Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 25.01.2021 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1831/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от М.И.Н.,*** до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1085-002856/21.09.2020 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на осн. чл.178д от ЗДвП на Н. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          За административнонаказващия орган, редовно призовани, не се явява упълномощен или законен представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощеният процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за липса на елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.07.2020 г., около 19.00 ч. жалб. М.Н. паркирал на заден ход личния си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Р 3404 РМ на паркомясто на обособен паркинг пред бл.“Мургаш“ в гр. Русе, разположен непосредствено до и перпендикулярно на ул.“Цариград“ срещу №1. Зад паркинга и по цялата му ширина била обособена тревна площ /градинка/ с дървесна растителност, а зад нея и детска площадка. Няколко години по рано, по молба на свид.Д.П., това паркомясто било обособено от Община Русе като "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" на което да паркира личният си лек автомобил с рег. № Р 5208 РВ, като зад паркомястото, в тревната площ и върху стълб от електрическото осветление бил поставен пътен знак със специално предписание Д21"Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания", с посочен и регистрационният номер на автомобила на свид.П.. Този пътен знак бил на същото място и в момента, в който жалб.Н. паркирал автомобила си.

Няколко минути по-късно на паркинга пристигнал свид.П. и констатирал, че паркомястото му е заето от автомобила на жалбоподателя. Изчакал известно време и след като никой не се появил започнал да прави фотоснимки на л.а. „Опел Астра“ с рег.№ Р 3404 РМ и неговото разположение. В този момент пристигнал жалб.Н., който след като разбрал причината за действията на свид.П. му заявил, че е паркирал само за няколко минути и не е разбрал, че това паркомясто за автомобили на хора с увреждания, след което привел автомобила си в движение и напуснал паркинга.

Още същият ден, свид.Д.П. подал сведение до интернет платформата „Гражданите”, в която описал установеното нарушение на правилата за движение и приложил заснетите от него фотокадри. Впоследствие сигнала бил препратен на ОД МВР-Русе, като проверката по случая била възложена на свид.К.Д. – младши автоконтрольор в Сектор ПП-Русе. След като прегледал фотокадрите, по установеният регистрационен номер свид.Д. издирил собственика на л.а. „Опел Астра“ с рег.№ Р 3404 РМ – жалб.М.Н.. Същият бил поканен в Сектор ПП-Русе, където в писмена декларация по чл.188 от ЗДвП декларирал, че на 24.07.2029г., около 19.00ч., автомобилът бил управляван лично от него.

Въз основа на събраните в хода на проверката материали, свид.К.Д. преценил, че жалб. Н. е извършил нарушение по чл.98, т.2, т.4 от ЗДвП, за което му съставил АУАН.

Въз основа на този акт за установяване на административното нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО на основание чл.178д от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание. В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

От друга страна, при изследване на материалноправната законосъобразност на НП, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение, чиито състав не е осъществил от субективна страна. Основанията за това са следните:

На жалб. М.Н. било предявено административнонаказателно обвинение, за това, че на 24.07.2020 г., около 19.00 ч. паркирал л.а. „Опел Астра“ с рег.№ Р 3404 РМ на паркомясто определено за паркиране на пътни превозни средства на хора с трайни увреждания.

По мнение на Съда, макар органа, отговарящ за законосъобразното обозначение на местата за паркиране на МПС управлявани от хора с трайни увреждания да не изпълнил съвсем коректно законовите разпоредби за това, то процесното място все пак било отредено за паркиране само на автомобила на свид.Д.П., като лице с увреждания. Очевидно била проведена съответната процедура за това от Община Русе, бил поставен пътен знак със специално предписание Д21"Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания", на който бил посочен и регистрационният номер на автомобила на свид.П..

Действително, в конкретният случай пътен знак Д21 бил поставен на мястото в противоречие на чл.101 от Наредба №18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, съобразно която пътните знаци от група "Д" се използват за въвеждане на специални предписания за участниците в движението и се поставят непосредствено преди местата или участъците от пътя, за които се въвеждат предписанията, тъй като не бил поставен непосредствено преди процесното паркомясто, за което се отнасял, а зад него – в затревената площ. По мнение на Съда това били сторено с оглед спецификата на такъв тип места – вътрешен паркинг, в междублоково пространство, с подход само от едната страна, без изградени пътни елементи, разделящи паркоместата /като напр. разделителни ивици, бордюри и др./, при което, за разлика от уличната мрежа, очевидно е налице липса на техническа възможност пътният знак Д21 да бъде поставен преди паркомястото за лице с увреждания. Поставянето на пътният знак на такъв паркинг по реда установен в чл.101 от цитираната наредба, явно би бил пречка и би създал значителни затруднения при маневриране, подхождане към мястото за паркиране и неговото напускане. Несъстоятелно е да се отстоява в конкретната хипотеза, че при така поставен пътен знак Д21 следва да се счита, че паркомястото на свид. П. било зад този знак – в тревната площ, доколкото от една страна е забранено паркирането в градини /чл.15, ал.7 от ЗДвП/, а от друга – липсва и достъп до това място. Поради това, в конкретния случай няма място за съмнение за кое паркомясто се отнасял пътния знак.

При така изложеното Съдът намира, че на практика процесното паркомясто било обозначено като място за паркиране на автомобили на хора с увреждания и всички останали водачи на МПС били длъжни да се съобразят с това.

Следва да се отбележи, че липсата на надлежно поставена или съществено износена пътна маркировка на паркомястото с международния символ за достъпност, факт който се установява от събраните по делото доказателства, не съставлява основание, което да изключва задължението на водачите да съобразяват поведението си с предписание на поставеният пътен знак Д21. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.7, ал.3 от ЗДвП, която предвижда, че когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. Щом съобразяването с предписанието на пътния знак е задължително, дори когато е налице несъответствие с това на пътната маркировка, то на още по–силно основание пътните знаци са задължителни, когато такова несъответствие няма поради липсата на нанесена маркировка.

Предвид казаното дотук, Съдът намира, че жалб. М.Н. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като на 24.07.2020 г. паркирал л.а. „Опел Астра“ с рег. № Р 3404 РМ на паркомясто определено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания.

В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно паркиране на място предназначено за МПС на лице с увреждания, е необходимо, да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителя бил наясно с обстоятелството, че това паркомясто, действително е такова. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, става ясно, въз основа на изложеното по-горе, че пътният знак Д21 бил поставен зад паркомястото, в тревната площ и при наличието на разлистени дървета, а върху пътната настилка липсвала маркировка с международния символ за достъпност. При това положение и при установеният  начин за подхождане към паркомястото от страна на жалбоподателя – на заден ход, следва да се приеме за достоверно твърдението на жалб. Н., че не е разбрал че паркира на място за МПС на лице с увреждания. В тази насока са и показанията на свид. Д.Л., присъставал на мястото на нарушението, от които става ясно, че в разговора си със свид.П., жалбоподателя няколко пъти повторил, че не е видял знака Д21. Тези обстоятелства, дават основание да се приеме, че жалб. Н. не е имал знание, а и не би могъл да предполага, че паркира автомобила си на паркомясто определено за паркиране на пътни превозни средства на хора с увреждания.

При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, то липсват каквито й да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на М.Н. за извършено от него нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По делото жалбоподателя М.Н. се представлявал от упълномощен процесуален представител – адв. В.В. ***, на когото заплатил хонорар в размер на 300.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските. В хода на съдебните прения, адв. В. претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Този размер на възнаграждението е съобразен с определения минимум в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на Сектор ПП-Русе, част от структурата на ОД МВР-Русе.

С оглед на изложеното, понастоящем ОД МВР-Русе следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя М.И.Н.,*** разноските за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 300.00 лв.

Поради това и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-002856/21.09.2020 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на осн. чл.178д от ЗДвП на М.И.Н.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.

 

ОСЪЖДА ОД МВР-Русе, да заплати на М.И.Н.,***, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: