Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на
секретаря Л. Р. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело №
23/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Подадена е въззивна жалба на ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София, чрез юриск. Я.Т., против Решение №143/01.11.2019 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№ 371/2019 г., с което ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена
да заплати на С.М. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР сумата 1493.03 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 28.05.2016 г. до 28.05.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата 180.83 лева - лихва за забава върху главницата от падежа на
всяко плащане до подаване на исковата молба в съда и разноски по компенсация в
размер на 368.76 лева.
Въззивникът сочи, че решението на
ЯРС е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че за процесния период е изпълнявал служебните си
задължения на 12 часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни
графици, като работното време се е изчислявало сумирано. Чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан като
извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца, за компенсиране на положения
извънреден труд е приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР,
като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките им се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. е приложима
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., а за останалата част от процесния период -
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. Според въззивника тази нормативна база изчерпателно
урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР и неправилно районният съд е приел, че по отношение
на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание
КТ, касаеща само работници и служители
по трудово правоотношение. За обосноваване на неприложимостта на НСОРЗ се сочи,
че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото
в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила чрез компенсиране на
извънредния труд, почивки, отпуски и др. придобивки, по-благоприятни от тези на
държавните служители по ЗДСл и на работещите по трудово правоотношение по КТ.
Сочи се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово
възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност,
включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно
възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Системата за
образуване на възнагражденията включва и заплащане на нощния труд, без да се
начислява допълнително възнаграждение за него. Според въззивника за нощния труд
на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, поради това,
че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, между които: продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая те не са налице -
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Излагат се доводи, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима,
предявените искове са неоснователни и поради това, че преизчисляването с
коефициент 1,143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел
натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд. След
преизчисляване на нощния труд с коефициента, предвиден в наредбата, на
служителите би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение
за извънреден труд, каквото претендират, тъй като смените им не са превишавали
законоустановените 12 часа.
Искането на въззивника е за
отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
В писмен отговор въззиваемата страна
сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението
на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се жалбата да бъде отхвърлена,
атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивникът не изпраща
представител.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. и не
изпраща представител. С писмена молба от пълномощника на въззиваемия се поддържа отговора по въззивната жалба. Искането е последната да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да са потвърди, както и да се присъдят разноски пред въззивната
инстанция.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, че между тях е съществувало
служебно
правоотношение през процесния период за длъжността „мл. инспектор/ст. полицай“ в група „Охрана на държавната
граница” в ГПУ-Болярово към РД „ГП”-Елхово – на структурно подчинение на
ГД „Гранична полиция“ – София, т.е е бил със статут на държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. Не е спорно, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
В заключението на счетоводната експертиза, основана на отчетните протоколи за
положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и
ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, се сочи, че през
процесния период
ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето
от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1550 часа. Нощният труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1.143, възлиза на 1771,65 часа. Разликата между положеният нощен
труд в часове и приравнения общо за процесния период е в размер на 221,65 часа, която разлика не е
начислена и не е изплатена на ищеца. Допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд за процесния период възлиза на сумата от 1493.03 лв., изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а мораторната лихва върху претендираното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 28.05.2016 г. до 28.05.2019 г. е 180.83 лв.
Районният съд е
уважил предявените искове, поради това, че липсва специално правило относно
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР и следва субсидиарно да се
приложи чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна по следните съображения:
Правилно исковете са били квалифицирани от първоинстанционния съд като такива: с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3
вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно основание чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл. 176
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време.
Според чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица, а според ал. 3, изр. 1 работното време се изчислява в работни дни – подневно, като за работещите на 8, 12 или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6
ЗМВР
урежда, че работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период от
16.05.2016г. до 16.05.2019г. са издадени: Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г.,
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение
№8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от
2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на
чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
Доколкото липсва специално правило относно превръщането на отработените нощни часове
в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време. Ако
се приеме
обратното становище, държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето
защо съдът намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба
относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
В
настоящия случай искът за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен, е основателен и правилно е уважен. Същият е доказан от икономическата експертиза, според която за процесния период от време ищецът е положил нощен
труд в размер на 1550 часа. Преизчислени
с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време, тези часове възлизат на 1771,65 часа, като разликата от 221,65 часа се отчита като
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято
стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни
бележки. Дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1493.03 лева.
Тази сума е
дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден
труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с
коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция за главница се явява и доказана по
размер.
При уважаване на иска за главница
правилно и съобразно заключението но експертизата е уважена и претенцията по
чл.86 ЗЗД.
Водим от
изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред
въззивната инстанция разноски съобразно с представените доказателства за
сторените по делото такива в размер на 380 лв.
Възнаграждението не е прекомерно и е близко, т. е. е съобразено, с минималните размери съгл. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №143/01.11.2019 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№ 371/2019г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на С.М. ***, с ЕГН **********, сумата 380лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.