РЕШЕНИЕ
№ 297
Смолян, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
| Съдия: | ПЕТЯ ОДЖАКОВА |
При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20237230700109 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 121 ал.1 т. 3 ЗДСл.
Образувано е по иск на В. В. Ш., [ЕГН], [населено място] срещу Областна дирекция Земеделие – [област], с който се претендира обезщетение в размер на 13 395 лв. за периода от 17 март 2023г. до 08.08.2023г., ведно със законна лихва от 27.07.2023г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че е отменена заповедта за прекратяване на служебното му правоотношене и му се дължи обезщетение по чл. 121 ал.1 т. 3 ЗДСл. Твърди, че с решение по адм.д. 98/23г. на АССм е отменена заповедта от 17 март 2023г. на директора на ОДЗ [област], с която му е прекратено служебното правоотношение по чл. 107 ал.1 т. 7 от ЗДСл. Сочи, че основната му заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно [рег. номер]., така претендираното обезщетение за м. март 2023г. е в размер на 1 685лв., за месеците април, май, юни и юли е [рег. номер]. и за периода 01.08-08.08.23г. е 710лв., тъй като считано от 09.08.23г. Ш. е възстановен. Иска е уважаване на иска и присъждане на разноски.
По делото е допуснато намаляване цената на иска от 13 395 лв. на 13 016,67 лв. съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ.
В последно съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява. Пълномощникът му пледира за уважаване на исковата претенция с доводи, че същата е доказана по основание и размер. Твърди, че в периода от уволнението до възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност, ищецът не е бил на държавна служба, нитопо трудово правоотношенеи, като дължимото му обезщетение е изчислено правилно от вещото лице и е в размер на 13 016, 67лв. Претендират се разноски.
Ответникът – Областна дирекция Земеделие [област], редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище вх.№3559/24.11.23г. /л.129 и сл./ от юриск. В., с което се оспорва размера на исковата претенция. Оспорва се експертизата с доводи, че основната заплата на Ш. към 27.07.2023г. е в размер на 1 610лв, което опровергава изводите на вещото лице относно крайният размер на обезщетението. Твърди се, че ищецът не е доказал, че е останал без работа след уволнението и че втората предпоставка на чл.104 ал.1 ЗДСл не е доказана. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.
С решене №177/ 10.07.2023г. по адм.д. №98/23г. на АССм е отменена Заповед № РД -05-01-05 от 17 март 2023г. на директора на Областна дирекция Земеделие [област], с която е прекратено служебното правоотношение с В. Ш. на осн.чл.107 ал.1 т. 7 от ЗДСл. Решението е в сила от 27.07.2023г.
Според назначената по делото ССчЕ /л.123 – л.124/, към 27.07.2023г. – датата на признаване на уволнението за незаконно, основната заплата на Ш. [рег. номер]. Според вещото лице това е размерът по Заповедта от 09.08.2023г., с която той е възстановен на длъжността „главен секретар“. Според експерта, периодът от момента на уволнението - 17 март 2023г. до възстановяването на 09.08.2023г., е 4 месеца и 22 дни. За този период, вещото лице сочи, че няма данни да е осигуряван по граждански, служебни или трудови правоотношения и няма регистриран трудов договор; обезщетението за 4 месеца и 22 дни е в размер на 13016,67 лв. Съдът кредитира експертизата като компетентно и обективно изготвена.
Според заповедта за възстановяване на заеманата преди длъжност, а именно Заповед №РД -05-01-09 от 09.08.2023г. /л.95/ основната заплата е 2 750лв.
Видно от материалите по адм.д.№255/21г. на АССм е, че с решение №11/12.01.22г. на АССм, потвърдено с решение №2318/6.03.23г. по адм.д. №7705/22г. на ВАС е отменена предходна заповед за уволнение, а именно заповед №РД -05-01-13/ 01.10.2021Г. на директора на ОДЗ-[област], като решението е в сила от 6 март 2023г.
На 16 март 2023г. /л.25/ Ш. уведомява работодателя си, че ще се яви на 17.03.2023г. да заеме длъжността, на която е бил преди прекратяване на правоотношението. На същата дата, 17 март 23г. е възстановен на работа /л.4/ и на същата дата му е прекратено служебното правоотношение със Заповед № РД-05-01-05/17.03.23Г. /л.96/.
Според писмо вх.№264/12.08.23г. /л.106/ на НАП, за периода от 17 март 2023Г. до 08.08.2023Г. няма данни за регистриран трудов или граждански договор с лицето.Според служебната книжка /л.137/ няма данни за служебно правоотношение след датата 17.03.2023г.
Правни изводи.
Според чл. 121 ал.1 т.3 ЗДСл държавният служител има право да иска обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното правоотношение. По делото не е спорно правото на такова обезщетение, доколкото е налице влезнал в сила съдебен акт за отмяна на заповедта за уволнение; спорен е размерът на обезщетението. Нормата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл не съдържа указания относно размера на обезщетението, което служителят има право да иска, когато прекратяването на служебното му правоотношение бъде признато за незаконно. Размерът се определя съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, регламентираща, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В чл. 104, ал. 1 от ЗДСл законодателят е обвързал размерът на обезщетението за вредите, претърпени от незаконно уволнения държавен служител с размера на неговата основна заплата. Анализът на разпоредбата сочи, че е релевантен не размера на основната заплата на държавния служител към момента на издаване на незаконосъобразната заповед за прекратяване на правоотношението му, а размера на заплатата му "определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата". В случая, датата на признаване на уволнението за незаконно е 27.07.2023г., тъй като тогава влиза в сила Решение №177/ 10.07.23г. по адм.д. №98/23г. по описа на АССм, с което е отменена последната заповед за уволнение, а именно Заповед №РД -05-01-05 от 17 март 2023г. Според вещото лице, към тази дата основната заплата е 2 750лв. Тази сума е посочена в Заповедта от 09.08.23г. /л.95/, с която лицето е възстановено на работа, със основна заплата от 2 750лв. По делото не са приложени доказателства, които да сочат, че основната заплата е различна. Или, от 17 март 2023г., когато Ш. е уволнен със Заповед № РД-05-01-05/17.03.23г. до 08.08.2023г., тъй като на 09.08.23г. е възстановен със Заповед № РД-05-01-09/09.08.2023г., дължимото обезщетение е в размер на 13 016,67лв.
По делото е установено, че за периода от 17 март 2023г. до 08.08.2023г. Ш. няма сключен трудов или граждански договор, което е видно от изисканата от НАП справка, според която за този период няма регистриран трудов или граждански договор. Според служебната книжка на Ш. /л. /л.137/, след 17 март 2023г. той няма вписано друго служебно правоотношение.
Изложеното обуславя доказаност и основателност на претенцията за обезщетение.
С оглед акцесорния характер на задължението за лихва и основателността на предявения главен иск, претенцията за законна лихва е основателна. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ВКС, началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Следователно началният момент, от който се дължи законна лихва в случая, е датата на признаване на уволнението за незаконно, тоест от 27.07.2023г., когато влиза в сила решението по адм.д.№ 98/23г. на АССм. Претенцията на ищеца е за законна лихва от 27.07.2023г. до окончателното плащане и съдът счита, че същата следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се рписъдят разноски, които са в размер на 300 лв. за вещо лице и в размер на 1 580 лв. за адвокат ски хонорар, общо 1 880лв. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като размерът по договора за правна помощ /л.138/ е съобразен с чл. 8 ал.1, вр. чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Областна дирекция Земеделие [населено място], представлявана от директора Г. К. да заплати на В. В. Ш., [ЕГН], [населено място], [улица], [адрес] сумата от 13 016, 67 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, за периода от 17.03.2023г. до 08.08.2023г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати разноски в размер на 1 880 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |