Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от
младши съдия Малоселска в.гр.дело № 4908 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Предмет
на въззивно обжалване е решение
№ 1787 от 26.02.2016
г., постановено по гр.д. № 53031/2015 г. по описа на СРС, 123 състав, с
което е отхвърлен предявеният от М.И.М., заместен в хода на производството от наследника
му по закон С.Т.М., срещу „С.Е.“ ЕАД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за отмяна на уволнението, извършено с акт № 14/22.06.2015 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество, с който на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е
бил прекратен трудовият договор между страните.
С подадената от
ищеца въззивна жалба са наведени оплаквания, че
постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон
и процесуалните правила, а също е и необосновано. Развити са съображения, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение,
като не е уважил своевременно заявените от ищеца доказателствени
искания за събиране на доказателства, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна. Въззивникът
поддържа, че събраните в хода на съдебното дирене пред първия съд писмени
доказателства не са били обсъдени задълбочено и в съвкупност от постановилия
решението съд. В резултат от това неправилно е била установена фактическата
обстановка и като е отхвърлил иска, съдът постановил неправилно решение. С
жалбата се поддържа, че за работодателя не е било налице уволнителното
основание по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, с оглед което извършеното уволнение е
било незаконосъобразно и като такова е следвало да бъде отменено от съда. Освен
това заповедта за уволнение била немотивирана и със същата правоотношението се
прекратявало със задна дата, което било самостоятелно и достатъчно основание за
отмяната му. От въззивния съд се иска да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендират се разноски за
производството.
Ответникът
по жалбата „С.Е.“ ЕАД не е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че
страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал в предприятието на ответника длъжността „шофьор, специален
тежкотоварен автомобил/ шофьор на специализиран автомобил“, като с процесната заповед /акт/ № 14/22.06.2015 г. на
изпълнителния директор на дружеството трудовото правоотношение между страните е
било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 т. 9 КТ, считано от 24.06.2015 г.
Не се спори също, че заповедта за уволнение е била връчена на работника на
09.07.2015 г.
Установява
се от представеното по делото свидетелство за зрелост и квалификация №
045014/1975 г., че ищецът е завършил курс на средно професионално-техническо
училище по металообработване и е придобил професия електромонтьор на
електромашини, уреди и апарати, квалификация електромонтьор.
Като
писмено доказателство по делото е прието експертно решение № 0178 от 19.01.2015
г. на ТЕЛК при СБАЛО ЕАД, с което на ищеца е била определена 85 % трайно
намалена работоспособност при водеща диагноза злокачествено новообразувание
на Глотис; общо заболяване: карцином на ларинкса,
състояние след тотална ларингектомия, трайна трахеостома с канюла. Като
противопоказани условия на труд са посочени: физическо натоварване, токсична,
запрашена и йонизираща среда, активен
словесен контакт. В мотивите на решението е посочено, че лицето следва да бъде
трудоустроено на работното място, като бъдат съобразени противопоказаните
условия на труд.
По
делото е представен протокол от заседание на комисията по трудоустрояване при
работодателя, проведено на 24.03.2015 г., като от съдържанието на документа се
установява, че според комисията обсъдените на заседанието работни места не
кореспондират с противопоказнните за ищеца условия на
труд, посочени от ТЕЛК или ищецът не е притежавал изискваща се квалификация,
правоспособност, ценз за заемането им. Взето е решение да се отправи запитване
до ТЕЛК дали ищецът може да упражнява професията по основното си трудово
правоотношение.
В
отговор на отправеното до ТЕЛК запитване при ответника е представено експертно
решение № 0968/06.04.2015 г., съгласно което становището на комисията е, че
лицето не може да работи на длъжността „шофьор на специализиран автомобил“,
която заема при ответника.
На 24.04.2015 г. е било проведено заседание на
комисията по трудоустрояване при работодателя, за което по делото е представен
протокол. На проведеното заседание е взето решение за отлагане постановяването
на решение по повод уреждане на трудовото правоотношение на М.М., с оглед настъпили промени в щатното разписание.
На 04.05.2015 г. е било проведено заседание на
комисията по трудоустрояване, на което е взето решение трудовият договор с
ищеца да бъде прекратен на основание чл. 325, т. 9 КТ, поради невъзможност да
бъде предоставена друга работа, подходяща за здравословното му състояние.
На 17.06.2015 г. ищецът е подал писмена молба
до работодателя да бъде трудоустроен в съответствие с издаденото предписание за
трудоустрояване, като е приложил препис от експертното решение.
В
периода от 17.06.2015 г. до 24.07.2015 г. ищецът е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност съгласно представените по делото 3 бр. болнични
листове.
Пред въззивния съд е
прието заключението на вещото лице д-р Е.Й., съгласно което на работните места
за трудоустроени, на които към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца са работели пенсионери, не са били подходящи за заемане
от ищеца, тъй като работните процеси на тези длъжности изисквали постоянна
словесна комуникация, физическо натоварване, работа в запрашена среда и
изисквания за квалификация.
В хода на въззивното
производство е прието заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвено от вещото лице д-р Д.М., като това вещо лице е посочило, че не е
специалист по трудова медицина, с оглед което и не може да даде отговор на
въпроса относно конкретните работни места за трудоустроени при работодателя.
От заключението на трудово-медицинската
експертиза, изготвено от вещото лице д-р А.В., се установява, че в трамвайно
депо „Искър“ са били налични две работни места, определени като подходящи за
трудоустроени, заети от нетрудоустроени лица, за които се е изисквала
квалификация за професиите „маневрист“ и „шлосер“. Работните операции според
експерта при същите са свързани с физическо натоварване в запрашена среда, а
също и словесна комуникация. Вещото лице е заключило, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е разполагал с подходяща
за заемана от работника длъжност, нито съобразно здравословното му състояние и
противопоказните условия на труд, нито съобразно професионалната му
квалификация и трудов стаж.
Във въззивното
производство е прието заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от вещото лице д-р И.Й.. Съгласно същото по утвърденото от
работодателя длъжностно разписание свободните работни места са били следните:
електромонтьор ТИС, 1 бр., с изискване за квалификация и физическо натоварване I степен /умерен физически труд/;
работни позиции от списъка за трудоустроени, заети от нетрудоустроени лица:
маневрист /ТМ/ - 2бр., шлосер – 2 бр. и организатор експлоатация ВДП – 1 бр.
Вещото лице е отбелязало, че съгласно протокол от 17.06.2015 г. от заседание на
комисията по трудоустрояване при работодателя са посочени същите тези позиции,
но липсва взето решение по въпроса за трудоустрояването на М..
Вещото лице е констатирало, че при
работодателя в поделение „Трансенерго и РП“ в
структурни звена „Автобаза, производствена секция и РМТ /ремонтно-механична
работилница/“, секция „Токоизправителни станции“,
секция Контактна мрежа“, секция „Кабелна група“ и „Група по ремонт и поддържане
на съоръжения“ са били включени длъжности с наименования „електромонтьор, III кв.степен, средно техническо
образование“ с различен брой във всяко звено. Експертът е анализирал подробно и
представените справки от депата – към 11.06.2015 г. в трамвайно депо „Красна
поляна“ по длъжностно разписание е имало 2 работни места за електромонтьор и 1
работно място за стругар; в депо „Банишора“ –
електромонтьор – 1 бр., ватман – 2 бр.; в депо „Искър“ към 10.06.2015 г. –
работните места, заети от нетрудоустроени лица – маневрист – 2 бр., шлосер – 2
бр., както и свободни работни места – ватман – 2 бр., електромонтьор – 1 бр.; в
депо „Надежда“ – от нетрудоустроено лице е била заета длъжността „организатор
експлоатация ВДП“ – 1 бр. Съгласно справката за незаети работни места към 24.04.2015
г., са били както следва: електромонтьор на МПС – 4 бр., електромонтьор секция
ТИС – 1 бр., електромонтьор по телемеханизация – ТИС
– 1 бр., електромонтьор в секция КМ – 3 бр.
От представените по делото документи експертът
не е установил за заемане на длъжността „електромонтьор“ да се изисква активен словесен контакт, нито да е
установено, че заемането ѝ от лицето би било противпоказно
за него.
На следващо място експертът е обърнал
внимание, че ищецът е провеждал обучение в УМБАЛ „Ц.Й.– ИСУЛ“ относно езофагиален глас и помощно средство за комуникация – ларингофон. Съгласно експертното становище посредством
същите за работника е налице възможност да осъществява комуникация чрез
словесен контакт. Според експерта ищецът е могъл да заема при ответника
длъжностите „електромонтьор“ и „шлосер“. Експертът е констатирал, че при
работодателя на места за трудоустроени са били назначени и работещи в пенсионна
възраст лица, както следва: II
категория
труд – 4 лица, заемащи длъжности маневрист/ватман; III категория труд – общо 22 работещи
лица. Заетите от нетрудоустроени лица длъжности са били „шлосер“ – 2 бр. и
„организатор експлоатация“. В заключение е обобщено, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение при работодателя са били налице
подходящи за заемане от М. длъжности, на които да бъде трудоустроен, но същите
са били заети от нетрудоустроени работници и служители и от пенсионери.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо.
Доводите
на въззиваемата страна за недопустимост на
производството по предявения иск с оглед настъпилата в хода на въззивното производство смърт на ищеца и конституирането по
реда на чл. 227 ГПК на преживялата съпруга като негов правоприемник, въззивният съд намира за неоснователни. В производството е
установен правният интерес на С.М. да замести своя наследодател в процеса по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В този смисъл е и Решение №
387 от 10.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2491/2014 г., IV г. о., ГК.
По
правилността на решението, с което е отхвърлен предявеният иск, въззивният съд намира, че оплакванията за нарушения на
материалния закон, съдържащи се в жалбата, са основателни и съдебният акт следва
да бъде отменен, като съображенията за това са следните:
В
конкретния случай спорни между страните по делото се явяват обстоятелствата дали
в предприятието на работодателя е имало подходящи длъжности за заемане от
ищеца, на които последният да бъде трудоустроен, с оглед определения му процент
трайно намалена неработоспособност.
Съгласно
чл. 314 КТ работник или служител, който поради болест или трудова злополука не
може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да
изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се
трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по
предписание на здравните органи.
Разпоредбата
на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ предвижда, че трудовият договор се прекратява без
която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника
или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на
заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай
прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща
за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме.
Ето
защо при предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато
уволнителното основание е това по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, в тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил
правото си да прекрати трудовото правоотношение с лицето, чиято
работоспособност е трайно намалена в съответствие с изискванията на закона, а
именно, че не е имало подходяща за заемане длъжност с оглед здравословното
състояние на лицето.
С
решение № 93/26.06.2020 г. по гр. д. № 3772 по описа за 2019 г. по описа на
ВКС, III Г.О.,
ГК е допуснато касационно обжалване по въпроса може ли по висящото производство
за законосъобразност на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 КТ съдът да разреши
спора дали има подходяща длъжност за заемане от работника или служителя, или
този спор преди прекратяване на трудовото правоотношение трябва да бъде
разрешен от здравния орган по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване. С
цитираното решение са изложени съображения, че фактическият състав на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.9 КТ се
състои от три елемента, които трябва да съществуват кумулативно. Първият е
невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа
поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни
противопоказания. Вторият елемент е заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което
фигурира болестта или съответните здравни показания и изрично е посочено, че
това състояние поражда невъзможност за работника или служителя да изпълнява
точно определена работа по трудовото правоотношение. Третият елемент е липсата
на друга подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа в
предприятието. Под „подходяща работа“ се разбира свободна щатна длъжност, която
съответства на промененото здравно състояние на работника или служителя и на
квалификационните изисквания, на които отговаря. Обстоятелството, че тази
работа е подходяща за неговото здравно състояние, трябва да бъде също така
удостоверено от компетентния здравен орган. Този извод следва от разпоредбата
на чл.3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване/ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г., изм.
в ДВ, бр. 111 от 2001 г./, според която при спор между предприятието и
подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за
трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за
трудоустрояване. Такъв спор може да възникне, когато в решението на здравния
орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в решението на
здравния орган е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се
изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни
предписанието си. В този смисъл е установената съдебна практика, съдържаща се в
решения № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 793/2017 г. на III ГО и № 279 от
27.10.2015 г. по гр. д. № 327/2015 г., IV ГО на ВКС. Следователно преценката
коя работа е подходяща за здравето на работника или служителя не може да се
извърши едностранно от работодателя. Тази преценка трябва да стане преди
прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като в разпоредбата на чл.325,
т.9 КТ изрично се посочва, че прекратяването не се допуска при наличие на друга
подходяща работа, която работникът или служителят е съгласен да заеме. Ето защо
работодателят трябва първо да уведоми работника или служителя за свободните
длъжности и да заяви дали те според него са подходящи или не. След това, ако
възникне спор коя е подходящата длъжност, този спор следва да бъде разрешен по
реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване от здравния орган. Когато
решението на здравния орган влезе в сила и се установи, че няма друга подходяща
работа, ще се е осъществил третият елемент от фактическия състав на чл.329, т.9
от КТ и прекратяването на трудовото правоотношение би било законно. Ако
работодателят направо прекрати трудовото правоотношение, позовавайки се само на
своята собствена преценка, третият елемент на фактическия състав не е налице и
уволнението е незаконосъобразно.
Настоящият
състав на въззивния съд споделя така даденото
разрешение. В конкретния случай ответникът при осъществяване на
работодателската си власт не е изпълнил вменените му по силата на нормативната
уредба на трудоустрояването задължения. Изпратеното до ТЕЛК запитване е дали
ищецът може да продължи да изпълнява заеманата от него до момента на издаване
на предписанието длъжност, при все, че с представеното на вниманието му
експертно решение е посочено, че работникът следва да бъде трудоустроен.
Работодателят не е осигурил на работника възможност да оспори преценката му, че
в предприятието не са били налице подходящи за заемане от работника длъжности.
Нещо повече – решението на работодателя правоотношението с М. да бъде
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е взето на заседание на
комисията по трудоустрояването, проведено на 04.05.2015 г. Работникът е поискал
да бъде трудоустроен с изрична молба, подадена до работодателя на 17.06.2015 г.
По делото са налице данни, че въпросът за трудоустрояването на М. при
работодателя изобщо не е бил обсъждан и решение по същия не е било взето на
проведеното след депозиране на тази молба заседание на комисията по
трудоустрояването.
С
Решение № 188 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 793/2017 г., III г. о., ГК, е
прието, че предписанието на здравния орган е задължително, както за работника,
така и за работодателя, независимо от това дали последният е участвал в
производството по издаване на предписанието. Предмет на спора за
трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване може да
бъде само дали предлаганата друга работа е подходяща. Такъв спор може да
възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата работа
за трудоустрояване. Именно такъв е процесния случай –
в решението на ТЕЛК комисията е посочила кои са противопоказните условия на
труд за М., но не и каква би била подходящата за заемане от последния длъжност.
В
трайната практика на ВКС по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ се приема,
че непълнотата на експертното решение не може да бъде преодоляна чрез
заключение на вещо лице, изслушвано в съдебно производство относно законността
на уволнението, осъществено на това основание. Затова при липса на предписание
на компетентния орган към датата на издаване на заповедта относно подходящата
за заемане от работника длъжност, прекратяването на трудовото правоотношение на
посоченото основание е незаконосъобразно. Това е достатъчно да се приеме, че
работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати
трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ
/така Решение № 188 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 793/2017 г., III г. о.,
ГК/.
С
оглед изложеното, уволнението на ищеца на използваното от работодателя
основание по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
За
пълнота на изложението следва
да се посочи, че в конкретния случай освен с предписанията на нормативната
уредба работодателят не се е съобразил с притежаваната от работника
квалификация, даваща му възможност да заема и други длъжности при работодателя.
Не е изпратил искане до ТЕЛК за становище дали длъжностите, предвидени за
заемане от трудоустроени лица, които към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение с М. са били заети от нетрудоустроени лица и от лица в пенсионна
възраст са подходящи за заемане от работника, подлежащ на трудоустрояване.
Както сочи ВКС и в цитираните по-горе съдебни решения тази непълнота на
експертното становище на здравните власти не може да бъде запълнена чрез
експертиза в съдебното производство, тъй като уволнението е извършено незаконосъобразно.
Ето
защо и въззивният съд приема, че ненеобходимо се
явява излагането на подробни съображения относно непълнотата и необосноваността
на част от експертните заключения, изслушани в хода на въззивното
производство, респективно съображения на кое от заключенията следва да бъде
дадена вяра.
Предвид
изложеното и доколкото според въззивният съд не се
установява наличието на предпоставките на посоченото в заповедта за уволнение
основание, прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, противно
на възприетото с обжалваното решение. Същото следва да бъде отменено, а предявеният
от М.И.М., заместен в хода на производството от наследника му по закон С.Т.М., иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ– уважен.
По разноските:
С
оглед изхода от настоящия спор първоинстанционното
решение в частта, с която в тежест на ищеца са възложени разноски следва да
бъде отменено. На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват разноски за първоинстанционното производство в размер на 410 лева за заплатено в брой на процесуалния
му представител адвокатско възнаграждение.
За
въззивното производство в полза на въззивната страна следва да се присъди сумата от 450 лева, заплатено в брой адвокатско
възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие серия А № 0552672/10.03.2016
г. /л.17 от въззивното дело/. Доколкото разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда присъждането на разноски за един адвокат, а
правоприемниците на страната в процеса са обвързани от процесуалното положение
на своя праводател, не е налице основание в тежест на
въззиваемия да се възлагат и други разноски за
адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът и въззиваем
следва да бъде осъден да заплати дължимата по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ държавна такса, която въззивният съд
определя в размер на 50 лева за първоинстанционното
производство и в размер на 25 лева за въззивното
производство. В тежест на тази страна следва да бъдат възложени и разноските за
възнаграждения на вещите лица, изготвили заключенията по съдебните експертизи,
заплатени от бюджета на съда, в размер на 800 лева.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №
1787 от 26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 53031/2015 г. по описа на СРС,
123 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М.И.М., ЕГН **********, починал в хода
на производството и заместен от наследника му по закон С.Т.М., ЕГН **********, извършено
с акт № 14/22.06.2015 г. на изпълнителния директор на „С.Е.“ ЕАД, ЕИК ********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК „С.Е.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на С.Т.М.,
ЕГН **********, в качеството ѝ на правоприемник на починалия в хода на
производството М.И.М., ЕГН **********, сумата от 410 лева – разноски за
производството пред СРС, както и сумата от 450 лева – разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК „С.Е.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати в полза на Софийски градски съд
сумата от общо 875 лева – дължимите за първоинстанционното
и въззивното производство държавни такси и разноски
за възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.