№ 23523
гр. София, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110131895 по описа за 2022 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
е е предявило срещу с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
сумата в размер на 5 867,49 лева, представляваща платена от ищеца част от възнаграждение
по развален по вина на ответника Договор от 26.04.2021 г. за изработка на цялостен проект
на ФЕЦ за производство на ел. енергия за собствена консумация с инсталирана пикова
мощност 1000 kWp на територията на недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се в
**.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор от 26.04.2021 г., по
силата на който ответникът се задължил да изработи цялостен проект на ФЕЦ за
производство на ел. енергия за собствена консумация с инсталирана пикова мощност 1000
kWp на територията на недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се в **. Посочва, че
първият етап включвал предпроектни проучвания и получаване на виза за проектиране, като
срокът за изпълнение на този етап бил 40 работни дни след представяне на задание за
проектиране от ищеца и заплащане на уговорения аванс по договора. Поддържа, че
изпълнил задълженията си по договора да представи на ответника задание за проектиране,
като на 11.05.2021 г. заплатил и уговореното авансово възнаграждение в размер на 5867,49
лева, представляващо 50 % от договорената цена. Сочи, че въпреки изтичането на
уговорените в договора срокове за поетапно изпълнение ответното дружество не започнало
изпълнение на описаното в предмета на договора и по-конкретно първия етап от предмета
на договора, включващ получаването на виза за проектиране и изготвяне на идеен проект,
поради което с уведомление, получено от ответника на 19.01.2022 г. ищецът развалил
договора и го поканил да му върне авансово платената цена. Сочи, че въпреки това плащане
не последвало. По така изложените доводи предявява разглеждания иск и моли да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че в договора било уговорено, че платеното
възнаграждение за предпроектни проучвания не подлежи на връщане при никакви условия,
включително при разваляне и/или прекратяване на договора по искане на възложителя.
Отделно от това твърди да е изпълнявал надлежно и в срок задълженията си по договора с
изключение на тези, които са зависели от съдействие на възложителя. Поддържа, че
уговореният срок от 40 работни дни изтичал на 07.07.2021 г., проектът бил представен на
РИОСВ – Велико Търново за предварително съгласуване, като на 17.06.2021 г. било
1
получено уведомление от РИОСВ – Велико Търново, че инвестиционното намерение
подлежи на оценка на въздействието върху околната среда и водите, като били дадени
допълнителни указания към ищеца относно изискванията към него. Сочи, че след като
ищцовото дружество получило становищата на РИОСВ – Велико Търново и контролните
дружества относно възможността за присъединяване на ФЕЦ към мрежата на енергийния
оператор, същото изгубило интерес за извършване на инвестицията, което обаче не било
основание за връщане на вече платеното по договора с оглед изпълнените от ответника
дейности и уговореното в договора, че авансово платената сума не подлежи на връщане. По
така изложените доводи счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. На връщане в хипотезите на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото. По предявения иск в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване релевираните в исковата молба факти,
на които основава претенцията си: сключването на договора от 26.04.2021 г. с твърдяното
съдържание, факта на плащане на процесната сума – част от възнаграждението по договора,
както и че договорът между страните е развален, тъй като ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора. В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
задържане на претендираната сума, т.е. че е изпълнил задълженията си по процесния
договор.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото са отделени за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е
бил сключен Договор от 26.04.2021 г. за изработка на цялостен проект на ФЕЦ за
производство на ел. енергия за собствена консумация с инсталирана пикова мощност 1000
kWp на територията на недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се в **, както и че
ищецът е заплатил на ответника авансово възнаграждение в размер на 5867,49 лева. Ето
защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема същите са установени.
Съгласно представения по делото договор от 26.04.2021 г. ищецът е възложил,
съответно ответникът се е задължил да изработи цялостен проект на ФЕЦ за производство
на електрическа енергия за собствена консумация с инсталирана пикова мощност 1000 kWp
на територията на недвижим имот, притежаван от е, находяш се в гр. Севлиево. В т. 1.2. от
договора са уговорени следните етапи: 1.2.1 предпроектни проучвания, включващи
получаване на виза за проектиране, 1.2.2. идеен проект, а именно изработване на идеен
проект по части: конструктивна и ел. и съгласуване на идейния проект (при необходимост) и
1.2.3. технически проект, включващ изработване на технически проект по части:
конструктивна и ел. и съгласуване на техническия проект. Посочено е, че общата проектна
документация включва конструктивна част и ел. част.
Съгласно т. 2.1. от договора срокът за изпълнение на работите по т. 1.2.1. е до 40
работни дни след предоставяне на задание за проектиране от страна на възложителя и
превеждане на аванса по договора, но не по-рано от 10 работни дни след получаване на
визата за проектиране, като съгласно т. 2.2. идейният проект се внася за съгласуване (по
необходимост) в компетентната административна служба след изрично одобрение на
възложителя, удостоверено с подпис, а съгласно 2.3. срокът за изпълнение на техническия
проект е до 40 работни дни след съгласуване на идейния проект. В т. 2.4. страните изрично са
предвидили, че уговореното по договора възнаграждение се отнася единствено до описаните
в т. 1.2.1., 1.2.2. и 1.2.3. дейности. В т. 3.2. е уговорено възнаграждение в размер на 5000
евро (без ДДС), като възложителят се е задължил да заплати 50 % от уговорената сума –
авансово – в тридневен срок от подписване на договора (т. 3.2.1.) и 50 % - след съгласуване
на идейния проект между възложителя и изпълнителя (т. 3.2.2), след което е посочено, че
сумата по тази точка е предназначена за извършване на предпроектните проучвания по т.
1.2.1 и изготвянето на идейния и технически проект в част конструктивна и ел. и не подлежи
на връщане при никакви условия, включително и при разваляне и/или прекратяване на
договора по вина и/или желание на възложителя.
2
Между страните не е спорно, а и от представеното преводно нареждане, се установява,
че уговореният аванс е заплатен от ищеца на ответника на 11.05.2021 г. Не се спори между
страните и че ищецът е представил своевременно на ответника техническо задание, за което
сочи приложеното такова към исковата молба и представения с отговора на исковата молба
приемо-предавателен протокол от 13.05.2021 г. за предаването му на подизпълнител на
ответното дружество във връзка със сключен между последните договор от 11.05.2021 г.
По делото са приети и представени от ответника писмо от Министерството на околната
среда и водите – Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Велико
Търново от 17.06.2021 г. относно инвестиционно предложение за „Изграждане на
фотоволтаична централа с мощност 1MW“, с което на изпълнителния директор на е е
обърнато внимание, че следва да представи писмено искане с достатъчно подробна
информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС. Представено е и писмо от
РИОСВ – В. Търново от 16.07.2021 г., адресирано отново до изпълнителния директор на
ищеца, с което му е изпратено решение на директора на РИОСВ – В. Търново. Съгласно
последното ОВОС не се изисква, като са посочени изискванията, които следва да бъдат
изпълнени във връзка с отпадъците, които предстоят да се генерират при реализация на
Инвестиционното предложение. По делото са представени и писма от „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД във връзка с направено искане за проучване на условията за
присъединяване към ФЕЦ от 04.08.2021 г., от 25.08.2021 г., както и от 13.10.2021 г.
Представено е и писмо от „ЕРП – Север“ от 01.06.2021 г. с указания, че искането за
проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа
следва да бъде отправено към е.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Процесният договор за изготвяне на проекти има характеристиката на договор за
изработка. Последният по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за
ответника са породени две основни облигаторни задължения – да изработи цялостен проект
на ФЕЦ за производство на електрическа енергия за собствена консумация с инсталирана
мощност 1000 kWp на територията на недвижим имот, собственост на ищеца, в срок и без
отклонение от нея и недостатъци и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да
приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. По правило развалянето на
договора прекратява облигационното правоотношение с обратна сила, което означава, че
всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание (така и решение № 163
от 28.05.2014 г. по гр. д. № 6458/2013 г., по описа на ВКС IV ГО). Не е необходимо
поръчващият да доказва, че е направил изрично изявление за разваляне на договора, счита
се, че такова изявление е направено, когато поръчващият заяви претенция за последиците от
развалянето - връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението (в този
смисъл решение № 452 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г., по описа на ВКС, IV ГО), като
това може да бъде сторено и с исковата молба.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на
съдилищата и по-специално на ВКС, обективирана в решение № 138 от 07.10.2009 г. по т. д.
№ 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС,
ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., по описа на ВКС, ІІ
ТО и др., съгласно която и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗД
- начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият
правопораждащ положителния факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се
претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1). Както бе посочено, фактическият състав на
предявеното в случая вземане включва извършено плащане от ищеца получено от
ответника, наличие на първоначално правно основание за получаване на плащането и
отпадане на това основание впоследствие. За да възникне претендираното спорно
материално право, следва в обективната действителност да са се осъществили следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително облигационно
правоотношение по договор за изработка, 2. възложителят да е заплатил на изпълнителя
3
процесната сума, представляваща авансово възнаграждение по договора и 3. договорът да е
бил надлежно развален от изправния кредитор, поради виновно неизпълнение на
договорното задължение от страна на ответника, т. е. годният юридически факт (договорът
за изработка, сключен между страните в настоящото съдебно производство) да е отпаднал с
обратна сила (договорът за изработка може да бъде развален с исковата молба, както с нея
може да бъдат развалени всички двустранни договори, макар за развалянето им да е
необходимо изтичането на подходящ срок за изпълнение). В тежест на ответника е да
установи наличието на основание за задържане на процесната сума, т. е. изпълнение на
своята насрещна престация по договорното правоотношение – извършване на възложените
му дейности по договора.
Основният спорен по делото въпрос е налице ли е неизпълнение на задълженията на
ответника по уговорените в договора етапи от предмета на същия, включващи получаването
на виза за проектиране и изготвянето на идеен проект, обуславящо разваляне на договора и
отпадане с обратна сила на основанието за предаване на процесната сума, доколкото между
страните не съществува спор относно това, че платената сума представлява възнаграждение
именно за посочените дейности. За това сочи и уговореното в договора относно
изплащането на възнаграждението, че същото се изплаща на две части – 50 % авансово
плащане в тридневен срок от подписване на договора и 50 % след съгласуване на идейния
проект между възложителя и изпълнителя. Следователно, доколкото страните уговарят
авансови плащания за дейностите, които предстои да бъдат извършени, то при тълкуване на
уговорките по реда на чл. 20 ЗЗД, в който случай отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, се налага
именно извод, че половината от възнаграждението по т. 3.1. се дължи за изпълнение на
етапите описани в т.1.2.1 и т. 1.2.2. Съгласно уговореното същите включват 1. предпроектни
проучвания – получаване на виза за проектиране и 2. идеен проект, включващ изработване
на идеен проект по части конструктивна и ел. и съгласуване на идейния проект (при
необходимост). Сроковете за изпълнение на посочените етапи страните са уредили в т. 2.1.,
съгласно която срокът за изпълнение на работите по т. 1.2.1. е до 40 работни дни след
предоставяне на задание за проектиране от страна на възложителя и превеждане на аванса
по договора, но не по-рано от 10 работни дни след получаване на визата за проектиране.
Следователно срокът за изпълнение на предпроектните проучвания започва да тече от
11.05.2021 г. (датата на плащане на авансовото възнаграждение) и изтича на 07.07.2021 г.
Установява се от представената от ответника и неоспорена от ищеца виза за проектиране, че
такава е изготвена на 18.05.2021 г., т.е. в уговорения от страните срок. Не се установява
обаче при дължимото от ответника главно и пълно доказване същият да е изработил идеен
проект в уговорения срок, който да е предоставил за съгласуване с ищеца. От неоспорените
от ответника и приети писмени доказателства – извадка от входящ дневник на ищеца, се
установява, че такъв е представен на ищеца едва на 12.05.2022 г. – след получаване на
изявлението за разваляне на договора и получаване от ответника на препис от исковата
молба (един ден преди подаване на отговора на исковата молба). Не установяват при
дължимото от ответника главно и пълно доказване своевременното изпълнение на
посочените задължения на ответника и останалите представени от него писмени
доказателства – договор, сключен с подизпълнител, договор за наем на недвижим имот,
анекс към него, приемо-предавателен протокол, споразумение за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, протоколи за доставка на стоки, тъй като същите
касаят обстоятелства, които не се включват във възложените дейности за изготвяне на идеен
проект. Не са ангажирани и доказателства, установяващи безспорно възражението на
ответника за липса на оказано съдействие от страна на ищеца във връзка с изпълнението на
договора след получаване на становищата на РИОСВ – Велико Търново и на контролните
органи. Нещо повече - изявленията в същите сочат за изпълнение на указанията дадени от
последните. Несъмнено бездействието на изпълнителя по договора и то за продължителен
период от време обуславя извод, че в действителност е било явно, че изпълнителят няма да
изпълни изцяло задълженията си, както за изготвяне на идейния проект, съответно и на
техническия такъв, поради което основателно ищецът е развалил договора по реда на чл.
262, ал. 2, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД без да е било необходимо да дава допълнителен срок за
изпълнение. Дори да се приеме, че за дейностите описани в т. 1.2.2. срок не е уговорен
4
между страните, то приложение следва да намери правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, съгласно
което ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В
този случай настъпването на падежа не е обусловено от покана, а от възникване на
задължението (така решение № 351 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 2767/2013 г., по описа на
ВКС, III ГО).
Предвид изложеното и надлежно упражненото право на ищеца да развали процесния
договор, отпада с обратна сила и основанието за заплащане на възнаграждението, но само за
частта, която не е изпълнена от ответника. С оглед установеното в настоящото производство
частично изпълнение на част от дейностите, а именно тези по етап I – т. 1.2.1 и по-конкретно
предпроектните проучвания, включващи снабдяване с виза за проектиране, съдът намира, че
за същите не е налице основание за връщане на част от платеното възнаграждение,
съответстваща на изработеното. Този извод се налага от обстоятелството, че макар и като
част от процеса на изработване на цялостен проект на ФЕЦ за производство на ел.енергия за
собствена консумация, получаването на виза за проектиране има самостоятелен характер и
за него се дължи възнаграждение, още повече, че ищецът признава и представя
доказателства, че обектът е бил реализиран, т.е. проектът, за който е бил сключен договор с
ищеца е бил изпълнен, макар и от друг изпълнител, което от своя страна сочи, че
изработеното от ответника е било използвано. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
съгласно нормативните изисквания (чл. 140 и 140а ЗУТ) снабдяването с виза за проектиране
е част от изискванията за изграждане на ФЕЦ. Неоснователно е възражението на ответника,
че връщане на платеното не се дължи при никакви обстоятелства с оглед уговореното в т.
3.2. от договора. Тълкувайки волята на страните, наред с останалите уговорки, целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността, се налага извод, че същата не
обхваща случаите на разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задълженията
на изпълнителя по договора, какъвто е разглежданият случай.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, а в процесния договор страните
не са уговорили размер на възнаграждението отделно за дейностите по т. 1.2.1. и отделно за
тези по т. 1.2.2. от общо платеното за тях възнаграждение от 5867,49 лева, същото следва да
бъде определено по преценка на съда по реда на чл. 162 ГПК. Така предвид конкретните
обстоятелства в случая съдът намира, че за изпълнената част от дейностите – снабдяване с
виза за проектиране, което по същество покрива уговорените такива в т. 1.2.1, се дължи
възнаграждение в размер на 50% от авансово платената сума, т.е. в размер на 2 933,75 лева.
За неизпълнената част – тази по т.1.2.2., възнаграждението възлиза на остатъка – също от
2 933,75 лева, като именно в този размер ответникът дължи връщане на полученото на
отпаднало основание.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до
посочената сума от 2 933,75 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 5 867,49 лева
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски съразмерно на уважената част от иска. Претендираните и
направени такива в настоящото производство са в общ размер на 1114,70 лева, от които
234,70 лева за платена държавна такса и 880 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Същите съразмерно на уважената част от иска възлизат на сумата в общ размер на 557,35
лева. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и претендираните и направени разноски в
обезпечителното производство в общ размер на 517,50 лева, от които 87,50 лева за платени
държавни такси и 430 лева за платено адвокатско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от иска възлизат на сумата в размер на 258,75 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
претендираните и направени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Същият претендира такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева,
което съразмерно на отхвърлената част от иска дължимите такива възлизат на сумата от 400
лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА с, с ЕИК , и седалище и адрес на управление **, да заплати на е, с ЕИК , и
седалище и адрес на управление **, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата в размер на
2933,75 лева, представляваща платена от ищеца част от възнаграждение по развален по
вина на ответника Договор от 26.04.2021 г. за изработка на цялостен проект на ФЕЦ за
производство на ел. енергия за собствена консумация с инсталирана пикова мощност 1000
kWp на територията на недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се в **, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 557,35 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 258,75 лева – разноски в обезпечителното производство,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2933,75 лева до пълния
предявен размер от 5867,49 лева.
ОСЪЖДА е, с ЕИК , и седалище и адрес на управление **, да заплати на с, с ЕИК , и
седалище и адрес на управление **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400
лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6