Р Е Ш Е Н И Е
№ . . . . . .
04.03.2021 година,гр.Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на седемнадесети февруари , две хиляди двадесет и първа година,в публично заседание в с ъ с т а в :
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА
СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА ШАРКОВА
като разгледа докладваното от районния съдия НАТАША
ДАСКАЛОВА а.н.х.дело № 383 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Р.Ф.Д. ***,чрез адв. Владимир Добрев, е обжалвал наказателно постановление № 36-0000464 от 13.08.2020
година на Директор
към ИА“Автомобилна администрация“ ,с молба същото да бъде отменено като незаконосъобразно –
фактическата обстановка,отразена в АУАН и в наказателното постановление е
непълна и неточна и санкционната норма е неправилна – в случая следва да се
приложи чл. 175,ал.1,т.4 ,а не т.3 на този текст – посочена е като нарушена
нормата на чл. 103 от ЗДвП,като са развити съображения,че не е налице неспиране
на подаден знак със „Стоп палка“,вкл. и
че ако е налице такова нарушение следва да се наложи наказание по чл.
175,ал.1,т.4 от ЗДвП. Поискано е присъждане на разноски по делото.Подробни
съображения са развити в писмени бележки и е представен Списък с разноските
–адв. хонорар 600 лева.
Представител на ответника РД „Автомобилна администрация“ Пловдив не се явява,като в писмено Становище Директора
на посочената РД сочи,че жалбата е
неоснователна,поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено,като
обосновано,правилно и законосъобразно – издадено е от компетентен орган,видно от
приложена заповед,в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения – нарушението е описано пълно и
ясно; посочена е нарушената материалноправна норма – чл.103 от ЗДвП и за това
правилно водачът е санкциониран на основание чл. 175,ал.1,т.3,предл.2 от ЗДвП;
нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 29.07.2020
година А.С.И. *** е съставил Акт за установяване на административно
нарушение № 274917 ,на Р.Ф.Д. *** ,за това че на 29.07.2020 година, в около 15:30 часа, на път II-84,км. 35+860- Сушилня Хмел,управлява бус от категория М2,с рег.№ РА6639КР,
собственост на фирма „Стиф-34“ЕООД ЕИК *********,като извършва обществен превоз
на пътници – специализиран превоз на 16 бр. пътници /работници/ от с.Щърково за
с.Грашево,обл. Пазарджик и извършва следното нарушение : 1. Водачът не спира на ясно подаден сигнал
за спиране със стоп палка по образец
на ИА“АА“ от контролните органи на ИА“АА“. В АУАН е посочено,че е
сътавен на бул.“Хан Аспарух“ до бензиностанция „Лукойл“ Велинград и че с
описаното водачът е нарушил чл. 103,предл.1
от ЗДвП,като същият го подписал с възражения,че слънцето е блестело
в очите му и не е видял органите на ДАИ . Към административно-наказателната
препииска е приложено писмено възражение от жалбоподателя против съставения му АУАН,в което същият сочи
че инсп. И. не му е подавал знак за спиране; спрял го е във Велинград,където му
е съставил акта.
На 13.08.2020 година Тодор
Трифонов Николов – за директор,Пловдив,е издал Наказателно постановление № 36-0000464 ,като е взел предвид описания по-горе акт против жалбоподателя и е наложил адм. наказание ,за нарушение на чл.
103,предл. 1 от ЗДвП,на основание чл.
175,ал.1,т.3,предл.2 от ЗДвП – глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца . В
наказателното постановление нарушението е описано по идентичен начин с
описанието в АУАН,като е посочено и постъпилото писмено възражение,че същото не
санира допуснатото нарушение и че не са налице предпоставки за приложение на
чл. 28 от ЗАНН.
От показанията на актосъставителя И. и свид.
Р. *** , е видно,че на датата – посочена
в акта, в около 15:30 часа,на път II84 при Хмелосушилнята,първият от тях е подал ясен сигнал на водач на бус – жалбоподателя,за спиране,но
той не е сторил това,като веднага със служебния автомобил са тръгнали с буса,подали
са светлинен и звуков сигнал,но водачът е спрял чак в района на бензиностанция
„Лукойл“ на бул. „Хан Аспарух“ във Велинград.същите са категорични,че подадения сигнал е със „Стоп-палак“ по
образец е бил осъщестмвен по реда
предвиден в нормативните актове,като е бил видим за водача – актосъставителя е
бил застанал на средата на пътното платно,до осовата линия и преди буса не е имало други МПС.
