна, защото законовите й опити били
безуспешни. Споделяла притесненията си, че всеки може да види имената, адреса й
и предвид делата, които води (граждански, семейни), това създавало несигурност
в нея. Жалбоподателката била тревожна, емоционална, изпитвала страх и имала
паник-атаки. Свидетелката заявява, че се
познава с Т.Д. от близо 20 години и всеки ден се чува с нея, виждали са се
почти всеки ден, когато двете са живеели в София.
Свидетелските показания не бяха оспорени. Съдът ги
кредитира като обективни и достоверни, и дадени добросъвестно
Въз основа на така установената по делото фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
По
допустимостта на жалбата
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна,
срещу годен за оспорване административен акт, в законоустановения срок за
обжалване по чл.149, ал.1 от АПК.
Оспореното писмо притежава характеристиките на индивидуален административен акт, тъй като с него, макар и незаявено изрично, повторно се отказва заличаване на лични данни, които фигурират в ТР към датата на издаването му и подаване на жалбата и след като преписката е върната на органа с влязло в сила съдебно решение с указания да заличи личните данни на Т.Д. в публикувания в ТР дружествен договор.
Относно
направено от ответника искане за прекратяване на съдебното производство
Искането на ответника за прекратяване на съдебното
производство по оспорване на Писмо с изх. № 66-00-758/26.01.2022 г., издадено
от представляващия Агенцията по вписванията, е неоснователно. Към 01.02.2022г.
е извършено частично заличаване на личните данни на жалбоподателката от
публикувания в ТР дружествен договор, без подписа й, след като по нейна жалба е
образувано настоящото съдебно производство. Обстоятелството, че искането й е частично
изпълнено, т.е. извършено е частично
оттегляне по см. на чл.156, ал.1 от АПК, не води до извод за отпадане на правния
интерес от решаване на спора за законосъобразност на издаденото писмо.
По
основателността на жалбата
Жалбата срещу писмо с изх. № 66-00-758/26.01.2022 г.,
издадено от представляващия Агенцията по вписванията, е основателна.
Оспореното писмо е незаконосъобразно, тъй като макар и
издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, то по
съществото си представлява повторен отказ за заличаване на личните данни на Т.
Димтрова, въпреки влязлото в сила на 31.12.2021 г. Решение № 382/08.12.2021г. по
административно дело № 402/2021г. по описа на Административен съд –Добрич. С
писмото в противоречие на материалния закон, се поставят допълнителни условия,
които трето лице, търговското дружество, ООД ”***“, следва да изпълни. Със влязлото в
сила съдебно решение е прието, че следва да се заличат публикуваните в ТР данни за жалбоподателката, без трите имена, сдържащи се в дружествения договор по
партидата на ООД ”***” и представляващи „лични данни“ по см. на чл.4, § 1 от
Регламент (ЕС) 2016/679. Решението е
получено от административния орган на 12.01.2022 г. Влязлото в сила
съдебно решение по адм.дело № 402/2021г. по описа на Административен съд
–Добрич е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България по силата на чл. 297 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК.
С него със сила на пресъдено нещо е призната
незаконосъобразността на отказа да се уважи искането за заличаване в резултат
на извършено от ответника нарушение на чл. 17, § 1 от Регламента и чл. 2, ал. 2
от ЗТРРЮЛНЦ, поради което този въпрос не подлежи на обсъждане от съда. Вместо
да се произнесе по заявлението на Д. съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в съдебното решение, ответникът е издал
процесното писмо от 26.01.2022 г., с което отново не е заличил данните, а е
препратил ищцата да реализира искането си по чл. 17, § 1 от Регламента чрез
управителните органи на „***“ ООД. Оспореното писмо от 26.01.2022 г. формира не
само отказ за изпълнение на съдебното решение в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК, но с издаването му продължава неправомерното обработване на личните данни
на Д., в нарушение на правата по чл. 17 от Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни. А според чл.168, ал.2 от АПК, съдът обявява нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
Съдът приема, че повторният отказ на администратора на
лични данни да заличи публикуваните лични данни на жалбоподателката,
включително и подписа й, обективиран в оспореното писмо, е постановен в
противоречие с влязлото в сила съдебно решение и следва да се обяви за нищожен.
Относно
искането за отправяне на преюдициално запитване, заявено с жалбата
Съгласно чл.628 от Гражданско-процесуални кодекс
(ГПК), приложим по силата на чл.144 от АПК и в настоящото производство, когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и
валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното
решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските
общности. Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС не е
поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателката. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.628 от ГПК
в конкретния случай. По спора за заличаване на личните данни на
жалбоподателката в публикувания в ТР дружествен договор на ООД“***“ , има
постановено влязло в сила решение, което подлежи на изпълнение. И тъй като в
конкретния случай правото на изтриване по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 е
защитено с влязлото в сила решение, не е налице необходимост от тълкуването на
регламента.
По изложените съображения, съдът намира, че по
конкретното дело не са налице предпоставките на чл.628 от ГПК и на основание
чл.629, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК не следва да уважава направеното искане за преюдициално запитване.
Относно
исковата претенция
Предявеният иск е процесуално допустим и черпи
правното си основание от разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, във вр. чл. 82
от Регламент (ЕС) 2016/679. С него се претендира обезщетяване на вреди,
нанесени от национален административен орган в резултат на неправомерно
обработване на лични данни на ищцата.
Съгласно чл.204, ал.3 от АПК, когато вредите са
причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на
акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Предявеният иск е частично основателен.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на
правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да
обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред
съда по реда на АПК, като според ал. 2 в производството по ал. 1 субектът на
данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на
неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на
обработващия лични данни. Защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни е основно право съгласно съображение 1 от
Регламента. Член 8, § 1 от ХОПЕС и член 16, § 1 от ДФЕС предвиждат, че всеки
има право на защита на личните му данни, като всяко нарушение спрямо това право
трябва да се разглежда като особено съществено независимо от неговия вид и правни
последици.
Съгласно чл. 82, § 1 от Регламента всяко лице, което е
претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на
настоящия регламент, има право да получи обезщетение от администратора или
обработващия лични данни за нанесените вреди.
Следователно три са изискуемите предпоставки, включени
в предмета на доказване за реализиране на правото на обезщетение и отговорност
за причинени вреди по чл. 82 от Регламента, във вр. чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД :
нарушение на регламента, извършено от администратор или обработващ лични данни
по смисъла на чл. 4, § 7 и § 8 от Регламента, претърпяна от субекта на данни
материална или нематериална вреда и причинна връзка между претърпяната вреда и
нарушението на регламента.
В случая ищцата претендира обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на писмо с изх. № 66-00-578/ 26.01.2022 г. на
изпълнителния директор на АВп, твърдейки, че с него са нарушени правата й по
Регламент (ЕС) 2016/679 чрез незаконосъобразното обработване на личните й данни
в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и незаконосъобразния отказ за изтриване
на личните й данни в нарушение на чл. 17, § 1 от Регламента.
Налице е
първата предпоставка – нарушение на Регламента.
Както бе посочено по-горе, оспореното писмо от 26.01.2022 г. формира не само отказ за изпълнение на съдебното решение в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК, но с издаването му продължава неправомерното обработване на личните данни на Д., в нарушение на правата по чл. 17 от Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Не е спорно също, че с влязло в сила решение на Административен съд - Добрич е прието, че обявяването на дружествения договор с личните данни на съдружниците, за които не е предвидено да бъдат обявени, и последващият отказ на ответника да заличи личните данни на Д. в резултат на упражненото от нея право на изтриване са незаконосъобразни като противоречащи на чл. 17, § 1 от Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Ищцата е следвало да бъде индивидуализирана само с име, като приложената от администратора презумпция за съгласие по чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ по отношение на останалата публикувана информация за нея не съответства на разпоредбите на чл. 4, § 11, чл. 6, § 1, т. “а” и чл. 7, т. 1 и т. 2 от Регламента. Съгласно мотивите на съдебното решение, с подаване на заявлението за изтриване/заличаване на личните данни на ищцата АВп в качеството й на администратор на лични данни е била длъжна да ги изтрие без ненужно забавяне с оглед на изрично изразеното от субекта несъгласие за обработването им, като поставянето на условия за извършване на това действие чрез представянето за обявяване на препис от дружествения договор със заличени лични данни, незадължителни по закон, от регистърно задълженото лице – управителя на дружеството или упълномощено от него лице, противоречи на чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. „б“, пр. 1 от Регламента, които указват както възможността, така и правото на субекта на данни да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. Вместо да изпълни това свое задължение за действие, администраторът не се е произнесъл по искането в регламентираните срокове. В резултат на това съдът е отменил мълчалив отказ на ответника и е изпратил преписката за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона.
Не се променя извода, че е налице допуснато нарушение
на Регламента и незаконосъобразно обработване на личните данни на засегнатото
лице преди тяхното заличаване, поради извършеното в хода на съдебното
производство служебно частично
заличаване на личните данни на Т.Д., без подписа й. Според чл. 82, § 2 от Регламента администраторът,
участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи
от извършеното обработване, което нарушава настоящия регламент. Следователно
регламентът предвижда отговорност за вреди без оглед на характера и обхвата на
неправомерното обработване. Достатъчно е да е налице нарушение на регламента,
от което да са произтекли вреди за субекта на данните. Единствената възможност
за освобождаване на администратора от отговорност е само ако докаже, че по
никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредите, съгласно чл. 82,
§ 3 от Регламента. В случая такива доказателства не са налице, поради което и
ответникът следва да поеме отговорността за компенсиране на вредите от
незаконосъобразното си поведение.
Администратор
на лични данни
Налице е втората предпоставка за ангажиране на
отговорността. По делото не е спорно, че АВп действа в качеството си на
администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламента при
упражняване на дейността си по чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, както и че
дружественият договор на „***“ ООД е бил обявен с лични данни на Д., достатъчни
да я идентифицират, като разпространението им в ТР ги е направило общодостъпни
на неограничен кръг от хора. Не е спорно и това, че АВп като администратор на
лични данни е била сезирана от ищцата с искане да бъдат заличени личните й
данни, публично оповестени в качеството й на съдружник в търговското дружество,
както и че агенцията е отказала да уважи искането й по съображения, че не е
спазен предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ ред за това.
Настъпили
вреди
Претедндират се понасянето на неимуществени вреди,
чието настъпване се установява от доказателствата по делото. Нарушаването на правата на Д. при обработката
на личните й данни от страна на администратора, е породило е неу негативни
психически и емоционални преживявания - страх и безпокойство от евентуални злоупотреби
с чувствителната информация. Съдът приема за доказани обстоятелствата,
установени чрез свидетелските показания, а именно, че ищцата се притеснявала,
че личните й данни са публично достояние на неограничен кръг от хора и могат да
бъдат неправомерно използвани от трети недобросъвестни лица; че Д. се почувствала
безсилна, заради неуспешните опити да защити правата си, въпреки използваните
възможни законови средства за това. Съдът приема за установено, че в случая чувството
на безсилие и разочарование у ищцата действително е понесено по-интензивно и
тежко, поради факта, че тя е юрист по професия, действащ адвокат и работи в
областта на защитата на личните данни. Чувството на безсилие е породено и от
неоправданите легитимните очаквания на ищцата спрямо ответника като държавен
орган да се съобразява със законите и постановените съдебни решения. Безсилието
е породено и от демонстрираното от държавен орган неспазване на основни негови законови
задължения, незачитане на съдебното решение и правото на защита на личните
данни.
Неблагоприятен ефект върху нейната лична сфера оказва
и обстоятелството, че АВп предоставя специализирани услуги за автоматизиран
достъп до базата данни от ТР на трети лица като „***“ АД, „***“ АД и „***“ АД.
Допълнителни негативни емоции и страх са се породили
от публикациите в пресата, в които са визирани случаи на неправомерна употреба
на лични данни от трети лица.
Съдът приема за доказани изпитваните от ищцата
негативни емоции и преживявания, поради което е налице и третата предпоставка
от фактическия състав на чл. 82 от Регламента, във вр. чл. 39, ал. 2 от
ЗЗЛД.
Причинна
връзка
Безспорно е, че неблагоприятните изменения в
емоционалното и психическото състояние на Д. са резултат от неправомерното
обработване на личните й данни от страна на АВп, която въпреки отправеното до
нея заявление и изрично несъгласие на субекта на данни и въпреки постановеното
от съда влязло в сила решение за заличаване на личните данни, не е предприела
незабавни мерки да изтрие данните и е продължила обработването им в нарушение
на чл. 17, ал. 1 от Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, с оглед на което е
налице и третата предпоставка от фактическия състав на чл. 82 от Регламента,
във вр. чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД – причинна връзка между причиненото увреждане и
извършеното нарушение на Регламента.
Следователно фактическият състав на чл. 82 от
Регламента, във вр. чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД е осъществен, поради което за ищцата
е възникнало субективното право да претендира обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в качеството й на субект на данни, а за ответника е
възникнало задължението за тяхното репариране в качеството му на администратор
на лични данни.
Размер на
обезщетението
Регламентът и ЗЗЛД не установяват критериите за
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което и
по аргумент от препращащите норми на 203, ал. 2 от АПК и § 1 от ЗОДОВ следва да
се приложи разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на обезщетението не следва
да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като той подлежи на определяне
от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни
обективно настъпили обстоятелства, включително характера и степента на
увреждането, неговата продължителност и интензитет, както и цялостното му
отражение върху живота на увреденото лице.
Съдът взе предвид, че ищцата претендира обезщетение за
причинените й неимуществени вреди вследствие на издаденото писмо от 29.01.2022
г. Взе предвид и обстоятелството, че на 01.02.2022 г. АВп е заличила част от личните
данни, но не представила данни към момента на обявяване на делото за решаване,
че е заличила подписа на ищцата. Като се
имат предвид всички тези обстоятелства, възрастта на ищцата, родена през 1992г., социално – икономическите
условия и стандарта на живот в страната съдът приема, че справедливият размер
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се равнява на сумата от
500 лева. До този размер исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена, като за горницата до 2000 лева подлежи на отхвърляне.
Върху сумата за обезщетение следва да бъде присъдена и
лихва за забава от датата на издаване на писмо с изх. № 66-00-758/26.01.2022 г.
на изпълнителния директор на АВп, както се претендира в исковата молба, тъй
като актът е обявен за нищожен, съгласно т. 4 от ТР № 3 от 2004 г. на ВКС.
Разноски
Съобразно изхода от делото и на основание чл. 10, ал.
3, изр. първо от ЗОДОВ, приложим на основание чл. 203, ал. 2 от АПК, ищцата има
право на разноски по производството в размер на 10 лева, съставляващи платена
държавна такса. На основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ тя има право и
на разноски за адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което и с оглед на обема на извършената адвокатска защита разноските за
адвокат следва да бъдат намалени до законоустановения минимум от 370 лева
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При това положение на ищцата се следват
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 92, 50 лева съразмерно с
уважената част от иска. Следователно общата дължима сума за разноски на
страната възлиза на 102, 50 лева. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ответникът
също има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лева
съразмерно с отхвърлената част от иска, определени съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
и чл. 24 от НЗПП. След извършена компенсация между двете суми на ищцата се
дължат разноски в размер на 27, 50 лева.
Водим от изложеното, Административен съд –Добрич,
трети състав
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Писмо с изх. № 66-00-758 от
26.01.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция по вписванията,
издадено по повод изпълнение на съдебно решение № 382/08.12.2021г. по адм.дело
№ 402/2021г. по описа на Административен съд Добрич.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията – град София да заплати
на Т.Н.Д., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 500 (петстотин) лева
за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и
преживявания, вследствие на Писмо с изх. № 66-00-758 от 26.01.2022 г. на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което е извършено нарушение
на правото й на изтриване съгласно чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и
незаконосъобразно обработване на личните й данни, съдържащи се в публикувания
дружествения договор по партидата на на „***“ ООД в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 500 лева
до 2000 лева.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията – град София да заплати
на Т.Н.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 27, 50 лева (двадесет и седем лева и
петдесет стотинки), сторени разноски за първата инстанция.
ОТХВЪРЛЯ искането за отправяне на преюдициално
запитване за тълкуване на нормите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица
във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на
такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата
на данните
РЕШЕНИЕТО
може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, с изключение на
последната част с характер на определение по чл.629, ал.2 от ГПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: