Решение по дело №7523/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  28.01.2021 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                           ЧЛЕНОВЕ :   Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                   мл.с. Димитринка Костадинова      

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 7523 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение 05.03.2020 г. по гр.д. № 28456/16 г., СРС, ІІ ГО, 75 с-в е отхвърлил предявения от „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, ЕИК*********, със съдебен адрес:***, офис 3, Адвокатско дружество „С.“ срещу М.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8950,53 лева, представляваща сбора от незаплатените суми по т.3.3 от Анекс № 1 и по т. 4 от Приложение № 1 към Договор за застрахователно агентство № L- 00000804/29.08.2011 год., като погасени по давност. Осъдил е „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, ЕИК********* да заплати на М.Н.А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 800 лева представляваща сторените по делото разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори К.Ч.и Б.В., чрез пълномощника по делото адвокат А.Я..от АК-Пловдив, със съдебен адрес:***, надп. офис 3, Адвокатско дружество „С.“ с мотиви, изложени в нея. Сочи, че на 29.08.2011 г. между ЗАД „ДЗИ“, в качеството му на застраховател и М.Н.А., в качеството му на застрахователен агент бил сключен Договор за застрахователно агентство № L-00000804, по силата на който ищецът възложил на ответника да посредничи при сключването и да обслужва застрахователни договори от името и с последици за застрахователя. На основание т.2 и т.3 от Анекс № 1 от 29.08.2011 г. към Договор за застрахователно агентство № L-00000804/ 29.08.2011 г. във връзка с т.3.3 от договора, застрахователния агент има право да получава месечни и тримесечни бонуси за сключените с неговото посредничество застрахователни договори. В т.3.3 от Анекс № 1 е уговорено условие, че

че ако по дадена застраховка, сключена с посредничеството на агента, дължимите застрахователни премии не са платени до три месеца след края на двумесечния рисков срок, агентът, в чийто портфейл е застраховката, следва незабавно да върне на застрахователя 80 % от получените месечни и тримесечни бонуси, свързани с конкретната полица, ако застраховката е в първата година от издаването й.

В т.4 от Приложение №1 към Договора е уговорено, че при определени условия Агентът има право да получи финансов бонус „Доход за начинаещи”. Съгласно чл.4 от Приложението Агентът се задължава да възстанови на Застрахователя всички суми, получени под формата на „Доход за начинаещи”, в случай, че Договорът е прекратен преди изтичане на една година от сключването му.

По делото е установено, че във връзка със сключени от М.Н.А. 23 броя застрахователни полици на основание т.2 и т.3 от Анекс №1 към Договора на него са били изплатени следните суми: месечен бонус в размер на 6 265,46 лева; тримесечен бонус в размер на 3 422,70 лева;  Бонус за начинаещи агенти в размер на 1 200 лева, платен на основание чл.1 във вр. с чл.2 от Приложение №1 към Договора.

По делото е безспорно, че по нито една от сключените с посредничеството на агента 23 броя застраховки няма осъществено плащане на дължимата застрахователна премия до 3 месеца след края на двумесечния рисков срок, поради което същите са прекратени.

Съгласно т.13.6 от Общите условия по застраховки „Живот” двумесечния рисков срок е периода от време, в който застрахователната компания е в риск по дадена полица дори уговорената премия да не е внесена. Тези 23 броя полици са изпаднали в нередовност още в първата година от сключването им, т.е. още първата година от сключването им е преустановено плащането на премии по тях, което е основание за връщане от страна на агента 80% от получените въз основа на тези застрахователни договори месечни и тримесечни бонуси.

Ето защо и в съответствие с уговореното между страните в т.3.3. от Анекс №1 последният е трябвало незабавно да върне 80 % от получените месечни и тримесечни бонуси, а именно: сума в размер на 5 012,36 лева, представляваща 80% от общия размер на получените от него месечни бонуси (6 265,46 лева), сума в размер на 2 738,16 лева, представляваща 80% от общия размер на получените от ответника тримесечни бонуси (3 422,70 лева), както и 1200 лева, представляващи суми, получени под формата на „Доход за начинаещи” (на основание т.4 от Приложение №1).

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че горепосочените вземанията представляват обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, които се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, поради което е отхвърлил предявените искове. Счита, че предявеното в Договора връщане на суми не представлява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, а е вземане под условие, което възниква при настъпване на определени в договора обстоятелства, поради което следва да се прилага общата петгодишна давност. По отношение на процесните вземания е приложима петгодишната давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо по чл.114, ал.1 ЗЗД. Изискуемостта на вземането за всяко едно от плащанията възниква от изпадането в нередовност на всяка една от сключените застраховки, като дължимостта за връщането на получените бонуси по процесните полици, възниква най-рано на  15.01.2012 г., а заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е подадено на 23.12.2015г., т.е. преди да е изтекла петгодишната погасителна давност.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени предявените искове на „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, ЕИК********* срещу М.Н.А., ЕГН **********. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият М.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адвокат Г. оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание  чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.164 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът М.Н.А., ЕГН ********** дължи на ищеца „ДЗИ-Ж.“ ЕАД сумата от 8950,53 лв., представляваща авансово получено комисионно възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК-23.12.2015 г. до окончателното изплащане.

Ищецът „ДЗИ-Ж.“ ЕАД твърди, че на 29.08.2011 год. между него и М.Н.А. е бил сключен Договор за застрахователно агентство № L00000804/29.08.2011 г., по силата на който ответникът се е задължил да осъществява дейност като застрахователен агент от името и за сметка на възложителя и извършва обслужване на застрахователни договори, включени в неговия портфейл, като за това получавал възнаграждение-месечни и тримесечни бонуси за всеки сключен застрахователен договор. Съгласно чл. 3.3 от Анекс № 1 от 29.08.2011 год. към договора, ако по дадена застраховка, сключена с посредничеството на агента, дължимите застрахователни премии не са платени до 3 месеца след края на двумесечния рисков срок, агентът, в чийто портфейл е застраховката, следва да върне незабавно на застрахователното дружество 80% от получените месечни и тримесечни бонуси свързани с конкретната полица, ако застраховката е в първата година от издаването й. В изпълнение на договора за застрахователно агентство, с посредничеството на ответника са били сключени 23 броя застрахователни договора за застраховка „Живот“- IF40000334/29.08.2011г.,IF40000333/29.08.2011г.,IF40000335/29.08.2011г EDW30001142/29.08.2011год.,EDW30001143/29.08.2011год.,EDW30001293/27.09.2011год.,EDW30001295/27.09.2011год.,EDW30001309/15.09.201год.,IF40000390/27.09.2011год.,IF40000391/27.09.2011г.,IF40000392/27.09.2011г.,IF40000393/27.09.2011г.,EDW30001331/26.10.2011г.,EDW30001332/26.10.2011г.,IF40000436/26.10.2011г.,IF40000515/25.11.2011 г., IF40000516/25.11.2011г.,EDW30001409/25.11.2011г.,EDW30001502/22.12.2011г., EDW30001505/22.12.2011г.,EDW30001510/22.12.2011 год., EDW30001526/29.12.2011 г. и EDW30001541/22.12.2011 г., като на ответника била изплатена сума в размер на 10 888,16 лева. Твърди, че сключените с посредничеството на ответника общо 23 застрахователни договори били прекратени преди изтичане на година от сключването им, поради което за ищеца е възникнало правото да иска възстановяване на 80 % от получените месечни и тримесечни бонуси.

Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ТПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 80784/2015г. по описа на СРС, 75 състав, по което съдът издал Заповед за изпълнение, като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ето защо, в законоустановения едномесечен срок ищецът подал искова молба за установяване на вземанията. Моли, да бъде постановено решение, е което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-23.12.2015г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.Н.А. е подал писмен отговор, в който оспорил иска с възражението, че разпоредбата на т. 3.3 от Анекс № 1/29.08.2011г. към процесния договор е нищожна, като  същата противоречи на разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗЗД, доколкото не би следвало да се търси отговорност от ответника за действие или бездействие на трето лице. Направил е и възражение, че процесиите вземания са погасени по давност, поради изтичане на предвидения в закона тригодишен давностен срок.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 29.08.2011 г., между ЗАД „ДЗИ“, в качеството му на застраховател и М.Н.А., в качеството му на застрахователен агент бил сключен Договор за застрахователно агентство № L-00000804, по силата на който ищецът възложил на ответника да посредничи при сключването и да обслужва застрахователни договори от името и с последици за застрахователя. Съгласно чл. 10 от договора, задълженията на застрахователния агент за посредничество при сключване на застраховка се считат за изпълнени, когато премията постъпи по банковата сметка на застрахователя. Разпоредбата на чл. 33.1 от договора урежда условията за получаване на бонуси (сключване на минимален брой нови полици, постигане на събрана минимална първогодишна премия за съответния период). Изрично е предвидено, че не по-малко от 90 % от портфейла на агента трябва да е с редовно платени премии, както и че ако по една застраховка дължимите премии не са платени до 3 месеца след края на двумесечния рисков период, агентът, в чийто портфейл е застраховката следва незабавно да върне 80 % от получените бонуси, свързани е конкретната полица, ако застраховката е в първата година от сключването. Съгласно чл. 39 от договора, при прекратяването му страните незабавно уреждат дължимите плащания помежду си.

На същата дата  29.08.2011 г., между страните са били подписани и

Приложение № 1, Анекс № 1/29.08.2011 г. и Анекс № 2/29.08.2011г., всички неразделна част към Договора за застрахователно агентство № № L-00000804. Чл. 4 от Приложение № 1 предвижда, че в случай, че действието на договора за агентство бъде прекратено по вина или по инициатива на агента, преди изтичане на 1 г. от сключването му, агентът се задължава да възстанови на застрахователя всички суми, получени под формата на "Доход за начинаещи". Съгласно чл. 3.3 от Анекс № 1, ако по една застраховка дължимите премии не са платени до 3 месеца след края на двумесечния рисков период, агентът, в чийто портфейл е застраховката следва незабавно да върне 80 % от получените бонуси, свързани с конкретната полица, ако застраховката е в първата година от издаването й.

От правна страна:

Въз основа на депозирания Договор за застрахователно агентство № L-00000804 от 29.08.2011 г., настоящата инстанция също приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, породени от посочения договор, чиято правна уредба се съдържа в чл.164 и сл. КЗ (отм., но действащ към процесния период), по който ищецът е имал качеството на застраховател, а ответникът-на застрахователен агент, респ. че страните са поели правата и задълженията, предвидени в договора и Приложение № 1, Анекс № 1/29.08.2011г. и Анекс № 2/29.08.2011г., неразделна част от него.

Безспорно е, че процесният договор за агентство бил прекратен на 15.03.2012 г., поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, тъй като дължимите премии по нито една от издадените 23 броя полици не са били редовно платени и нито една от тези полици не е продължила действието си. Ето защо, ответникът е бил длъжен да възстанови на ищеца всички суми, получени под формата на "Доход за начинаещи" (съгласно чл. 4 от Приложение № 1 към договора) и 80 % от получените бонуси, свързани е полиците (съгласно чл. 3.3 от Анекс № 1 към договора), чиито сбор е в размера, претендиран от ищеца-8950,53 лева.

Противно на приетото от СРС, настоящата инстанция намира, че   възражението за давност е неоснователно, като не намира приложение нормата на чл.111, б. „а“ ЗЗД, според която вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Така формулираната договорна клауза няма характер на вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Не са налице типичните за неустойката санкционна, обезпечителна и обезщетителна функции, доколкото с тази уговорка не се цели компенсиране на евентуалните вреди от неизпълнението на договора и осигуряването на точно изпълнение на задълженията на длъжника под страха от предварително определената имуществена отговорност, която би носел в случай на неизпълнение. Предвидената уговорка представлява модалитет, като връщането на заплатените бонуси е поставено под условие, което не зависи от страните - бъдещо несигурно събитие, а именно добросъвестността на застрахованите лица, сключили застрахователни правоотношение с ищеца, с посредничеството на ответника, като застрахователен агент. Неизпълнението на задълженията на тези трети лица по отделни правоотношения, активира клаузата, респ. същата не обезпечава изпълнението на договорните задължения на агента, защото настъпването на условията за активирането й, не зависи от неговата воля. Посочената клауза не е и такава за периодично плащане. Това е така с оглед на обстоятелството, че за заплащането на всеки отделен месечен или тримесечен бонус следва да са осъществени допълнителни условия. Сбъдването на тези допълнителни условия е несигурно събитие, поради което изплащането на бонусите няма периодичен характер, доколкото е предпоставено от осъществяването на допълнителни юридически факти.

В случая е приложима общата петгодишна погасителна  давност по чл.110 ЗЗД, като с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Тази давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо по чл.114, ал.1 ЗЗД. Изискуемостта на вземането за всяко едно от плащанията възниква от изпадането в нередовност на всяка една от сключените застраховки, като дължимостта за връщането на получените бонуси по процесните полици, възниква най-рано на 15.01.2012 г. Заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е подадено на 23.12.2015г., т.е. преди да е изтекла петгодишната погасителна давност.

Дължимата сума поради настъпването на уговореното условие в т. 3.3 от Анекс № 1 към процесния Договор е общо 8 950,53 лв., представляваща сбора от незаплатените суми по т.3.3 от Анекс № 1 и по т. 4 от Приложение № 1 към Договор за застрахователно агентство № L- 00000804/29.08.2011 г./ сума от 5 012,36 лева, представляваща 80% от общия размер на получените от ответника месечни бонуси (6 265,46 лева), сума в размер на 2 738,16 лева, представляваща 80% от общия размер на получените от ответника тримесечни бонуси (3 422,70 лева), както и 1200 лева, представляващи суми, получени под формата на „Доход за начинаещи” (на основание т.4 от Приложение №1).

Ето защо, предявеният иск за връщане на част от получените тримесечни бонуси е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълен размер. Като законна последица следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК-23.12.2015 г. до окончателното изплащане.

Процесното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 8 950,53 лв., представляваща сбора от незаплатените суми по т.3.3 от Анекс № 1 и по т. 4 от Приложение № 1 към Договор за застрахователно агентство № L- 00000804/29.08.2011 г., видно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК-23.12.2015 г. до окончателното изплащане.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищовото дружество направените разноски за първата инстанция в размер общо на 1942,98 лв., от които за заповедното производство 179,01 лв. платена държавна такса и 651,92 лв. платено адвокатско възнаграждение с ДДС, а за  исковото производство 179,01 лв. платена държавна такса и 933,04 лв. платено с ДДС адвокатско възнаграждение.

За въззивната инстанция въззиваемия следва да заплати на въззивника разноски в общ размер от 1160,05 лв., от които 179,01 лв. платена държавна такса и 981,04 платено с ДДС адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ОТМЕНЯ  решение от 05.03.2020 г. по гр.дело № 28456/ 2016 г. на СРС, ІІ ГО, 75 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено между страните „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, ЕИК********* и М.Н.А.,ЕГН**********, че М.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на  „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори К.Ч.и Б.В., чрез пълномощника по делото адвокат А.Я..от АК-Плвдив, със съдебен адрес:***, надп. офис 3, Адвокатско дружество „С.“ сумата от 8950,53 лева, представляваща сбора от незаплатените суми по т.3.3 от Анекс № 1 и по т. 4 от Приложение № 1 към Договор за застрахователно агентство № L- 00000804/29.08.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК-23.12.2015 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори К.Ч.и Б.В., чрез пълномощника по делото адвокат А.Я..от АК-Плвдив, със съдебен адрес:***, надп. офис 3, Адвокатско дружество „С.“  направените разноски за първата инстанция в размер общо на 1942,98 лв., а за въззивната инстанция в размер общо на 1160,05 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1.                   2.