№ 271
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213026 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. И. П., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 21-4332-015883 от 29.07.2021 г., издадено от
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на
основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, което се
твърди, че е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че липсва вина за
извършеното деяние от страна на жалбоподателя, тъй като управлявания от
него автомобил е служебен и е собственост на работодателя и не се управлява
само от него.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично. Поддържа жалбата, а по същество сочи, че е управлявал автомобила
като шофьор в транспортна фирма, изпълнявайки служебните си задължения,
и не е допуснал, че работодателят му може да пропусне да поднови
застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила.
Въззиваемата страна, Началник сектор при СДВР, ОПП-СДВР,
редовно призована не се явява и не изпраща представител.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът прие следната фактическа
обстановка:
На 22.07.2021 г. около 15:00 в град София жалбоподателят П. И. П.
1
управлявал товарен автомобил марка „Ивеко 35 С 13“ с рег. № М **** ВК,
собственост на фирма „ Алексбо 05“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, по ул.
Околовръстен път с посока на движение с. Лозен към с. Казичене, когато бил
спрян за проверка от свидетеля С. К. Д. – мл. автоконтрольор към отдел
„Пътна полиция“ при СДВР и негов колега. При извършената проверка
жалбоподателят не представил валидна полица за сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След направена
справка се установило, че за автомобила не била сключена такава. За
констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение с номер №
GA350489/22.07.2021 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя,
който го подписал, като изрично е вписано, че няма възражения. Въз основа
на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление № 21-4332-015883/29.07.2021 г. от началник сектор в отдел
„Пътна полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането на П. И. П. е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля С. К. Д., справка –картон на водача П. И. П.
и останалите доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.
Доказателствата не съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с
оглед на което и съдът ги кредитира в цялост, като в конкретния случай прие,
че не се налага анализирането им поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, като в този смисъл извърши и проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан с
основанията, изложени в жалбата.
Воден от горното, след извършена служебна проверка, въз основа на
събрания доказателствен материал, разгледан в неговата пълнота и
всестранност, съдът установи, че АУАН и НП са съставени от материално и
териториално компетентни органи, което се извежда от приложените по
делото Заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и Заповед № 4332з-143/
15.02.2016 г.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните разпоредби
при издаването на двата административни акта, относно тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58 от
ЗАНН. При съставянето им са спазени сроковете, установени в чл. 34 от
2
ЗАНН.
Наред с това съставените АУАН и наказателно постановление
отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата
акта съдържат описание на нарушението, включително мястото и времето на
извършването му, а обстоятелствата при извършването му са точно и ясно
конкретизирани, за да може да се разбере, в какво се изразява допуснатото
административно нарушение. Налице е съответствие между фактическото
описание на нарушението и неговата правна /цифрова/ квалификация, поради,
което следва да бъдат отхвърлени като неоснователни възраженията на
жалбоподателя в тази посока.
На следващо място съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и от материалноправна страна. По делото безспорно бе
установено, че жалбоподателят П. И. П. на 22.07.2021 г. около 15:00 в гр.
София, по ул. Околовръстен път с посока на движение с. Лозен към с.
Казичене, е управлявал товарен автомобил марка „Ивеко 35 С 13“ с рег. № М
**** ВК, собственост на фирма „ Алексбо 05“ ЕООД, БУЛСТАТ *********,
за който е нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ (ГОА) към момента на управлението му.
Всъщност жалбоподателят не спори относно факта, че е управлявал
посоченият автомобил на посоченото място, единствено се позовава, че е го е
правил изпълнявайки трудовите си задължения, като не е допускал, че
работодателят му ще пропусне да поднови застраховката. Следва да се
отбележи, че не са представени никакви писмени доказателства за тези
обстоятелства, но дори и това да се приеме за истина, задължение на всеки
водач преди да пристъпи към управление на автомобил, е да се увери, че
разполага с всички изискуеми при управлението му документи. Ето защо не е
извинително поведението на П. и правилно е ангажирана именно неговата
отговорност.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
правилно ангажирана по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като същата урежда
задължение на водачите на МПС, независимо, че не са собственици на
автомобилите/МПС-та, които управляват, да притежават валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, към момента на
управлението им.
Съдът намира, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсата на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е административно
нарушение с висока степен на обществена опасност, като в случай на
застрахователно събитие би могло да се засегне неограничен кръг от хора.
Процесният случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други нарушения от същия вид.
В разпоредбата на чл. 628, ал. 3 от КЗ освен правилото за поведение е
посочена и санкцията за нарушаването му, която е определена в абсолютен
размер от 400 лв., от което следва, че АНО е определил същата правилно.
3
Липсват искания за присъждане на разноски.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-015883/
29.07.2021 г., издадено от началник сектор в отдел „ПП” при СДВР, с което за
нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на П. И. П., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4