Служителите на ИА“АА“ описват и цялата проверка,като освен това сочат,че
първоначално водачът е отказал да даде документите си и за това се е наложило
да поискат съдействие от органите на МВР. Свид. Трончева и свид. Мастева
са пътували в МПС,управлявано от жалбоподателя в деня на проверкаат,като
те твърдят че са били седнали зад водача не са видели да го спират,нищо не са
видели и едва след това са учли сигнал и
шофьора е спрял.
По делото са
представени Заповед № 1320 от 10.08.2020 г.,с която зам. изп. директор на
ИА“АА“ е наредил Тодор Трифонов Николов
да изпълнява служебните задължения на директор на РД“АА“ Пловдив от
10.08.2020 г. да 04.09.2020 г. и Заповед № РД-08-80 от 24.01.2020 година на МТИТС,с
която са определени лицата,оправомощени да да издават наказателни постановление
по ЗАПр,ЗДВП ,в т. число и директорите
на РД „АА“.
С оглед
на горното съдът счита,че ЖАЛБАТА
е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде у в
а ж е н а , като се ОТМЕНИ наказателното
постановление № 36-0000464
от 13.08.2020 година ,издадено от за Директор на
РД“АА“ Пловдив,
с което на жалбоподателя Р.Ф.Д. *** ,са наложени административни наказания по чл.
175,ал.1,т.3,пр.1 от ЗДвП - глоба 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок 3 месеца,за нарушение на чл. 103,пр.1 от ЗДвП,тъй като е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение:
налице е несъответствие от една страна между описаното нарушение и посочената
като нарушена законова норма на ЗДвП и от друга – административнонаказателната
норма на ЗДвП ,въз основа на която са наложени администативните наказания. И в
АУАН,и в наказателното постановление се сочи,че водачът не е спрял на ясно
подаден сигнал за спиране със стоп палка
по образец,т.е нарушил е чл. 103 от ЗДвП,който предвижда задължение за водача при
подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.Следоватлен се
касае за отказ от страна на водача да изпълни нареждане на органите на контрол
и за това нарушението следва да се
квалифицира като такова по чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДвП.Квалифицирайки нарушението,като адм. нарушение по чл.
175,ал.1,т.3,пр.1 от ЗДвП наказващият орган е нарушил правото на защита на
санкционираното лице,тъй като му е наложено административно наказание за
това,че е отказал да предаде документите си на органите за
контрол,но такива обстоятелства не са посочени нито в АУАН,нито
в наказателното постановление.При така посоченото до тук противоречие жалбоподателят не е бил в състояние да защити
адекватно правата си ,тъй като не е бил в състояние да научи точно за какво
нарушение на правилата за движение по пътищата е бил санкциониран. Следва да се
отбележи,че в настоящия процес съдът не е оправомощен да променя квалификацията на деянието.В подкрепа на изложеното до тук
относно квалификацията на неизпълнение на задължението по чл. 103 от ЗДвП,като
нарушение по чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДвП – Решение № 359 от 11.06.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 375/2018 г. Решение № 359 от 31.05.2019 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 295/2019 г. Решение № 257 от 14.04.2020 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 74/2020 г.
Нещо повече – ако
не се възприеме становището на съда,че е налице съществено-процесуално
нарушение,поради посоченото по-горе противоречие,то би следвало да се
приеме,че не се установи по един
несъмнен и безспорен начин,че
жалбоподателят е осъществил състава на адм. нарушение по чл. 175,ал.1,т.3,пр.1
от ЗДвП – нито в АУАН,нито в наказателното постановление се сочи,че водачът е
отказал да предаде документите си на инспекторите на РД“АА“Пловдив. Такива
обстоятелства се сочат едва при разпита на тези инспектори в ОСЗ,но това не
съставен АУАН по реда на ЗАНН,съотв. не е издадено наказателно постановление.
Поради обстоятелството,че
жалбата е основателна ,на основание чл.
63,ал.3 от ЗАНН , на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото – сумата 600.00
лева – адв. възнаграждение за
процесуално представителство пред Районен съд Велинград. За
сторените разноски от жалбоподателя по делото са представени писмени
доказателства.
Водим
от изложеното до тук съдът
Р Е
Ш И :
О
т м е н я в а наказателно постановление № 36-0000464 от 13.08.2020
година ,издадено от за Директор на РД“АА“ Пловдив, с което
на жалбоподателя Р.Ф.Д. ***,ЕГН********** , са
наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ, на основание чл.175,ал.1,т.3,пр.2 от ЗДвП :
г л о б а в размер на 100
/ сто / лева и л и
ш а в а н е о т п р а в о да
у п р а в л я в а МПС за срок от 3
/три/ месеца,за нарушение на чл.
103 от ЗДвП.
О с ъ ж д а
РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ Пловдив да заплати на Р.Ф.Д. ***,ЕГН********** , разноски по делото в размер на 600 /шестстотин / лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: