П Р О Т О К О Л
Година 2014
град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 30 септември Година 2014
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР
ГЕОРГИЕВ
Секретар: Р.Д.
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ
ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 4163 по описа за 2012година.
На
именното повикване в 14.34 часа се явиха:
ИЩЦИ: Д.Д.Н.
– редовно уведомен, лично се явява, заедно с адв.Д., редовно упълномощен от
по-рано.
Н.Д.Н. – която се представлява от Д.Д.Н.,
която е поставена под пълно запрещение.
ОТВЕТНИК: Д.Д.Д.
– редовно уведомена, не се явява, вместо нея се явява адв.М., редовно
упълномощена от по-рано.
ВЕЩО ЛИЦЕ: И.С.Ч.
– налице.
АДВ.Д.: Да
се даде ход на делото.
АДВ.М.:Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ
счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ.Д.:
В молбата е депозирано искане на ищеца Д.Д.Н., лично и като
представител на неговата дъщеря Н.Д.Н., поставена под пълно запрещение след
като се е запознал със съдържанието на представената експертиза, от
заключението, от която е установено, че процесния апартамент предмет на делбата
е неподеляем, тъй като не отговаря на изискванията на ЗУТ. На основание чл.228,
ал.2 от ГПК съгласието на ответника не се иска. В тази връзка представям молба
от която е видно, че по волята на моя доверител и депозираната пред Вас молба
на основание чл. 233 от ГПК правим отказ изцяло от предявения иск с посоченото
в него спорно право по делото. Моля също така предвид депозирания отказ от иска
да постановите с Вашия съдебен акт прекратяване на настоящото гражданско дело,
както и постановите обезсилване на решение 1374/13.12.2012г. по същото
гражданско дело, с което е допусната съдебната дела и са определени квотите за
всеки от съделителите.
АДВ.М.:Моля
да оставите без уважение направеното искане. В конкретния случай се касае за
специален иск, иска е съдебна делба. По отношение на това има практика на ВКС,
според която ищецът не може да се откаже от иска си в хода на производството
във втора фаза на делбата, след като първата фаза е приключила с влязло в сила
решение, тази практика е обективирана в определение № 89 от 2010г. по гр. дело№
5/2010г. на ІІ гр. отделение и решение № 433 от 1983година по гр.дело №3811/1982г.
на І гр.отделение, според текста на определението решението е израз на трайната
практика на ВКС, че ищеца не може да направи отказ в производството по втората
фаза на делбата. По отношение на изложеното от процесуалния представител на
ищците аргументи за поделяемост и неподеляемост на имота, следва да отбележа,
че тези аргументи в подкрепа на отказа, не могат да се приемат за аргументи,
които да направиш две години след завеждане на иска, когато си имал обективната
възможност да провериш - имота действително поделяем ли е. Искам да подчертая,
че едва сега става ясно, че волята на ищеца е била имотът да се раздели на две
съгласно квотите,с оглед площта на имота, квотите на съделителите считам, че за
ищеца е следвало да бъде известно, че още към датата на подаване на исковата
молба, че е невъзможно това, да се получи по този начин. Както посочих по-горе
искът за делба е специален, в него страните имат качеството и на ищец и на
ответник, но, да вярно е при отказ от иска, не е необходимо съгласие на
ответника, но в конкретния случай говорим за делба, не е възможно поради отказа
на една от страните по делото, същите завинаги да останат съсобственици на
имота. Моля това искане да бъде оставено без уважение за отказ от иска, като
ненавременно направено, с оглед влязлото в сила решение по първата фаза на
делбата и невъзможността на ищеца да стори това във втора фаза на делбата,
съгласно практиката на съда.
АДВ.Д.:
По отношение на глада 29, касаеща въвеждането на съдебната делба, като
такава, никъде няма забранителна норма, че отказ от иск по реда на чл.233 е
невъзможен, коментирайки иска на колегата, такава разпоредба няма. Соченето на
съдебна практика, стига тя да е конкретна по спора това от ВКС не е конкретно и
не представлява задължително такова по силата на съдебната власт. Иск по чл.233
от ГПК е допустим, когато касае съдебна делба, още повече че такова конкретно
дело, влиза в императива по чл. 228, ал.2 ГПК, че след като се депозира отказ
от иска от ищеца, съгласие на ответника не е необходимо, ако нямаше дори и
последващия чл.233, ал.2 ГПК, където е
уточнено, че отказа от иска може да бъде направен в първоинстанционен в
този не става пропуск на иска за
депозиране, след като самия законодател изрично е посочел, че това искане може
да се направи в по-горна инстанция, а ние сме пред първа инстанция и в тази
връзка, доводите на пълномощника на
ответницата са несъстоятелни и моля да не бъдат допуснати.
АДВ.М.:
Тъй като колегата ми съобщи преди съдебното заседание и не разполагам
със съдебните актове и не мога да ги цитирам, но аз поддържам казаното по-горе,
че ищеца не може да направи отказ от иск във втората фаза с на делбата.
СЪДЪТ
счита, че тъй като не е въззивна и касационна инстанция не би могъл да
обезсили влязлото в законна сила решение, с което е допусната съдебната делба,
дали е допустимо разглеждането на делото или е недопустимо, с оглед на което и
при заявен отказ от иск от страна на ищцовата страна съдът счита, че следва да приеме направения отказ, като с оглед
невнасянето на определените депозити за извършване на експертизата, следва да
внесе делото в архив, като определението на съда може да се обжалва в седмичен
срок пред Старозагорския окръжен съд от днес от представляваните страните,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА направения
отказ от иск от ищеца Д.Д.Н. и ищцата Н.Д.Н., която се представлява от Д.Д.Н. -поставена
под пълно запрещение и молба от 30.09.2014г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 4163/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от днес пред Старозагорския
окръжен съд.
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.56
часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: