Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 30.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
11322 по описа на съда за 2016 г.,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на областния
управител на Област Благоевград срещу Е.Г.А. и А.Г.И. за признаване за
установено, че не дължи на ответника сумата от 35 210.77 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 23 825.50 лева за периода
20.06.2003 г. – 14.12.2015 г.
В исковата молба ищецът твърди, че с решение от
12.06.2005 г. по гр.д. № 328/2005 г. на САС бил осъден да заплати на Е.А. и А.И.
сумата от 23 825.50 лева, представляваща разлика между обезщетението,
признато със съдебното решение и размера на обезщетението към датата на
издаване на временното удостоверение, ведно със законната лихва от 20.06.2003
г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
През 2008 г. по молба на Е.А. и А.И. и представен
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 19/2008 г. по описа на
ЧСИ, рег. № 789 на Камарата на ЧСИ. На 22.02.2008 г. ищецът получил призовка за
доброволно изпълнение, на 08.05.2009 г. – покана за доброволно изпълнение и на
15.02.2011 г. – призовка за доброволно изпълнение. На 26.05.2015 г. съдебният
изпълнител издал постановление, с което прекратил образуваното изпълнително
дело № 19/2008 г. поради непоискване от взискателя извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години.
През 2015 г. било образувано ново изпълнително дело №
8432 по описа на ЧСИ, рег. № 838 въз основа на издадения в полза на
взискателите изпълнителен лист от 07.02.2008 г. и изпълнителен лист от
17.04.2014 г. на СРС.
На 06.10.2015 г. ищецът получил призовка за доброволно
изпълнение.
На 14.12.2015 г. между Областна администрация – Благоевград,
представлявана от Б.Н.М., областен управител и взискателите Е.А. и А.И. се
сключило споразумение, според което длъжникът се задължавал да заплати по
изпълнителни листа от 07.02.2008 г. и 17.04.2014 г. на Е.А. и А.И. сумата от
28 205.50 лева, от които 23 825.50 лева главница и 4 380 лева
разноски. Извън предмета на споразумението останала сумата от 34 713.42
лева, представляваща законна лихва от 20.06.2003 г. върху главницата по
изпълнителни листа от 07.02.2008 г. по ч.гр.д. № 797/2003 г. по описа на СГС и
от 17.04.2014 г. по ч.гр.д. № 9477/2012 г. по описа на СГС, която ищецът счита,
че не се дължи поради погасяването й по давност.
С писмо от 01.06.2016 г. съдебният изпълнител уведомил
ищеца, че дължи 35 210.77 лева законна лихва върху главницата от
20.06.2003 г. до 14.12.2015 г.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че сумата от 35 210.77 лева не се дължи, поради
погасяването й по давност.
Ответниците Е.А. и А.И. са подали отговор, в който оспорват
твърдението, че вземането им е погасено по давност. Считат ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС за неприложимо, тъй като принудително изпълнение срещу длъжника
било недопустимо. Не текла и погасителна давност, докато траел изпълнителният
процес.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е прието решение от 12.06.2005 г. по гр.д. №
328/2005 г. описа на САС, с което е отменено решение на СГС и областен
управител на област Благоевград е осъден да заплати на основание чл8. 1 от
ЗОДВПГ на Е.Г.А. и А.Г.И. сумата от 23 825.50 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди като разлика между размера на обезщетението, определен със
съдебно решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 362/99 г. и размера на
обезщетението към датата на издаване на временното удостоверение на К.С.В.на
21.11.2001 г., ведно със законната лихва от 20.06.2003 г. и сумата от
1 880 лева разноски за двете съдебни инстанции.
Решението на САС е било потвърдено с окончателно решение
№ 946/29.11.2007 г. по гр.д. № 1243/2006 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
По молба на областния управител на област Благоевград е
било образувано производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на
решение на ВКС от 29.11.2007 г., като с определение № 240/30.12.2009 г., в сила
от 25.03.2010 г., молбата е оставена без разглеждане.
На 07.02.2008 г. в полза на Е.Г.А. и А.Г.И. е издаден
изпълнителен лист за сумите от 23 825.50 лева и 1 880 лева, присъдени
с решение на САС по гр.д. № 328/2005 г.
На 22.02.2008 г. от областния управител е получена призовка
за доброволно изпълнение по изп.д. № 20087890400019 по описа на ЧСИ, рег. № 789
за заплащане на задълженията по изпълнителен лист от 07.02.2008 г.
На 28.04.2009 г. съдебен изпълнител, рег. № 789 е
отправил нова покана, в която приканва областния управител на област
Благоевград да заплати доброволно задълженията. Получаването на поканата не се
спори от ищеца в настоящото производство и се установява от положения върху
документа вх. № 11-00-13 (1) от 08.05.2009 г.
С писмо изх. № 904/10.02.2011 г., получено от длъжника на
15.02.2011 г. съдебен изпълнител рег. № 789 е посочил размера на задължението.
Сочи и че в отговор на предходна покана - от 28.04.2009 г. областният управител
е заявил, че ще предприеме мерки да се предвидят необходимите средства
най-късно в следващия бюджет.
Предявеният от областния управител срещу Е.А. и А.И. иск
с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за нищожност на решение № 946/2007 г.
по гр.д. № 1243/2006 г. по описа на ВКС е отхвърлен с влязло в сила на
05.03.2014 г. решение от 27.04.2012 г. по гр.д. № 3215/2011 г. по описа на СРС,
42 състав. С решение от 29.04.2013 г. по в.гр.д. № 9477/2012 г. по описа на
СГС, ІІ „А“ въззивен състав ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски
в размер на 2 500 лева, за което е издаден изпълнителен лист на 17.04.2014
г.
С постановление от 26.05.2015 г. по изп.д. №
20087890400019 на ЧСИ, рег. № 789 е прекратено изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради непоискване от взискателя
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Въз основа на двата изпълнителни листа от 07.02.2008 г. и
от 17.04.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20158380408432 на ЧСИ, рег. №
838. Съдебният изпълнител е изпратил на областния управител на област
Благоевград покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумите от
23 825.50 лева, ведно със законната лихва от 20.06.2003 г., възлизаща на
сумата от 34 713.42 лева, неолихвяема сума за деловодни разноски в размер
на 4 380 лева, разноски за изпълнителното производство в размер на 966
лева и 900 лева адвокатски хонорар, както и сумата от 4 527.31 лева по т.
26 от Тарифата към ЗЧСИ. Към поканата, получена от областния управител на
06.10.2015 г. е приложено копие на подлежащия на изпълнение акт.
На 14.12.2015 г. между областния управител на област
Благоевград, от една страна и Е.Г.А. и А.Г.И., от друга е сключено
споразумение, с което областният управител се задължава да заплати на Е.А. и А.И.
сумата от 23 825.50 лева главница и 4 380 лева разноски, а А. и И. се
съгласяват да получат сумата (на обща стойност 28 205.50 лева) за главница
и разноски по изпълнителни листа от 07.02.2008 г. и 17.04.2014 г. В чл. 1 ал. 3
от споразумението е посочено, че според областния управител законна лихва върху
главниците не се дължи, тъй като е погасена по давност, което ще се установи по
съдебен ред.
Не се спори, че на 15.12.2015 г. с платежни нареждания
сумата по чл. 1, ал. 1 от споразумението е преведена по сметки на Е.А. и А.И..
На 12.02.2016 г. съдебен изпълнител е изпратил съобщение
до областния управител за размера на задължението, включващо главница, лихви и
разноски.
Други доказателства от значение за спора в настоящото
производство не бяха ангажирани.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна
до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не се дължи законна лихва върху
сумата от 23 825.50 лева – в размер на 35 210.77 лева за периода 20.06.2003
г. – 14.12.2015 г.
В настоящото
производство длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Интересът на длъжника произтича от обстоятелството, че от тези факти
той черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).
В случая ищецът
се позовава на изтекла давност за сумата за законна лихва върху главницата от
23 825.50 лева, за която е издаден изпълнителен лист на 07.02.2008 г. по влязло
на 29.11.2007 г. решение по гр.д. № 328/2005 г. по описа на САС.
Не е спорно между
страните, че между ищеца и ответниците е възникнало правоотношение, включващо
задължение на областния управител на област Благоевград да заплати на Е.А. и А.И.
сумата от 25 825.50 лева, ведно със законната лихва от 20.06.2003 г. до
окончателното изплащане.
Не се спори и че
на 07.02.2008 г. ответниците в настоящото производство са се снабдили с
изпълнителен лист.
Отговорността на
областния управител на област Благоевград е произтичала от задължение за
обезщетяване на претърпени от правоимащите имуществени вреди от бездействието
му като административен орган за изпълнение на делегирани му от закона
правомощия (чл. 6, ал. 8 вр. ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ, ред. ДВ, бр. 25/2001 г.). Влязлото
в сила решение по чл. 1 от ЗОДВПГ (ред. ДВ, бр. 92/2000 г.) признава съществуване
на притезателно право на Е.А. и А.И. да получат парична сума, представляваща
обезщетение от бездействие на държавен орган. Несъмнено длъжник е държавно
учреждение по смисъла на чл. 519, ал. 1 от ГПК – териториален орган на
изпълнителната власт и срещу него не се допуска изпълнение на парично вземане.
Глава ХLVІ на ГПК урежда специален ред за изпълнение:
изплащане на паричното задължение от предвидения за това кредит по бюджета на учреждението,
като изпълнителният лист следва да се предяви на финансовия орган на
учреждението, а при липса на кредит, висшестоящото учреждение предприема
необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет (чл.
519, ал. 2 от ГПК).
