Решение по дело №388/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началника на РУ-Омуртаг към ОДМВР-Търговище, против Решение № 16/10.06.2024 г. на Районен съд-Омуртаг, постановено по АНД № 37 по описа на съда за 2024 г. С оспореното Решение е отменено НП № 23-0308-000078/20.02.2023 г. на Началника на РУ-Омуртаг към ОДМВР-Търговище, с което на С. М. Р. от с. Стеврек, общ. Антоново, обл. Търговище, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като на осн. чл.63, ал.4 от ЗАНН, съдът е предупредил С. М. Р., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В касационната жалба като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН. Излага се становище, че съдът е приел, че Р. е осъществил нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с оспореното НП, но въпреки това, приемайки че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, е отменил НП, с което е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Навежда се нарушение на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, според която за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като вместо него да се постанови ново, с което НП да се потвърди.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация - С. М. Р., редовно призована, се явява лично и моли съдът да остави без уважение касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище излага становище за основателност на жалбата. Излага подробни доводи, обосноваващи липса на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН по отношение на конкретния случай на административно нарушение. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд като незаконосъбразно следва да бъде отменено, като се постанови ново с което НП се потвърди.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима, а разгледана по същество за основателна при следните съображения:

При извършване на преценка относно прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено от правна страна следното:

За да постанови този резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка:

На 10.01.2023 г. С. Р. закупил от автокъща в с. Шереметя л.а. [Марка], модел „Туран“, като на следващия ден тръгнал да се прибира и минал през гр. Омуртаг, където около 10:50 ч., на второкласен път II-48 Котел-Омуртаг, в близост до „Пожарна безопасност и защита на населението: в гр. Омуртаг в гр. Търговище, бил спрян за проверка от полицейски служители: св. М. М. и св. С. С.. В хода на проверката се установило, че автомобилът се управлява от Р., а поставените на МПС нидерландски регистрационни табели (93РТР-4) били с валидност до 01.06.2021 г. За така установеното нарушение на Р. бил издаден АУАН с № 872815. Била изискана информация от ДМОС, от която се установило, че процесния л.а. е бил изнесен от Нидерландия на 18.05.2021 г., като по време на дерегистрацията е бил представен документ С648987286. Предвид на това, че л.автомобил бил изнесен от Нидерландия, регистрационните табели не били валидни. На 11.10.2023 г. Р. регистрирал л.а. по надлежния ред.

По случая било образувано ДП № 12/2023 г. по описа на РУ-Омуртаг за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, в хода на което наблюдаващият прокурор приел, че са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна и с Постановление от 07.02.2022 г. е прекратил ДП. Преписката е изпратена на Началник сектор „ПП“ при РУ-Омуртаг за преценка относно реализиране на административнонаказателната отговорност на Р., вследствие на което е издадено оспореното НП№ 23-0308-000078/20.02.2023 г. на Началника на РУ-Омуртаг към ОДМВР-Търговище.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че по делото не са налице факти и обстоятелства, изключващи вината на жалбоподателя, въпреки че документите на автомобила са били на чужд език, който Р. не владее, тъй като последният не е положил необходимите усилия да ги преведе. Без да излага нарочни мотиви относно това дали деянието, за което е санкциониран Р., е доказано от фактическа страна, видно от последвалите съждения на съда относно приложението на чл.28 от ЗАНН, очевидно е прието за установено, че Р. с действията си е осъществил вмененото му с издаденото НП административно нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП. В решението си съдът е извел извод, че наказващият орган не е изпълнил задължението си за извършване на преценка за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, позовавайки се на ТР № 1/2007 г. на ВКС, което е прието като основание за отмяна на НП поради противоречие със закона. Изложени са мотиви в насока, че се касае за маловажен случай, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и НП да бъде отменено.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

При наличието на така събраните по делото писмени и гласни доказателства, Районният съм макар и с оскъдни мотиви, правилно е приел за установени по делото, както от обективна, така и от субективна страна елементите от състава на описаното в НП административно нарушение.

Оспореното НП е издадено за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В конкретния случай ответникът по касация е управлявал на второкласен път, т.е. такъв, който е отворен за обществено ползване, процесното МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, като обстоятелството дали Р. е знаел, или не, не обуславя липса на виновно поведение. Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП вменява в задължение на водача на МПС, каквото качество несъмнено е имал Р. към датата на деянието, да носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Обстоятелството, че Р. не е проверил валидността на регистрационните табели е индиция за непредпазливост под формата на небрежност, а не за липса на вина. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН обаче, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП липсва разпоредба, указваща ненаказуемост на деянието, ако е осъществено по непредпазливост.

С оспореното решение обаче първоинстанционният съд е отменил процесното НП, прилагайки чл.28 от ЗАНН, което е в противоречие на специалната разпоредба на чл.189з от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г. Последната изрично регламентира, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от ЗАНН. Посочената разпоредба на ЗДвП е била в сила към датата на извършване на деянието (11.01.2023г.), с оглед което РС-Омуртаг незаконосъобразно е отменил оспореното НП, излагайки единствено доводи, свързани с чл.28 от ЗАНН, чието приложение за нарушения по ЗДвП е дерогирано с по-нова разпоредба, явяваща се специална спрямо нея.

По изложените съображения съдът намира оспореното въззивно решение за постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Касационният съд намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34, ал.1 и чл.52, ал.1 от ЗАНН, и съдържат необходимите съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установяват всички признаци от обективна и субективна страна на нарушението, за което е санкциониран С. М. Р.. Деянието е правилно правно квалифицирано и подведено под административнонаказателната разпоредба на чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП. Наложените санкции на Р. са в минималните размери, предвиден от закона, поради което не са налице основания за излагане на мотиви във връзка с индивидуализацията им.

На основание всичко гореизложено касационният съд намира, че следва решението на въззивния съд да бъде отменено като незаконосъобразно, поради наличието на отменителното основание по чл.348,ал.1,т.1, във вр. с ал.2 от НПК, като вместо него се постанови ново, с което НП № 23-0308-000078/20.02.2023 г. на Началника на РУ-Омуртаг към ОДМВР-Търговище се потвърди като законосъобразно.

При този изход от спора и доколкото пред въззивната и касационната инстанция от касатора не е отправено своевременно искане за присъждане на разноски, съдът счита, че такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, касационният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 16/10.06.2024 г., постановено по АНД № 37 по описа на Районен съд-Омуртаг за 2024 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0308-000078/20.02.2023 г. на Началника на РУ-Омуртаг към ОДМВР-Търговище, с което на С. М. Р., [ЕГН], от с. Стеврек, общ. Антоново, обл. Търговище, [улица], за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.