РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Враца, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500132 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Д. В. А., ЕГН
********** от гр.Враца, чрез адв. И. И. АК-Враца, против решение №
86/17.02.2022г., постановено по гр. дело № 2907/2021г. на Районен съд -
Враца, в неговата цялост, с което е уважен предявеният от „Банка ДСК” АД,
гр.София срещу В. Й. А., ЕГН ********** и Д. В. А., ЕГН **********,
конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на сделка
по отношение на кредитор с правно основание чл. 135 от ЗЗД и ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца съдебно - деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че за да постанови своя съдебен акт PC -
Враца е придал значение и смисъл на показанията на разпитаните свидетели,
каквото те не притежават и съответно е достигнал до погрешни правни
изводи. Посочва, че формираните от съда житейски, а не правни изводи и
предположения, са му попречили обективно да възприеме събраните по
делото гласни доказателства. Счита, че актът на съда е основан изцяло на
предположения и превратно възприемане и тълкуване на показанията на
свидетелите. Твърди, че съдът е пренесъл знанието за увреждане далеч преди
границата, която слага законодателя - след възникване на изпълнителното
1
основание, и от там черпи основание за крайния си правен извод. Според
жалбоподателя съдът не е възприел правилно показанията на свидетеля Г. и
неправилно е приел, че са налице противоречия в показанията на свидетеля А.
относно сделката, изрично и доста лаконично е посочил, че не кредитира и
показанията на св. Г., но не е изложил мотиви в тази посока. Посочва, че
мотивите на съда са едностранчиви и съдържат съмнение относно изложеното
от свидетелите. Моли съда да приеме, че в производството не е установено по
безспорен начин твърдението на ищеца, че е знаел, че със закупуването на
процесния апартамент уврежда интересите на ищеца, който има качество на
кредитор по отношение на първия ответник. Вместо описаната от съда
фактическа обстановка и изводите, които дава за взаимоотношенията на
ответниците, излага свой анализ на фактите като посочва и практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК, по въпроси относно косвените
доказателства. Не споделя също и извода на съда, че сделката е увредила
интересите на кредитора, тъй като наличното имущество за осребряване в
образуваното изпълнително производство надхвърля двойно главницата по
кредита и възбраненото и запорирано имущество и продаденото такова е
достатъчно да удовлетвори взискателя. Моли съда да отмени обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови друг
съдебен акт, с който остави без уважение иска, с който е сезиран съда, като
неоснователен и недоказан и му присъди сторените в производството
разноски.
С въззивната жалба е направеното доказателствено искане за повторен
разпит на свидетелите Н. П. Г. и И. В. А. относно фактите и обстоятелствата,
за които първоинстанционния съд твърди, че са налице противоречия, макар
и жалбоподателя да не установява такива, при прочит на протокола. Това
доказателствено искание на въззивника е оставено без уважение от
настоящата инстанция като неоснователно, поради липса на предпоставки по
чл. 266 ГПК, по изложените в определението по чл. 267 ГПК мотиви на съда.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Банка ДСК” АД,
ЕИК ***, гр.София, чрез юрк. М.Б., е постъпил писмен отговор, с който
оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита процесното решение за
допустимо, правилно и законосъобразно. Твърди, че показанията на
разпитаните пред първоинстанционния съд трима свидетели за оборване на
презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, страдат от вътрешни противоречия и не
са обективни, поради което и правилно съдът не ги е кредитирал с доверие.
Предлага свой анализ на показанията на свидетелите. Счита, че от събраните
в хода на производството пред първоинстанциоония съд доказателства е
установено наличие на знание у жалбоподателя Д.А. за увреждащия характер
на сделката. Посочва, че напълно неоснователно е и твърдението на
жалбоподателя, че процесната сделка не е увредила интересите му като
кредитор, тъй като сключването й представлява действие на длъжника В.А.,
2
което уврежда кредитора „Банка ДСК” АД по смисъла на чл. 135, ал. 1,
изречение първо от ЗЗД. Моли съда да остави без уважение подадената
въззивна жалба като неоснователна и да потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното решение, като претендира юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство от 300.00 лева.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на
страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на
закона, Врачанският окръжен съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД, с който ищецът „Банка ДСК” АД, гр.София е поискал от съда да
обяви за недействителна по отношение на него, в качеството му на кредитор,
извършената между ответниците В. Й. А., ЕГН ********** /продавач/ и Д. В.
А., ЕГН ********** /купувач/, продажба на 1/2 идеална част от недвижимия
имот, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 135, том IV, peг. № 4617, дело 422 от 2017 г. на С. П. - Нотариус с
район на действие PC Враца, № *** в НК, вписан в Служба по вписванията -
гр. Враца, вх.р. № 6403/17.11.2017 г., акт № 58, том 16, дело 3016, както и да
му присъди направените в настоящето производство разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата и при условията
на Договор за овърдрафт Партньор № *** от 07.12.2007 г. „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД, с универсален правоприемник „Банка ДСК” АД, в
качеството си на кредитор, е предоставила на „Хермес ЕР 04” ЕООД, ЕИК
*** /кредитополучател/, кредит в размер 180 000,00 лв., а съгласно Договор за
встъпване в дълг от 17.12.2008 г., първият ответник В. Й. А., ЕГН **********
е встъпил като съдлъжник на кредитополучателя „Хермес ЕР 04” ЕООД, по
Договор за овърдрафт Партньор № *** от 07.12.2007 г. Поддържа се, че
поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, произтичащи
от по-горе описания договор за кредит, „Сосиете Женерал Експресбанк” АД
се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 1472 от 21.05.2012 г. и Изпълнителен лист от
21.05.2012 г., издадени по ЧГД № 1958/2012 г. по описа на PC Враца, по
силата на които „Хермес ЕР 04” ЕООД и В. Й. А. са осъдени солидарно да
заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД следните суми: 132266,00 лв.
3
- главница, 20031,71 лв. - лихва за периода от 01.07.2011 г. до 16.05.2012 г.,
4,07 лв. - такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.05.2012 г., както и 3046,04 лв. - деловодни разноски. Въз основа на тях е
образувано Изпълнително дело № 464/2012 г. при ДСИ при PC Враца срещу
солидарно отговорните длъжници. Посочва се, че на 17.11.2017 г. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том IV, peг.
№ 4617, дело 422 от 2017 г. на С. П. - Нотариус с район на действие PC Враца,
№ *** в НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Враца, вх.р. №
6403/17.11.2017 г., акт № 58, том 16, дело 3016, първият ответник В. Й. А.
заедно със съпругата си Й. П. А.а, ЕГН **********, са продали на сина си Д.
В. А., ЕГН ********** – вторият ответник, следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
12259.1010.40.7.3 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и
десет точка четиридесет точка седем точка три/, находящ се в гр. Враца, общ.
Враца, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителен директор на
АК, с последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на имота: гр. ***. Самостоятелният обект се намира в сграда №
7 /седем/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1010.40
/дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и десет точка
четиридесет/, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ 76,49
кв.м. /седемдесет и шест цяло и четиридесет и девет стотни квадратни метра/,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с прилежащи части:
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 /едно/, с площ от 2,68 кв.м. /две цяло и
шестдесет и осем стотни квадратни метра/, 1,11 % /едно цяло и единадесет
стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж. Ниво 1 /едно/. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: № 12259.1010.10.7.2; под обекта: няма; над обекта: № 12259.1010.40.7.
Изтъква се, че с извършената покупко-продажба на недвижимия имот,
длъжникът В. Й. А. е намалил сериозно имуществото си и Банката като
кредитор сериозно е затруднена да удовлетвори вземането си от
длъжниковото имущество. Твърди, че вземането му като кредитор е
възникнало преди извършената покупко-продажба от длъжника.
Изложената в исковата молба фактология се установява от
4
представените по делото писмени доказателства.
В депозираните в срока по чл. 131 ГПК писмени отговори от
ответниците предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е оспорен като неоснователен.
Ответникът В. Й. А. от гр.Враца признава, че по силата на Договор за
овърдрафт Партньор № 6664 от 07.12.2007г. „Сосиете Женерал Експресбанк”
АД е предоставила на „Хермес ЕР 04“ ЕООД гр.Враца банков кредит в размер
180 000 лева, че е встъпил като съдлъжник на дружеството-кредитополучател
по договора за овърдрафт, че ищецът е универсален правоприемник на
„Сосиете Женерал Експресбанк” АД, гр. Варна, както и че е баща на втория
ответник Д. В. А.. Твърди, че за обезпечаване възвращаемостта на
предоставения банков кредит е учредена договорна ипотека с нотариален акт
№ 163, том VII, рег. № 10882, дело № 1069 от 14.12.2007 година, в която са
предоставени за обезпечение от него негови собствени недвижими имоти:
Самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент № 3 с идентификатор
12259. 1016.54.1.3, находящ се в град *** и два броя мазета, както и
Самостоятелен обект в сграда - Гараж № 1 с идентификатор 12259.
1016.54.1.15, находящ се в град ***, заедно с отстъпеното право на строеж
върху земята. Освен това е учредена и договорна ипотека върху недвижим
имот от трети лица: Самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент №70
с идентификатор 12259.1013.6.2.66 в град ***. Поддържа, че с договор за
учредяване на залог върху въздухоплавателно средство по реда на закова за
гражданското въздухоплаване в България от 07.12.2007 година е вписан залог
на три броя въздухоплавателни средства, подробно описани в него с обща
балансова стойност 162 150 лева. Посочва, че по образуваното от „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД изпълнително дело № 464/2012 година при ДСИ
при PC Враца, с постановление за възлагане от 26.11.2015 година, влязло в
сила на 09.12.2015 година, е възложен на лицето П. П. И. Самостоятелен
обект в сграда - жилище, апартамент №70 с идентификатор 12259.1013.6.2.66
в град *** за сумата 17 562 лева, а на 30.09.2021г. ДСИ при PC Враца е
насрочил втора публична продажба на двата ипотекирани и описани по-горе
недвижими имоти. Счита, че към момента на предявяване на исковата
претенция задължението на кредитополучателя не съществува в баланса на
банката-ищец, тъй като задължението е провизирано /от 2007 година/ -
ищецът по делото, като универсален правоприемник на кредитора няма как да
е приел в баланса си задължението по кредита, което изключва отговорността
на ответниците. Счита също, че искова претенция е предявена предварително,
тъй като все още има много нереализирани по принудителен ред обезпечения
- недвижими имоти /обявена публична продажба от ДСИ, както и на
заложени движими вещи/. Изтъква, че до предявяването на иска върху
придобитото чрез покупко-продажба жилище не е имало наложена възбрана
от кредитора. Твърди, че отношенията между двамата ответници са лоши,
като купувачът му е заплатил реалната цена на половината от прехвърления
недвижим имот реално по банков път чрез банков превод.
Ответникът Д. В. А. от гр.Враца, оспорва съществуването на вземане на
5
ищеца по договор за кредит със солидарен длъжник първия ответник В. Й. А..
Твърди, че върху жилището, което е придобил чрез покупко-продажба, не е
имало наложена възбрана от кредитора в рамките на изпълнителното
производство по изп.д. № 464/2012 год., което е образувал срещу солидарните
длъжници още през 2012 год. Посочва, че е пълнолетно лице и от много
години не живее и не контактува с баща си, че същия е във фактическа
раздяла с майка му от много години, че доколкото помни, някъде през 1998
год. баща му се изнесъл от дома им и не поддържа с него никакви
взаимоотношения от сватбата си през 2009 год., когато било последното им
общо семейно събиране. Изтъква, че и на въпросната сделка баща му не е
действал лично, а чрез пълномощник, че са имали случайни срещи, на които
не са разменяли информация за неговото финансово състояние, че баща му не
бил поканен дори на кръщенетата на внуците си - неговите деца и тези на брат
му. Твърди, че няма как да знае, не само защото не са едно домакинство, а
защото за него не са едно семейство, за задълженията, които баща му има към
различни кредитори, че бащинството на другия ответник приема само като
юридически факт, но не и като реални роднински взаимоотношения, че нито
той се интересува от него и неговите деца, нито той се интересува от него.
Посочва, че преди сделката единствено е проверил дали спрямо имота няма
вещни тежести и след като установил, че няма такива, приел да го закупи, тъй
като искал да живее именно в него, че е разведен и за него е важно да има
къде да посреща децата си, когато идват при него. Това бил и мотивът му да
закупи жилището от родителите си. Изтъква, че е заплатил реална сума по
сделката чрез банков превод. Възразява, че дълга съществува като вземане в
баланса на банката, че с извършената продажба е увреден кредитора и че за
него е налице оборимата презумпция на чл. 135, ал.2 от ЗЗД.
С първоинстанционното решение ВРС е приел, че ищецът „Банка ДСК”
АД има качеството на кредитор спрямо ответника В. Й. А. /солидарен
длъжник/ на основание договори за овърдрафт и за встъпване в дълг, като
вземането на банката е възникнало преди процесната разпоредителна сделка и
липсват данни да е погасено или отречено със сила на присъдено нещо. Съдът
е приел за доказано по делото, че с извършената между ответниците през 2017
г. прехвърлителна сделка с процесния недвижим имот е нарушен интереса на
ищеца, тъй като е довела до намаляване на имуществото на длъжника, като е
правноирелевантно дали същият разполага и с друго имущество, и
независимо от възмездния характер на сделката, то същата е увреждаща
интересите на ищеца в качеството му на кредитор на ответника. Прието е, че е
налице и знание на длъжника и на третото лице /приобретател/ за увреждане,
тъй като първият ответник-продавач е възходящ /баща/ по отношение на
втория ответник - купувача по разпоредителната сделка, поради което намира
приложение въведената с чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция за знание, и предвид
разпределението на доказателствената тежест за оборването й, същата не е
била оборена от ангажираните от ответниците гласни доказателства. По
горните съображения, първоинстанционният съд е приел, че са налице
6
предпоставките на чл. 135 ЗЗД и е уважил като основателен предявения
Павлов иск.
Съгласно на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността
на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на
релевираните оплаквания. При тази служебна проверка, Врачанският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
Врачанският окръжен съд изцяло споделя окончателните правни изводи
на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани относими и допустими доказателства, които да променят
приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради което,
окръжният съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272
ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на
районния съд за основателност на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, които са
формирани въз основа на изяснената фактическа обстановка и в съответствие
с материалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС, като също
препраща към решението на районния съд на основание чл. 272 ГПК и по
този начин същите стават част от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Предмет на иска по чл. 135 ЗЗД (т. нар. Павлов иск) е потестативното
право на кредитора да обяви за относително недействителни по отношение на
себе си сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда.
Такова увреждане е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворяването на своя кредитор. Ето защо, Павловият иск е способ за
запазване имуществото на длъжника, когато с действията си той застрашава
7
удовлетворяването на вземането на кредитора в нарушение на принципа, че
цялото имущество на длъжника служи като общо обезпечение на неговите
кредитори, които могат да насочат изпълнението върху всяка негова вещ или
вземане (чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК). Съгласно задължителните разясненията
в ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
Павловият иск е облигационен, а не вещен иск, тъй като при уважаването му
увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и
приобретател), но същата се счита за недействителна, нестанала, само по
отношение на кредитора-ищец. При уважаването на иска с правно основание
чл. 135 ЗЗД прехвърленото имущество не излиза от патримониума на
приобретателя, но кредиторът-ищец получава възможността да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице.
Ето защо, собственикът на вещта (приобретателят) понася санкцията да търпи
изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при
възмездното й придобиване – действал е със знанието, че сделката е
увреждаща (чл. 135, ал. 1, изр. първо ЗЗД), или ако е придобил вещта
безвъзмездно. В този смисъл, фактическият състав на Павловия иск включва
следните предпоставки – наличие на действително вземане на ищеца,
извършване на действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора,
както и знание за увреждането у длъжника и у третото лице, с което той е
договарял, когато сделката е възмездна. В разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е
установена законова оборима презумпция за знание за увреждането, съгласно
която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Оборването на
тази презумпция е в доказателствена тежест на ответниците.
Съгласно задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК – Решение № 4/26.01.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
Решение № 163/27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение
№ 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о.)., кредитор по
смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично
вземане по отношение на ответника, като за успешното провеждане на иска за
обявяване недействителността спрямо кредитора на увреждащите го актове
на длъжника не е необходимо вземането му да е изискуемо и ликвидно, нито
съдебно установено. Прието е също така, че длъжникът знае за увреждането,
8
когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на
кредитора. А в случаи като настоящия, приложение намира и оборимата
презумпция за знание на увреждането, тъй като страните по оспорените
разпоредителни сделки са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Въззивният съд намира, че решението на първата инстанция е
постановено при наличието на всички посочени по-горе предпоставки на
материалния закон за уважаване на предявения иск по чл. 135 ЗЗД и в
съответствие със задължителната практика на ВКС, а изложените във
въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
По делото е безспорно, че към 17.11.2017 г., когато е била сключена
оспорената разпоредителна сделка, „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, гр.
Варна, чиито универсален правоприемник е ищцовото дружество „Банка
ДСК” АД, гр.София, е имала качеството на кредитор по отношение на
ответника-продавач В. Й. А.. Вземането на банката произтича от сключени
Договор за овърдрафт Партньор № *** от 07.12.2007г., с който „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД е предоставила на „Хермес ЕР 04“ ЕООД, гр.Враца
банков кредит в размер 180 000 лева, и Договор за встъпване в дълг от
17.12.2008 г., с който първият ответник В. Й. А. е встъпил като съдлъжник на
дружеството-кредитополучател по договора за овърдрафт. За вземанията си
банката се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1472 от 21.05.2012 г. и
Изпълнителен лист от 21.05.2012 г., издадени по ЧГД № 1958/2012 г. по описа
на PC Враца, по силата на които „Хермес ЕР 04” ЕООД и В. Й. А. са осъдени
солидарно да заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД следните суми:
132266,00 лв. - главница, 20031,71 лв. - лихва за периода от 01.07.2011 г. до
16.05.2012 г., 4,07 лв. - такса, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.05.2012 г., както и 3046,04 лв. - деловодни разноски. Въз основа
на тях е образувано Изпълнително дело № 464/2012 г. при ДСИ при PC Враца
срещу солидарно отговорните длъжници, което впоследствие е прехвърлено
по молба на взискателя за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ
Ц. Д., рег. № ***, район на действие Окръжен съд – Враца и е преобразувано
под № 1082/2021г. Безспорно е също, че вземанията на ищеца не са погасени
от длъжника, предвид което, правилен е извода на ВРС, че ищецът има
качеството кредитор по отношение на първия ответник.
Въззивният съд приема за установено от доказателствата по делото и
наличието на разпоредителна сделка с недвижимия имот като факт в правния
мир, а едновременно с това и нейния увреждащ характер. Извършеното на
17.11.2017г. разпореждане е увреждащо кредитора действие, тъй като
длъжникът намалява своето имущество с недвижим имот на значителна
стойност. С извършеното разпореждане с имота длъжникът осуетява
9
възможността кредитора да насочи изпълнение върху този имот за
удовлетворяване на вземането си. Съгласно установената практика на
Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника
намалява възможностите за удовлетворение на кредитора, предвид реалната
възможност към момента на реализиране на принудителното изпълнение
паричните средства да не са налични. Увреждането на кредитора като
елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно
действие се затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника, като може да намери израз в трансформирането на
имуществото в паричен еквивалент, или обременяване на имуществото чрез
ипотека и др. (в същия смисъл решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. №
754/2009 г. IV г. о. ВКС).
Законът не изисква ищецът да доказва претърпени вреди от сделката
или невъзможност да удовлетвори вземането си по друг начин. Функцията на
иска по чл. 135 от ЗЗД е да се опази от намаляване длъжниковото имущество
и да се подготви то за принудително изпълнение. С оглед това Павловият иск
е вид обезпечение.
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на
въззивника за липса на увреждане, обосновани с наличието на друго
имущество у длъжника и с наложени обезпечения върху имуществото му на
значителна стойност. Тук следва да се има предвид, че съгласно чл. 133 ЗЗД и
чл. 442 ГПК цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
кредитора и същият може да насочи изпълнението върху която и да е част от
него или върху която и да е вещ, като е негова преценката дали да се
възползва от дадено обезпечение или да насочи изпълнението върху друго
имущество. В този смисъл, обстоятелствата, че вземанията по кредита са
обезпечени с договорни ипотеки върху други недвижими имоти на длъжника,
върху недвижим имот на трети лица, както и със залог върху
въздухоплавателни средства, каква е тяхната пазарна стойност и
притежаването на други имущества от длъжника, са без правно значение за
увреждащия характер на сделката и са ирелевантни към фактическия състав
на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Налице е и третата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД - субективният елемент, а именно: знание от страна на
10
длъжника и на лицето, с което той е договарял (тъй като действието е
възмездно), за увреждането на кредитора.
Необходимо е знание за увреждането, т.е. длъжникът да е знаел при
извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите
си. Законът изисква длъжникът да съзнава увреждането, като увеличава
неплатежоспособността си във вреда на кредиторите. Съобразно чл. 135, ал. 1
ЗЗД във всички случаи, при които вземането на кредитора е възникнало преди
извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, то
длъжникът знае за увреждането, тъй като с това действие обективно намалява
имуществото си, което служи за обезпечение на неговите кредитори.
Увреждането в този случай е обективен факт и не зависи от субективното
отношение на длъжника.
В настоящия случай вземането на банката-кредитор за връщане на
кредита е възникнало преди разпоредителната сделка, чиято
недействителност се иска да се обяви. С договора за встъпване в дълг от
17.12.2008г. ответникът В.А. се е съгласил да встъпи в задължението на
кредитополучателя към банката по договора за кредит овърдрафт от
01.12.2007г. и е станал съдлъжник, поради което към датата на сключване на
атакуваната сделка – 17.11.2017г., е знаел за съществуването на задължението
към банката-кредитор и следва да се приеме, че е съзнавал увреждането на
последната.
Спорен по делото е въпроса за знанието на приобретателя по
увреждащата сделка, отговорът на който е определящ за изхода на спора.
Въззивният съд намира, че в случая такова знание е налице, тъй като
приобретателят Д.А. е низходящ /син/ на длъжника В.А. и затова приложение
намира оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание на увреждането.
Оборването на презумпцията е изцяло в тежест на ответниците, които
следваше да установят, че приобретателят не е знаел за увреждането на
кредитора със сключването на сделката.
За оборването на презумпцията за знание у третото лице Д.А. в
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства.
Свидетелката М. И. Б. - живееща на семейни начала с ответника В. Й. А.
от 2*** г.-2008 г., твърди, че двамата се познават от 2004 г., както и че
познава сина на В.. Според свидетелката, откакто познава и работи с В., не
може да се каже, че има някакви отношения със сина му. На свидетелката не
й е известно В. и бившата му съпруга да поддържат някаква връзка. Същата
знае за извършена продажба на идеална част на апартамент, който бил
11
собственост на В. и бившата му съпруга, но подробности не знае; В. не й е
споделял, че иска да продаде апартамента. Свидетелката твърди, че не е била
свидетел да го поздравяват за празници и рождени дни. Свидетелката
установи също, че през 2008 г. Д. й прехвърлил дружествен дял.
Разпитан в качеството на свидетел е И. В. А. - брат на Д. и син на В. -
ответниците по делото. Свидетелят посочва, че родителите му се разделили
1997 г.-1998 г. и не са се виждали и не са контактували от много отдавна.
Същият твърди, че брат му и баща му нямат взаимоотношения, както и той,
отдавна са приключили; до 2000 г.- 2005 г. опитвал нещо, но след 2005 г.
нямат отношения. Брат му също се опитвал да поддържа отношения с баща
им, може би две-три години след него, след което се отказал. Свидетелят
твърди, че не знае дали брат му се обажда на баща им, не му е споменавал да
поддържа контакти с баща им. Според свидетеля на обща среща, в която да са
се събирали всички заедно, може би е била към 2003 г., но не може да си
спомни точно; не се е случвало да се поздравяват на празници, нямат си
телефонните номера. Свидетелят почти е сигурен, че децата на брат му
/голямото дете е в пети клас, а малкото е в първи клас или в детската
градината/ не познават дядо си /баща му/. Същият не знае, че баща му има
голям кредит, тъй като няма контакт с него; за това разбрал едва сега, заради
делото. Двамата с Д. са в добри отношения, виждат се постоянно. Д. е
споделял с него, че има намерение да закупи имота; искал той да го ползва,
трябвало да го оправи документално, за да започне ремонтни дейности, това
бил начина, за да го прехвърлят на него, за да си прави ремонт в същия.
Свидетелят не знае Д. да е водил преговори с баща им, не е бил при
прехвърлянето. Разбрали са се, че този апартамент ще е за брат му, как ще се
оправя. Знае само, че за това нещо не се изисквало неговото присъствие, не е
в течение за водените преговори. Според свидетеля след този период, за
който казал, и брат му приключил отношенията. Нито той, нито брат му са
съдействали за бизнеса на баща им след 2004 г.-2005 г. От тогава нямат
връзка и не знае дали той има нещо общо. Д. живее в *** в апартамента, за
който става на въпрос, живее заедно с майка им.
Разпитан в качеството на свидетел е Н. П. Г. - без дела и родство със
страните. Същият познава Д. от казармата - 2000 г., кръстник е на децата му,
близки са, събират се на празници, празнуват си заедно рождените дни,
виждат се поне 15-20 пъти в годината. Свидетелят познава семейството на Д.,
освен неговия баща, който е виждал един единствен път на сватбата на Д. и
неговата съпруга - 2009 г. Според свидетеля Д. и баща му не се разбират и не
поддържат никакви контакти, болна тема му е и не му се говори за това общо
взето. Когато се запознал с Д., не знаел за техните отношения, не знаел дори,
че е жив баща му, Д. никога не е споменавал нищо за баща си. Д. не му е
споделял причината да не се виждат с баща си. Свидетелят знае, че Д. е
закупил жилище от родителите си и тогава му казал, че баща му дори не се е
явил на сделката, имало е пълномощник от негова страна. Д. закупил това
жилище, защото искал да си прави ремонт и да си остане апартаментът за
12
него. Не е споделял на свидетеля, че баща му е имал голям кредит.
Свидетелят твърди, че когато били заедно с Д. в казармата майка му е идвала
на свиждане, но баща му не е идвал.
При преценка на показанията на свидетелите на първо място съдът
следва да има предвид възможната заинтересованост на свидетелите М. Б. и
И. А. от изхода на спора в полза на ответниците предвид обстоятелството, че
първата от тях живее на семейни начала с ответника В.А., а вторият е брат на
Д.А. и син на В.А. - ответниците по делото, поради което показанията им
следва да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото,
съгл. чл.172 ГПК. А в случая показанията на тези свидетели не бяха
подкрепени от други доказателства.
На следващо място, въззивният съд намира, че показанията на тримата
свидетели са твърде общи, колебливи, откъслечни и неубедителни, липсва
категоричност и детайлност у тях и в по-голямата си част касаят
обстоятелства, които нямат отношение към спорния по делото факт. Чрез
разпита на тези свидетели ответната страна се домогва да докаже отсъствието
на взаимоотношения между двамата ответници – баща и син, което не беше
установено по категоричен начин.
Свидетелката М. Б. твърди само, че не може да се каже, че В. има
някакви отношения със сина си, както и че не е била свидетел да поздравяват
В. за празници и рождени дни. Свидетелят И. А. установява, че от 2007-2008
г. брат му се отказал да поддържа отношения с баща му, но не знае дали брат
му се обажда на баща им, както и че брат му не му е споменавал да поддържа
контакти с баща им. Според свидетеля не се е случвало да се поздравяват на
празници, нямат си телефонните номера и не знае брат му да е водил
преговори с баща им, тъй като не е бил при прехвърлянето. Свидетелят Н. Г.
твърди, че не познава бащата на Д., но го е виждал на сватбата на Д. и
неговата съпруга през 2009 г. Същият установява неразбирателство между Д.
и баща му и липса на контакти помежду им, но в същото време твърди, че Д.
никога не е споменавал нищо за баща си и не му е споделял причината да не
се виждат с баща си.
Дори и да беше установена по категоричен начин липсата на отношения
между двамата ответници, то този факт не игнорира възможността Д.А. да
узнае за големия дълг на баща му, респ. за увреждането на кредитора с
разпоредителната сделка, имайки предвид, че този дълг не е пазен в тайна и е
бил обезпечен с апартамент, находящ се в гр.Враца на ***, собственост на
В.А. и друг апартамент, находящ се в гр.Враца на ***, собственост на трети
лица /което се установява от НА № 163 от 14.12.2007г. на нотариус С. П./,
13
както и че бракът със съпругата му Й. П. А.а - майка на Д.А., живуща в едно
жилище с него и страна по договора за продажба на недвижимия имот, не е
прекратен /видно от удостоверение за съпруга и родствени връзки на В.А./.
С оглед нормата на чл. 154 ГПК – ответникът, по отношение на когото
презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима, следва да установи фактите,
от които да може да бъде направен категоричен извод за липса на знание за
увреждането на кредитора. Следователно, в тежест на ответниците е било да
установят липсата на знание във втория ответник за увреждащия характер на
сделката, макар и това да представлява отрицателен факт, а не ищецът да
установява положителния факт на това знание. Последното впрочем не се
налага предвид съществуващата законова презумпция /Решение № 171 от
14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2010 г., III г. о., ГК/. Доказателствената
тежест изисква със свидетелите да се установят факти, които категорично да
изключат възможността придобилият имота низходящ да е знаел за
увреждането.
В случая ангажираните от ответната страна показания на свидетели не
разколебават предположението, че ответникът Д.А. е знаел за задълженията
на баща си и претенциите на неговия кредитор, поради което презумпцията за
знание не е оборена по категоричен, убедителен и несъмнен начин.
Предвид изложените съображения, Врачанският окръжен съд намира за
доказани обективните и субективни предпоставки на предявения иск по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, поради което същият се явява основателен. Съдът изцяло
споделя правните изводи на РС-Враца, поради което първоинстанционното
решение, с което искът е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за
разноски във въззивното производство, окръжният съд намира, че на
въззивника Д.А. такива не му се следват, поради неоснователността на
въззивната му жалба. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК същият следва да
заплати на въззиваемото дружество сумата 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/17.02.2022г., постановено по гр. дело
№ 2907/2021г. на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Д. В. А., ЕГН ********** с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
„Банка ДСК” АД, гр.София, ЕИК *** направените във въззивното
производство пред ОС-Враца съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение от 300.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15