В случая, предвид
забраната за принудително изпълнение и за провеждане на каквито и да било
изпълнителни действия за събиране на парично вземане по правилата на глава ХL – XLV“а“ от ГПК, водещи до прекъсване на давността за
вземането на взискателя, съдът счита, че указанията в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са директно приложими. Кредиторът
на държавното учреждение не може да поиска извършване на никакви изпълнителни
действия срещу длъжника си и в този смисъл той не разполага с процесуални
механизми, с които да се брани срещу погасяване на правото му да получи
плащане. Настоящият съдебен състав намира, че указанията в т. 10 на ТР № 2/2015
г. следва да се приложат съответно. Единственото правно релевантно действие на
кредитора срещу погасителната давност (която в случая е пет години, по силата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД) и извършване на действия по заявяване на претенцията си
пред длъжника да получи изпълнение от предвидения по бюджетната сметка на
учреждението кредит.
Вместо да
предявят изпълнителния лист на областния управител на област Благоевград, Е.А.
и А.И. са образували изпълнително дело при ЧСИ, рег. № 789 на Камарата на ЧСИ -
№ 20087890400019. Съдебният изпълнител е изпращал призовки и покани за
доброволно изплащане на сумата по изпълнителния лист от 07.02.2008 г. през
2008, 2009 и 2011 г.
Въпреки че не е
предприето надлежно изпълнение от страна на кредиторите чрез предявяване на
изпълнителния лист по реда на чл. 519, ал. 2 от ГПК, съдът приема, че изпратените
от съдебния изпълнител покани представляват именно такива действия. В
призовките и писмата са посочени изрично дължимите от областния управител суми.
От неоспореното
писмо изх. № 904/10.02.2011 г. на ЧСИ, рег. № 789 на Камарата на ЧСИ се
установява, че с писмо изх. № 11-00-13 (2) от 18.05.2009 г. областният
управител на област Благоевград е направил признание за наличното задължение по
изпълнителния лист и е уверил съдебния изпълнител за предприемане на мерки за
осигуряване на необходимите средства за заплащане на задължението, в
съответствие с чл. 519, ал. 2 от ГПК. На самостоятелно основание, по силата на
чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, това изявление на длъжника е прекъснало давността.
След последната
изпратена покана до областния управител на 10.02.2011 г. от ЧСИ, рег. № 789
други молби за изпълнение на паричното задължение не са отправяни до длъжника.
Без правна стойност е постановление от 26.05.2015 г. на ЧСИ, рег. № 789, с
което изп.д. № 20087890400019 е прекратено. След като изпълнителното дело за
събиране на вземането е било незаконосъобразно образувано, неприложими са и
правилата за неговото прекратяване поради настъпила по силата на закона
перемпция. Действията на съдебния изпълнител обаче, с което от името на Е.А. и А.И.
до знанието на длъжника е доведена молбата им да получат реално плащане на
паричното задължение, съдът тълкува като действия, прекъсващи погасителната
давност.
Такова действие
представлява и поканата по изп.д. № 20158380408432 на ЧСИ, рег. № 838 с изх. №
68977/02.10.2015 г., получена от областния управител на 06.10.2015 г. Нещо
повече, към нея е приложено копие на подлежащия на изпълнение акт, което съдът
счита, че може да се приравни на действие по предявяване на изпълнителния титул
по смисъла на чл. 519, ал. 2 от ГПК.
С това ново „предявяване“
започналата да тече от 15.02.2011 г. петгодишна погасителна давност е
прекъсната. До 06.10.2015 г. не са изтекли пет години, поради което съдебно
установеното вземане не е погасено. Ищецът дължи законната лихва върху
заплатената от него главница от 23 825.50 лева, която за периода
20.06.2003 г. – 14.12.2015 г. възлиза на сумата от 35 210.77 лева.
Като
неоснователен, предявеният от ищеца иск подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на
спора, разноски се дължат на ответниците, които претендират заплащане на
адвокатски хонорар от по 2 000 лева на всеки един от тях. Представителят
на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което
съдът намира за основателно. В случая предмет на иска е недължимостта на сумата
от 35 210.77 лева общо на двамата ответници. Солидарността не
произтича нито от закона, нито от решение от 12.06.2005 г. по гр.д. № 328/2005 г.,
основание за издаване на изпълнителния лист за вземането, чиято недължимост е
предмет на настоящото производство. Интересът по делото възлиза на
35 210.77 лева и върху тази стойност следва да се определи дължимото
адвокатско възнаграждение. Определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а
от Наредба № 1/2004 г., то е на стойност 1 903.58 лева и в този размер
следва да бъде присъдено на ответниците.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от областен управител на област Благоевград срещу Е.Г.А., ЕГН **********
и А.Г.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответниците сумата от
35 210.77 лева, представляваща законна лихва за периода 20.06.2003 г. –
14.12.2015 г. върху главницата от 23 825.50 лева, съгласно изпълнителен
лист от 07.02.2008 г. по гр.д. № 328/2005 г. по описа на САС.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, областен управител на област Благоевград с
адрес гр. Благоевград, пл. „*******да заплати на Е.Г.А., ЕГН **********, с
адрес *** и А.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 903.58 лева
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: