Р Е Ш Е Н И Е
№ 41/12.07.2021г., град Брезник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Брезнишки районен съд, втори състав в публично съдебно
заседание на девети юли две хиляди
двадесет и първа година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При участието на секретар Марияна Гигова като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 23 по
описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и
следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.С.Б., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, съдебен адрес:*** *****, против Наказателно постановление № **************/17.02.2021г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН,
чл. 181 т.1 от ЗДвП, чл.185 и чл.185 от ЗДвП от ЗДвП В.С.Б., с ЕГН: **********,
му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 90лв., за
извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.147 ал.1 от ЗДвП,
чл.190 ал.3 от ЗДвП и чл.157 ал.6 от ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи, че издаденото
наказателно постановление **************/17.02.2021г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник, е
незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по
наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване
на наказателното постановление.
След като прецени обжалваното
постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, Брезнишки районен съд на основание чл. 14 и
18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2021г. свидетелите Р.П.Т. и М. П.С. в състав
на автопатрул по КАТ при ОДМВР-Перник се намирали в с.Ноевци, общ.Брезник,
обл.Перник като осъществявали правомощията си на служители на полицията по
контрол на автомобилния транспорт. Към около 16,45Тч. те видели, че откъм селото
по посока с.Гигинци, след моста с орлите се движи лек автомобил марка „********“
модел ***, с рег.№ СА ****РР. Спрели автомобила за проверка на около 50 метра
след въпросния мост. При справка установили, че водач на автомобила е
въззивника В.С.Б., а при проверка в информационната система на полицията / РСОД
/, че МПС, управлявано от същия не е представено за годишен технически преглед
/ ГТП /, има неплатени глоби в срока за доброволно заплащане / фиш серия К № ****
връчен на 04.12.2020г. и водача управлява с АУАН с изтекъл срок на валидност.
Св.Т. съставил АУАН №**** серия GA от 21.01.2021г., в което описал нарушенията на водача
и обстоятелствата при които са констатирани, като свидетеля и водача подписали
акта без възражения. В графата иззети доказателства било записано, че има
иззети доказателства- СУМПС № *********, СРМПС №********* и друг АУАН с изтекъл
срок съставен на 04.12.2020г.
По наказателното постановление :
Въз
основа на така съставения акт Началникът
на сектор ПП при ОДМВР-Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018
година на Министъра на вътрешните работи на Република България е издал
наказателно постановление № **************/17.02.2021г. на Началника на сектор
ПП при ОДМВР-Перник., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 181 т.1 от ЗДвП,
чл.185 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП е
наложил на В.С.Б., с ЕГН: ********** административно наказание „глоба” общо в размер
на 90лв., за извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.147 ал.1
от ЗДвП, чл.190 ал.3 от ЗДвП и чл.157 ал.6 от ЗДвП.
В описанието на нарушението в
наказателното постановление е посочено, че „на 21.01.2021 в 16.45 часа в община
Брезник на път трети клас № 605, като водач на лек автомобил „********“ ***, с рег.№ СА **** РР в с.Ноевци, община
Брезник, с посока към с.Гигинци,
управлява личният си лек автомобил, като при извършената проверка на окло 50
метра след моста с орлите се установи, че МПС не е представено в срок на
годишен технически преглед видно от справка в РСОД. След направената справка в
АИС АНД се установи, че има неплатени глоби в срока за доброволно заплащане фиш
серия К, № **** връчен на 04.12.2020г. Водача управлявад АУАН с изтекъл срок на
валидност съставен на 04.12.2020г. е извършил: 1. Не е представил ППС на ГТП, с
което е нарушил чл.147 ал.1 от ЗДвП; 2. Водач, които управляваМПС с наложено
наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в
срока за доброволно заплащане, с което виновно е нарушил чл.190 ал.3 от ЗДвП;
3. Носи акт за нарушение по ЗДП с изтекъл срок, с което виновно е нарушил
чл.157 ал.6 от ЗДвП.“
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Р.П.Т. и М.П.С., както и
от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от
страна на свидетелите Т. и С., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени
в акта за установяване на административно нарушение.
При постановяване на решението си съдът се запозна и с
всички, приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на
съдебното следствие.
Въз основа на АУАН серия GA, №****/21.01.2021г., началника на сектор КАТ ПП при ОДМВР-Перник издал
процесното НП с № **************/17.02.2021г.
против В.С.Б., с ЕГН: **********,
според констативно-съобразителната част на същото, като в
последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло
фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН, както и дадената
правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.147
ал.1 от ЗДвП, 190 ал.3 от ЗДвП и чл.157 ал.6 от ЗДвП, поради което
и на основание чл.53 от ЗАНН, чл.181 т.1 от ЗДвП, чл.185 и чл.185 от ЗДвП, наложил административно наказание – ГЛОБА в размер общо 90лв.
От правна
страна:
Съдът, на
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е тя
се явява основателна по следните причини:
Материалната компетентност на
Началника на сектор ПП към ОДМВР-Перник, като АНО да издава НП за нарушения по
ЗДвП не се оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно
установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от
събраните гласни доказателства - показания на св.Т. и С., както и от
писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна преписка.
Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено,
лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени
източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на
нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на
свидетеля, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно
верни.
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на
административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл.
83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока,
настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между
"неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
На основание
събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение
за нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на НП. Обжалваното НП е
за констатирани три административни нарушения: 1. По чл.147 ал.1 от ЗДвП, което
регламентира задължението на собственика на ППС да го представи в срок на ГТП; 2.
За управление на МПС, с наложено
наказание глоба с НП и /или ЕФ, незаплатена в срока за доброволното заплащане;
и 3.Носене на АУАН за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок. В жалбата си, а и в писмено изложение
въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност на първото нарушение. Не
поддържа такива за нарушения по т.2 и т.3 от АУАН съответно от НП.
Съгласно
дадените от закона правомощия, съдът направи цялостна проверка и констатира, че
при издаване на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и неправилно е приложен материалния закон.
Относно първото нарушение и
актосъставителят и наказващият орган са приели,
че е нарушен чл.147, ал. 1 от ЗДвП. Съдът намира, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като липсва описание в какво точно се изразява
нарушението. И двата органа са посочили, че "Водача не е представил МПС на
ГТП". Това преповтаря законовата разпоредба, без да се посочват конкретните
обстоятелства във връзка с нарушението - кога е следвало да бъде представен,
кога е изтекъл срокът и т. н., съобразявайки специалните изисквания на чл. 29 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Задължение на АНО
е да индивидуализира нарушението от обективна и субективна страна съобразно
изискванията на закона, като посочи конкретните правно релевентни факти за
всяко едно нарушение /чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/. Цитираните разпоредби изискват АУАН и НП да
съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като
неизпълнението на това се явява съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на НП.
По отношение на второто нарушение актосъставителят
и наказващият орган са приели, че жалбоподателят има неплатени глоби в срока по
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. От описаното в НП се установява, че е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за това, че на процесната дата и място е бил
водач на МПС, като е имал неплатени глоби в срока за доброволно заплащане и се
цитира фиш серия К, № ****, връчен на 04.12.2020г. На първо място не става ясно
със соченият фиш какво наказание е наложено и само може да се предполага, че
това е глоба, след като е посочено, че "не е заплатено". Неясно е
обаче какъв е размерът на тази глоба, кога е влязло в сила НП и в какъв срок е
следвало да се изпълни задължението.
Съгласно НП жалбоподателят е санкциониран за
неизпълнение на задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че наложеното наказание
глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Както се посочи вече, в НП и в акта липсва размера на наложената глоба с НП.
Освен това не е посочено кога е изтекъл срокът за доброволното плащане, респ.
до кога е следвало да се заплати глобата и от кога се счита, че е извършено
вмененото нарушение. Последното обстоятелство е от съществено значение, тъй
като датата на нарушението е означение за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Посочената в АУАН и НП дата на нарушението- 04.12.2020 г. не може да се приеме
за дата на извършване на това нарушение, а само за дата, на която същото е
констатирано. Мястото на извършване на това нарушение също не е посоченото в
акта и НП, тъй като изпълнението на задължението следва да стане по определен
начин и на определено място, различно от с.Ноевци, общ.Брезник. Всичко това
опорочава атакуваното НП и в тази му част, тъй като не са спазени изискванията
за описание на нарушението по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Такова описание липсва и в предхождащия го АУАН, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН.
Съдът счита, че неплащането на глоба в
срока за доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба.
Последиците за неспазване на срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП имат друг характер и се изразяват в предприемане на
мерки за принудително изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна
административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач по реда на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Ето защо наказателното постановление в тази част е
издадено в нарушение на материалния закон.
В конкретния случай вмененото противоправно
поведение на жалбоподателя В.С.Б. не съставлява административно нарушение. По
дефиницията на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. С оглед на това не всяко неизпълнение на задължение съставлява
административно нарушение, а само тогава, когато с конкретното деяние лицето не
е изпълнило свое лично законоустановено задължение (действие или бездействие),
което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и
което е изрично обявено за наказуемо с този акт.
В конкретния случай жалбоподателят е
санкциониран, защото не е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, според който наложеното наказание глоба се заплаща в
едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. Систематичното и логическо
тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са
изчерпателно изброени санкционните норми. В нея не се предвижда наказание
налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в
сила наказателни постановления.
Неплащането в срок на
наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици -
невъзможност да си възстанови евентуално отнетите му контролни точки (чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), а така също и опасност от налагане на принудителна
административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за
управление" на основание чл. 171, т. 1, б. "д" на водач, който
управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП- до заплащане на дължимата глоба.
Въз основа на така изложеното съдът
намира, че неплащането на наложени глоби за нарушения на ЗДвП не съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал
други последици от противоправното бездействие на водача. Противното би довело
до разширително тълкуване на закона, което е в противоречие с основните
принципи на наказателното право и не може да бъде споделено. Освен това същото
противоречи и с целта на закона заложена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП. Целта на този закон е да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
По отношение на третото нарушение, контролния
орган и АНО са приели, че е въззивникът е извършил нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП. Изложените факти, че жалбоподателят е управлявал МПС с АУАН по ЗДвП без
каквато и индивидуализация на същия /серия, № а само от 04.12.2021 г./ с "изтекъл срок"
неправилно са подведени под нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДВП и незаконосъобразно е наложено наказание на основание
чл. 185 от ЗДвП.
Носенето на акт с "изтекъл срок" по същество не представлява
нарушение на нормите на ЗДвП. Актовете за административни нарушения нямат срок
на действие. С тях се поставя начало на едно административнонаказателно
производство, което се развива по правилата на ЗАНН и завършва с издаване на н.
п. или с резолюция на АНО за прекратяване на преписката. Визираната като
нарушена разпоредба на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон
към СУ на водачите се отнема и се връща след изпълнение на задължението по чл. 190,
ал. 3, като актът заменя контролния талон за срок до един месец от издаването
му. При това положение, в действителност контролните органи са констатирали
липса на контролен талон, поради отнемането му с цитирания акт за нарушение,
констатация за което обаче, в обстоятелствената част на обвинението липсва.
Непредставянето на контролен талон представлява друго нарушение - на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и прецизното квалифициране на нарушението е изисквало
посочване именно на тази норма, обвързана със съответната разпоредба от чл. 157, ал. 6 или 8 от същия закон. Разписаното в тях сочи, че отнетия контролен талон се връща едва при
плащане на наказанието глоба, наложено с наказателното постановление издадено
въз основа на съответния акт. Предвид срока за произнасяне по преписката по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и срока за доброволно плащане на глобата /едномесечен
от влизане в сила на издаденото наказателно постановление/, то очевидно и при
добросъвестност от страна на нарушителя същият не би могъл веднага след
изтичане на едномесечния срок по чл. 157, ал. 6 ЗДвП, в който актът замества контролния талон, да си
получи същия обратно. На практика възможността му да плати веднага глобата,
която му бъде наложена, в т. ч. и преди влизане на постановлението в сила,
което ал. 7 от с. р. допуска и има за последица незабавно връщане на контролния
талон, се предпоставя от действията на АНО - да е издал постановление в срока
за произнасяне по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и да го е връчил на нарушителя. Именно с оглед тази
процедура, в чл. 157, ал. 8 от ЗДвП се съдържа аналогично на това в ал. 6 предписание –
че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец
след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при
обжалване.
В случая, видно от обстоятелствената част на
акта и постановлението, предходния АУАН е издаден на 04.12.2020г., т. е.,
същият е можел да оправдае липсата на контролен талон до 04.01.2021г. По делото
не са събрани доказателства за това кога въз основа на този акт е издадено
наказателно постановление и кога евентуално същото е връчено на жалбоподателя.
При това положение не е възможно да се прецени дали липсата на контролен талон
/каквото нарушение съдебният състав приема, че в действителност е извършено по
съображенията по-горе/ изобщо може да се вмени във вина на жалбоподателя към
датата на процесната проверка.
Изложеното мотивира извод, че
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление в тази част
произтича, както от неточното квалифициране на нарушението /следствие от
неправилно подвеждане на фактите под съответната административнонаказателна
норма/, така и от необосноваността /фактическа и доказателствена/ на вмененото
административнонаказателно обвинение.
Изложените съображения мотивират цялостна отмяна
на обжалванато наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **************/17.02.2021г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник, с
което на В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
съдебен адрес:*** ****** основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 181 т.1 от ЗДвП, чл.185
и чл.185 от ЗДвП от ЗДвП му е наложена глоба „глоба” общо в размер на 90лв., за
извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.147 ал.1 от ЗДвП,
чл.190 ал.3 от ЗДвП и чл.157 ал.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административен съд- Перник в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: