РЕШЕНИЕ
№ 440 21.11.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №679 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №1014/11.07.2019г., постановено по гр.д.№5134/2018г. по описа на РС-
Пазарджик, по иска предявен от „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев“ №25, представлявано от управителя си М.Д.Д., чрез пълномощника юрк.Е.В.Т.,
със съдебен адрес:***, офис 10, срещу Н.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** чрез адв.Т.В., с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК е прието за установено по отношение на Н.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че вземанията на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев“ №25, представлявано от управителя си М.Д.Д.,
чрез пълномощника юрк.Е.В.Т., със съдебен адрес:***, офис 10 по Заповед №250/ 01.02.2017г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№373/2017г. по описа на РС- Пазарджик
съществуват и са в следния размер: сумата в размер на 594,07лв.-
главница на задължение произтичащо от запис на заповед, с датата на
издаване 01.07.2014г. и падеж- 25.11.2014г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на подаване на
заявлението- 25.01.2017г. до окончателното изплащане.
Осъден е Н.Д.Д., ЕГН**********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Т.В., да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, представлявано от управителя си М.Д.Д.,
чрез пълномощника юрк.Е.В.Т., със съдебен адрес:***, офис 10, разноски в
заповедното производство в размер на 325,00лв. и разноски в исковото
производство в размер на 125,00лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Н.Д.Д., чрез пълномощника си адв.Т.В. ***.
Твърди се в същата, че
първоинстанционният съд неправилно е ценил събраните по делото доказателства.
Счита се, че предявения иск е неоснователен и недоказан.
Сочи се, че по делото са налице
наведени твърдения а наличието на каузално правоотношение, с оглед на което
същото следва да бъде изследвано в процеса, съгласно т.17 от ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК
Приема се, че този случай,
доказателствената тежест подлежи на
разпределение, съобразно чл.154 от ГПК
Визира се, че твърденията и
възраженията в отговора на исковата молба, дори и депозиран след
законоустановения срок, следва да се вземат предвид, тъй като касаят
настъпването на отрицателни факти. Конкретно- липса на задължения по каузалната
сделка и недължимост на претендираната сума.
В този смисъл се приема, че при
разпределяне на доказателствената тежест следва да се вземе предвид, че
твърдените отрицателни факти не подлежат на доказване от ответника, а от
ищцовото дружество, което не е оспорило твърдението за наличието на каузално
правоотношение.
Искането е да се отмени
обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли
изцяло предявения иск.
Моли се за присъждане на
направените по делото разноски, като се прави и възражение за прекомерност на
разноските на другата страна.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
другата страна в процеса- „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД,
представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощника му юриск.Е.В.Т..
Твърди се в същия, че с оглед
на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е счел, че
документът, от който произтича вземането е запис на заповед, както и че в
исковата молба и допълнително подадена молба- становище не се съдържат
твърдения във връзка със записа на заповед и конкретна каузална сделка сключена
с ответника. Твърдения за каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед
се съдържат в представения от ответника, но просрочен писмен отговор.
Приема се, че съдът правилно е
преценил, че искът е основателен от гледна точка на валидността на
менителничната сделка, от която произтича процесното вземане, тъй като от
външна страна записът на заповед отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ, т.е.
налице е редовен и действителен запис на заповед, поради което менителничното
задължение е възникнало за автора на волеизявлението- ответникът Н.Д. по силата
на менителничния ефект, който е настъпил след факта на издаване на ценната
книга, независимо от причините за неговото издаване.
Твърди се, че възраженията на
ответника, че между страните е съществувала каузална сделка със съдържанието на
договора за заем, не са подкрепени с каквито и да е било доказателства, че
такава сделка е била налице или пък, че процесното задължение по каузалната
сделка е било изплатено изцяло или частично- до остатък по- малък от претендирания.
Моли се за оставяне без
уважение на подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
В случай на претендирани
разноски от ответната страна се прави евентуално възражение за прекомерност на
същите.
С въззивната жалба и писмен
отговор не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание,
жалбоподателят Н.Д.Д., редовно призована не се явява. Не се явява и
упълномощения от него адв.В.. От страна на последния е постъпило писмено
становище в което се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се, същата да
бъде уважена, като се отмени обжалваното решение. Моли се за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата- „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призован, законен представител не се
явява. От пълномощникът му юриск.Л. е постъпило писмено становище, в което е
заявено, че се поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба. Моли се
за отхвърляне на подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски. Прави се възражения за прекомерност
на адвокатско възнаграждение на ответната страна.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционният съд, производството е образувано по повод на подадена
искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ООД срещу Н.Д.Д., с правно
основание по чл.422 от ГПК.
Твърди се в
същата, че на 01.07.2014г. ответникът Н.Д.Д. е издал в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД запис на заповед за посочената в него сума.
Сочи се, че
записът на заповед е платим на падеж 25.11.2014г. /което обстоятелство навежда
настъпване на изискуемост на фиксираната дата и без предявяване на документа/ и
впоследствие е бил прехвърлен с джиро на 05.01.2017г. на „Агенция за събиране
на вземания ООД“. Сумата по него до размера от 594,07лв. към настоящия момент
не била заплатена.
Визира се, че по
повод на подадена от ищеца молба до РС- Пазарджик, въз основа на посочения
запис на заповед било образувано ч.гр.д.№373/2017г. по описа на същия съд. Бил
издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение за претендираната сума по
записа, ведно със законни лихви и разноски. Въз основан на изпълнителния лист е
образувано изп.дело №263/17г. пред ЧСИ- Харалампи Венциславов Пилафов,
рег.№904, с район на действие ОС- Пазарджик.
Твърди се, че от
страна на ищецът е получено съобщение по
ч.гр.д.№373/2017г. по описа на PC- Пазарджик за
подадено възражение от Н.Д.Д., на основание чл.414 от ГПК, в което
същия е заявил, че не дължи плащане по
записа на заповед.
Твърди се от
страна на ищецът, че записът на заповед е редовен от външна страна и отговаря
на законовите изисквания за валидност. Същият бил издаде от Н.Д.Д., който
собственоръчно е поставил подписа си върху менителничния ефект. В момента на
издаването на записа на заповед не е била налице каквато и да било законова
пречка Н.Д.Д. да изрази свободната си воля и да се задължи по ценната книга. Длъжникът
не е заплатил сумата до размер от 594,07лв. по посочения менителничен ефект.
Искането е да се
установи съществуването на вземането в размер на 594,07лв., което „Агенция за
събиране на вземания ООД“ има към Н.Д.Д. в качеството му на длъжник,
произтичащо от запис на заповед, издаден от самия него в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, джиросан на 05.01.2017г. в полза на „Агенция за събиране на вземания
ООД“, за сумата от 594,07лв., платима на падеж, който запис на заповед е
предявен на длъжника на 05.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в PC до окончателното и
изплащане, както и всички разноски, направени в заповедното производство.
Моли се, да бъде
осъдена ответната страна да заплати на ищеца направените в настоящото исково
производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150лв.
В указания от
съда срок не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса. В тази
връзка, с определение на районния съд от 26.06.2019г. от страна на последния е
констатирано просрочие на подадения отговор от ответната страна, като на
основание чл.64 от ГПК е приложен отговора по делото, с указанието, че това
процесуално действие няма да се вземе предвид като просрочено.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№373/2017г. по описа на РС- Пазарджик се установява, че ищецът е подал
заявление на 25.01.2017г. по чл.417 от ГПК. Издадена е Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, като е разпоредено длъжникът Н.Д.Д., да заплати на
кредитора “Агенция за събиране на
вземания“ АД, ЕИК *********, представлявано от законния представител на
дружеството М.Д.Д. и Н.Т.С., в
качеството им на управители, сумата
594,07лв. и законна лихва от 25.01.2017г. до изплащане на вземането,
както и сумата 325 лв. разноски по
делото.
Като основание
за възникване на задължението е посочен запис на заповед от 01.07.2014г.
Видно от
последния документ, представен в оригинал, същия е с издател Н.Д.Д. и в който
се съдържа безусловно обещание да се плати /без разноски и протест/ на поемателя
„Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер
на 2732,94лв., с падеж определен „на определена дата“- 25.11.2014г. Върху
обратната страна на записа на заповед е налице отбелязване, че същият е
джиросан в полза на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ООД на
05.01.2017г.
Няма спор по
делото, че подписът положен върху лицевата страна на записа на заповед е на
лицето, което се сочи като негов автор- ответника Н.Д.Д. .
Не е спорно също
така, че пред ЧСИ- Харалампи Пилафов е образувано изп.д.№20179040400263 за
принудително събиране на сумата предмет на издадената заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като длъжникът в това производство е подал възражения в срок и с разпореждане
от 14.11.2018г., съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането
си против този длъжник в едномесечен срок. Разпореждането е съобщено на 28.11.2018г. С настоящата искова молба вх. №
28077/18.12.2018г., кредиторът е предявил иск за установяване на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въззивната жалба е допустима- подадена е в
законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По същество,
обжалваното решение е правилно. Правните изводи са формирани въз основа на
установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния
закон. В тази връзка, настоящата инстанция няма основание да не ги приеме
изцяло и изложените съображения в тази насока.
В конкретният
казус, предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. Същият е
допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в
заповедното производство по ч.гр.д.№373/2017г. по описа на РС- Пазарджик.
Предмет на
делото в производството по чл.422, ал.1 от ГПК при предявен иск за установяване
на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 от ГПК е съществуването на
вземането, основано на записа на заповед. В производството по установителния
иск ищецът- кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа
на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект-
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение.
Записът на
заповед е абстрактна сделка, едностранно волеизявление и за неговата
действителност не се изисква наличие на кауза, на основание за издаването му. Поради
абстрактния характер на менителничното волеизявление, правата които то поражда,
не зависят от наличието на каузални правоотношения, във връзка с които да е
издаден записът на заповед.
Съгласно т.17 от
Тълкувателно решение №4/2013г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г., ОСГТК, в
производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК,
ищецът- кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или връзка с което е издаден записът на заповед, на
изследване подлежи и каузалното правоотношение.
Следва да се
посочи, че жалбоподателят навежда възражения в подадената от него въззивна
жалба, че е налице каузално правоотношение, като доказателствената тежест лежи
на ищеца по делото. Същите не могат да бъдат приети за основателни.
От една страна,
категорично е установено по делото пред районния съд, че е налице просрочен
подаден писмен отговор от страна на ответника където същия е навел твърдения за
наличие на каузално правоотношение. От друга страна, не се оспорва от
последния, че същия оспорва автентичността на записа на заповед, съответно, че
същия е не се е подписал.
В случая, с
оглед на установените данни по делото следва да се приеме, че ответникът-
длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да
противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му.
Първоинстанционният
съд не е допуснал процесуално нарушение като е приел, че в исковата молба и
допълнително подадена молба- уточнение не се съдържат твърдения от страна на
ищеца за връзка на записа на заповед и конкретна каузална сделка сключена с
ответника, респ., че твърдения за такава се съдържат в просрочения писмен
отговор. Предвид на тези данни, няма основание да се приема, че в тежест на
ищеца по делото е да установява каузално правоотношение.
В настоящият
казус, процесният запис за заповед отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ,
предвид наличието на необходимите елементи по чл.535 от ТЗ: наименование “запис
на заповед” в текста на документите, безусловно обещание да се плати определена
сума пари- 2732,94лв., падеж- 25.11.2014г., името на лицето или на заповедта на
което трябва да се плати- ищеца, с оглед наличието на джиро от 05.01.2017г.,
дата и място на издаване- 01.07.2014г. в гр.Пазарджик, подпис на издателя.
Падежът на задължението по записа на заповед е настъпил, поради което и записът
на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника-
въззивник за претендираната по настоящото дело сумата от 594,07лв.
При тези данни,
въззивният съд намира, че предявения от ищеца- въззиваем иск е допустим,
основателен и доказан. По делото е установено съществуването на задължението на
ответника- въззивник Д. по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№373/2017г. по описа на РС- Пазарджик, за посочените в нея суми.
С оглед
съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния
съд, решението на първия следва да се потвърди изцяло, а въззивната жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
При този изход
на делото, в тежест на Н.Д.Д. следва да се присъдят направените от страна на „Агенция
за събиране на вземания” ООД съдебно- деловодни разноски- юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 100лв.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1014 от 11.07.2019г.,
постановено по гр.д.№5134/2018г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.Д.Д.,
ЕГН**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Т.В., да ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, представлявано от управителя си М.Д.Д., чрез
пълномощника юриск.Е.В.Т., със съдебен адрес:***, офис 10, сумата в размер на
100/сто/лв.- юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.