Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
02.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 15980 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В.К.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1170,07 лева по договор за наем от 05.05.2017г. на недвижим имот – апартамент №***, находящ се в гр. В****, ул. „П****. К**** И****“ №****, представяваща сбор от
следните суми: сумата от 186,34 лева, представляваща неплатена стойност на
консумирана електрическа енергия за периода от 28.04.2018г. до 28.07.2018г.,
сумата от 83.73 лева, представляваща неплатена стойност на потребена
вода за периода от 26.04.2018г. до
25.07.2018г. и сумата от 900 лева, представляваща незаплатена наемна цена за м.
август, септември и октомври 2018г.
В исковата
молба са изложени твърдения, че между ищцата в качеството на наемодател и М**** Х. К**** е сключен договор за наем от 05.05.2017г.
на следния недвижим имот, представляващ апартамент №****, находящ се в гр. В****, ул. „П****“ №****. Договорът бил сключен за срок от една година, а
уговореният месечен наем бил 300 лева, дължим на 25-то число на месеца в брой. На 05.05.2018г.
бил сключен анекс към договора за наем, с който срокът бил продължен с още една
година и наемателят бил променен, а именно ответницата В.И.К.. След известно
време ответницата преустановила заплащането на месечните наемни вноски, както и
консумативите на имота – електроенергия и вода и дължала претендираните
суми. С исковата молба ищцата прави изявление за прекратяване на договора за
наем поради неспазване на задълженията на наемателя по чл.2 и чл.5 от договора,
като предоставя 3-дневен срок от получаване на исковата молба на ответницата да
върне наетата вещ.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор
от назначения особен представител на ответницата.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Особеният представител на ответника не оспорва иска в
останалата част след частичното прекратяване на производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представен по делото е сключен между страните договор
за наем от 05.05.2017г., по силата на който В.К.С. е
предоставила под наем на М*** Х. К**** следния
недвижим имот – апартамент №****, находящ се в гр. В****, ул.
„П***“ № 8, ет.1. Уговорен е месечен наем в размер на 300
лева, платим от 20-то до 25-то число на всеки предходен месец в брой. Договорът
е сключен за период от 12 месеца, считано от 05.05.2017г.
Съгласно Анекс от 05.05.2018г.
към договора за наем от 05.05.2017г., договорът е
продължен за срок от една година, като е променен наемателя на В.И.К..
Представени по делото са фактури, издадени от „Е****“ АД в периода от 13.04.2018г. до 13.08.2016г. с
получател В.К.С. за ползвана електроенергия, както и за начислена такса от 19
лева за възстановяване на електрозахранването за процесния имот. Дължимата сума
за периода от 28.04.2018г. до 28.07.2018г. е в размер на 186,34 лева.
Представена е и справка за облога и плащанията на
частен абонат, издадена от „В**** – В****“ ООД, в която са отбелязани начислените суми и
извършените плащания за предоставени ВиК услуги за
периода от 23.05.2017г. до 25.07.2018г. за процесния
имот на В.К.С.. Дължимата сума за периода
от 26.04.2018г. до 25.07.2018г. по три броя фактури е общ размер от
83.73 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД
и е процесуално допустим.
Съобразно разпределението на доказателствена тежест
ищецът следва да докаже валидно сключен договор за наем между страните,
изпълнение на задълженията си по него, както и размера на дължимите плащания за
наемна цена и консумативи. Ответникът следва да докаже правопогасяващ
факт по отношение на задължението си за плащане.
Безспорно се установи, че страните, че по силата на
Анекса от 05.05.2018г. между страните е възникнало
валидно наемно правоотношение по отношение на процесния недвижим имот. Уговорената
месечна наемна вноска е в размер на 300 лева, съответно за процесния период от
м.август, септември и октомври 2018г. дължимата от наемателя сума е в размер на
900 лева. Ответницата не ангажира доказателства за плащане на наемните вноски в
посочения размер.
Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД освен наемната цена
наемодателят е длъжен да плаща и разходите, свързани с ползването на вещта.
Такива разходи се явяват ползваните в имота електроенергия и вода. Установи се,
че за процесния период от 13.04.2018г. до 13.08.2016г. са издадени фактури от „Е****“ АД, с които на наемодателя е начислена сума в общ
размер от 186,34 лева, а от „В**** – В****“ ООД са издадени фактури за консумирана вода в
периода от 26.04.2018г. до 25.07.2018г., с които е начислена сума в общ размер
от 83.73 лева. Ответницата не доказа плащане и на посочените задължения за
разходи, свързани с ползването на вещта.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК отвтеникът следва
да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски, като се съобрази и частичното прекратяване поради оттегляне на иска за част от претенцията.
Ответникът
е направил разноски в размер на 59,77 лева за платена
държавна такса (остатъкът
от 144 лева е платен държавна такса по оттеглената претенция за връщане на имота), 334,61 лева за
депозит за особен представител
на отвтеника и 500 лева за платено
адвокатско възнаграждение,
от които ответникът следва да бъде осъден да заплати
700,29 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
В.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на В.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1170,07 лева,
дължима по договор за наем от 05.05.2017г. на
недвижим имот – апартамент №****, находящ се
в гр. В****, представяваща сбор от
следните суми: сумата от 186,34 лева, представляваща неплатена стойност на
консумирана електрическа енергия за периода от 28.04.2018г. до 28.07.2018г.,
сумата от 83.73 лева, представляваща неплатена стойност на потребена
вода за периода от 26.04.2018г. до
25.07.2018г. и сумата от 900 лева, представляваща незаплатена наемна цена за м.
август, септември и октомври 2018г., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на В.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 700,29 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: